№…………………
гр. София, 18.8.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, І-15 състав, в публичното заседание на втори
юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Галя Вълкова
при
секретаря Нели Първанова и като разгледа докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 6335 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Н.Д.Р. срещу П.на Република България,
с която са предявени искове с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
Н.Д.Р. твърди, че е пострадал от престъпление – взломна кражба, извършена на
06.11.2003 г. в дома на ищеца, при която били отнети подробно посочени движими
вещи на обща стойност 50746,70 лв. Било образувано досъдебно производство при
неправилна квалификация на деянието, имаща отношение към давностните срокове, в
случая – за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, изтекъл на 24.06.2018 г.
поради погрешната квалификация. По делото не е привлечено лице към наказателна
отговорност. Твърди се да не са изпълнявани указанията съответно от СРП и VІ РУ
МВР, вместо това разследващият орган е бездействал. Ищецът сочи, че е подал 22
жалби, 21 от които били уважени, а последната от тях отхвърлена с аргумент за
изминал дълг период от време за събиране на поисканите доказателства. Въпреки
молбите за активност разследващите бездействали. Бездействието на ответника за
разследване на извършеното спрямо ищеца престъпление довело до неблагоприятни
психически последици, стрес, депресивно състояние, хронично нарушение на съня,
прием на медикаменти. По изложените съображения претендира осъждане на
ответника да му заплати на основание чл. 2б б. „б“ ЗОДОВ сумата от 20000 лв.
неимуществени вреди и 50746,70 лв. имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 2.12.2019 г. (датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство) до окончателното изплащане на
претендираните суми.
В
уточнителна молба от 26.04.2021 г. по отношение претендираните имуществени
вреди ищецът дава следната конкретизация относно собствеността на откраднатите
вещи: 1. Лични вещи на ищеца, закупени преди брака:
I. Мъжки кожух от телешка кожа тип пилот % на цена от 600 лева, мъжко черно кожено яке,до кръста от телешка кожа на цена от 270 лева, мъжко черно вълнено палто на цена от 120 лева, мъжки червен памучен шал на цена от 15 лева, мъжка сребърна халка с инкрустации на цена от 29 лева, мъжки сребърен пръстен на цена 12 лева, самурайски меч с дължина 1 метър с цена 80 лева, комплект пили - 6 броя на цена 2 лева, отвертка с дължина 30 см.с оранжева дръжка с цена 3 лева, клещи резачки, малки на цена 2 лева, френски ключ-малък на цена 2 лева, музикални дискове -11 лева по 18 лева броя или обща цена от 198 лева, автокасетофон марка „Gold Star" на цена 250 лева за личния ми автомобил закупен преди брака, сребърна гривна за ръка с цена от 29 лева, кутийка с патрони за газов пистолет-халосни с 10 патрона на цена от 20 лева, газови патрони за газов пистолет 8 броя с цена 16 лева, мъжки златен пръстен с цирконий във формата на пирамида от 9 грама на цена от 1872 лева, мъжки златен пръстен, плосък отпред с правоъгълна форма 6 грама на цена от 1248 лева, мъжки златен пръстен с форма пресечен конус отпред от 6 грама на цена от 1248 лева, мъжка златна гривна с плетка тип" рибешка кост" от 13 грама на цена от 2704 лева, златен синджир дълъг с разпятие от 12 грама на цена от 2496 лева, златно синджирче с кръстче от 5 грама на цена от 1040 лева, златно синджирче от 5 грама със зодия „телец" на цена от 1040 лева от злато от 18 карата при цена на грама към 02.12.2019 г. към прекратяване на нак. производство от 208 лева, златна дамска венчална халка със звездички и надпис отвътре Н. 24.06.1995 г, от 5 грама на цена от 1040 лева закупена от мен преди брака, златно кръстче с надпис на обратната страна „Мико- 1936" от 4 грама на цена от 832 лева, златен наполеон от 11.30 грама на цена от 2350.40 лева, две златни синджирчета от по 3 грама на цена общо 6 грама на цена от 1248 лева, златна арабска монета от 4 грама на цена 832 лева, злато от 14 карата, 21 карата и 24 карата на цена 160 лева за грам към 02.12.2019 г.; златен диск от 8 грама от 24 каратово злато на цена от 1280 лева, златен наполеон от 1882 год. от 21 карата от 6.45 грама с цена 1032 лева, злато за преработка от 2.3 грама, злато за преработка от 9.9 грама във вид на срязана мъжка гривна и две други парчета от 3.19 грама и 13.2 грама от 14 карата или общо 28.68 грама с цена 4588.80 лева на златото за преработка или общо по стойността е в размер на тези вещи е 26499.20 лева. Посочва се, че личните вещи на ищеца, закупени по време на брака му за лично ползване са: видеокамера „JVC" на цена от 722 лева, мобилен апарат марка „SAGEM" на цена от 825 лева, радиокасетофон със СД-323 плейър марка LG на цена 125 лева, мъжки парфюм марка „Дюпон" на цена от 80 лева, мъжки одеколон марка „Париж" на цена от 20 лева или всички тези вещи са на обща стойност 1772 лева. III. Вещи закупени по време на брака за общо ползване от съпрузите: телефон с поставка марка „AIWA" на цена от 80 лева, вентилаторна печка „OMAS „ от 60 лева, радиокасетофон марка „Панасоник" с цена от 142 лева, патрон за брава „DEKABA" на цена от 27.50 лева, патрон за брава „Case“ на цена 9 лева или всички тези вещи са на обща стойност 318.50 лева. Личните вещи на съпругата на ищеца, закупени по време на брака се посочва да са на обща стойност 21467 лева, а за купените за децата на съпрузите вещи - на обща стойност 690 лв.
В
отговор на исковата молба ответникът излага становище за недопустимост на
претенциите. Посочва, че ищецът, като пострадал от престъпление, е следвало да
предяви граждански иск за обезщетяване на вредите от престъплението. Оспорва се
ищецът да е търпял твърдените неимуществени вреди. Не се оспорва ищецът да е
собственик на посочените вещи, както и същите да са на стойност 50746,70 лв.
Оспорва се наличието на пряка причинно-следствена връзка от загубата на вещите
на посочена стойност и каквото и да било противоправно поведение от страна на
ответника. Вредите са последица от действието на трети лица. Претендираната
лихва се сочи, че би била дължима от сезиране на съда. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. С.. Поддържа предявените
искове и моли същите да бъдат изцяло уважени. Ответникът, чрез прокурор Загорова,
оспорва исковете.
Съдът,
след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени
доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
С
докладна записка от 06.11.2003 г. е отразено посещение на местопроизшествие по
повод взломна кражба в апартамент № 36, вх. Б, бл. 32 в ж.к. „Хиподрума“ за
времето то 09:00 часа до 17:30 часа на 06.11.2003 г. На 06.11.2003 г. и
10.11.2003 г. е разпитана Л.Р.. На л. 14 и л. 15 от досъдебното производство е
приложен списък на отнетите вещи от собствеността на Н.Д.Р. и Л.Н.А.-Р.с
посочени цени в деноминирани лева. Последователно към този списък са констатирани
и добавяни вещи (л. 30). Изисквани са сведения за провеждани разговори от
стационарен телефон в жилището, представени са гаранционни карти за част от
вещите.
На
06.12.2003 г. е постановено изпращане на дознанието на СРП с мнение за спиране
поради неустановяване на извършителите. С постановление от 29.12.2003 г. делото
е върнато с дадени указания за установяване и разпит на лицата, ползващи
телефонни постове и които са неизвестни за собствениците на дома.
Разпит
на ищеца е проведен на 04.03.2004 г. Поискано
е извършване на разпознаване по снимки на лице, търсило ищеца и на неизвестни
лица, засичани във входа от съседи. Дадено е описание на жена, посетила адреса
под предлог извършване на проучване. Посочено е, че за периода от кражбата
подобни престъпления са извършвани и в съседни апартаменти и вероятно се касае
за групи, ангажирани с тези деяния. След разпита на 05.03.2004 г. досъдебното
производство е изпратено на СРП с мнение за спиране. На 29.03.2004 г. делото е
върнато на 06 РПУ СДВР за разпит на ползватели на постове, неизвестни за
пострадалите. Разпит е извършен на 20.04.2004 г. и 26.04.2004 г.
На
11.05.3004 г. делото е изпратено на СРП с мнение за спиране.
Молба
с искане за извършване на конкретни процесуално следствени действия
пострадалият Н.Р. е депозирал на 31.05.2004 г.
На 20.05.2004
г. е постановено спиране на наказателното производство, потвърдено с постановление
от 21.07.2004 г. на СГП, отменено с постановление от 10.11.2004 г. на
Апелативна прокуратура гр. София. Дадени са указания за предоставяне възможност
на пострадалите да извършат разпознаване на евентуалните извършители. На 25.11.2004
г. са дадени указания за извършване на разпознаване по снимки. В докладна
записка от 15.12.2004 г. е отразено, че по повод разпита на Л.Р. на 10.11.2003
г. на пострадалите са представени снимки за разпознаване, но Н.Р. и Л.Р. не
посочват лица. С постановление от 02.02.2005 г. делото е върнато от СРП с
указания за установяване местонахождение на лице по време на инкриминираното
деяние. Разпит е извършен на 15.02.2005 г. На 15.02.2005 г. е разпитана Л.Р. и
е извършено разпознаване без посочване на конкретно лице. С постановление от
23.02.2005 г. производството по делото е спряно. По жалба на пострадалите с
постановление от 13.06.2005 г. спирането е отменено и са дадени указания за
извършване на разпознаване по снимки, както и разпознаване на конкретно
посочено лице. Разпит и разпознаване Л.Р. е извършила на 26.10.2005 г.
На
26.10.2005 г. Н.Р. е депозирал молба за извършване на разпознаване на лице, за
което се сочи, че е възможно да е извършил кражба в съседен апартамент, да се
извърши проверка в книги на посочена заложна къща и да се направят разпечатки
на телефонни разговори за съседния апартамент и съпоставени номерата.
С
постановление от 06.11.2005 г. на СРП делото е спряно. По молбата е отразено,
че не може да се предполага едни и същи извършители да са сторили кражба в дома
на постадалите и на съсед.
Постановлението
е отменено от СГП на 07.07.2006 г. с дадени указания, съответни на исканията в
молбата на Н.Р.. В докладна записка от 16.08.2006 г. е посочено, че заложната
къща не функционира. Посочените лица не са намерени и не са се явили за разпит.
С
постановление от 24.10.2006 г. е указано изискване на справки от Фирмено
отделение на СГС и принудително довеждане на свидетелите за разпит.
С
постановление от 18.06.2007 г. на СРП досъдебното производство е спряно. и
възобновено на 22.06.2007 г., спряно на 20.08.2008 г., като постановлението е
отменено от СГП. В отменителното постановление е отразено, че се обръща внимание
на СРП за проява на по-голяма активност при изпълнението на даваните указания
по дознание, продължаващо вече 6-та година. Спряно е отново с постановление на
СРП от 12.01.2010 г., отменено с определение от 25.05.2010 г. на СРС по НЧД-И
1741/2010 г. Производството е спряно с постановление от 02.02.2011 г., отменено
с определение от 05.05.2011 г. по НЧД 4924/2011 г. на СРС. Съдът е дал
конкретни указания за извършване на процесуалноследствени действия по повод
издирване на лица, възможни извършители на кражба. Разпит на свидетеля В.И.е
извършен на 21.11.2011 г. По отношение на свидетеля В.Т.е констатирано, че е
починал на 02.05.2015 г.
Постановено
е спиране на 18.05.2012 г., отменено на 31.07.2012 г. по НЧД 14255/2012 г. от
СРС. В определението се сочи, че няма как да бъдат извършени обиски на
свидетелите И.– 9 години след деянието и на починалия В.М.. За последния е
констатирано, че данните са от докладна, не е изискван акт за смърт.
На
02.10.2012 г. е разпитан като свидетел К.Д. като собственик на Заложна къща „К.***“
около 2000-та година. Свидетелят е посочил, че заложната къща е функционирала
2003-2004 г. и след 5 това документите за дейността й са унищожени. Помни, че
веднъж цивилен полицай от 06 РУ е поискал връщане на телевизор, откраднат от
възрастна жена – 10-тина дни след залагането на вещта. Телевизорът бил върнат.
Телевизорът бил приет от служител от трето лице, слязло от такси. Посочва, че
нито една от вещите по списъка не е залагана в заложната къща.
С
постановление на СРП от 14.11.2012г., което е било потвърдено от СРС с
определението от 16.01.2013г. по НЧД № 390/2013 г. наказателното производство е
спряно.
На
14.03.2019 г. Н.Р. е поискал извършване на следствени действия по повод информация
от медиите за задържана престъпна група, извършвала кражби в района на кв.
„Орландовци“.
С
постановление от 19.06.2019 г. по ЗМ 4257/2003 г., пр. пр. № 53554/2003 г. на
СРП е прекратено наказателното производство за водено престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 НК поради изтичане на давността за преследване
на инкриминираното деяние. С определение № 179494/29.07.2019 г. по н.ч.дело №
И-10867/2019 г. на СРС, 102 с-в, постановлението е потвърдено. Съдът е приел,
че абсолютният давностен срок за наказателно преследване е петнадесетгодишен и
е изтекъл на 06.11.2018г. Съдът е констатирал липсата на каквато и да било
дейност по установяване на стойността на вещите чрез назначаване и изготвяне на
оценителна експертиза по делото – нито наблюдаващите разследването прокурори от
СРП са давали подобни указания, нито прокурорите от горестоящите прокуратури
при инстанционните проверки са указали на разследващите извършването на подобно
действие, още по-малко е проявена „самоинициативност” от разследващите полицаи
по воденото досъдебно производство. Изследването на въпроса за стойността на
инкриминираните вещи е било от съществено значение не само за правната
квалификация на извършеното престъпно деяние – същата би го квалифицирала в
по-тежко наказуем състав по чл.195, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НК, но и за давността
за наказателно преследване – дали същата би била тази по чл.80, ал.1, т.3 от НК, на която се е позовал прокурорът, или тази по чл.80, ал.1, т. 2 от НК, за
която споменава жалбоподателят. Посочено е, че наказателното производство би
следвало да се прекрати и поради изтичането на тази по-дълга давност, при
липсващи данни за спиране и прекъсване на същата, и изложеното в жалбата за
наличието на давностен срок по чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.2 от НК се явява
неоснователно.
С
определение № 4766/02.12.2019 г. по НЧД 4880/2019 г. на СГС определението на
първоинстанционния съд е потвърдено. Съдът е изложил мотиви, че правната
квалификация на деянието се дава от прокурора и тя се взема предвид при
изчисляването на давностните срокове. Съдът не може да извършва проверка и да
дава указания на прокурора, че правната квалификация е грешна или непълна. Посочено
е, че при несъгласие на пострадалия въпросът за квалификацията е следвало да се
отнесе към по-горестоящ прокурор.
За
установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.Х.Т.. Свидетелят сочи, че
познава ищеца от 40 години, заедно са били студенти. Знае за кражба от дома на
ищеца на 06.07.2003 г. Свидетелят работел към НИКК. Заедно изготвили списък на
установените откраднати вещи, вкл. за предмети на незначителна стойност.
Свидетелят продължава да пази списъка, за да можело ако се установи конкретна
вещ от него да се задействат колеги от районните управления. Свидетелят знаел,
че вещите обикновено се оставяли в заложни къщи или се продавали чрез обяви в сайта
„Продавалник“. Свидетелят бил много ядосан. Досъдебното производство продължило
много, над 15 години. Ищецът пишел жалби и молби до разследващите, борел се за
продължаване на разследването. При гостуване в дома на ищеца майката на
последния обвинявала него и свидетеля за неразкритата кражба. В този период
станал кражба в съседен блок, която била разкрита. Вещите били открити в
заложна къща, а по досъдебното производство на ищеца нямало резултат. Това
изнервяло ищеца. Неразкритата кражба двамата коментирали и на почивки. Знае, че
ищецът вземал успокоителни.
С
решение от 15.03.2006 г. по гр. дело № 4266/2005 г. на СРС е прекратен сключения
на 24.06.1995 г. граждански брак между Н.Д.Р. и Л.Н.А.-Р..
По
делото е приета и неоспорена Съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от
вещото лице д-р А.П.. В заключението е отразено, че въпреки стресогенният
характер на новината за кражбата, ищецът е реагирал с мобилизация на капацитета
си и е предприел действия за разкриване на предполагаемите извършители. Към
този момент не се установяват симптоми и поведения които могат да се опишат
като психопатологични в тесен-психиатричен смисъл. Налице са афективни реакции
на гняв и емоционална лабилност - нормалпсихологично изводими. Появата на
симптоми от тревожно-депресивният регистър и гневни отреагирания се наблюдават
при първата конфронтация с възприеманото от ищеца като бездействие поведение на
компетентните органи (прокуратурата) Тогава се появяват тенденциите към отчаяние
от липса на „справедливост“. Първият прием на медикаменти - Диазепам, последва
този момент. За прием на медикаменти веднага след грабежа няма данни. Водещата
към онзи момент сензитивна симптоматика персистира и до момента, като
фиксацията е към претендираното от ищеца „проточване и бездействие“ на службите
от които зависи решаването на казуса. Жалбите на ищеца експертът обсъжда като
като проява на доминиращ стресогенен фактор - в случая прокуратурата, тъй като
според ищеца тя е забавила прекалено процеса на установяване на извършителите.
Именно това за него е източник на хроничен стрес. Реакциите на ищеца са от
невротичният регистър. Те са слабо изразени от психиатрична гледна точка (няма
хоспитализация, липсват тежки симптоми налагащи активно и продължително
лечение), но по същество представляват състояние на нарушена способност да
отреагира на ситуацията по друг начин, освен чрез понясянето й като нежелана,
неудовлетворителна и насеща моменти на отчаяние. Към тази картина се наблюдават
влияния и от други житейски събития като раздялата със съпругата му. Не се
намериха достатъчно основания да се интерпретира това като ключово събитие за ищеца,
нито се намериха основания да се смята като пряко относимо към процесното
събитие. Според показанията на свидетеля ищецът е имал периоди на видимо
тревожно и гневно-дисфорично състояние, че е бил ангажиран от неприятните
преживявания и моментите на отчаяние. Също от данните от свидетеля става ясно,
че обострянията на емоциите и поведението на ищеца в описания стил по правило
се провокират от опитите да „задвижи“ следствието и преживяваната от липса на
резултат поради бездействие. В този смисъл се намира пряка връзка между
преживелищните реакции и симптоми на ищеца не със самото събитие, като остър
стресогенен фактор, а с липсата на постигане на целта - разкритие на
извършителите. По тези съображения експертът заключава, че е налице тревожна,
тензитивна и хиподепресивна симптоматика, като тя е свързана със самите
следствени действия и продължителността им. Всичко това е преживяно от ищеца
като нежелано, на моменти мъчително и водещо до отчаяние. Състоянието му се
описва най-близко като реакция на хроничен стрес, довела до разстройство в
адаптацията. Именно изцяло субективният характер на преживяванията му по
отношение на фактите на действителността и „провал в постигането на жадуваната
цел“ (цитата е от МКБ10), както и не особено диференцираните, но разнообразни
симптоми от тревожно-депресивния регистър, поведенческите симптоми и
депресивните реакции, са основните аргументи които насочват към описването на -
„Разстройство в адаптацията“. Ищецът е претърпял хроничен стрес за времето на
следствието и до момента, поради персистиране на стресогенният фактор. Този
стрес може да се характеризира с твърдените от ищеца нарушение на съня,
тревожност, депресивни състояния, апатия, раздразненост и енергичност,
подтиснато настроение, хронично главоболие. Възстановяването е възможно при
изчезване на стресогенният фактор, или (при обективна невъзможност това да се
случи) при приемане на неблагоприятното събитие, като част от житейската
история. Предписаното на ищеца лечение отговаря на естеството на симптомите. Възможно
е това състояние да е последица от разминаването на очакванията на ищеца за
разкриване на извършителите на процесното деяние.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ.
Допустимостта
на иска по чл.
2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл.
6, § 1 ЕКЗПЧОС по висящо производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8,
ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на
вредите по реда на глава
трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.
Настоящият
съдебен състав намира, че искът е допустим и е предявен от лице, което
притежава материално-правна легитимация, чиито права и задължения в качеството
му на пострадало лице, се засягат пряко от производството по ЗМ 4257/2003 г. на
06 РПУ СДВР, пр. преписка 53554/2003 на СРП.
Нормата
предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може
да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди,
причинени му в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Правото на
справедлив съдебен процес, включва в себе си и правото на разглеждане на делото
в разумен срок, независимо дали се касае за досъдебно или за съдебно
производство. Това право е изводимо както от цитираната разпоредба на ЕКПЧ (Конвенцията
е ратифицирана 1992 г.), така и от чл. 7 от Конституцията, регламентиращ
отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия
на нейни органи и длъжностни лица.
Ищецът
притежава качеството пострадал по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 74, ал.
1 от НПК като лице, претърпяло вреди от престъпление, което обуславя активната
му процесуална легитимация в производството.
Съобразно ал.
2 на чл. 2б ЗОДОВ съдът взема
предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални
или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора.
Производството в досъдебната му фаза е
образувано с първото действие по разследването, извършено на 6.11.2003 г.
(оглед, впоследствие и разпит на пострадалите) и е продължило с приключване на
инстанционния контрол по прекратителното постановление – 02.12.2019 г. Така
общата му продължителност е 16 години и 26 дни. В началния етап действията са
се концентрирали около изискването на разпечатка за входящи позвънявания на
стационарен пост в дома на пострадалите и разпити на лицата, за които
пострадалите са заявили, че номерата са им неизвестни. След първия разпит на
пострадалия Р. на 03.12.2003 г. разследващият дознател е изпратил делото на СРП
с мнение за спиране. От този момент насетне действията от разследващите са извършвани основно по повод
инстанционен контрол по постановления за спиране на досъдебното производство и
давани указания от СГП. Прави впечатление, че тези указания в значителна степен
са съответни на заявяваните от пострадалия искания до разследващите органи за
извършване на конкретни действия. При все това вместо активността у
разследващите и ефективното наблюдение на прокурор от СРП с даване на указания
за извършване на действия, които може да се предположи, че биха довели до
разкриване на извършителите на кражбата, реално предприетите действия са
откъслечни и разпокъсани във времето. Неефективността на тези действия до
голяма степен е обусловена от несвоевременното им предприемане, без обоснован
отказ. До голяма степен продължителността на производството не е свързана с
неговата правна и фактическа сложност, а именно с констатираното бездействие.
Ищецът
не е възпрепятствал производството. Напротив, същият дефакто е имал водеща роля
в предлагането действия по разследването.
С
оглед ангажираните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира,
че е налице накърнено право на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок
като пасивната материално-правна легитимация е на ответника в производството с
оглед нормата на чл. 52, ал. 3 от НПК.
По
отношение на дължимото обезщетение съдът намира следното. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установяват претърпените от ищеца
неимуществени вреди по повод извършеното престъпление срещу собствеността.
Установява се, че малко след началото на досъдебното производство по повод
претърпения от ищеца стрес той е започнал прием на медикаменти. Кражбата е
станала водеща тема за разговор с приятели и в семейна среда. Хроничният стрес
е довел до поведенчески симптоми и реакции от невротичен регистър.
Персистирането на този ключов стресогенен фактор е довело до развитие на констатираното от вещото лице „Разстройство в
адаптацията“.
Съдът
отчита и че ищецът е пострадал от престъпление с висока обществена опасност, от
което са накърнени правата му на собственост – касае се за кражба от дома
(място, асоцииращо се със сигурност и семеен уют). При определяне размера на
обезщетението, което следва да се присъди, настоящият съдебен състав намира, че
следва да съобрази и практиката на ЕСПЧ, съгласно която е налице силна, но
оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството води до
неимуществени вреди (Решение на ЕСПЧ от 20.03.2006 г. по делото Скордино срещу
Италия).
При
съвкупна преценка на тези обстоятелства и с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД,
настоящият съдебен състав намира, че обезщетението, което се следва на ищеца с
оглед продължителността на производството, настъпилите вреди и констатираните
действия в досъдебното производство, които могат да бъдат квалифицирани като
"неоснователно забавяне" е в размер на 16 000 лв. и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 20000 лв. Основателността на иска води
до основателност и на акцесорната претенция за сумата 16000 лв., поради което
посочената сума следва да се присъди заедно със законната лихва от влизане в
сила на прекратителното постановление – 02.12.2019 г.
По
претенцията за имуществени вреди.
Съдът
намира претенцията за претърпени имуществени вреди в частта, свързана с отнети
вещи, собственост на съпругата на ищеца и на неговите деца за неоснователна още
на етап твърдения. Не може да бъде споделена тезата, че ищецът търпи
имуществени вреди от забавено правосъдие по повод престъпление, засягащо
патримониума на трети лица.
В
останалата част съдът намира искът за неоснователен поради недоказана пряка
причинно-следствена връзка между претърпяната загуба и забавеното досъдебно
производство. Въпрос на предположение е дали извършването на исканите от ищеца
процесуално-следствени действия би довело до разкриване на извършителите на
кражбата, повдигане на обвинение и осъждане на тези лица, респ. връщане на
вещите или реализиране на възможността за предявяване на иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД срещу извършителите.
По
разноските
При
този изход на спора на ищеца се следва сторени по делото разноски съобразно
уважената част от иска в общ размер 704,95 лв., в това число държавна такса,
депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.на Република България, с адрес: гр.
София, бул. „******, да заплати на Н.Д.Р., ЕГН ********** на основание чл. 2б ЗОДОВ във вр. с чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС сумата 16 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на нарушение
на правото на разглеждане в разумен срок на висящо наказателно производство по ЗМ
4257/2003 г., пр. преписка № 53554/2003 г. по описа на СРП, образувано срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.. 3 вр. чл. 194, ал.
1 НК, прекратено с постановление от 19.06.2019 г. на СРП, влязло в сила на 02.12.2019
г., заедно законната лихва върху тази сума от 02.12.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 20000 лв., както и претенцията
за имуществени вреди на обща стойност 50746,70 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума от 02.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.на Република България, с адрес: гр.
София, бул. „******, да заплати на Н.Д.Р., ЕГН ********** на основание чл. 10,
ал. 3 ЗОДОВ вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 704,95 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: