Решение по адм. дело №1287/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по жалба от С. Н. П., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], чрез адв. И. З. срещу решение № 2153-03-64/07.04.2025г. на Директора на ТП – Варна на НОИ, в частта с която е отхвърлена жалба вх.№ 1012-03-238/07.03.2025г., подадена от жалбоподателката срещу разпореждане [номер]-00-6537-4/06.02.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл.114 ал.3 вр. чл.114 ал.2 т.2 от КСО С. П. е задължена да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 6867,36 лева за периода 01.01.2017г. до 31.04.2017г.

В жалбата се релевират доводи за неправилност, поради материална незаконосъобразност на оспореното решение, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката излага, че решаващият орган не е разгледал оплакването, че разпореждане [номер]-00-6537-1/29.11.2016г. е стабилен административен акт, който може да бъде отменен единствено по реда на Глава VII „Възобновяване на производство по издаване на административни актове“ на АПК. Счита се, че в случая не е налице нито едно от изрично изброените основание по чл. 99 АПК, нито са спазени преклузивните срокове по чл. 102 от АПК. Сочи се, че разпореждане [номер]-00-6537-3 от 25.01.2024 г. е нищожно, поради наличието на предходен административен акт – разпореждане [номер]-00-6537/31.10.2016 г., който не е отменен по законоустановения ред и му противоречи. Позовава се на нарушение на чл. 105 от АПК, който предвижда, че отмяната или изменението на административния акт не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица. В случая, административния орган, чрез Задължителни предписания, дадени към трето лице, неучастващо в настоящото производство /“Д. К. 13“ ЕООД/, засяга правата на жалбоподателката. Твърди се, че от административния орган не е съобразена и приложимата редакция на закона.

В подробни писмени бележки с.д. 15550/29.09.25г., чрез процесуален представител поддържа жалбата и иска отмяната на административния акт.

Ответната страна, чрез юрисконсулт Л., оспорва жалбата. По съществото на спора моли жалбата на С. П. срещу оспореното решение да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, като бъдат потвърдени изцяло обжалвания административен акт, като правилно и законосъобразно постановен по мотиви, изложени в същия. Сочи, че на жалбоподателката са изпращани покани, дадена  е възможност да участва в хода на проверките, но тя не се е явила и не е предоставила документи. Счита, че с връчването от друг административен орган на писмо, в случая НАП, с което са искани обяснения от лицето, спира да тече давностния срок и по отношение срокът за събиране на задължения от НОИ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В подробни писмени бележки с.д. 15366/25.09.2025г., чрез процесуален представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на обжалване в производството е Решение № 2153-03-64/07.04.2025г. на Директора на ТП-Варна на НОИ, в частта с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-03-238/07.03.2025г. подадена от С. Н. П. срещу разпореждане [номер]-00-6537-4/06.02.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП-Варна на НОИ, в частта му, с което на основание чл.114 ал.3 вр. чл.114 ал.2 т.2 от КСО жалбоподателката е задължена да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 6867,36 лева за периода 01.01.2017г. до 19.04.2017г.

От доказателствата в преписката се установява, че със Заповед № 601122-2/01.08.2016г. издадена от управителя на „Де Консулт 13“ ЕООД е прекратено трудовото правоотношение между дружеството и С. Н. П. с длъжност – Главен технически сътрудник, считано от 01.08.2016 г.

От жалбоподателката е подадено заявление вх. № 031-00-6537 от 31.10.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. С разпореждане [номер]-00-6537-1 от 29.11.2016г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП - Варна на НОИ /л. 131 от адм. преписка/ на С. Н. П. за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2017 г. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 47.69 лв. дневно.

В хода на административното производство е установено, че с Писмо изх. № 1042-03-355#2 от 05.08.2019 г. на Изпълнителния директор на НОИ до Директора на ТД на НАП Варна /л. 84 от адм. преписка/ е поискано извършването на проверка на дружеството „Де Консулт 13“ ЕООД, с цел установяване упражнявана ли е била стопанска дейност и имало ли е основание за възникване на осигуряване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за наетите по трудово правоотношение лица за периода от 07.2013 г. до 05.08.2019 г. Посочено е още, че от 25.06.2013 г. управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е Д. Г. Б., собственик на още 185 дружества. През периода 01.07.2013 г. до момента са сключени трудови договори с 50 лица, като за всички липсват внесени осигурителни вноски.

При извършена проверка на „Де консулт 13“ ЕООД - Варна, [ЕИК], приключила с Протокол № П-03000319150220-073-001/04.12.2019г. /л. 50 гръб – 74 от адм. преписка/, ТД на НАП – Варна установява, че липсват доказателства за полагане на труд от Т. Г. Д., И. Ж. Я., Н. Г. Д., С. Г. Й., Г. Е. Е., Т. Г. Г., И. Н. П., В. П. И., В. М. П., В. Г. В. и С. Н. П., респ. упражняване на трудова дейност, респ. осигуряване на лицата съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО за периода 01.11.2015 г. до 31.08.2019 г., поради което на основание чл. 9, ал. 1 от КСО на лицата не може да бъде признато времето за осигурителен стаж и доход, като лица осигурени за всички за всички осигурителни социални рискове, както и произтичащите от това права.

С писмо изх. № 36183-5/13.12.2019 г. от Директора на ТД - Варна на НАП, /вх. №1042-03-355#4/17.12.2019 г. в ТП на НОИ Варна/ /л. 50-52 адм. преписка/, Директора на ТП - Варна на НОИ е уведомен, че на дружеството „Де Консулт 13“ ЕООД е извършена проверка относно спазване на осигурителното законодателство, приключила с издаването на Протокол № П-03000319150220-073-001/04.12.2019г. от контролния орган на ТД - Варна на НАП. Установено е, че липсват доказателства за полагане на труд от лицата, респ. упражняване на трудова дейност, респ. осигуряване на лицата съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО за периода 01.11.2015 г. до 31.08.2019 г., поради което на основание чл. 9, ал. 1 от КСО на лицата не може да бъде признато времето за осигурителен стаж и доход, като лица осигурени за всички за всички осигурителни социални рискове, както и произтичащите от това права. Приложен е Протокол № П-03000319150220-073-001/04.12.2019г. от контролния орган на ТД - Варна на НАП и копия на ГДД за 2014 и 2016 г.

На 21.02.2020 г. от контролен орган на ТП на НОИ е съставен Констативен протокол № КВ-5-03-00724848/21.02.2020г. /л. 48 от адм. преписка/, във връзка с получен сигнал с вх. № 4022-03-206/30.08.2019 г. от ТП на НОИ – Разград за извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на „Ди Консулт 13“ ЕООД за лицето В. М. П..

Със Заповед № ЗР-5-03-00805765/02.09.2020 г. /л. 47 от адм. преписка/ на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е възложено извършването на проверка по разходите на ДОО на
„Де Консулт 13“ ЕООД.

С Констативен протокол № КВ-5-03-00819946/05.10.2020г. /л. 44-45 от адм. преписка/ за извършена проверка на „Ди Консулт 13“ ЕООД е установено, че липсват доказателства за полагане на труд от В. М. П. и И. Н. П., респ. трудова дейност и осигуряване на лицата съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО чрез осигурителя „Де Консулт 13“ ЕООД. Прието е, че в случая се касае за злоупотреба със средства на ДОО и следва заличаване на данните с информация в декларация обр. 1 в РОЛ за лицата. На 05.10.2020 г. са издадени Задължителни преписания № ЗД-1-03-00819962 /л. 47 от адм. преписка/ за заличаване на неправилно подадени данни с информация в декларация обр. 1 за лицата В. М. П. и И. Н. П..

С Констативен протокол № КВ-5-03-00853380/11.12.2020г. /л. 41-42 от адм. преписка/ за проверка на „Ди Консулт 13“ ЕООД е установено, че липсват доказателства за полагане на труд от Т. Г. Г., респ. трудова дейност и осигуряване на лицата съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО чрез осигурителя „Де Консулт 13“ ЕООД. Сочи се, че дружеството единствено е подавало информация с декларации обр. 1 и обр. 6 за дължими осигурителни вноски на висок осигурителен доход, като декларираните задължения за осигурителни вноски не се внасят. С оглед установено, следва заличаване на данни с декларация обр. 1 за Т. Г. Г..

С Протокол № П-03000320019046-073-001/30.04.2020г. на ТД на НАП – Варна /л. 32 – 40 от адм. преписка/ е установено, че „Де Консулт 13“ ЕООД за периода 01.09.2019 г. – 31. 03.2020 г. подава декларации обл. 1 и обр. 6 за лицата В. М. П., Т. Г. Г., В. П. И., В. Г. В. и И. Н. П., като осигурителните задължения не се внасят.

С протокол № П-03000321007089-073-001/05.02.2021г. на ТД на НАП – Варна /л. 29 – 31 от адм. преписка/, във връзка с подадени данни с декларации Обр. 1 от НОИ по реда на Наредба Н-13/17.12.2019 г. за заличаване на осигурителен стаж и доход за лицата В. М. П. и И. Н. М., е извършено служебно коригиране на подадените декларации обр. 6 от „Де Консулт 13“ ЕООД за дължими осигурителни вноски на ДОО, ДЗПО, ЗО и ДОД за периода от 02.2018 г. до 03.2020 г. Формираните лихви в ДОС на ЗЛ по изпълнително дело **********/2014 г. да бъдат променени съгласно приложената справка.

За извършена проверка от ТД на НАП – Варна е съставен Протокол № П- 03000321133923-073-001/26.10.2021г. /л. 12 – 22 от адм. преписка/, в който е прието, че липсват доказателства за полагане на труд от 21 лица, след които и жалбоподателката С. Н. П., респективно липсва упражняване на трудова дейност, респективно осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1 от КСО. В хода на проверката е установено, че липсват документална обоснованост на отчетените разходи за персонал /възнаграждения и осигуровки/, не е установено кога, в какъв размер и на кои лица са предоставени парични средства. От дружеството не са представени доказателства, удостоверяващи получени приходи и направени разходи.

Извършена е и втора проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „Де Консулт 13“ ЕООД, завършила с издаването на Констативен протокол № КВ 5 03 01403136/03.08.2023 г. /л. 126 – 128 от адм. преписка/. Проверката е установила, че за 15 лица, включително и за С. Н. П., липсват доказателства за полагане на труд за периода от 01.06.2015 г. до 31.07.2016 г., т.е. не са осигурени лица по смисъла на чл. 10 от КСО и §1, ал.1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не са извършвали трудова дейност при осигурителя. Издадени са Задължителни предписания № ЗД-1-03-01403164/03.08.2023 г. /л. 124 гръб – 125 от административната преписка/ и на основание чл.4, ал.10 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. данните подадени по чл.5, ал.4 от КСО за посочения период са служебно заличени.

Представена е справка изх. № 2170-03-228#30 от 10.10.2023 г. за служебно заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от „Де Консулт 13“ ЕООД по Задължителни предписания № ЗД-1-03-01403164/03.08.2023 г.

С разпореждане [номер]-00-6537-2/25.01.2024 г. издадено от ръководител на осигуряването за безработицата в ТП – Варна на НОИ, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане №031-00-6537-1/29.11.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на С. Н. П. от 01.08.2016 г. до 31.07.2017 г. в размер на 47.69 лева дневно /л. 111 от адм. преписка/. Като мотиви са изтъкнати нови доказателства, установени след извършена проверка на осигурителя „Де Консулт 13“ ЕООД, [населено място] по спазване на осигурителното законодателство от контролните органи на ТП на НОИ [населено място] завършила с Констативен протокол №КВ-5-03-01403136/03.08.2023 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-03-01403164/03.08.2023 г.

С разпореждане № 031-00-6537-3/25.01.2024 г. на ръководител ОБ при ТП-Варна на НОИ на основание чл.54ж, ал.1 вр. чл.54а, ал.1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО с мотиви идентични с тези на Разпореждане № 031-00-6537-2/25.01.2024 г.

Срещу разпореждането от С. Н. П. е подадена жалба отхвърлена с Решение № 2153-03-41/22.03.2024 г. на директор на ТП – Варна на НОИ.

Решението е обжалвано по съдебен ред, като е образувано адм. дело № 876/2024 г. по описа на Административен съд - Варна. С Решение № 13011/04.12.2024 г. съдът е отхвърлил жалбата на С. Н. П. срещу Решение № 2153-03-41/22.03.2024 г. на директор на ТП – Варна на НОИ. Решението е окончателно и е влязло в сила на същата дата.

След постановяване на Решение № 13011/04.12.2024 г. съдът е отхвърлил жалбата на С. Н. П. от Административен съд Варна по дело № 876/2024 г. на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО Ръководителят „Осигуряване за безработица“ в ТП – Варна на НОИ е издал Разпореждане № № 031-00-6537-4 от 06.02.2025 г. на /л. 10 от адм. преписка/ е разпоредено С. Н. П. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2017 г. в размер на 11970.19 лева. Изложени са мотиви, че след извършена проверка на осигурителя "ДЕ КОНСУЛТ 13" ЕООД по спазване на осигурителното законодателство от контролните органи на ТП на НОИ [населено място], завършила с Констативен протокол № КВ-5-03-01403136/03.08.2023г. и Задължителни предписания № ЗД-1-03-01403164/03.08.2023 г.

С. Р. № № 031-00-6537-4 от 06.02.2025 г. е подадена жалба, по която е постановено Решение № 2153-03-64 от 07.04.2025 г. на Директора на ТП - Варна на НОИ, с което е:

1./ отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № 031-00-6537-4 / 06.02.2025 г. в частта, с което на основание чл. 114, ал. 3 вр. чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, П. е задължена да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица (ПОБ) в размер на 6867, 36 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г.

2./ отменено Разпореждане № 031-00-6537-4 / 06.02.2025 г. в частта, в която на основание чл. 114, ал. 3 вр. чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, П. е задължена да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица (ПОБ) в размер на 5 102,83 лв. за периода от 01.08.2016 г. до 31.12.2016 г.

Изложени са мотиви, че с влязлото в законна сила Разпореждане № 031-00-6537-4/ 06.02.2025 г. на Ръководител осигуряване за безработица при ТП - Варна на НОИ, на основание чл. 114, ал. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, жалбоподателката е задължена да възстанови добросъвестно получено обезщетение за безработица (ПОБ) в размер на 11970,19 лв., за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2017 г. Посочено е, че на основание чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО са налице основанията за спиране на давността, като са посочени конкретните периоди, през които са провеждани административни производства, както и съдебното производство по адм. дело № 876/2024 г., от които зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по КСО. Прието е, че давността за задължението за периода 01.08.2016 г. до 31.12.2016 г. е започнала да тече на 01.01.2017 г., спира за период от 2 години, 1 месец и 16 дни и е изтекла на 17.02.2024 г. Давността за задължението за периода 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г. е започнала да тече на 01.01.2018 г., спира за период от 2 години, 1 месец и 16 дни, изтича на 17.02.2025 г. Прието е, че задължението не е погасено по давност, поради което жалбата в тази част е отхвърлена.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Обжалваното решение е връчено лично на П. на 15.04.2025 г., жалбата до съда е подадена на 29.05.2025 г., поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното Решение № 2153-03-64/07.04.2025г. е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от КСО – Директора на ТП на НОИ – Варна, поради което е издадено от териториално и материално компетентен орган и е валиден акт, годен за съдебна проверка.

При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да послужат като самостоятелно основание за отмяна.

Неоснователни са възраженията, че не са налице основанията по чл. 99 от АПК за отмяна на влязлото в законна сила Разпореждане № 031-00-6537/31.10.2016 г., в контекста на регламентираните в чл. 102 АПК преклузивни срокове за възобновяване на административното производство. Разпоредбите на КСО уреждащи издаването на административните актове са специални спрямо общата регламентация дадена в АПК. По отношение на влезлите в сила Разпореждания, с които се отпускат, изменят, отказват, спират прекратяват, възобновяват и възстановяват обезщетения за безработица е налице специален ред по КСО, по който се преодолява т. нар. формална сила на влезлия в сила административен акт, който е различен от този по чл. 99 от АПК и това е редът по чл. 54ж, ал. 2 от КСО. Съгласно чл. 54ж, ал. 2 от КСО влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица; 2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Хипотезите на чл. 54ж от КСО се явяват в съотношение на специален към общ закон спрямо тези по чл. 99 от АПК, тъй като се отнасят само и единствено до определена категория актове – тези по чл. 54ж, ал. 1 от КСО и визират определени предпоставки, при които е допустимо изменението на влязъл в сила административен акт.

Правната норма на чл. 99 от КСО изброява предпоставките, даващи възможност да се образува производство по изменение, респективно отмяна на влязло в сила разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, прекратяване, възобновяване и възстановяване на ПОБ, като същите са обособени в две групи. В случаите по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО производството се инициира по заявление на осигуреното лице, а по чл. 99, ал. 1, т. 2 от б "а" до б "д" от КСО служебно от административния орган. Със създаването на новата ал. 2 на чл. 54ж (ДВ, бр. 99/2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) е дадено ново законодателно разрешение на застъпеното до него момент в практиката, че органът по чл. 54ж, ал. 1 от КСО не може да изменя сам своето разпореждане, а това следва да стане само в производството по реда на чл. 99 и сл. АПК. С новата разпоредба законодателят е отстранил съществуващия пропуск, който до този момент е препятствал приложението на чл. 99 от КСО и който е изисквал прилагането на общия закон - чл. 99 от АПК. /Определение № 3536/03.04.2025 г. по ад. д. № 2036/2025 г. VI о. на ВАС, докладчик председателят Т. Т./.

При преценката за съответствие на решението с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

Между страните няма спор, а и от събраните доказателства се установи, че с Разпореждане № 031-00-6537-1/29.11.2016 г. на жалбоподателката е отпуснато ПОБ за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2017 г. в размер на 47,69 лева дневно. С влязло в законна сила Решение № 13011/04.12.2024 г. постановено по адм. дело № 876/2024 г. по описа на Административен съд Варна е отхвърлена жалбата на С. Н. П. против Решение № 2153-03-41/22.03.2024г. на Директора на ТП-Варна на НОИ, с което са отхвърлени жалбите й против Разпореждане № 031-00-6537-2/25.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването по безработица на ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено влязлото в сила разпореждане №031-00-6537-1/29.11.2016 г., с което е отпуснато ПОБ по чл. 54а от КСО и против Разпореждане № 031-00-6537-3/25.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването по безработица на ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 от КСО й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

Изложеното обосновава извод, че е налице хипотезата на чл. 114, ал. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно получените от жалбоподателката суми за ПОБ за периода от 01.08.2016 г. до 31.07.2017 г.

Неоснователно е възражението на г-жа П. за нарушение на чл. 105 от АПК, предвиждащ забрана отмяната или изменението на административния акт да не засега правата, придобити от трети добросъвестни лица. Съгласно чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Хипотезите на чл. 114, ал. 2 от КСО се явяват в съотношение на специален към общ закон, спрямо тези по чл. 105 от АПК, тъй като се отнасят само и единствено до определена категория случаи - тези по чл. 114, ал. 2 от КСО, в която категория именно попада жалбоподателката. При наличието на специален и общ закон, в уредбата на който попадат установените факти, към последните се прилага специалният закон.

Правилно е прието от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, че по отношение на С. П. са налице нови документи и нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от значение за определяне на правото на изплатеното парично обезщетение за безработица.

Съгласно чл. 115, ал. 1, изречение първо от КСО, вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Давността спира да тече, при обжалване - докато продължава спорът относно вземането; или когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс (чл. 115, ал. 5, т. 1 и т. 2 от КСО).

С приемането на новата разпоредба на чл. 115, ал. 5 от КСО / в сила от 01.01.2014 г./ е разширено приложното поле на института, като са включени в предметния обхват на нормата административните производства и съдебни производства. КСО поставя като изискване единствено наличието на преюдициална зависимост между него и издаването на разпореждане или отпускането на парично обезщетение или помощ.

В случая спорът се отнася за парични обезщетения, дължими за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г. Погасителната давност за задължението е започнала да тече на 01.01.2018 г., респективно [възраст] давностен срок е следвало да изтече на 31.12.2023 г. вкл. В рамките на този срок обаче е налице спиране на давността по смисъла на чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО.

Вземането на Държавното обществено осигуряване за възстановяване във фонда на ДОО на добросъвестно получено от осигуреното лице парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО представлява публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК, произхождащо от незаконосъобразно извършени осигурителни разходи.

Административното производство за възстановяване във фонда на ДОО на добросъвестно получено ПОБ е започнало на 04.12.2019 г. с Протокол за извършена проверка № П-03000319150220-073-001/04.12.2019 г. на НОИ, от който се установява, че от С. П. не са представени документи и писмени обяснения, т.е. жалбоподателката е уведомена за образуваното производство от НОИ. Неправилно ответникът в оспореното решение е приел, че давността може да бъде спряна с връчването от друг административен орган, в случая НАП, на писмо, с което са искани обяснения от лицето. Към този момент доказателства за образувано административно производство пред НОИ не са представени, с оглед на което съдът счита, че неправилно органът е приел, че начало на спирането на давността е датата 02.09.2019 г.

Ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт неправилно е приел всяко отделно действие в производството по възстановяване във фонда на ДОО на добросъвестно получено от осигуреното лице парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като отделно административно производство. Административният процес е съвкупност от действия на участниците, насочени към решаване на въпрос, в случая възстановяване във фонда на ДОО на добросъвестно получено обезщетение, поради което и началото на производството е на 04.12.2019 г. и от тази дата погасителната давност е спряла и към настоящия момент не е продължила да тече. С оглед спирането на давността, към 04.12.2019 г., не е изтекла [възраст] погасителна давност по отношение на вземането на НОИ за периода 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г., предмет на настоящото съдебно производство.

Погасителната давност, която е следвало да изтече на 31.12.2023 г. вкл., е спряна и доколкото Разпореждането, с което оспорващата е задължена да възстанови добросъвестно полученото ПОБ за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г., е издадено преди изтичане на регламентираната в чл. 115, ал. 1 от КСО относителна и абсолютна погасителна давност, установеното с него вземане на НОИ за неоснователно изплатено парично обезщетение не е погасено по давност, респективно възражението на оспорващия, направено в жалбата до директора на ТП – Варна на НОИ, в тази насока правилно е отхвърлено от ответника като неоснователно.

Предвид всичко изложено, съдът счита, че обжалваното Решение на Ръководителя на ТП – Варна на НОИ, в атакуваната му част, както и Разпореждането на ръководителя за осигуряването за безработица в частта му, с която е разпоредено възстановяване на неоснователно платено обезщетение за безработица за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017 г., са издадени от компетентни административни органи, в законоустановената форма, при спазване на процесуалноправните правила, и в съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което същите са законосъобразни. Това налага извод за неоснователност на жалбата, разглеждана в настоящото производство.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл.24 НЗПП вр. чл.143 ал.3 АПК вр. чл.37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл. 118 КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Н. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез адв. И. З. срещу решение № 2153-03-64/07.04.2025г. на Директора на ТП – Варна на НОИ, в частта с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-03-238/07.03.2025г. подадена от жалбоподателката срещу разпореждане № 031-00-6537-4/06.02.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП-Варна на НОИ в частта му, с което на основание чл.114 ал.3 вр. чл.114 ал.2 т.2 от КСО е задължена да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица в размер на 6867,36 лева за периода 01.01.2017г. до 31.04.2017г.

ОСЪЖДА С. Н. П., [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати на ТП-Варна на НОИ сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.