Решение по КНАХД №1390/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от М. Н. Я., със съдебен адрес в [населено място], [улица], етаж 2, чрез адвокат Н. С., АК - Бургас, против решение № 493/25.05.2023 година по н.а.х.д. № 544/2023 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 664947 -[рег. номер]/16.11.2022 година на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас към дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ на Национална агенция по приходите (НАП).

С НП, на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД, на основание чл. 185 ал. 1 от ЗДДС и за нарушение на чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на Министерство на финансите (МФ) във връзка с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

Касаторът претендира, че в хода на производството по установяване на нарушението и налагане на санкцията са били допуснати множество съществени процесуални нарушения, които незаконосъобразно не са били отчетени от РС. Твърди, че АУАН не е връчен на легитимен представител на дружеството. Заявява, че преди съставяне на АУАН, актосъставителят не е отправил покана до дружеството за явяване, съгласно изискването на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. Поддържа, че при издаване на АУАН и НП са нарушени разпоредбите на чл. 42 т. 4 от ЗАНН и чл. 57 т. 5 от ЗАНН. Сочи, че неправилно е била ангажирана отговорността на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД за търговска дейност на друго дружество - „Калотрейд“ ЕООД. Счита, че за извършена продажба, която не е осъществена от лицето, приело плащането, редът за отчитане на такива продажби е по чл. 29 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година, а не по чл. 25 ал. 1 от същата наредба.

Иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Ответникът оспорва касационната жалба в писмено становище.

Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от съответната надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е основателна, но не и по доводите, изложени в нея.

С обжалваното НП, „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД е санкционирано, за това, че на 10.08.2022 година в 13:50 часа, при извършена проверка на сезонен обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – бар и ресторант „Сахара“ в [населено място], къмпинг „Каваци“, стопанисван от дружеството, са установени две ПОС-терминални устройства, за които са представени приемателно -предавателни протоколи за инсталиране, както и три работещи фискални устройства, управлявани от компютърни конфигурации, с инсталиран програмен продукт за отчитане на продажбите, като са констатирани общо 85 (осемдесет и пет) бележки от ПОС-терминал за приети плащания с карта в обекта (на обща стойност 2 987,00 лева) без издаден съответен фискален бон през фискалните устройства. Конкретно, констатирано е, че на 11.07.2022 година в 09:47 часа е прието плащане с карта на стойност 30,00 лева и през ПОС - терминал е издадена бележка с № 3241/11.07.2022 година. От анализ на изведен КЛЕН от фискалните устройства за 11.07.2022 година е установено, че приетото плащане за тази дата и час не е регистрирано чрез издаване на фискален касов бон, т.е. дружеството е нарушило чл. 25 ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 година на МФ и не е изпълнило задълженията си съгласно чл. 118 ал. 1 от ЗДДС

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съблюдаване на приложимото материално право.

От ответника е представена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-111-0056161/12.08.2022 година на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – бар и ресторант „Сахара“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 буква „а“ от ЗДДС и чл. 187 ал. 1 от ЗДДС. Със същата е разпоредено предварително изпълнение на наложената ПАМ, като е посочено запечатването да се извърши на 22.08.2022 година в 9:45 часа.

ПАМ е изпълнена и обектът е запечатан за срока, определен в заповедта.

С определение № 2972/21.11.2023 година по КАНД № 1245/2023 година по описа на Административен съд – Бургас е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), като въпросите, поставени с определението, разглеждат случай, идентичен на настоящия. По направеното преюдициално запитване е образувано дело № С-733/23 на СЕС.

На 03 юли 2025 година е постановено решение по дело № С-733/23 на СЕС, съгласно което член 325 от ДФЕС, член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че на данъчнозадължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби, при положение, че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговския обект“, в който е извършено посоченото нарушение, и забрана за достъп до него.

При така установените факти, от правна страна касационният състав приема следното.

Доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение и на НП, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Възражението на касатора, че РС не е отчел съществено процесуално нарушение – че АУАН не е връчен на легитимен представител на дружеството, не може да бъде споделено. Това възражение е обсъдено от състава на РС, който напълно основателно е констатирал, че, към датата на връчване на АУАН, А. Г. (получателят на акта) е бил надлежно упълномощен от управителя на дружеството да получава всякакви документи, адресирани до „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД.

Не е налице съществено процесуално нарушение по твърдението, че преди съставяне на АУАН, актосъставителят не е отправил покана до дружеството за явяване, съгласно изискването на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. Процесуалното нарушение би било съществено, ако с него е засегнато правото на защита на нарушителя. В случая такова засягане няма. АУАН е надлежно съставен, връчен е на упълномощено лице и на дружеството е била осигурена процесуална възможност да подаде възражение срещу акта, видно от датите на връчване на АУАН и на издаване на НП.

Неоснователно е и заявлението на касатора, че РС не е отчел нарушенията на разпоредбите на чл. 42 т. 4 от ЗАНН и чл. 57 т. 5 от ЗАНН в АУАН и в НП, предвид неправилното ангажиране на отговорността на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД за търговска дейност на друго дружество - „Калотрейд“ ЕООД. Напротив. РС е изложил последователни и логически много добре издържани мотиви защо приема, че именно санкционираното лице следва да бъде адресат на НП. Тези мотиви се споделят изцяло от настоящия състав. След като плащанията от клиентите на ресторанта са извършени през ПОС – терминали, за които касаторът е имал съответен договор с банка, обоснован е изводът на РС, че преведените средства са постъпвали в неговия патримониум, а за извършените продажби е следвало да бъдат издавани фискални бонове, така както изискват закона и наредбата.

По същите мотиви е неоснователен и доводът на касатора, че РС е следвало да съобрази, че за извършена продажба, която не е осъществена от лицето, приело плащането, редът за отчитане на такива продажби е по чл. 29 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година, а не по чл. 25 ал. 1 от същата наредба, което не е сторено.

Постановеното решение е подробно и много добре обосновано. В него е отговорено изчерпателно на всички релевантни възражения на жалбоподателя. Направен е задълбочен анализ на фактите, издирено е приложимото право и е съпоставено с установените обстоятелства. Въпреки това, касационната жалба следва да бъде уважена, като краен резултат.

Съгласно разпоредбата на чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности (СЕС) е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Предвид направеното тълкуване с цитираното решение СЕС, относимо към настоящият спор, се достига до извод, че щом на дружеството – касатор на 12.08.2022 година е била наложена ПАМ - запечатване на търговския обект, в който е извършено нарушението по НП от 17.11.2022 година и е забранен достъпът до обекта, то началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ не е следвало да налага имуществена санкция на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД. СЕС възприема правната природа на наложената ПАМ като „санкция“ спрямо адресата (въпреки, че една от целите на мярката е превенция) и сумира нейното неблагоприятно въздействие с общия размер на наложените имуществени санкции за отделните нарушения, противопоставяйки ги на неголемия общ размер на неплатения данък по констатираните неотчетени продажби, както и на невъзможността на националния съд да измени квалификацията на нарушението (като намали „наказанието“ под предвидения минимум), за да я съобрази с тежестта на нарушението. Така е обоснован извод за непропорционалност на санкцията спрямо нарушението, т.е. несъответствие на националната правна уредба с правото на ЕС, което има приоритет. Настоящият състав следва да се съобрази с този извод.

С оглед на изложеното, касационният състав приема, че РС – Бургас е постановил неправилен съдебен акт. Решението следва да се отмени, както и да се отмени оспореното НП.

Разноски в производството се дължат.

Съгласно чл. 63 ал. 1 – 2 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

В процеса пред РС не са представени доказателства за разноски, направени от жалбоподателя, а в касационното производство е представен договор за правна защита, според който касаторът е заплатил на процесуалния си представител 1200 (хиляда и двеста) лева възнаграждение. От ответника със становището по съществото на спора е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Настоящият състав приема, че възражението е основателно. Спорът не се отличава с фактическа и юридическа сложност в светлината на постановеното решението по дело № С-733/23 на СЕС. Цитираният текст от ЗАНН препраща към минимални размери на възнагражденията, предвидени по ЗА, но такива размери вече не съществуват с оглед друга практика на СЕС - решението от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 на СЕС. Затова на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева, за адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 493/25.05.2023 година по н.а.х.д. № 544/2023 година на Районен съд – Бургас.

Вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 664947-[рег. номер]/16.11.2022 година на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас към Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на Национална агенция по приходите.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Бийч енд бар мениджмънт“ ООД сумата от 400 (четиристотин) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.