Решение по КНАХД №2567/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на П. И. И., подадена чрез адв. З. Н., срещу решение № 825 от 03.07.2025 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20253110201080/2025г., по описа на ВРС, с което е потвърден Електронен фиш серия К №10172514, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на П. И. И. е наложена глоба в размер на 100лв.

Касаторът поддържа, че решението е постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Счита, че неправилно отговорността е насочена към И., тъй като ползвател на автомобила е „Виваком Блгария” ЕАД, като правоприемник на „БТК” ЕАД. При извършена справка в ТР се установява, че към датата на нарушението законен представител на дружеството е Н. С. А., който е бил санкциониран първоначално с издадения фиш. Горепосоченото лице не е попълнило декларация в срока, а упълномощен представител на дружеството в нарушение на чл.189 ал.5 ЗДвП. Оспорва изводите на съда, че Протокола по чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. съдържа изискуемите реквизити. Оспорва изводите на ВРС, че са представени доказателства за влизане в сила на ЕФ Серия К№8042578, поради което неправилно е ангажирана отговорността за повторност, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ. Излага съображения за немотивираност на съдебния акт. Отправя искане за отмяна на решението на ВРС и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени процесния ЕФ. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява. С писмено становище поддържа касационната жалба. Моли, решението на ВРС да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което се отмени процесния ЕФ. Претендира присъждане на разноски по представен списък и договор за правна защита и съдействие за две съдебни инстанции.

Ответната страна редовно призована не се явява, не се представлява. С писмени бележки, чрез пълномощника гл.юрисконсулт Л.-А. оспорва касационната жалба. По съществото на спора моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като мотивирано, правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението като постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила следва да бъде оставено в сила.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалба на П. И. И., чрез адв. Н., против Електронен фиш серия К №10172514, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189 ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на И. е било наложено административно наказание глоба в размер на 100лв.

От фактическа страна районният съд е установил, че на 05.12.2024г. в 08:37 часа, в гр..Варна, по бул.“Княз Борис I” до спирка „ДКС” в посока на движение към к.к. „Златни пясъци”, при разрешена скорост 50 км. в час, е било констатирано, че с лек автомобил марка „Форд Пума”, с рег.№ [рег. номер] е било извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил управляван със скорост 65км. в час /след приспадане на допустимата грешка при фиксирането на скоростта/, при разрешена скорост от 50 км. в час за населено място и е прието, че превишението е с 15 км. в час. Нарушението било констатирано с АТСС №120с511. Първоначално за гореописаното нарушение е бил издаден ЕФ серия К №10082299 срещу Н. С. А. представляващ „Виваком България” ЕАД, но след подаване на декларация от упълномощено от представляващия дружеството, собственик на автомобила лице, че автомобилът на процесната дата е бил управляван от И. този първи ЕФ бил анулиран и бил издаден процедният ЕФ. В процесния ЕФ като собственик, на когото е регистрирано МПС-то, ползвател е вписан И.. Посочено било, че е нарушена нормата чл.21, ал.1 от ЗДвП и наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на И. на основание чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП. В с.з. се установило, че проверката на съответната дата е била извършена от св.Б. и че АТСС е било позиционирано лично от него на описаното в ЕФ и протокола от проверката място, което е било и заснето. Установило се също, че използваното техническо средство, т.н. „тринога” представлява преносимо техническо средство и се монтира на определеното място за контрол извън служебния автомобил, функционира и фиксира нарушенията без намесата на полицейския служител и автоматично прехвърля резултатите за констатираните нарушения в ЕЦ в гр.София, където се генерират ЕФ. Изискан бил и ЕФ, досежно квалификацията повторност, както и доказателства, че същият е влязъл в сила.

Въззивният съд приел, че е безспорно установено, че на посочените дата и час, процесният автомобил се е движел по бул.“Княз Борис I“ в гр. Варна, в рамките на населеното място, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. Съдът изложил мотиви, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S 1 с № 120с511, като номерът на техническото средство е отразен в протокола от използването му и в тази насока липсва неяснота. Контролът е извършен с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална и последваща проверка. ВРС е приел, че електронният фиш е със изискуемо съдържание по чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения образец, съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието, и не е допуснато съществено нарушение при издаването му. Приел е, че с нотариално заверено пълномощно от представляващият дружеството, собственик на автомобила, с което това лице изрично е упълномощено да подава декларации по чл.189 ал.5 от ЗДвП за лицето, извършило нарушението, поради което възраженията в тази насока са приети за неоснователни.

Касационната жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и при наличието на правен интерес от оспорване, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Правилно ВРС е приел, че от събраните по делото доказателства е установено извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Нормата вменява забрана на водачите на МПС от кат.В да управляват МПС в населено място със скорост над 50км/ч. В случая от доказателствата по преписката се установява, че към посочените в ел.фиш дата, час посочената забрана не е била спазена от водача на МПС с рег.№ [рег. номер] – автомобилът е бил управляван в населено място със скорост над 50км/час. Правилно въззивния съд е установил, че МПС-то е било управлявано в населено място със скорост от 65км/час, като скоростта е била засечена и нарушението е било заснето с годно техническо средство.

Съдът не споделя доводите на ВРС, че авторството на описаното в ЕФ нарушение е доказано. Съгласно ЗДвП, ЕФ се издава срещу собственика на автомобила, с който е извършено нарушението, а в случай когато той е собственост на ЮЛ на неговия управител /представляващ/. От приложената към преписката справка - данни за собственици на превозното средство, по отношение МПС-то с което е било извършено нарушението, са вписани „Мото-Пфое Лизинг” ЕООД, „Виваком Блгария” ЕАД, Н. С. М.. След справка в ТР се установява, че И. не е представляващ на което и да е от посочените дружества. В случая П. И. е посочена като водач на автомобила на посочената дата в декларация попълнена от лицето Е. А.. Лицето подало декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП не е бил законен представител нито на собственика на автомобила, нито на ползвателя на същия вписан в регистрите на МВР, това се установява по категоричен начин от вписванията в публичния търговски регистър. Към датата на нарушението законен представител на дружеството „Виваком България” ЕАД е бил Н. А., на който е бил съставен и първоначално ЕФ за нарушението извършено на 18.12.2024 г. А. е попълнил декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в която посочил, че на 04.12.2024г. в 8:37 часа е предоставено техническо изправно превозно средство за ползване на П. И. И. и на 05.12.2024г. МПС-то е било във владение на посоченото лице. В преписката е приложено пълномощно издадено от „Виваком България“ ЕАД, представлявано от законния си представител А. с което А. е бил упълномощен да представлява дружеството, а не неговия законен представител.

Депозирането на декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП е личен акт и тя не може да бъде дадена от друго лице освен от законния представител, ако и такъв да се яви. Закона изрично сочи, кои са лицата, които могат да подават такава декларация. Гореизложеното налага извод, че липсва подадена декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДП от законния представител на дружеството А..

Поради изложеното, неправилно ВРС е потвърдил ЕФ. Процесния ЕФ е незаконосъобразен, тъй като с него е ангажирана отговорността на И. посредством издаване на ЕФ за нарушение извършено с МПС на което тя не е нито собственик, нито законен представител на ЮЛ, нито пък е била посочен от законен представител на ЮЛ като водач на МПС-то към посочената дата.

В горната насока – решение №8262/22.07.2025г., постановено по КАНД №1365/2025г. на Административен съд-Варна.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени и постанови ново по съществото на спора, с което се отмени издадения електронен фиш.

При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като претендирана в минимален размер за всяка инстанция. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., удостоверено с подписите на страните по договора, с характер на разписка в тази му част за процесуално представителство пред ВРС, както и договор за правна защита и съдействие, видно от който е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., удостоверено с подписите на страните по договора, с характер на разписка в тази му част за процесуално представителство пред Административен съд-Варна.

Предвид изложеното в полза на И. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 800 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 825 от 03.07.2025 г. постановено по НАХД № 20253110201080/2025г., по описа на ВРС и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №10172514, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на П. И. И. е наложена глоба в размер на 100лв.

ОСЪЖДА ОДМВР Варна да заплати на П. И. И. [ЕГН], от гр. Варна сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.