№ 203
гр. П., 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII СЪСТАВ, в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20253520100148 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД; а в условията на
евентуалност е предявен иск по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД вр. с
чл.16, ал.1 от ЗПК ( отм.).
Ищецът - Г. М. С., действаща чрез адв.С.В. от РАК, твърди в исковата молба, че на
30.08.2007г. в гр. Т., между нея и „*** били сключени: Договор за кредит за текущо
потребление в размер на 15 000.00 лв. и Договор за издаване и обслужване на кредитни
карти с револвиращ кредит на Банка ДСК.
На 09.10.2012г. в гр. Т., между посочените страни бил сключен Договор за кредит за
текущо потребление от 30.08.2007г., за преструктуриране на кредита.
Поради неизпълнение, на 04.06.2013г., „*** подала заявление по реда на чл.417 ГПК,
обосноваваща претенциите си на Договора от 09.10.2012г. Въз основа на това били издадени
Заповед №356 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК от 07.06.2013г. и Изпълнителен лист от 07.06.2013г. от PC-Т. по ч.гр.д.№564/2013 г.
Твърди се, че на 24.09.2013г. „*** продала свои вземания на „***“ ЕАД, което
дружество през 2016г. подало молба за образуване на изпълнително дело за вземане,
произтичащо от Договор за кредит от 09.10.2012г. Образувано било изп.дело №1032 от
2016г. по описа на ЧСИ с рег.№879.
Твърди, че основното, първоначално правоотношение на кредитиране от страна на
Банката с ищцата възникнало по силата на Договор за кредит за текущо потребление от
30.08.2007г., като договора от 09.10.2012г. за преструктуриране на кредити от 30.08.2007г.,
по своята същност бил договор за новация.
Ищцата оспорва валидността на този договор, като сключен при нарушаване на
условията на чл.13 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. за оценка и класифициране на рисковите
експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск на БНР
(отм.).
Не било ясно дали със сключването на това допълнително споразумение на практика
бил намален размерът на дълга, или банката действала недобросъвестно.
1
Отделно от това същия бил сключен под прекратително условие (т.16), тъй като в
него се предвиждало отпадането му с обратна сила, при неизпълнение на което и да е
задължение на кредитополучателя, т.е. облигационната връзка по договора от 2012г. била
прекратена, поради потестативното право на изправната по договора страна, породено от
неизпълнението на задължението.
Счита, че в случая била налице хипотезата по чл.89, изр.1-во от ЗЗД, поради което,
„*** не могла да цедира вземанията си по Договора от 09.10.2012г. на „ОТП Факторинг“, и
договора за цесия от 24.09.2013г. бил нищожен.
Въз основа на изложеното моли съдът да установи несъществуването на валидно
цесионно правоотношение между „Банка ДСК“ и „***“, поради нищожност на Договор за
покупко-продажба на вземания от 24.09.2013г., поради невъзможен предмет.
В условията на евентуалност, твърди, че в договорът от 30.08.2007г. не предвиждал
възможност за прехвърляне на вземането, поради което и Договор за покупко-продажба на
вземания от 24.09.2013г. и бил сключен в нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗПК
(отм., в редакция от 22.12.2006г.). В този смисъл счита, че не било налице валидно
възникнало правоотношение между „*** и „***“, приложимостта на който се следва
вследствие на прекратително условия, под което бил сключен договора от 2012г. (т.16),
поради което бил нищожен, поради противоречие със закона.
Въз основа на изложеното моли съда, в условията на евентуалност да установи
несъществуването на валидно цесионно правоотношение между „Банка ДСК“ и „***“,
поради нищожност на Договор за покупко-продажба на вземания от 24.09.2013г., поради
противоречие със закона
На следващо, отделно от горното място ищцата счита, че „*** и „***“ били свързани
лица при един собственик на капитала, поради което съглашенията между тях били на
основата на чл.38, ал.1 от ЗЗД, поради което липсата на съгласие от представлявания, в
отново водило до нищожност, поради невъзможен предмет, както на Договора за цесия, така
и на всички последващи действия.
Редовно призован за с.з. не се явява. Постъпило е писмено становище от
процесуалния представител на ищеца, в което по същество излага доводи за уважаване на
предявените от него искове.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника „***, гр.С., с който счита предявените искове за неоснователни и недоказани.
Твърди, че законът не забранявал да се прехвърля вземане, нито пък част от вземане.
Ответникът излага твърдения, че с договор за кредит за текущо потребление от
08.10.2012г. "Банка ДСК" предоставила на ищцата парична сума, която се задължила да я
върне в срок. Изпълнението на задължението било обезпечено с Договор за поръчителство
сключен между ***
Поради нередовно обслужване и на основание ОУ, банката превърнала кредита в
предсрочно изискуем, и предприела действия за събиране на вземането си по съдебен ред,
като подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу
солидарните длъжници, пред РС-Т. Г. М. С. и ***.
Не оспорва, че с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 24.09.2013г.,
Банката прехвърлила вземането си от кредитополучателя Г. М. С. и поръчителя *** по
посочения договор за кредит, ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други
принадлежности на "***" ЕАД.
На базата на изрично пълномощно от името на цедента били изпратени уведомително
писмо за прехвърляне на вземането до ищеца, което било получено лично от него
2
Ответникът счита, че уведомлението за извършената цесия било предвидено в полза
на длъжника, с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение на две
различни лица. То не било елемент от фактическия състав на договора за цесия. С или без
уведомление за цесия в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане
на съгласие тя пораждала правно действие.
В случая липсвало твърдение за извършено плащане от страна на длъжника в полза
на който и да е от кредиторите, нито пък били налице данни за спор между цедент и
цесионер по повод плащания на задължението.
На следващо място, счита, че ищеца не разполагал с правен интерес от оспорването
на договорите за цесия, тъй като не бил страна по тези договори, като излага съображения за
това.
Оспорва се и твърдението, че договора от 09.10.2012г. представлявал новация, тъй
като стария дълг не бил погасен, не била извършена промяна в предмета, нито в
основанието.
Заявява, че вземането срещу Г. С. било прехвърлено, чрез последваща цесия –„** на
19.04.2022г., въз основа на която към настоящия момент това дружество се явява кредитор
Във връзка с изложените доводи, моли съда да отхвърли така предявените искове,
като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
Редовно призован за с.з. не се явява. От процесуален представител на дружеството е
депозирана молба, в която се пледира за отхвърляне на предявения иск.
С Определение № 253/05.05.2025г. съдът е конституирал като трето лице-помагач на
страната на ответника – „**, гр.С..
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от
третото лице помагач на страната на ответника -„**, гр.С., с който оспорва предявените
искове като неоснователни.
На първо място изразява доводи по отношение на допустимостта на исковете, счита,
че същите били недопустими спрямо „**, тъй като Г. М. С. нямала качеството на страна по
сключения Договор за цесия между „*** и „ОТП Факторинг“ ЕАД, съответно не бил налице
правен интерес да оспорва цесионният договор като нищожен.
На следващо място оспорва исковете като неоснователни и недоказани.Оспорва се
твърдението, че сключеният договор на 09.10.2012г. между Г. М. С. и „*** представлявал
договор за новация. Твърди, че с този договор било извършено преструктуриране на
Договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2007г., по реда на чл.17 и чл. 55, ал.1, т от
Правилата за управление на проблемни кредити на „***, с нов погасителен план и нови
условия. Договорен бил нов срок от 120 месеца и нова крайна падежна дата издължаване на
кредита до 05.10.2022г. Одобреният остатък за преструктуриране бил в размер на 13702.00
лв. От сключения Договор от 09.10.2012г. било видно, че било направено изменение на
кредита единствено в частта за срока на издължаване и неговият размер.
Твърди, че при сключване на Договора за преструктуриране на 09.10.2012г., не било
извършено новиране на задълженията по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, съответно не било
налице изменение на първоначалния договор за кредит между страните от 30.08.2007г. В
конкретния случай било извършено единствено ново предоговаряне между страните за
размера и срока за издължаване на вземането. Не била налице и хипотезата на чл. 89 от ЗЗД,
тъй като в нито един момент първоначалната облигационната връзка не била прекратена.
Поради всичко гореизложено трето лице-помагач на ответника, счита, че в случая не
били основание за нищожност на цесионния договор, и в този смисъл моли за решение.
Редовно призован за с.з. не се явява, не изпраща представител.
3
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и
по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2007г,
сключен между „*** и Г. М. С., съгласно който банката е отпуснала кредит на С., в размер на
15 000лв., за срок от 120 месеца, считано от неговото усвояване. На същата дата е подписан
и договор за поръчителство между банката и ***
На 30.08.2007г., между „*** и Г. М. С., бил подписан и договор за издаване на
кредитна карта, съгласно който на С. била издадена кредитна карта с лимит от 500.00лв.
На 09.10.2012г. между „*** и Г. М. С. бил подписан договор за кредит за текущо
потребление от 30.08.2007г., съгласно който било извършено преструктуриране на кредита,
по реда на чл.17 и чл. 55, ал.1 от Правилата за управление на проблемни кредити на „*** с
нов погасителен план и нови условия. Съгласно този договор кредита се усвоявал
еднократно за погасяване на 11/14452801 и 13/20354170, със срок на издължаване от 120
месеца, и крайна падежна дата издължаване-05.10.2022г. Одобреният остатък за
преструктуриране бил в размер на 13702.00лв.
На същата дата-09.10.2012г. бил подписан и договор за поръчителство с ***, съгласно
който се обезпечавало изпълнението на задълженията на Г. С. по договор за кредит от
30.08.2007г. и Анекс към него от 09.10.2012г., за сумата от 13702.00лв., за срок от 120
месеца.
Въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, подадено от "*** срещу Г. М. С. и ***,
било образувано ч.гр.д. №564/2013г. по описа на РС-Т..
По това дело била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ №356/07.06.2013г., с която двамата длъжника били осъдени солидарно
да заплатят на банката сумата 13578.09лв. , представляваща неизпълнение по парично
задължение по договор за кредит от 09.10.2012г., ведно със законната лихва, считано от
04.06.2013г. до окончателното изплащане на задължението, за сумата 1235.44лв. - договорна
лихва за периода от 26.02.2013г. до 03.06.2013г. за сумата 372.08лв. - наказателна лихва за
периода от 03.03.2013г. до 03.06.2013г., за сумата 60.00лв. - заемни такси, за сумата 304.91лв.
- разноски по делото и за сумата 554.00лв. - юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че
вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по договор за кредит от
09.10.2012г.
Не се спори за това, че въз основа на така издадената заповед за изпълнение, в полза
на "*** е издаден и ИЛ на 07.06.2013г., въз основа на който било ИД № 1032/2016г. при
ЧСИ **, peг. № 879 КЧСИ с район на действие ОС Ловеч.
От приложения договор за покупко продажба на вземания (цесия) от 24.09.2013г., се
установява, че "*** е продала на „*** ЕАД“ свои вземания, в т.ч. и по отношение на Г. М. С.,
видно от приложеното Приложение №1 към договора. Представено и потвърждаване за
настъпилото прехвърляне на вземанията, както и пълномощно за уведомяване на
длъжниците от името на цедента.
От приложения Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 19.04.2022г., се
установява че „*** ЕАД“ прехвърлил на „ЕОС Матрикс“ ЕООД свои вземания в т.ч. и по
отношение на Г. М. С., видно от приложеното Приложение №1 към договора. Представено и
потвърждаване за настъпилото прехвърляне на вземанията, както и пълномощно за
уведомяване на длъжниците от името на цедента.
Във връзка с предявени искове от Г. С., за признаване за установено, че не съществува
вземане по ИЛ от 07.06.2013г. по ч.гр.д. №564/2013г. по описа на РС-Т., а в условията на
евентуалност, за признаване за установено, че ищцата не дължи посоченото вземане като
погасено по давност, било образувано първоначално гр.д. №565/2023г. по описа на ПпРС, а
4
след връщането му от ТОС за ново разглеждане било образувано гр.д. №24/2025г. на ПпРС.
По това дело, видно от приложеното Решение №67/18.03.2025г. предявените искове били
отхвърлени от съда, като същото е обжалвано пред ТОС, за което е образувано и в.гр.д.
№194/2025г. по описа на ТОС. От приложеното Определение №307/03.06.2025г. по в.гр.д.
№194/2025г. по описа на ТОС, се установява, че производството по делото е спряно до
приключване, с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. №148/2025г. на ПпРС.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск за признаване за установено, че не съществува валидно цесионно
правоотношение между „Банка ДСК“ и „***“, поради нищожност (невъзможен предмет) на
Договор за покупко-продажба на вземания от 24.09.2013г.
Ищцата обосновава своето искане с това, че договора за кредит от 09.10.2012г.,
сключен между нея и Банка ДСК бил нищожен, и като такъв банката не би могла да
прехвърли вземането си по него.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на
която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях
договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за
действителност на договорите. Няма спор в доктрината и в съдебната практика по въпроса,
че могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима
от закона и следва от тяхното естество – чл.99, ал.1 ЗЗД. От правилото, установено в ал.2 на
посочената норма, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който
цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка могат да бъдат само
съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност.
Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се
преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Договорът за цесия
винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В този
смисъл е и Решение №32/09.09.2010г. по т.д. №348/2009г., на ІІ т.о. на
ВКС
В конкретния случай не се спори, че на 30.08.2007г. между Банка „ДСК“ АД и Г. С. е
сключен договор за кредит, по силата на който банката предоставила на ищцата кредит в
размер на 15 000 лв., със срок на издължаване от 120 месеца, както и че на същата дата,
между същите страни е сключен и договор за издаване на кредитна карта, с кредитен лимит
от 500.00лв.. Не се оспорва и това, че на 09.10.2012г. между посочените страни е сключен
договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2007г.
Спорът в настоящия случай въпроса относно действителността на договорите от
30.08.2007г. и от 09.10.2012г., както и какъв по същество е този договор от 2012г.-
допълнително споразумение към договора от 30.08.2007г. (анекс) или договор за новация.
В договора от 09.10.2012г. е посочено, че същият се сключва на осн. чл.13 от Наредба
№9 на БНБ и чл.18, ал.2 от Правила за оценка и класификация на рисковите експозиция на
Банка ДСК, както и на Правила за управление на проблемни кредити на Банка ДСК, като се
дава съгласие за преструктуриране на кредита, с нов погасителен план и нови условия, а
именно: кредита се усвоява еднократно за погасяване на 11/14452801 и 13/20354170, със
срок на издължаване от 120 месеца, и крайна падежна дата издължаване - 05.10.2022г., а в
чл.4 е посочено, че одобреният остатък за преструктуриране е в размер на 13702.00лв. В
чл.16 от този договор, на който се позовава и ищцата е посочено, че при всяко неизпълнение
на което и да е задълженията на кредотополучателя по този анекс, страните ще считат, че
той отпада с обратна сила, като отношенията между страните продължават да се уреждат по
първоначалния договор за кредит; дългът се възстановява в състоянието, което е имал преди
5
сключване на Анекса, като се отчетат направените от длъжника погашения, ако има такива.
При анализ на така посочените разпоредби и тълкувайки волята на страните,
съгласно нормата на чл.20 от ЗЗД, съдът приема, че в случая става въпрос за допълнително
споразумение (анекс) към договора за кредит за текущо потребление и договора за издаване
на кредитна карта от 30.08.2007г., а не за новация по см. на чл.107 от ЗЗД, по следните
съображения:
Задължителните предпоставки за новиране по чл.107 ЗЗД са: 1.валидно възникнало
задължение, което се погасява, 2.валидно възникване на нов дълг, 3. разлика между
погасеното и новосъздаденото задължение, като двете задължения трябва да имат различен
предмет, 4. намерение за новиране, 5.способност на страните да новират, като обективната
новация предполага и нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата
между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от съществените
му елементи. Новият елемент се отнася до предмета на задължението - длъжникът поема нов
дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото задължение. Няма новация, ако
в рамките на общия размер на стария дълг, страните са изменили само размера на отделните
вноски, договорната лихва и сроковете на плащане - несъществени елементи на
задължението, промяната на които не внася изменение в старото облигационно задължение,
не е извършена промяна нито в предмета, нито в основанието - старият дълг не е погасен. В
този см. и Решение № ***
При така изложеното, съдът приема, че в настоящия случай така посочените
предпоставки не са налице. Страните са постигнали споразумение за изменение на
съществуващите към този момент облигационни отношения по договорите от 30.08.2007г.
Съдът приема, че когато страните по тези договори, в рамките на общия размер по стария
дълг са изменили само размера на отделните вноски, съобразявайки вече платеното по него,
както и сроковете за плащане, не е налице новация, тъй като старият дълг не е погасен, и не
е извършена нито промяна в предмета, нито в основанието. Способите за престуктуриране
на отпуснат кредит, включително разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг,
при приспадане на вече платени задължения по договора, не са индиция за наличие на воля
у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД, която, за да е релевантна,
трябва да е изрична и недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път.
Според състава на съда договора от 09.10.2012г. не съдържа дори и индиция за
желанието на страните да погасят старото задължение по договорите от 30.08.2007г., и да го
заменят с ново, като целта не е била да се прекратят старите правоотношения, а те да бъдат
изменени, като задълженията бъдат разсрочени, с нов погасителен план, с цел погасяване
на остатъка от 13702.00лв., за срок от 120 месеца, считано от подписване на договора, или до
05.10.2022г.
В този смисъл съдът приема, че доводите на ищцата, че този договор (анекс) от
09.10.2012г. не би могъл да бъде основание за издаване за заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№564/2013г. по описа на РС-Т. се явява неоснователно. Нещо повече от приложеното от нея
заявление за издаване на заповед за изпълнение, се установява, че банката е посочила, че
вземането произтича от договор за кредит от 30.08.2007г.; договор за кредита карта от
30.08.2007г.; договор за кредит от 09.10.2012г., с който са обединени двата договора от
30.08.2007г. и извлечение от счетоводни книги на банката. Т.е. банката е основала вземането
си не само въз основа на анекса, а и на основните договори за кредит.
Неоснователни са и доводите, че този договор или анекс е сключен, при неяснота или
противоречие с разпоредбата на чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. на БНБ (отм. 2014г.) за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск. В ал. 1 от цитирания член е посочено, че една
експозиция се счита за преструктурирана, когато първоначалните условия на
споразумението са изменени чрез даване на отстъпки от банката към длъжника,
6
предизвикани от влошаване на финансовото му състояние, водещо до невъзможност да се
изплати в срок пълният размер на дълга, които отстъпки банката не би дала при други
обстоятелства. Съгласно ал. 2 от същия член, първоначалните условия на споразумението се
считат за изменени по смисъла на ал. 1 при намаление на дълга (главница и/или лихви),
замяна на част от дълга срещу собственост, рефинансиране или други финансови отстъпки
от страна на банката, с изключение на промени в договорените лихвени проценти, породени
от промени в пазарните лихвени нива. Според ал.3 на чл. 13 от Наредбата, не е
преструктурирана експозиция, по която са налице едновременно следните условия: 1
договорено е удължаване общо с не повече от 2 години на срока за плащане на главницата
и/или лихвите, без да се намалява нетната настояща стойност на паричните потоци по
условията на допълнителните споразумения; 2 банката има основание да счита, че ще събере
главницата и лихвите; 3 не са налице обстоятелства, показващи влошаване във финансовото
състояние на длъжника.
Видно от цитираните разпоредби, ключово за наличието на преструктуриране по см.
на чл.13 от цитираната Наредба е даването на отстъпки от банките към длъжника в хипотеза
на невъзможност да се плати в срок пълния размер на дълга, вследствие на влошено
финансово състояние. В ал. 2 на чл. 13 от Наредбата акцентът също е върху това, че
преструктурирането се изразява в даване на финансови отстъпки от банката, като е налице
примерното им изброяване. От него е видно, че отстъпката към длъжника намира израз в
намаляване на дълга – главница и/или лихви, а не в увеличаването на същия, в замяна на
кредита с друг кредит при по-изгодни за длъжника условия (рефинансиране) и други.
При така изложеното съдът намира, че с посочения анекс страните са обединили в
една обща кредитна експозиция задълженията по други два договора кредита. Налице е
трансформиране на просрочените задължения, с произтичащите от това последици, като
например отпадане на дължимост на наказателни лихви и такси за следващ период,
неупражняване правото на банката да обяви цялото или част от вземането за предсрочно
изискуемо и др. По този начин същите единствено са преструктурирали съществуващия
дълг, каквато правна възможност е била уредена към момента на сключване на анексите в
чл. 13, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008г., съгласно който една експозиция се счита за
преструктурирана, когато първоначалните условия на споразумението са изменени чрез
даване на отстъпки от Банката към длъжника, предизвикани от влошаване на финансовото
му състояние, водещо до невъзможност да се изплати в срок пълният размер на дълга, които
отстъпки същата не би дала при други обстоятелства.
По делото не се спори, че ищцата не е погасявала дължимите суми по договорите от
30.08.2007г., в резултат на което е изпаднала в просрочие. Наред с това, с подписването на
анекса, същата е признала, че е неизправна страна по договора за кредит, във връзка с което
страните са се спогодили да извършат корекция на дълга, като го обединят в един, при нов
погасителен план, и удължат срока за погасяването им.
В тази връзка и поради изложените по-горе съображения, съдът намира че със
сключването на посочения анекс, страните са преструктурирали кредитната експозиция, и
по волята на страните са изменили правоотношението по договорите за кредит от
30.08.2007г. Със сключването на посочения анекс банката е предоставила на
кредитополучателя отстъпка – разсрочване с нови погасителни вноски, и уговорен е бил по
–дълъг срок за издължаване на кредита. Отделно следва да се посочи, че несъобразяване на
анекса с императивните правила, уреждащи условията и реда за преструктуриране на
банковите експозиции не може да обоснове толкова тежък порок, какъвто е нищожността на
анексното споразумение. Несъобразяването със задължителните правила може да е
основание за налагане на административни санкции на кредитната институция по реда на
посочената Наредба № 9/3.04.2008г. и ЗКИ, но не и за недействителност на споразумението
за преструктуриране на кредитните задължения.
7
Не е налице и прекратяване на този договор по см. на чл.89, ал.1, изр.1 от ЗЗД, на
която се позовава ищцата, тъй като тя визира прекратяване на договора поради пълна и
трайна невиновна невъзможност за изпълнение.
Правната доктрина и съдебната практика приема, че при двустранните договори
общото правило е, че рискът се носи от длъжника. То се съдържа в чл. 89 ЗЗД, като
изречение първо регламентира последиците при пълна невъзможност за изпълнение, а
изречение второ - при частична такава. Съгласно, чл. 89, изр. 1-во ЗЗД, при пълна
невъзможност за изпълнение, с настъпването й договорът се прекратява по право занапред,
страните се освобождават от задълженията си, като рискът се носи от длъжника, тъй като
понесените от него вреди остават за негова сметка. В случаите, в които рискът се носи от
кредитора (чиято престация е възможна), не могат да се приложат правилата на чл. 89 ЗЗД,
тъй като те уреждат последиците при носене на риска от длъжника. Развалянето на
двустранен договор по чл. 89, изр. 1-во ЗЗД е следствие на това, че рискът от случайното
събитие по този договор тежи върху длъжника - върху страната, която се освобождава от
задължението си, поради обективна невъзможност то да бъде изпълнено. Тъй като рискът е
за длъжника, той не може да получи насрещната престация, поради което задължението на
другата страна по договора също се погасява, предвид връзката между престациите на
страните. Именно с оглед на това, когато рискът при пълна обективна невъзможност за
изпълнение е за длъжника, правилото на чл. 89, изр. 1-во ЗЗД предвижда, че договорът се
прекратява по право. Когато обаче кредиторът носи неблагоприятните последици от
случайното събитие, тъй като задължението му не е погасено, поради обективна
невъзможност, той следва да го изпълни, но срещу него няма да получи (изцяло или
частично) изпълнение от другата страна по договора. Ето защо, когато рискът е за
кредитора, договорът не се разваля (прекратява) по чл.89, изр. 1-во и 2-ро ЗЗД. Относимо
към делото, прекратяването на двустранния договор по право въз основа разпоредбата на
чл.89 ЗЗД е предвидено, когато рискът от невъзможността за неизпълнение на задължението
е за длъжника.
В настоящия случай не е така. Ищецът твърди, че договора бил прекратен, поради
негово неизпълнение на задълженията му по договора от 09.10.2012г. , като не сочи, че това
се дължи на обективна невъзможност (случайно събитие, непреодолими пречки или др.
обективни причини, извън неговото поведение и действия), което да е породило развалянето
му по право. Или от това съдът прави извод, че в случая се касае за виновно неизпълнение
на договорни задължения от страна на кредитополучателя, което изключва правилото на
чл.89, изр. първо от ЗЗД. В този смисъл разваляне, или прекратяване по право няма как да
настъпи, независимо от разпоредбата на чл.16 от договора, на която се позовава ищцата.
Нещо повече изхождайки от същността на договора, който е договор за продължително
изпълнение, то развалянето на същия няма как да има обратно действие, или да отпадне с
обратна сила, предвид изключението предвидено в разпоредбата на чл.88, ал.1, изр. първо
от ЗЗД.
Затова съдът приема, че договора от 09.10.2012г. не е прекратен/развален, и като
такъв е могъл да бъде както основание за издаване на заповед за изпълнение, така и да бъде
предмет на прехвърлителна сделка, каквато се явява договора за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 24.09.2013г.
С оглед изложеното дотук, както и съгласно трайно установената съдебна практика,
съдът следи служебно и следва да се произнесе за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор, какъвто се явява процесния, независимо дали страните са навели
такива възражения - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от приложените договори (както този от 2007г., така и от 2012г.) се установява,
че същите са сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с
8
необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата (външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ), съгласно специалния ЗПК. Посочен е годишният
процент на разходите, лихвен процент по кредитът и условията за прилагането му, общият
размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, предвидено е правото
на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за
извършени и предстоящи плащания, право да се откаже от договора. Всяка страница от
договора е подписана от кредитополучателя. В случая са налице всички характерни белези
на договор за банков кредит.
С оглед изложеното съдът приема, че между ищцата и Банка „ДСК“ АД е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договори за банкови кредити от 30.08.2007г.,
изменени с анекс от 09.10.2012г.
Въз основа на изложеното дотук съдът приема, че договорите както от 30.08.2007г.,
така и анекса от 09.10.2012г. не са нищожни, в т.ч. и поради невъзможен предмет, и
вземанията по същите са могли да бъдат цедирани.
Съдът намира още, че процесния договор за цесия от 24.09.2013г., не може да бъде
нищожен поради невъзможен предмет – основание по чл. 26 ал.2 пр.1 от ЗЗД , защото
предметът на този договор е парично вземане, което е не само фактически, но и юридически
възможен. Дори ако вземането предмет на цесията не съществува към момента на
сключването на договора, това не го определя като нищожен поради липсата на предмет.
Несъществуването на вземането към момента на сключване но договора за цесия е
изключение от общото правило за нищожност на сделката поради невъзможен предмет, тъй
като последиците от посочения порок са уредени в специална норма на чл.100, ал.1 от ЗЗД,
според която при прехвърляне на несъществуващо вземане цесионният договор не е
недействителен, а цедентът отговаря за неизпълнението по реда на чл. 82 във вр. чл. 79 ЗЗД.
В този смисъл Определение № 524/ 19.07.2011г. по т.д. 186/2010г. на ВКС, ІІ т.о. ТК.
Въз основа на изложените мотиви настоящият състав на съда счита и приема, че
предявения иск за установяване, че не съществува валидно цесионно правоотношение между
„Банка ДСК“ и „***“, поради нищожност (невъзможен предмет) на Договор за покупко-
продажба на вземания от 24.09.2013г., се явява неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне.
При това положение съдът следва да разгледа и да се произнесе по предявения
евентуален иск, а именно да се установи несъществуването на валидно цесионно
правоотношение между „Банка ДСК“ и „***“, поради нищожност на Договор за покупко-
продажба на вземания от 24.09.2013г., поради противоречие със закона.
Ищцата обосновава това свое искане, че договора за кредит от 30.08.2007г. бил
сключен в противоречие с нормата на чл.16, ал.1 от ЗПК (отм. 2010г.), която предвижда, че
кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето
лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност В
действителност в договор за кредит от 2007г. липсва такава уговорка, а ОУ, макар и да са
посочени, че са неразделна част от него не са приложени по делото.
Но предмет на договора за цесия от 24.09.2013г. е договора (анекса) от 09.10.2012г.,
което се явява последното сключено съглашение между ищцата и Банка „ДСА“ АД. С този
договор, както посочи и по-горе съдът ищцата и банка „ДСК“ АД са обединили
просрочените задълженията по два договора кредит, в т.ч. и договора за текущо потребление
от 30.08.2007г. С оглед преструктуриране на съществуващия дълг, страните са подписали
договор от 09.10.2012г., неразделна част от който са и ОУ, в които в чл.23 е посочено, че
кредитора има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.
9
В този смисъл, както и предвид изложените по-горе съображения, свързани с
договора от 09.10.2012г., които съдът намира за ненужно да ги преповтаря, приема, че
цесионния договор не е сключен, поради противоречи със закона.
Във връзка с изложеното и евентуално предявения иск се явява неоснователен и като
такъв подлежи на отхвърляне.
Неоснователно се явява и твърдението за нищожност на договора за цесия от
24.09.2013г., поради липса на съгласие, тъй като Банка „ДСК“ АД и „***“ били свързани
лица, тъй като длъжника по вземането не става страна по договора цесията, и неотносими
спрямо цесионера са въпросите за наличието на съгласие, за цената, срещу която е
прехвърлено вземането, дали е определена по размер, начина на нейното изплащане, както и
дали тя е изобщо е била платена, защото те касаят единствено отношенията между цедента и
цесионера. В този смисъл и Решение №137/19.11.2021г. по гр.д. №2499/2020г., на ВКС, IV
г.о. и Решение №***,II т.о.
В посочените решения на ВКС е постановено, че с уведомяването на длъжника за
извършената цесията, интересът му е изцяло защитен - от този момент нататък той знае, че
следва да престира на новия кредитор, като може да му противопостави всички свои
възражения, които произтичат от договора с цедента и които имат отношение към конкретно
прехвърленото вземане. Всички уговорки между цедента и цесионера са въпроси, свързани с
правоотношението между тях, вкл.основанието за сключване на договора, предмета му,
съгласието за пораждане на правните му последици и плащането на цената, ако такава е
уговорена, са неотносими спрямо цесионера. Цедираният длъжник не може да
противопостави на цесионера възраженията, основаващи се на отношенията между цедента
и цесионера – напр. възражения за недействителност на договора, разваляне и т.н. на
договора за цесия, тъй като този договор за него е договор сключен между други страни.
При този изход на делото съдът намира, че следва да се произнесе и по дължимостта
на разноските
Тъй като предявените искове са отхвърлени, то съдът намира, че ищеца дължи
разноски, на ответника, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 25, ал.1 от НЗППС,
съдът намира, че ищеца следва да бъде осъден да заплати „*** разноски за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 400.00лв.
По отношение на третото лице-помагач на станат на ответника- „**, съдът намира, че
с оглед разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК разноски не му се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. С., ЕГН ********** от гр.П., обл.Т., ул.“*** против
Банка “ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”***
представлявано от всеки двама измежду Главния изпълнителен директор, Изпълнителните
директори и Прокуристи: ***, ИСК за ПРОГЛАСЯВАНЕ на нищожност на Договор за
покупко-продажба на вземания от 24.09.2013г., сключен между „Банка ДСК“ и „***“, поради
невъзможен предмет, както и
ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност от ГАЛЯ М. С., ЕГН
********** от гр.П., обл.Т., ул.“*** против Банка “ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул.”*** представлявано от всеки двама измежду Главния
изпълнителен директор, Изпълнителните директори и Прокуристи: ***, ИСК за
ПРОГЛАСЯВАНЕ на нищожност на Договор за покупко-продажба на вземания от
10
24.09.2013г., сключен между „Банка ДСК“ и „***“, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА Г. М. С., ЕГН ********** от гр.П., обл.Т., ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на
„Банка “ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”***
представлявано от всеки двама измежду Главния изпълнителен директор, Изпълнителните
директори и Прокуристи: *** СУМАТА 400.00лв. (четиристотин лева и 00ст.),
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото съдебно решение е постановено при участието на трето лице – помагач:
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В.,
ж.к.”***, представлявано заедно или поотделно от Р.. и ***, привлечено от ответната страна,
на основание чл.219 от ГПК, и мотивите имат задължително действие за него в
отношенията му със страната, която го е привлякла, а в отношенията на третото лице и
насрещната страна решението има установително действие, на основание чл.223 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11