РЕШЕНИЕ
№ 20656
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20251110115019 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция"
Образувано е по повод на искова молба на Б. Л. Т., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. ................., срещу „...........“ АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. ........... бул. ................., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 7,39 лева, представляваща недължимо платена сума по фактура № ........... г., ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 14.03.2025 г., до
окончателното плащане.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 19.11.2024 г. ищецът Б. Л.
Т. е бил избран за председател на управителния съвет на сграда в режим на ЕС с
административен адрес: гр. ............. На 12.03.2025 г. от ответното дружество е била издадена
фактура № ........... за сумата от 7,39 лева, с посочени в нея получател Б. Л. Т. и неговия личен
клиентски номер – ............., издаден му във връзка със заплащане на задължения за
собствения му недвижим имот в сградата на гореописания адрес. На същата дата –
12.03.2025 г., в мобилното банкиране на ищеца било получено известие за възникнало
задължение по клиентски номер ............. в размер на 7.39 лева по фактура № ..........., което
той погасил в същия ден. В качеството си на председател на управителния съвет на
жилищната сграда, ищецът поискал от ответното дружество справка за клиентските номера
и договорните сметки на партидите на трите жилищна входа в нея, при което се установило,
че на личния му клиентски номер са прикачени договорните сметки за общите части на
трите входа на сградата в режим на ЕС, съответно, че издадената на 12.03.2025 г. фактура и
задължението по нея, заплатено от ищеца, са относими към задължения на сградата в режим
на ЕС. Ето защо, поддържа, че плащането по нея е извършено без основание, тъй като не е
изразявал съгласие за вписване по персоналната му партида на чужди договорни сметки и
такова решение на ОС на ЕС не е взимано. Моли за уважаване на иска и присъждане на
сторените разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск. Посочва, че процесната сума е била възстановена по индивидуална партида
1
на ищеца, заедно с натрупалата се законна лихва до 16.05.2025 г.
С молба от 08.08.2025 г. ищецът оспорва да е получил реално възстановяване на
процесната сума от ответното дружество. Посочва, че не счита за погасено процесното
вземане чрез възстановяване на сумата по балансова сметка и използването й за погасяване
на бъдещи вземания по фактури.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен и приет Протокол № 2 от проведено на 19.11.2024 г. Общо
събрание на етажната собственост с административен адрес: гр. ............, вх. В (л. 48),
видно от който е, че етажните собственици са взели решение за избор, на основание чл. 19,
ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ЗУЕС, за членове на управителния съвет на ЕС на лицата Б. Л. Т., ......... (т.
6). Сред взетите на посоченото събрание решение не фигурира такова, касаещо отношенията
между етажната собственост и „...........“ АД.
По делото е представен и приет Протокол № 1 от проведено на 19.11.2024 г. Общо
събрание на етажната собственост с административен адрес: гр. ............, вх. А, Б и В (л.
11), видно от който е, че етажните собственици са взели решение за избор на Б. Л. Т. за
председател на управителния съвет , на основание чл. 19, ал. 4 ЗУЕС, за срок от 1 година.
Сред взетите на посоченото събрание решение не фигурира такова, касаещо отношенията
между етажната собственост и „...........“ АД.
Видно от съдържанието на представена по делото и неоспорена от ответника имейл
кореспонденция, разменена между страните на 14.02.2025 г. (л. 7 – гръб), е, че ищецът, в
качеството си на домоуправител на жилищната сграда на адрес: ж. к. „........... е поискал да му
бъдат предоставени данни за клиентските номера за общите части на трите входа. По повод
на така отправеното запитване, от ответното дружество е посочено, че за общите части на
посочения адрес са създадени индивидуални партиди към клиентски номер ............. с
титуляр Б. Л. Т., както следва: договорна сметка № ....... за вх. А, договорна сметка №......... за
вх. Б и договорна сметка № .......... за вх. В.
По делото са представени и приети документи (л. 8-9), удостоверяващи
обстоятелството, че с жалба от 17.02.2025 г., адресирана до Комисията за енергийно и водно
регулиране и Омбудсмана на Република България, ........... е възразил срещу извършеното от
ответното дружество добавяне на 3 броя индивидуални партиди за общите части на сграда с
адрес: гр. ............, към личния му клиентски номер ..............
По делото е представена и приета Фактура № ........... г. (л. 45), издадена от „...........“
АД за клиент Б. Л. Т., клиентски номер ............., за сумата от 7,39 лева, при посочен адрес на
консумация: ж. к. „........., вх. В, договорна сметка: ...........
Видно от разписка № .......... за извършено плащане чрез мобилно приложение
„Моята Fibank” (л. 6) е, че на 12.03.2025 г. ........... е извършил плащане в полза на „...........“
АД на сума в общ размер на 36,93 лева, в т. ч. сумата от 7,39 лева по фактура № ........... за
договорна сметка № ..........
ото е представена и приета Служебна бележка, издадена от „...........“ АД на
14.05.2025 г. (л. 27), в уверение на това, че за имот с адрес: гр. ............, вх. В, ап. .........
клиентски номер ............., договорна сметка № .......... и титуляр на партидата ..........., са
заплатени всички начислени суми за изразходвана питейна вода за периода и законна лихва
до 12.03.2025 г., като общата сума за вода към 14.05.2025 г. е – 33,90 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 7,39 лева, представляваща недължимо платена сума по
фактура № ........... г.,ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда –
14.03.2025 г., до окончателното плащане.
По допустимостта на производството
При служебно извършена справка за предмета, етапа и страните на производството
2
по гр. д. № 12327/2025 г. на СРС, 82 състав, съдът констатира, че не съществува идентичност
в предмета на посоченото гражданско дело и предмета на гр. д. № 15019/2025 г. на СРС, 29
състав, доколкото съдебните състави са сезирани с искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
връщане на суми, които са начислени на ищеца по различни фактури. Ето защо, съдът
намира, че настоящото производство е процесуално допустимо.
По същество на спора
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1/28.5.1979 г., в
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Според първия,
подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. Според втория,
подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде
осъществено. Според третия, подлежи на връщане даденото с основание, което е
отпаднало с обратна сила. Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго – напр. когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в
случаите на унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяване на
унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво
правоотношение. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува
при получаването на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила. Престацията не
може да се иска обратно, докато основанието съществува. Текстът намира приложение при
унищожаване на договорите, поради пороци във волята, при разваляне на договорите поради
неизпълнение, при настъпване на прекратително условие.
Предметът на делото е спорното право, въведено от ищеца с неговите твърдения по
исковата молба за фактите, на които основава исковите си претенции и търсената от него
защита. Това спорно право се очертава с основанието и петитума на иска –
правопораждащия факт, съдържанието на правото, страните по правоотношението, елемент
от което е спорното право.
В конкретния случай, ищецът навежда конкретни и ясни фактически твърдения, че на
12.03.2025 г. е извършил паричен превод в размер на процесната сума в полза на ответното
дружество в погашение на задължение по фактура № ........... г., начислено по личния му
клиентски номер............., за което впоследствие е установил, че неправилно му е било
начислено, доколкото то касае консумация на В и К услуги не в собствения му жилищен
имот, а в общите части на вх. В в жилищната сграда в гр. ............. При тези твърдения на
ищеца, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за
връщане на даденото при начална липса на основание за неговото предаване.
Основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е обусловена от
кумулативното позитивно установяване от страна на ищеца на следните материалноправни
предпоставки: 1./ предаване на нещо от един правен субект и 2/. получаването му от друг
правен субект. При доказване на тези обстоятелства от ищеца в тежест на ответника е да
докаже правно основание за получаването, съответно за задържане на полученото, както и
че е върнал неоснователно получена сума.
По делото не се спори, а и се установява от приетата като писмено доказателство
разписка № .......... (л. 6), че на 12.03.2025 г. ........... е извършил плащане в полза на „...........“
АД на сума в общ размер на 36,93 лева, в т. ч. сумата от 7,39 лева по фактура № ........... за
договорна сметка № 2............. При това положение, съдът намира за установено в процеса,
че ищецът е превел по банковата сметка на ответника сумата от 7,39 лева, с което ищецът е
изпълнил възложената му за това обстоятелство доказателствена тежест.
Между страните не се спори, а и се установява от съвкупния анализ на събрания по
делото доказателствен материал – в т. ч. разменената между страните имейл кореспонденция
и писмо на „...........“ АД до КЕВР и Омбудсмана на Република България от 27.02.2025 г. (л.
9), че за общите части на жилищната сграда в гр. ............, вх. А, Б и В, при ответното
дружество са създадени индивидуални партиди, които са добавени към клиентски номер
............., с титуляр Б. Л. Т., както следва: договорна сметка № .......... за вх. А, договорна
сметка № ........... за вх. Б и договорна сметка № ................ за вх. В. От ответното дружество
не се ангажират доказателства относно основанието, на което същото е добавило партидите
3
на отделните жилищни входове към личния клиентски номер на ищеца. От представените и
приети по делото протоколи от проведени общи събрания на ЕС не се установява етажните
собственици да са взели решение в тази насока. Нещо повече, в процеса бяха ангажирани
доказателства, че ищецът изрично е възразил срещу посоченото обстоятелство. При тези
обстоятелства и доколкото в тежест на ответното дружество е нарочно възложено с доклада
по делото доказването на обстоятелството, че съществува основание за получаване и
съответно за задържане на процесната сума, което в случая е проявило процесуална
пасивност и не е ангажирало каквито и да е доказателства или правило доказателствени
искания в тази насока, съдът намира за неизпълнена възложената му доказателствена
тежест, неблагоприятните последици за което следва да бъдат понесени именно от него. Ето
защо, съдът намира предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за доказан по основание и
размер.
В писмения отговор по чл. 131 ГПК ответното дружество навежда правопогасяващо
възражение, че е възстановило по индивидуалната партида на Б. Л. Т. сума в процесния
размер. В подкрепа на тези свои твърдения се представя служебна бележка от 14.05.2025 г.,
в уверение на това, че за имот с адрес: гр. ............, вх. В, ап. ......... клиентски номер .............,
договорна сметка № ......... и титуляр на партидата ........... са заплатени всички начислени
суми за изразходвана питейна вода за периода и законна лихва до 12.03.2025 г., като общата
сума за вода към 14.05.2025 г. е – 33,90 лева. Съдът намира така наведеното възражение за
недоказано поради следните мотиви:
На първо място, представената от ответното дружество служебна бележка касае
начислението на суми за изразходва питейна вода по договорна сметка № ........., а
процесната сума от 7,39 лева е начислена за потреблението на В и К услуги в общите части
на вх. В, за което е открита друга отделна договорна сметка – № .............. При това
положение съдът намира, че така представеният документ е неотносим към спорния между
страните въпрос погасено ли е или не вземането, предмет на предявения иск по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД. Нещо повече, съдът приема, че по същество релевираното в срока по чл. 131 ГПК
правопогасяващо възражение изначално не е обосновано от ответната страна в контекста на
настоящото гражданско дело, тъй като същата сочи, че е извършила възстановяване на
процесната сума по фактура за имот в гр. ...................“ – общи части, договорна сметка №
............ – която сметка, както се установи в процеса, не касае потреблението, за което е
издадена фактура № ............
На второ място, съдът намира, че наведеното от ответната страна правопогасяващо
възражение за връщане на исковата сума чрез нейното възстановяване по индивидуалната
партида на ищеца, има характер на възражение за прихващане. По същество ответното
дружество твърди, че процесната сума е възстановена по партидата на ищеца и занапред
същата ще бъде използвана за погасване на нововъзникнали задължения на Б. Л. Т. към
„...........“ АД – в тази насока е и ангажираната с писмения отговор служебна бележка,
удостоверяваща отрицателна стойност на задълженията по клиентски номер ..............
Подобно прихващане съдът намира за недопустимо, доколкото същото касае бъдещи,
хипотетични и невъзникнали към момента на приключване на устните състезания вземания
на ответника. Изложеното в този смисъл в ОИМ съдът цени като признание на страната, че
фактически процесната сума не е била възстановена на ищеца, а единствено счетоводно е
било отразено, че до достигане на задължения в размер на посочената в служебната бележка
отрицателна сума няма да бъдат начислявани нови задължения на клиента. Институтът на
прихващането е уреден в чл. 103 – чл. 105 ЗЗД. Прихващането изисква насрещни вземания
за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е вземането на прихващащия
(активното вземане) да е изискуемо. Задължението на прихващащия (пасивното вземане)
може да не е изискуемо, достатъчно е то да е изпълняемо. След като по правило длъжникът
може да изпълни преди срока (чл. 70, ал. 2 ЗЗД), той може и да прихване преди срока.
Другата предпоставка е ликвидността. Тя е изискване само към активното вземане.
Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия. За да
породи предвидения в закона ефект – погасяване на насрещните вземания до размера на по-
малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно
от тях по страни, основание и размер. В случая, ответникът не твърди да има свое
насрещно вземане, индивидуализирано по основание и размер, което да е ликвидно и
изискуемо, поради което е наведеното в срока по чл. 131 ГПК възражение е изцяло
4
неоснователно.
На трето място, съгласно нормата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението
трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице,
а в противен случай то е действително, само ако кредиторът го е потвърдил или се е
възползувал от него. С оглед на изричния текст на закона, не може да се приеме, че
извършено от ответника възстановяване на процесната сума по индивидуалната партида на
клиента, чрез счетоводното й отразяване като отрицателна стойност, обективира
действително изпълнение, защото ищецът, в качеството на кредитор на вземането по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, не е изразявал съгласие за получаване на изпълнение по този начин. По
делото липсват доказателства ищецът да е потвърдил изпълнение по този начин или да се е
възползвал от него, поради което и соченият от ответник погасителен способ съдът счита, че
не е породил погасителен ефект. Това е така, тъй като, в случай, че се зачете погасяване по
сочения от ответника начин и искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се отхвърли, то при закриване на
клиентския номер преди възникване на нови задължения, респ. липса на нововъзникнали
задължения по него, ищецът не би могъл да получи реално изпълнение и не би имал
средство за защита, тъй като спорът би бил разрешен със СПН.
При горните мотиви, съдът намира, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
е основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. В случая,
последният претендира присъждане на сторените по делото разноски за платена държавна
такса в размер на 50,00 лева и за платен адвокатски хонорар в размер на 400,00 лева, за
реалното извършване на които своевременно са ангажирани доказателства в процеса.
В отговора по чл. 131 ГПК ответната страна е навела възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар в случай, че той надхвърля определения съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. минимален размер. Според
цитираната норма, минималният размер на адвокатското възнаграждение при материален
интерес до 1 000,00 лева/какъвто е разглеждания случай/ е 400,00 лева. Ето защо и доколкото
ищецът претендира адвокатско възнаграждение именно в този размер, съдът намира, че не
следва да извършва преценка за неговата прекомерност.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...........“ АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
........... бул. „.........., да заплати на Б. Л. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
................., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 7,39 лева,
представляваща недължимо платена сума по фактура № ........... г., ведно със законната лихва
от депозиране на исковата молба в съда – 14.03.2025 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „...........“ АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
........... бул. „............., да заплати на Б. Л. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 450,00 лева – сторени
разноски в производството по гр. д. № 15019/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5