РЕШЕНИЕ
№ 502
гр. Пловдив, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300501648 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Водоснабдяване и
канализация“ЕООД- гр.**** против решение 261486/30.11.2020г. по гр.д.№ 14371/2019г. на
ПдРС, Х гр.с., поправено с решение № 261534/20.05.2021г., с което е отхвърлен иска на
жалбоподателя против въззиваемия М. С. Д. за това да бъде признато за установено, че
последният дължи сумата от 254,13 лева, представляваща стойност на водоснабдителни
услуги за имот, находящ се в гр. ***** за периода 20.12.2018г.- 31.01.2019г., сумата от 5,84
лева- обезщетение за забавено плащане за периода 28.02.2019г.- 31.05.2019г. и законната
лихва върху главницата, считано от 12.06.2019г. до окончателното й изплащане.
Решението се обжалва и в частта, с която „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД е
осъдено да заплати на М. С. Д. сумата от 367,11 лева- начислена и заплатена без основание
по партидата на въззиваемия за горепосочения имот за периодите 18.09.2018г.– 18.10.2018г.
и 18.10.2018- 20.11.2018г., ведно със законната лихва считано от 08.11.2019 г.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд
относно това какви са правните последици от неизправността на водомера в горепосочения
имот. Оспорва се като неправилен извода на РС-Пловдив, че имотът не е бил ползван и за
това не следвало да се начисляват количествата потребена и отведена вода. Иска се отмяна
на решението и уважаване на иска по чл. 422 от ГПК, както и отхвърляне на насрещния
осъдителен иск.
1
От въззиваемия М. С. Д. е подаден отговор на жалбата, с който същата се оспорва
като неоснователна, поддържа се, че решението на РС-Пловдив е правилно и
законосъобразно. Изложени са доводи в подкрепа на изводите в обжалваното решение. Иска
се неговото потвърждаване.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 14371/2019г. на ПдРС, Х гр.с. е образувано по искова
молба от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД против М. С. Д., с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД. По делото е приет за съвместно разглеждане и насрещен иск от
ответника- въззиваем в настоящето производство, по чл.55, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба се
твърди, че М.Д. е собственик на обект, до който е доставена и от който е отвеждана питейна
вода, съобразно Общите условия на водоснабдителното дружество. Поддържа се, че е
налице незаплатено задължение към дружеството за периода 20.12.2018г.- 31.01.2019г.,
възлизащо на 245,13 лева, върху което е начислена и законна лихва за времето от
28.02.2019г. до 31.05.2019г. в размер от 5,84 лева. За тези суми е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която е постъпило в срок възражение.
С подадения от М. С. Д. отговор на исковата молба се отрича дължимостта на сумите.
Твърди се, че той действително е собственик на посочения в исковата молба водоснабден
имот, който представлява търговски обект- ресторант. Същият бил отдаван под наем през
периода от 2012г. до 30.09.2018г., като наемното правоотношение било прекратено, считано
от 01.10.2018г. по силата на анекс към договора за наем. След тази дата, до месец април на
2019г., а и впоследствие, обектът не функционирал и в него нямало никаква реална
консумация на питейна вода. В този смисъл се твърди, че количествата вода, за които се
претендира сумата от 245,13 лева, не са реално отчетени и потребени. М.Д. оспорва да е бил
уведомяван за наличие на неизправност на водомера в имота, поради което счита, че не е
имало основание дружеството да начислява суми по реда на чл.26, ал.2 от Общите условия.
Оспорва също така да му е връчвана покана за доброволно изпълнение.
В срока за отговор от М.Д. е подадена насрещна искова молба, в която, позовавайки
се възраженията си в отговора, твърди че водоснабдителното дружество без основание е
начислило сума в размер от 367,11 лева за доставена питейна и отведена канална вода през
периода 18.09.2018г.- 18.10.2018 г., както и през периода 18.10.2018г.- 20.11.2018г.. Въпреки
липсата на реална консумация на вода през горепосочените периоди, без основание били
извършени служебно отчети от водоснабдителното дружеството, начислени били суми в
общ размер от 367,11 лева, които Д. заплатил.
От „Водоснабдяване и канализация“ЕООД е подаден отговор на насрещната искова
молба, в който се твърди, че е налице основание да получи сумите, тъй като не било
доказано, че имотът не се ползва. Количествата били отчетени законосъобразно, според
разпоредбите на Общите условия на дружеството. М.Д. бил надлежно уведомен за
отчетените количества и за обстоятелството, че водомерът за обекта е неизправен, което
било констатирано на 18.09.2018г..
2
По първоинстанционното дело е прието заверено копие от договор за предоставяне на
услугите водоснабдяване и/или канализация и пречистване на отпадните води №
25088/29.09.2012г., сключен между страните за обект- ресторант/пицария, находящ се в
гр.*****. Прието е и извлечение от имотния регистър, видно от което на 31.10.2012г. е
вписан договор за наем за срок от 10 години, имащ за предмет ползването на пицария,
находяща се на ул.“*****, наемодатели по който договор са К. Г. З. и М. С. Д., а наемател-
„Мастино“ЕООД. С анекс без дата, но очевидно подписан преди 01.10.2018г., договорът за
наем е прекратен по взаимно съгласие, считано от 01.10.2018г., като е постигнато съгласие
движимите вещи на наемателя да останат в имота до 15.01.2019г.. Съгласно справка за
водомерите на абонат от 28.08.2019г., в горепосочения обект са налице два водомера №№
**** и *****, като въззиваемият се води за абонат на обекта с аб.№ *****. Сумата от общо
245,13 лева се претендира от жалбоподателя по три фактури, а именно № 39530969/
20.12.2018г. на стойност 108,52 лева за отчетен период 20.11.2018г.- 17.12.2018г.; №
40135224/ 31.01.2019г. на стойност 64,66 лева за отчетен период 17.12.2018г.- 01.01.2019г.; и
№ 40135225/ 31.01.2019г. на стойност 71,95 лева за отчетен период 01.01.2019г.-
18.01.2019г.. От приетия по делото на ПдРС заверен препис от карнета за горепосочения
обект, както и от показанията на свидетеля Г. Г. - ****, отчитал показанията на водомера за
обекта, отразените като отчетени количества вода през периода 18.09.2018г.- 18.01.2019г. са
определени не по показанията на водомера, а съобразно предвидените в Общите условия на
„Водоснабдяване и канализация“ЕООД правила. Като причина за това се сочи, че водомерът
в обекта бил повреден и не отчитал.
По първоинстанционното дело е разпитан и свидетеля Д. Л., който е бил служител на
„Мастино“ЕООД и работил като главен готвач и управител в заведението за хранене на
ул.“*****. Той сочи, че ресторантът бил ползван под наем, като функционирал до
01.10.2018г.. Прекратяването на договора за наем на посочената дата се потвърждава от
приет по делото на ПдРС анекс към договора за наем. Свидетелят Л. осигурявал достъп на
инкасатора на „ВиК“ЕООД за отчитане на показанията на водомера, който бил в подземното
ниво на обекта. Един ден инкасаторът Г. Г. му се обадил и му съобщил, че водомерът не
работи. Обяснил, че водомерът трябва да бъде сменен. Казал му също така, че трябва да се
обади на наемодателя М.Д. за смяна на водомера. Свидетелят се обадил на въззиваемия по
телефона и му предал, какво му е казал инкасатора. На писменото известие, с което е
следвало официално да бъде съобщено на абоната за необходимостта от смяна на водомера /
известие за нередовен водомер № *****/18.09.2018г./ бил записан телефонния номер на
свидетеля, но подписът за абонат не бил негов. Свидетелят Л. присъствал при смяна на
водомера- водомер № *****, и подписал съответния протокол от 18.01.2019г..
Съгласно чл.33, ал.2 от Наредба №4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при
установяване на повреда в индивидуалните водомери на потребителите представителят на
оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока за
отстраняването и, като демонтира пломбата на холендъра. Съгласно чл.16 от сключения
3
между страните договор от 29.09.2012г., в едномесечен срок от констатиране повреда на
водомера потребителят е длъжен да монтира изправен водомер и уведоми писмено за
промяната, като при неспазване на този срок, потребителите се инкасират, съгласно общите
условия.
От клаузата по чл.16 от договора не става ясно кои правила от общите условия на
дружеството- жалбоподател са приложими в случаите, когато неизправен водомер не е
подменен в срок. В действалите през процесния период Общи условия на „Водоснабдяване
и канализация“ЕООД, одобрени с Решение № ОУ- 09/11.08.2014г. / л.32- 41 по
първонистанционното дело/ са уредени две хипотези на начисления на потребени ВиК-
услуги без отчитане на показанията на водомера. В чл.23, ал.3 от Общите условия е
предвидено, че в междинните периоди между два отчета ВиК- операторът ежемесечно
начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход
от предходните два отчета, като след отчитане на показанията на водомерите количеството
вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. В чл.49, вр. чл.51 от Общите
условия е предвидено при неосигурен достъп за отчитане на водомера, нарушаване на
целостта на пломбите и физически въздействия върху водомерите разходът на вода да се
изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация при 6 часа
потребление на денонощие и изтичане на водата със скорост 1 м/сек.
Въпросът е, кое от горепосочените две правила е приложено при извършване на
начисленията за периодите 18.09.2018г.- 18.10.2018 г., 18.10.2018г.- 20.11.2018г. и
20.12.2018г.- 31.01.2019г.. Както беше посочено по- горе, от приетия по делото на ПдРС
заверен препис от карнета за горепосочения обект, както и от показанията на свидетеля Г. Г.
- ****, отчитал показанията на водомера за обекта, се установява, че през периода
18.09.2018г.- 18.01.2019г. са извършвани служебни начисления. В показанията си свидетелят
Г. сочи по- конкретно, че през месец септември 2018г. водомерът за обекта на въззиваемия е
спрял да отчита и са започнали да начисляват „съразмерна консумация“, като това е
продължило до подмяната на водомера. Този начин на отчитане или по- точно на
начисляване на потребени количества вода е отразен в карнета в графа „Показание“ със
съкращението „сър.“. Прави впечатление, че количествата, отразени като разлика спрямо
предходно отчитане, срещу дати на отчитане 18.10.2018г., 20.11.2018г., 17.12.2018г. и
18.01.2019г., а именно 70 куб.м., 89 куб.м., 47 куб.м. и 59 куб.м., са напълно идентични с
тези в графа „разлика“ срещу дати 16.10.2017г., 16.11.2017г., 15.12.2017г. и 17.01.2018г..
Следователно всички начисления през периодите по основния и по насрещния искове са
извършени по правилото на чл.23, ал.3 от Общите условия на жалбоподателя- въз основа на
предходно отчетени реално потребени количества. Това правило е приложимо единствено в
случаите, когато не се извършва ежемесечно отчитане на водомера. Не това обаче е особено
съществено, а фактът, че не е спазено изискването след отчитане на показанията на
водомера количеството вода да бъде изравнено в съответствие с реалното потребление. След
демонтажа на стария водомер на 18.01.2019г. и монтирането на нов, изправен на същата
дата са отчетени само нулеви показания. Какво следва от отчитането на нулеви показания
4
спрямо потреблението за предходния процесен по насрещния иск период не е ясно нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от събраните по първоинстанционното дело
доказателства. Всъщност, липсата на реално отчитане на потреблението чрез водомер през
един продължителен период от време не може да бъде вменено във вина на въззиваемия,
защото той не е уведомен за повредата на водомера, съобразно с предвидените в чл.67 от
действалите към месец септември 2018г. Общи условия на жалбоподателя форма и ред- в
писмена форма и лично на потребителя, негов законен представител или пълномощник. При
това положение вземанията по фактурите както за периода 28.02.2019г.- 31.05.2019г., така и
за периодите 18.09.2018г.- 18.10.2018г. и 18.10.2018г.- 20.11.2018г., се явяват недоказани.
Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло. Не се установява от
въззиваемия да са направени съдебни разноски във въззивното производство, поради което
такива не следва да му бъдат присъдени.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261486/30.11.2020г. по гр.д.№ 14371/2019г. на ПдРС, Х
гр.с., с което е отхвърлен иска на жалбоподателя „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД
против въззиваемия М. С. Д. за това да бъде признато за установено, че последният дължи
сумата от 254,13 лева, представляваща стойност на водоснабдителни услуги за имот,
находящ се в гр. ***** за периода 20.12.2018г.- 31.01.2019г., сумата от 5,84 лева-
обезщетение за забавено плащане за периода 28.02.2019 г.- 31.05.2019г. и законната лихва
върху главницата, считано от 12.06.2019г., както и в частта, с която „Водоснабдяване и
Канализация“ЕООД е осъдено да заплати на М. С. Д. сумата от 367,11 лева- начислена и
заплатена без основание по партидата на въззиваемия за горепосочения имот за периодите
18.09.2018г.– 18.10.2018г. и 18.10.2018- 20.11.2018г., ведно със законната лихва считано от
08.11.2019г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5