Р Е Ш Е Н И Е №261555
21.05.2021 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 19554/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по съществото на исков спор.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба,
по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и
канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250, претендира да се установи против ответника
С.И.Я., ЕГН **********,***, вземане на дружеството, за което то разполага със
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според изложените в исковата молба факти,
ищецът е водоснабдително дружество, което по силата на договор при общи
условия, е доставило за периода от 19.04.2016 год. – 31.07.2019 год. на отв. Я.,***,
питейна вода и отвело за пречистване канална такава на обща стойност 802.68 лв.
Тази сума останала неплатена в сроковете, договорени в общите условия между
страните, при което в тежест на ответника
била начислена и лихва за забава за периода 30.06.2016 год. – 31.07.2019
год. в размер на 99.45 лв., която също останала незаплатена. Количеството на
доставената вода било изчислено нормативно, при условията на неизправен
индивидуален водомер, монтиран в обекта . Затова ищецът се снабдил със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
13565/2019 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV гр.с. Заповедта била
връчена по реда на чл. 47. ал. 5 от ГПК на длъжника, при което ищецът иска
вземането да се установи със сила на пресъдено нещо по реда на чл. 422 ГПК и да му се присъдят сторените по делото
разноски .
Ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен. Нямал качеството на потребител,
тъй като не била доказано нейното право на собственост върху имота. Иска бил
недоказан, тъй като се базирал на негодни в доказателствено качество изходящи
от ищеца частни документи. Възразява се и вземането да е погасено с изтекла
погасителна давност, кратката тригодишна такава, и се моли исковата претенция
да бъде отхвърлена.
Установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Искът е допустим, има идентичност
между вземането, така, както е описано в заповедта за плащане, и това, предмет
на исковата молба.
След анализ на представените по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и
правна страна :
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2
ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Съгласно чл.
198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК
услуги на потребителите се извършва от ВиК
оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при
публично известни общи условия. Предвид периода на иска , приложими са общите
условия на оператора, одобрени от ДЕКВ
на осн. чл. 6 ал. 1 т. 5 от ЗРВКУ с решение ОУ-027 от 09.06.2007г. За да има съобразно тези условия
и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. първоначалния ответник качеството на потребител
на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, то
трябва да се установи да е собственик или ползвател на имота на годно правно
основание (най- често учредено вещно право на ползване или договор за наем), с
разкрита на негово име партида, съобразно изискванията на чл. 2 ал. 1 от общите
условия . Не е достатъчно това, че Я. е
фигурирала в базата данни на оператора като потребител с № *********** за
водоснабдения имот, посочен по-горе, и че на нейно име има разкрита партида. По делото обаче отсъстват
каквито и да било доказателства Я. да е собственик на имота в ************. Отсъстват нотариални
актове, схеми от кадастъра или декларация по смисъла на чл. 14 от Закона за
местните данъци и такси, както и какъвто да било документ, от който да личат
данни за право на собственост на ответника върху процесния имот на ул.**************.
Няма и напр., скица от кадастралната карта на П. , макар и такава да доказва
право на собственост.
Само заради
изложеното, исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Разноските
по тях остават за сметка на ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, да се признае за установено
по отношение на С.И.Я., ЕГН **********,*** отношенията между страните, дължи на
ищеца плащане на следните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 7570 по ч. гр. д. №
13565/2019 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ІV гр.състав: 802.68 лв.,
главница , доставена за периода от
19.04.2016 год. – 31.07.2019 год.до жилище в **********************, питейна
вода, и лихва за забава за периода 30.06.2016 год. – 31.07.2019 год. в размер
на 99.45 лв., като неоснователни .
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ