№ 676
гр. Пазарджик, 03.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20255200500294 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.423 ал.1 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс-подадено възражение пред въззивния
съд.
Образувано е по постъпило възражение по ССЕВ, с вх. №35 от 03.01.2025г.
на основание чл.423 ал.1 т.1 от ГПК, от длъжника К. К. С., ЕГН-********** от
гр.***** чрез адв. И. А.-САК, в което се твърди, че в началото на месец
декември 2024 год. разбрала, че срещу нея има образувано изп. дело
№20168890401855 при ЧСИ Д. С., с район на действие гр. Пазарджик след
като при справка в НОИ - София, от където получавала пенсия установила, че
й удържат суми от пенсията по горното изпълнително. Твърди, че
упълномощила адвокат, който на място в кантората на ЧСИ Д. С. в гр.
Пазарджик се запознал с изпълнителното дело, и установил, че на 29.08.2008
год. е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 и чл.418 от ГПК
по ч.гр.д. №1594 от 2008 год. по описа на РС-Пазарджик за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ; на 02.12.2008 год.
бил издаден изпълнителен лист срещу трима длъжници, един от които била К.
К. С. въз основа на заповедта за заплащане на парично задължение по договор
за потребителски кредит от 21.06.2006г. . Въз основа на изпълнителния лист и
1
заповедта кредиторът „ОББ” АД образувал изпълнително дело при ДСИ Д. С.
— с район на действие — гр. Пазарджик, като в изпълнителният лист
длъжницата била записана с адрес в гр. ****. Твърди се от К. С., че не й е
връчвана заповед за незабавно изпълнение от РС — Пазарджик на надлежно
установените й адреси. И че същата не е връчена надлежно и след
образуването на изпълнителното дело, тъй като са били нарушени правилата
за връчване на съобщения в процесуалния закон. В тази връзка се поддържа,
че към датата на образуване на изп. дело при ЧСИ Д. С. е направена справка
по отношение на постоянен и настоящ адрес на този длъжник, които от
момента на образуване на изп. дело през 2016 год. е в гр. *****., но въпреки
това книжата и съобщения по ИД са връчвани на различни адреси -в гр.
Пазарджик, ул. ****, ул. **** — на които адреси молителката твърди, че
никога не е имала адресна регистрация в периода от 2016 год. до момента и
именно поради тези причини и видно от отбелязванията не е позната на адреса
и не е намирана на тези адреси. Твърди се ,че по изп. дело не са изпращани
съобщения и книжа на известните й постоянен и настоящ адрес в гр. ****.
Още повече оставало неясно по какви причини изпълнителното производство
срещу нея е заведено при ЧСИ с район на действие гр. Пазарджик, вместо в
гр. София, тъй като настоящият и постоянен адрес към датата на образуване
на настоящето изп. дело през 2016 год., видно от адресна справка при
образуване на изп. дело е в гр. Банкя. Поддържа още, че до настоящия момент
не й е връчвана надлежно покана за доброволно изпълнение по делото, като по
делото няма изпращана покана за доброволно изпълнение и изп. лист до
известните й адреси в гр. Банкя. Не е била уведомена, че ОББ АД е цедирала
вземането си на ЕОС Матрикс ЕООД, тъй като не е уведомена за тази цесия на
известните й адреси в гр. Банкя, и че по изп. дело също нямало данни за
нейното уведомяване. Посочва се, че от данните по ИД цесията е от
31.01.2018г. и е постъпила при ЧСИ Д. С. с вх.№7222 от 20.03.2018 год..
Предвид изложеното длъжника К. К. С. подава настоящето възражение по чл.
423, ал.1, т.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването за издадената заповед
за изпълнение в началото на декември 2024 год. от справка в НОИ — София за
основанието за удържане на суми от пенсията й. Молителката счита, че е била
лишена от възможност да оспори вземането по изп. лист, тъй като не е
получила надлежно съдебни книжа и заповедта за изпълнение — връчвана е
на различни адреси от известните по адресна регистрация и неправилно е
2
заведено изп. дело като местна подсъдност в гр. Пазарджик, вместо в гр.
София. Моли да бъде изискано и приложено изп. дело № 1855 от 2016 год. по
описа на ЧСИ Д. С. и ч.гр.д. №1594 от 2008 год. по описа на РС Пазарджик.
МОЛИ да се приемете подаденото възражение, като подадено в срок и
допустимо и да се обезсили процесната заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 и чл.418 от ГПК по ч.гр.д.№1594 от 2008 год. по описа на РС-
Пазарджик за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по отношение на длъжника К. К. С., ЕГН ********** от гр. ****.
Моли да се осъди „ОББ“ АД /с правоприемник на дълга фирма „ЕОС
Матрикс” ЕООД/ да заплати сторените разноски в производството —
държавни такси и адвокатски хонорар. С допълнителна уточняваща молба по
повод оставане на възражението без движение , вх.№260073 от
29.01.2025г./л.11/, молителката длъжник сочи, че на 27.01.2025 год. получила
съобщение, ведно с разпореждане №260001 от 14.01.2025 год., постановено по
ч.гр.д №1594 от 2008 год. по описа на РС — Пазарджик, което й се оказвало
да представи доказателства за датата на узнаване на заповедта на изпълнение
и изрично да посочи дали поканата за доброволно изпълнение е била връчена
и кога, ако не е връчена, да се посочи точна дата, на която е узнала за
издадената заповед за изпълнение и образуваното изпълнително производство
при ЧСИ С., както и да внеса по сметка на ОС -Пазарджик дължимата такса в
размер на 25.00 лв. и да представи доказателства за плащането й. В
изпълнение на дадените указания пълномощника й заявява, че К. С. до
настоящия момент не е получавала заповед за незабавно изпълнение и покана
за доброволно изпълнение за образувано изп. дело от ЧСИ С. до настоящия
момент; че К. С. узнава, че има издадена заповед за незабавно изпълнение,
след като е направила справка в НОИ, защо получава по-малка пенсия от
отпуснатата. На 16.12.2024 год. посещава НОИ и от там й съобщават, че има
наложен запор върху част от пенсията от ЧСИ С. в гр. Пазарджик. След което
упълномощава адвокат да се запознае с изпълнителното дело при ЧСИ С. и на
27.12.2024 год. пълномощника се запознава с делото в офиса на ЧСИ С. в гр.
Пазарджик, като по делото установил, че на С. не е връчена заповед за
незабавно изпълнение и покана за доброволно изпълнение от ЧСИ С. и поради
тази причина с вх.№ 35 от 03.01. 2025 год. е подадено възражението;
В едноседмичния срок е постъпил отговор на възражението по чл.423 от
3
ГПК от насрещната по спора страна ОББ АД, с вх.№260503 от 21.03.2025г.
чрез пълномощник ЕОС Матрикс ЕООД, в който на първо място се уточнява,
че процесното вземане е прехвърлено на „ЕОС Матрикс” ЕООД по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на
31.01.2018г. “Обединена Българска Банка“ АД .С оглед на настъпилото частно
правоприемство, настоящ кредитор по процесното вземане се явява
единствено „ЕОС Матрикс" ЕООД. Посочва, че доказателства за извършеното
правоприемство и знанието на длъжника за него се съдържат в кориците на
изп. Дело №1855/2016 г. по описа на Д. Й. С. , рег. №889, по което „ЕОС
Матрикс" ЕООД е конституиран взискател. Счита, че депозираното от
насрещната страна възражение по чл. 423 , ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от ГПК е
недопустимо и моли да бъде оставено без разглеждане. В случай, че съдът
прецени, че същото е допустимо, то моли да бъде оставено без уважение като
неоснователно, като бъде взето предвид следното: Възражението пред
въззивен съд, направено по реда на чл. 423 от ГПК, представлява извънреден
процесуален способ за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение и е
извън общия ред за защита чрез възражението по чл. 414 ГПК. Че Правото на
възражение по чл. 423 ГПК е предоставено от закона на длъжника само в
случаите, в които същият е бил лишен от възможността да оспори вземането
по реда на чл. 414 ГПК, като упражняването на това му право, при наличието
на законоустановените предпоставки за това, би довело или до присъщите на
възражението по чл. 414 ГПК последици по чл. 415, ал. 2 ГПК, или (в
случаите, в които длъжникът е бил лишен от възможността да оспори
вземането, вследствие на нарушения на заповедния съд по чл. 411, ал. 2, т. т. З
и 4 от ГГК) до обезсилване на заповедта за изпълнение от въззивния съд - чл.
423, ал. З, изр. 4 от ГПК; Че в нормата на чл. 423, ал. 1 от ГПК, като обща
предпоставка за допустимост на възражението по същия текст във всички
хипотези на т. 1-4 включително, законодателят изрично е уредил условието
длъжникът да е бил лишен от възможността да оспори вземането по реда на
чл. 414 ГПК. Допълнено е ,че срокът за подаване на възражение пред
въззивния съд е едномесечен от узнаването за заповедта за изпълнение., като
съгласно Определение № 152 от 4.03.2015 г. на ВКО по гр. д. № 768/2015 г „
IV г. 0., ГК началният момент, от който започва да тече едномесечният
преклузивен срок за подаване но възражение по чл. 423 ГПК, като извънреден
способ за защита, е законоустановен и е свързан с момента на узнаването от
4
длъжника на заповедта за изпълнение, а не с връчването й. Моментът на
узнаване е фактически въпрос и подлежи на доказване от страната, която го
твърди в свой интерес, като следва да се има предвид, че за да е налице
узнаване на заповедта, е необходимо длъжникът да е получил информация за
нейното издаване и съществуване. Допълва, че в конкретния случай, въз
основа на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. №1594/2008г. по описа на
Районен съд - Пазарджик, следва да бъде взето предвид, че преди да бъде
образувано изп. дело №1855/2016г. по описа на Д. Й. С., рег. №889, въз
основа на издадения изпълнителен титул първоначално е било образувано
изпълнително дело ИД 1373/2008г. по описа на ЧСИ П. И., по което заповедта
за изпълнение е била връчена надлежно , от което следва, че депозираното
възражение по реда на чл.423 от ГПК е преклудирано. В тази връзка се
прилага Покана за доброволно изпълнение , връчена на длъжника на
09.05.2009г. на майката на длъжника. Счита, че твърдението, че не е налице
надлежно уведомяване за издадената заповед, за неоснователно и недоказано.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 46 от ГПК, в редакция към ДВ, бр.
59 от 20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г., когато съобщението не може да бъде
връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го
приеме. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или
който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател
на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със
задължение да предаде призовката на адресата; Че в процесния случай
книжата са били връчени на майката на К. С., което не се оспорва в
депозираното възражение. Заключава, че призоваването е било напълно
редовно, като са спазени всички изисквания на действащото към онзи момент
законодателство. За пълнота, и във връзка с твърдението, че К. К. С. /И./ не е
уведомена за извършеното правоприемство освен, че в закона не е предвидена
изрична форма за уведомяване и предвид запознаване с материалите по
изп.дело и изложеното в депозираното възражение, посочва, че за длъжника
по едно валидно парично вземане, имайки предвид заместимия характер на
вземането, не съществува самостоятелен правен интерес от оспорване на
евентуална смяна на кредитора. Че за длъжника е без значение на кого следва
да изпълни, тъй като дължи парична престация, като по силата на чл. 99 33Д
от момента на уведомяването си за смяна на кредитора посредством цесия,
длъжникът следва да плаща на новия кредитор, като длъжникът не търпи
5
негативни последици от евентуална нищожност на договора за цесия спрямо
първоначалния кредитор, тъй като последният е страна по договора за цесия;
И че за да възникне това качество за цесионера не е необходимо до се
извършват други действия, в това число и уведомяване на длъжниците по чл.
99 ал. З ЗЗД. Допълва, че уведомяването на длъжниците също не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия, а има значение при изследване на
противопоставимостта на цесията на длъжника /и на третите лица/, който
може валидно и с погасителен ефект да плати но предишния кредитор преди
уведомяването. Заключава, че издадената Заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№1594/2008г. по описа на Районен съд-Пазарджик е влязла в законна сила
спрямо длъжника; че срокът за подаване на възражение по чл. 423 ГПК към
настоящия момент е изтекъл и правото на възражение е преклудирано; че
Депозираното възражение, на следващо място, се явява неоснователно,
респективно твърденията на насрещната страна са необосновани и
недоказани. В тази връзка ответникът моли да се остави без разглеждане
депозираното К. К. С. чрез адв. И. А. възражение по чл.423 от ГПК като
недопустимо. А в случай, че се приеме за разглеждане депозираното
възражение, то моли да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано,
поради липса на предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 423 ГПК,
на които се основава. Допълва, че случай, че се претендират разноски,
ответника счита,, че защитата на длъжника при условията на чл. 423 от ГПК
има извънреден характер и се основава на изрично и изчерпателно изброени в
закона предпоставки; че повдигнатият пред въззивния съд спор в това
производство има изцяло процесуалноправен характер и не касае
съществуването на заповедния дълг. Като определението на въззивния съд, с
което се приема предявеното възражение, не разрешава материалноправния
спор за съществуването, ликвидността и изискуемостта на заповедното
задължение и че Заповедта за изпълнение не се отменя, а актът на съда е
насочен единствено към възстановяване на положението, което би
съществувало, ако длъжникът беше подал възражението си в срока по чл. 414
ГПК, поради което моли разноските да останат в тежест на възразилия
длъжник. В условията на евентуалност, се прави възражение за прекомерност
на претендираните от ищцовата страна разноски с оглед на правната и
фактическа сложност на делото, като на основание разпоредбата на чл.78, ал.5
ГПК моли съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за
6
адвокатски хонорар, при условие че се докаже заплащането им /в това
отношение т. 1 от Тълкувателно решение №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от
06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Моли да
се вземете предвид, че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари
2024 г. по дело 0-438/22 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с измененията с ДВ бр.88/04.11.2022 г. е обявена
за нищожна; че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не
съответства на правото но ЕС, поради което не следва да се прилага. Моли да
се изиска в цялост изпълнително дело№1855/2016 г. по описа на Д. Й. С. , рег.
№889, в кориците на което се намирали в оригинал доказателства подкрепящи
изложеното в становището.
С определение №266 от 23.04.2025г. въззивният съд се е произнесъл по
направените от страните доказателствени искания във връзка със срочността и
по въпроса за основателността респективно неоснователността на
възражението по чл.423 от ГПК и образуваните във връзка с издадената ЗНИ
изпълнителни дела, посочени становищата на страните и служебно
установени от съда.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното: По инициирано от ОББ АД, ЕИК ********* заповедно
производство по чл.417 от ГПК, / заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, с вх.№4568 от 28.08.2008г.-ч.гр.д.№1594/2008г.
по описа на Районен съд Пазарджик/ и срещу длъжниците К. К. С., ЕГН-
********** с адрес гр.*****, П. С. Д., ЕГН-********** от гр.**** и К. М. И.,
ЕГН-**********, от с.****, е поискано издаване за заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ-чл.417 т.2 от ГПК от извлечение
от счетоводните книги. Такава заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е издадена от
заповедния съд под №295 от 29.08.2008г. като е разпоредено на тримата
длъжници с посочени адреси и ЕГН-та, солидарно да заплатят на кредитора
„ОББ“ АД сумата от 12344.78лв, с 641.37лв договорна лихва от 20.04.2008г.
до 27.08.2008г. и законна лихва от 28.08.2008г. до изплащане на вземането,
както и разноски от 739.38лв и е посочено, че вземането произтича от
7
договор за потребителски кредит от 21.06.2006г. За процесните суми е издаден
в полза на ОББ АД и изпълнителен лист на дата 03.12.2008г.
Въз основа на така издадените ЗНИ и изпълнителен лист първоначално е
образувано изпълнително дело за принудително събиране на паричното
вземане с №20088210401373 по описа на Частен съдебен изпълнител П. С.
И., рег.№821, с район на действие Окръжен съд Пловдив, който е изпратил на
длъжника и настоящ молител К. К. С. /И./ на постоянния й и настоящ
адрес /установен след извършена от ЧСИ служебна проверка- в гр.****
/регистрация на страна от 12.12.2007г.-това е адресът посочен и във
възражението по чл.423 от ГПК/, ПОКАНА ЗА ДОБРОВОЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ, с приложения към поканата-копия от заповедта за незабавно
изпълнение №295 от 29.08.2008г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.
№1594/2008г. на РС-Пазарджик, като в самата покана подробно са изложени
факти и обстоятелства относими към издадените от заповедния съд заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, от кой съд са
издадени и на какво основание, размера на паричното задължение към ОББ
АД по пера-главница, договорни лихви, размер на законна лихва към
определена дата, присъдени разноски в заповедното производство ,
разноските в изпълнителното производство и общия размер на задължението.
Посочени са какви принудителни изпълнителни действия ще бъдат
предприети от ЧСИ при неплащане спрямо този длъжник, както и сметката по
която следва да бъдат внесени дължимите суми.
Видно от приложената по делото разписка /виж и приложеното в цялост
изпълнително дело №1373/2008г. на ЧСИ И. /, Поканата за доброволно
изпълнение е връчена от длъжностно лице връчител Н. Ц. на постоянния и
настоящ адрес на адресата –длъжника К. К. И. чрез пълнолетен член от
домашните му, обитаващи този адрес, а именно на майката на адресата В. Б.
А./л.43, том втори от изп.д./ , съгласила се да получи поканата на ЧСИ и
поела задължение да я връчи на дъщеря си К. И., за което и собственоръчно се
е подписала в разпиката. Връчването е станало на дата 09.05.2009г. Липсват
данни по изпълнителното дело майката по една или друга причина да не е
успяла да връчи документа на адресата поради примерно влошени
междуличностни отношения или че е изпаднала в обективна невъзможност да
изпълни задължението си поради заболяване и други или че адресатът
отсъства за неопределено време от адреса си или се намира трайно в чужбина
8
или по някаква друга обективна причина и на това основание майката да е
върнала обратно поканата за доброволно изпълнение на ЧСИ И. като
невръчена поради някое от примерно посочените и изброени обстоятелства, за
да се предприемат евентуално други действия от ЧСИ за откриване на този
длъжник и за повторно връчване на ПДИ.
Установява се, че изпълнителното производство по цитираното дело е
прекратено и е върнат изпълнителния лист на взискателя на 25.11.2016г. ,
като в последствие изпълнението е трансформирано в ИД № 1855/2016г. по
описа на ЧСИ Д. С., образувано на 20.12.2016г. с район на действие Окръжен
съд Пазарджик по което дело действително се установява че длъжникът К. К.
С. в началото на м.Декември 2024г. е разбрала, че срещу нея има образувано
изпълнително дело по описа на този ЧСИ като не е била уведомена нито за
издадените ЗНИ и ИЛ, нито за извършената цесия на вземането от ОББ в
полза на ЕОС Матрикс ЕООД. И във възражението си молителката и длъжник
по изпълнението К. С. продължава да настоява и да твърди, че не е получавала
документите по заповедното производство и за цесията на известните си адрес
в гр.Банкя, като не твърди и в хода на производството, че адресът на който е
връчена ПДИ и получена от домашните й -нейната майка В. А. в гр.****, не е
нейният нито постоянен нито настоящ адрес и че същата реално пребивава на
друг известен и регистриран адрес, както и че майка й не е от кръга на
домашните, посочени в нормата на чл.46 ал.2 от ГПК съгласила се да получи
документите на ЧСИ предназначени за дъщеря й, че тя /майката/ не живее на
този адрес, както и че майка й не й ги е предавала. Такива твърдения няма
адресирани нито до ЧСИ и по образуваните ИД, нито са въведени като довод
за незнание за издадената ЗНИ и ИЛ в молбата си за приемане на
възражението по чл.423 от ГПК депозирано пред въззивния съд.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че искането за приемане от
въззивния съд на възражение на длъжника по чл.423 ал.1 от ГПК е
процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.
Не е налице твърдяното основание от молителката за незнание за
издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, с №295 от 29.08.2008г. на
Пазарджишки районен съд по ч.гр.д.№1594/2008г. по описа на същия съд
9
поради ненадлежното й връчване на известите адреси на длъжника.
Напротив налице е валидно и надлежно връчване на документа при
условията на чл.46 ал.1 и ал.2 от ГПК-връчване на ЗНИ на друго лице, което
е съгласно да го приеме, имащо качеството на пълнолетно лице от кръга на
домашните на адресата, и което живее на този адрес, и което лице, чрез което
става връчването, не само се е подписало в разписката за получаване на
документа, предназначен за длъжника К. С. /И./, но и еднозначно е поел
задължение да предаде призовката/ ПДИ със ЗНИ и ИЛ/ на адресата. Липсват
и данни приелото документите лице да участва по изпълнителното дело или
по заповедното производство като насрещна страна на адресата, като пречка
да ги получи надлежно.
В този смисъл от доказателствата по делото са оборени като несъстоятелни
всички факти и обстоятелства изложени във възражението за ненадлежно
връчване на ЗНИ.
Въззивният съд е отказал да събира доказателства, поискани в откритото
съдебно заседание от молителя К. С. като преклудирани доколкото факти и
обстоятелства за влошени отношения между адресат и майка му ,получила
книжата не са посочен в самото възражение по чл.423 от ГПК, а и няма
твърдения за незнание от С. /И./ изобщо за образувано и висящо друго
предходно изпълнително дело по описа на ЧСИ П. И. / ИД №1373/2008г./ и
основанието за това.
Предвид изложеното ще следва да се откаже да се приеме посоченото
възражение като неоснователно.
При този изход на спора в полза на ЧСИ И. и на ЧСИ С. ще следва да се
присъдят разноски за представените копия на изпълнителните дела, като
същите се възложат на загубилата делото страна, а именно на К. К. С./И./.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ И НЕ ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ пред
Пазарджишки окръжен въззивен съд, постъпило по ССЕВ, с вх. №35 от
03.01.2025г. на основание чл.423 ал.1 т.1 от ГПК, от длъжника К. К. С., ЕГН-
10
********** от гр.***** чрез адв. И. А.-САК, против издадена по ч.гр.д.
№1857/2009г. по описа на Пазарджишки районен съд заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК под
№295 от 29.08.2008г. с която е разпоредено на длъжниците К. К. С., ЕГН-
********** с адрес гр.*****, П. С. Д., ЕГН-********** от гр.**** и К. М. И.,
ЕГН-**********, от с.**** солидарно да заплатят на кредитора „ОББ“ АД
сумата от 12344.78лв, сумата от 641.37лв, - договорна лихва от 20.04.2008г. до
27.08.2008г. и законна лихва от 28.08. 2008г. до изплащане на вземането,
както и разноски от 739.38лв като вземането произтича от договор за
потребителски кредит от 21.06.2006г., и е издаден в полза на ОББ АД и
изпълнителен лист за сумите с дата 03.12. 2008г.
ОСЪЖДА К. К. С., ЕГН-********** от гр.*****, да заплати в полза на
ЧСИ П. И. и в полза на ЧСИ Д. С. разноски от по 10лв /десет лева/ за всяко
едно изготвено копие от изпълнителните дела - ИД №1855/2016г. по описа на
ЧСИ Д. С., рег.№889 с район на действие Окръжен съд-Пазарджик и ИД
№1373/2008г. по описа на ЧСИ П. И., рег.№821 с район на действие Окръжен
съд -Пловдив, или общо сумата от 20лв /двадесет лева/.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11