№ 3775
гр. Варна, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20253110100190 по описа за 2025 година
Предявена е искова молба с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, с цена
на иска от 19 999 лв. от страна на ищцата И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
процесуалния представител адв. П. Т., от АК - Варна, против ответната страна О.В.,
представлявана от Б.К. – Кмет на общината, с процесуален представител юрисконсулт Б. Б..
В исковата молба ищцата твърди, че с решение №***2024 г. на ОС - Варна по гр. д.
№***, ответникът е осъден да й заплати сумата 25 001 лв., частична сума от иск с цена от 50
000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Тя сочи, че
претенцията й за неимуществени вреди е за увреждания, изразяващи се в претърпени болки
и страдания вследствие на спъване и падане на 13.09.2022 г. около 7:45 часа в гр. Варна на
тротоара на улица „Отец Паисий“ преди входа на жилищната сграда с административен
номер - 38, след пресечката с ул. „Бр. Миладинови“ в посока бул. „Цар Освободител“.
Ищцата сочи, че след пресечката с ул. „Братя Миладинови“ следвал правоъгълен капак на
шахта, стълб, кръгъл капак на шахта и 7 плочки. Следвали неравности от липсващи плочки,
счупени плочки и разместени подвижни плочки, в които неравности и плочки ищцата се
спънала и паднала, след което не могла да се изправи. Изпитвала силни болки в таза и
десния долен крайник. Веднага била откарана МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където се
установило счупена дясна бедрена шийка на дясната тазобедрена става, което наложило
прием по спешност в „Клиника по ортопедия и травматология“ в МБАЛ „Света Анна –
Варна“ АД и прилагане на оперативно лечение с окончателна диагноза по единен
класификатор на болестите 10-та ревизия - S72.00 Счупване на бедрената шийка, закрито в
дясно и болнично лечение до 19.09.2022 г. От тази дата ищцата била на режим на лечение
домашен амбулаторен. Приета била на 13.09.2022 г. в клиниката по спешност със
специфичен статус: Спонтанна и палпаторна болка в областта на дясна ТБС. Крайникът е
1
скъсен, външно ротиран, симптом на закованата пета-положителен. Приложена била
терапия: Лечение на придр. заболяване, Опер. лечение, Физ.серум 250- 2 дни, Физ.серум
1000 – 1 ден, Фраксипарин 0,4 - 6 дни, Медаксон - 5 дни, Трамалгин – 6 дни. Извършена
била операция на 14.09.2022 г. за счупване на бедрената шийка, закрито в дясно с начало
11:20ч. и край: 12:20 ч. с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур след
поставяне на спинална анестезия и след щателно почистване на оперативното поле, чрез
латерален достъп е достигнато до фрактурата. Под Ro-контрол била извършена репозиция и
вътрешна фиксация с 3 бр. канюлирани винтове. Извършен бил лаваж, послоен шев и
стерилна превръзка. Ищцата била в отпуск за временна неработоспособност от 13.09.2022 г.
Вследствие инцидента ищцата изпитвала особено силна болка първите дни, която
постепенно намаляла, появили се болки от натъртвания при падането. В началото било
невъзможно сама да се обслужва и се е налагало друг да я обслужва. Изпитвала болки, не
можела да стои изправена и не можела уверено да се придвижва, страдала от болка и/или
изтръпване при покой и нощем се будила, не била в състояние да осъществява обичайните
домакински дейности, не излизала на разходки, а само около блока с придружител.
Пазарувала само в най близкият магазин с придружител. Била на болкоуспокояващи и на
рехабилитация. Бавно се придвижвала и с подкрепа. Към онзи момент, а и сега работила
като пощальон в „Български пощи“ АД..
Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищцата моли ответната
страна да бъде осъдена да й заплати сумата от 19 999 лева, представляваща горница над
присъдената с решение №***2024 г. на Окръжен съд – Варна, по гражданско дело № *** по
описа за 2023 година, сума от 25 001 лв., до приетия от съда справедлив размер на иска от 45
000 лв., представляваща частична претенция от претенция в общ размер от 50 000 лв., която
сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, следствие от спъване в неравности от липсващи плочки,
счупени плочки и подвижни плочки и падане на 13.09.2022 г. около 7:45 часа в гр. Варна по
тротоара на улица Отец Паисий преди №38 в посока кварталите, след пресечката с ул. Братя
Миладинови от което е счупена дясна бедрена шийка на дясна тазобедрена става, в едно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2022 г. до окончателното заплащане на
сумата. Претендира и да й бъдат заплатени направените по делото разноски.
В представения от ответната страна отговор на исковата молба се сочи, че
исковата претенция се оспорва по основание и по размер. Ответната страна оспорва, че на
посочената от ищцата дата и място е съществувала неравност, която да е в причинно
следствена връзка с падането на ищцата. Твърди, че при извършваната от ищцата пешеходна
дейност, тя не е проявила нужното внимание /т.е. дължима грижа/. Оспорва описания в
исковата молба механизъм на настъпване на увреждането. Твърди, че е налице
съпричиняване от страна на ищцата. В условията на евентуалност, моли размерът на
прендираното обезщетение да бъде намален, тъй като счита, че същият е прекалено завишен
и не съответства на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за
2
установено от фактическа и правна страна следното: Безспорно е по делото между
страните, че с решение №***2024 г. по гр.д. №***/2024 г. по описа на ОС - Варна ответната
страна О.В., е била осъдена да заплати на ищцата И. К. Д. сумата от 25 001 лв., частично от
50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди: болки и
страдания от счупване на бедрената шийка, закрито в дясно, причинено от спъване в
разместени, неравни и липсващи плочки на тротоара и последвало падане, на 13.09.2022 г.
около 7:45 часа в гр. Варна, на ул. "Отец Паисий" преди входа на жилищната сграда на № 38
след пресечката с ул. "Братя Миладинови" в посока бул. "Цар Освободител", вследствие
бездействието на служители на ответника по ремонта и поддържането на тротоара, на
основание чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва от 13.09.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението. С решението в полза на ищцата е присъдена и сума от 1918,30
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. Решението е било обжалвано и
потвърдено с решение 84 от **/2024 г. по в.гр.д. №***/2024 г. на АС – Варна. Същото е
влязло в законна сила на 05.07.2024 г.
В мотивите на постановеното решение съдът е изложил приетите за установени факти
относно настъпилото произшествие, като е отразил, че към август месец 2022 г. в гр. Варна,
в участъка на ул. "Отец Паисий" след паркинга по ул. "Братя Миладинови" и преди входа на
жилищната сграда на №38, част от плочките по тротоара са били счупени, а някои са
липсвали. На 13.09.2022 г. ищцата и синът й Д.Д. се срещнали на ул. "Отец Паисий",
повървяли заедно и се разделили, като свидетелят тръгнал по ул. "Братя Миладинови", а
ищцата продължила по ул. "Отец Паисий" към стадиона. После свидетелят чул ищцата да
вика от болка и отишъл при нея. Видял, че е паднала и не може да стане. Установено е било,
че ищцата е получила счупване на дясна бедрена кост в областта на шийката. Била е
извършена хирургична операция, след което е изписана с подобрение. В следващите дни
били провеждани контролни прегледи, като през месец октомври 2022 г. било констатирано
обективно състояние оток и ограничена функция в дясна ТБС. В решението на ВОС е
описан механизмът на произшествието, и е посочено, че противоправното състояние:
счупването на бедрената шийка е настъпило вследствие бездействието на служители на
ответника. В мотивите на решението е отразено, че липсват доказателства за съпричиняващо
резултата поведение на ищцата и направеното в тази насока възражение от ответната страна
е било счетено за неоснователно. Прието е също така в съдебното решение, че периодът за
възстановяване движението на крака след такава травма е около 6-8 месеца, а пълното
възстановяване на трудоспособността настъпва след около година-година и половина, като
по време на възстановителния процес е неизбежно пациентът да изпитва болки при
натоварване на крака, а понякога и спонтанно. Ищцата изпитвала силни болки и приемала
обезболяващи през целия първи месец, а до края на 2022 г. въобще не можела да стане от
леглото и да се обслужва сама. Съдът е приел, че ищцата е изпитала болки и страдания и
година след счупването продължавала да изпитва болки. Преди и след инцидента ищцата
работила като пощальон и инцидентът се отразил работата и начина й на живот, тъй като
към началото на 2024 г. тя изпитвала болки.
3
Отбелязано е също така в решението, че общината е задължена да организира
поддържането на общинския път, вкл. и на тротоара, доколкото е част от пътя, по чл. 31 ЗП,
като това задължение не е било изпълнено от служители на общината, на които то е било
възложено.
В решението на ОС - Варна е отбелязано, че е бил предявен иск от 25 001 лв., който е
предявен като частичен от обща претенция от 50 000 лв. Съдът е изложил и аргументи, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени увреждания възлиза
на 45 000 лв.
По настоящото дело са изслушани свидетелски показания – на свидетеля Д.Г.Д. и е
назначена съдебномедицинска експертиза . От свидетелските показания се доказва, че след
операцията ищцата три месеца по около 10-15 дни е провеждала рехабилитация. В този
период е била в дома си с много силни болки, приемайки обезболяващи, като не можела
сама да се обслужва, а помощ и оказвал нейният съжител. Към момента, предвид факта, че
ищцата е пощальон, при натоварване, тя се оплаквала от болки. От заключението на
експертизата се установява, че счупването на бедрената шийка е обусловило на първо място
трайно затруднение в движението на крайника за период не по-малък от пет и половина-
шест месеца, като това е периодът, през който се счита, че кракът не изпълнява адекватно
опорната си и двигателна функции. Възстановяването в такива случаи преминава през
няколко етапа, които в конкретния случай са се изразявали в: оперативна интервенция с
поставяне на остеосинтезни материали; продължителен етап от поне месец и половина- два
без стъпване на крака и етап на постепенно раздвижване и натоварване, подпомогнати от
активна рехабилитация. Болковият симптом съпътства всеки един от етапите, като болката е
най-изразена в първите седмица-две след нараняването, налагащо почти ежедневен прием на
аналгетици. Последващи по-остри периоди на болка се проявят в процеса на раздвижване на
крайника и при неговото натоварване, продължително ходене, работа в изправено
положение и др.
С тълкувателно решение №3 от 22.04.2019 г. постановено по тълк. дело № 3/2016 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че при уважаване на частичния иск обективните предели на силата
на присъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти (юридическите факти, от които правоотношението произтича),
страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на сила на присъдено нещо при разглеждане на
иска за останалата част от вземането. Когато предмет на последващия иск за съдебна защита
е разликата (т. е. остатъкът) от вземането, се касае до същото субективно материално право,
същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на присъдено нещо е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация. След като със сила на присъдено
4
нещо е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено
парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е
недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се
пререшава въпроса дали същото правоотношение е възникнало. След като с влязло в сила
решение, с което е уважен предявения частичен иск, са установени фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем, то позоваването
в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от
същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално
право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до
унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск
относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения
на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право. Ето защо в настоящия случай оспорването на ответната страна на
основанието на иска и твърденията за съпричиняващо поведение от страна на ищцата, са
несъстоятелни.
Предвид горното по настоящото дело съдът следва да приеме, че на 13.09.2022 г. в гр.
Варна ищцата, движейки се по тротоара на ул. „Отец Паисий“ се спъва в участък с
разместени и липсващи плочки при което полита и пада странично на дясно, вследствие
което и е причинено счупване на шийката на дясната бедрена кост, който инцидент е
вследствие бездействието на служители на ответника по ремонта и поддържането на
тротоара, и няма установено съпричиняващо поведение на ищцата, като за тези факти и
обстоятелства е налице сила на присъдено нещо. По настоящото дело следва да се прецени
дали претенцията е основателна за размера над 25 001 лв. до пълния претендиран размер от
45 000 лв. В случая се касае за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, които на основание чл. 52 от ЗЗД се определят от съда по
справедливост. За да прецени справедливото обезщетение съдът отчита характера на
причинената травма, продължителността изпитвания дискомфорт и емоционалните и
психологични страдания, които ищцата е преживяла в резултат на травмата /в случая болки с
висок интензитет през продължителен период/, факта, че е приемала медикаменти и
нарушаването на нормалния ритъм на живот на ищцата за продължителен период от време,
както и факта, че и понастоящем при натоварване ищцата изпитва болки. Предвид това
съдът намира, че справедливото обезщетение, което да компенсира тези негативни
преживявания възлиза на 45 000 лв. От тази сума с горепосоченото решение съдът вече е
присъдил на ищцата обезщетение в размер на 25 001 лв. като частичен иск, поради което
съдът намира, че искът за остатъка от 19 999 лв. е изцяло основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен изцяло от съда.
Ищцата претендира обезщетението да бъде присъдено, ведно със законната лихва,
считано от деня на увреждането 13.09.2022 г. и съдът счита, че искането е основателно,
доколкото в случая лихвата е компенсаторна, плаща се като допълнение на обезщетението от
5
деня на увреждането и не представлява самостоятелна претенция, каквато е тази за
мораторната лихва.
При този изход на спора направените по делото разноски следва да се възложат на
ответната страна. Същата следва да заплати на ищцата направените разноски от 400 лв.,
представляващи заплатен депозит за изготвяне на експертиза. На процесуалния
представител на ищцата – адв. П. Т. Т. от АК – Варна, който е осъществил процесуалното
представителство на ищцата по делото при условията на чл.38, ал.1, т.2 и 3 от ЗА следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 2000 лева. Размерът на възнаграждението не
следва да се определя въз основа разпоредбите Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвид постановеното Съда на европейския съюз
решение по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. Размерът на възнаграждението следва да се
определи предвид материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.В., Булстат: ***, гр.***, представлявана от Кмета на общината, да
заплати на И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 19 999 лв. /деветнадесет
хиляди деветстотин деветдесет и девет лева/, частичен иск от такъв с цена на иска от 45 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от счупване на бедрената шийка, закрито в дясно, причинено от спъване в
разместени, неравни и липсващи плочки на тротоара и последвало падане, на 13.09.2022 г.
около 7:45 часа в гр. Варна, на ул. "Отец Паисий", преди входа на жилищната сграда на №38,
след пресечката с ул. "Братя Миладинови" в посока бул. "Цар Освободител", вследствие
бездействието на служители на ответника по ремонта и поддържането на тротоара, на
основание чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА О.В., Булстат: ***, гр.***, представлявана от Кмета на общината, да
заплати на И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски в
размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
ОСЪЖДА О.В., Булстат: ***, гр.***, представлявана от Кмета на общината, да
заплати на адвокат П. Т. Т. от АК – Варна, с личен номер от Единния адвокатски регистър
***, с адрес *** адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6