РЕШЕНИЕ
№ 572
гр. Търговище, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря А. Н. Г.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20243530101666 по описа за 2024 година
Производството е по предявен иск за делба на недвижим имот по реда на
чл. 341 и сл. от ГПК във фаза по допускане на делбата.
Ищците С. С. Ю. от с.Киченица, общ.Разград и А. С. А. от гр.Разград,
действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. Е. С.-АК
Разград твърдят в исковата молба (и в уточняващата такава), че с ответниците
Ф. И. Г. от с.Дралфа, общ.Търговище и З. С. М. от гр.Търговище са
наследници на общия наследодател С. Й. О., а третата ответница А. Р. А. е
дъщеря на З. М.. Излагат, че през 1971-1972г. първата ответница, тяхна майка,
заедно с баща им С. О. придобили в режим на СИО собствеността върху имот
с адм. адрес с.Дралфа, общ.Търговище, ул.“************", представляващ
дворно място с площ от 520кв.м., ведно с построената в него масивна
жилищна сграда, представляващ имот с пл.№ 22 в кв. VI по плана на селото,
като дворното място им било подарено от бащата на наследодателя, в което
двамата съпрузи построили къщата.Твърдят още, че в имота живели
наследодателя и съпругата му, както и първият ищец и първата ответница, а
след смъртта му през 1988г., продължили да живеят в имота, и след години
ответницата Ф. Г. заминала за Р Турция, където се омъжила за А. Г., починал
1
през 2023г., като през всички тези години майката на ищците се прибирала в
страната само за по месец-два, а след смъртта на втория си супруг започнала
да се прибира по-често. Излагат също, че в периода от 1988г. до 2009г. в имота
останал да живее първият ищец, който полагал грижи за имота, правил и
ремонти, а от 2009г. до 2013г. в имота живели други лица, които да го пазят,
поради което ищците били изненадани да разберат, че първата ответница-
тяхната майка, се снабдила с КНА № 189/29.11.2022г. за целия имот по
давност, след което го дарила на третата ответница-нейна внучка с НА №
58/27.08.2024г., като си запазила пожизнено безвъзмездно право на ползване
върху него. Като излагат посочените обстоятелства и твърдят, че първата
ответница не е придобила собствеността върху целия имот въз основа на
упражнявано давностно владение върху частите на другите наследници, при
което се е разпоредила и с права, които няма, накърнявайки техните дялове в
съсобствеността, ищците приемат, че за тях е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск за делба при квоти от по 1/8 ид.ч. за всеки от
ищците и втората ответница и 5/8 ид.ч. за първата ответница. Въвели са и
искане за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на имота в
размер на по 100лв. месечно за всеки от ищците, дължимо от третата
ответница, считано от 02.12.2024г.; претендират разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК, в писмен отговор от Ф. Г.,
действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.С. А.-ТАК се
изразява становище за неоснователност на иска, като оспорва изложеното в
исковата молба.Твърди, че след смъртта на общия наследодател дъщерите й не
искат да живеят в имота, а в него останала само тя и ищецът, който
злоупотребявал с алкохол, което принудило ответницата да замине за Турция и
да се омъжи, което направила през 1991г., сключвайки брак в А. Г., но през
1997г. заявила на ишеца С. Ю., че или ще се грижи за имота, или няма повече
работа в него, а през 1998г. го декларирала на свое име, сменила ключа и
никой освен нея не е имал достъп до къщата от тогава. Сочи, че с втория си
съпруг извършили много ремонти и подобрения по къщата, като през по-
голямата част от годината от ранна пролет до късна есен живеели в България,
като само през зимата отивали в Турция, заради отоплението с природен газ,
което имат в Турция. Поддържа също, че през 2013г. пуснала в имота една
жена, която да се грижи за него и която й помагала в домакинството, без да
плаща наем. Поради това, че само тя се е грижела за имота и е плащала
2
данъците за него, се снабдила с посочения КНА, а тъй като единствено третата
ответница се грижела за нея след смъртта на втория й съпруг, решила да й
дари имота.С оглед на изложеното моли за отхвърлянето на иска, претендира
разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата З. М. чрез назначения от съда особен процесуален представител
адв.П. Н., в който предявения иск се оспорва, като неоснователен, с оглед
извършения дарствен акт, чиято материална доказателствена сила не е
оборена. Липсват доказателствени искания.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК , в писмен отговор от ответницата
А. А., действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.С. А.-
ТАК се излага становище за неоснователност на иска, като излага, че преди
прехвърлителната сделка никой не е оспорвал правото на собственост на баба
й , а след смъртта на втория й съпруг единствено тя се е грижела за нея, грижи
се и към момента, като извършва голям ремонт на къщата и е осигурила на
баба си временен фургон с удобства, където да живее докато приключи
ремонта; моли за отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност въвежда
претенция за възлагането му; оспорва и претенциите за присъждане на
обезщетение за лишаване от ползването на ид.ч. на ищците.
След преценка на събраните доказателства по делото и като съобрази
твърденията и исканията на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за наследници № 19459/11.11.2024г., изд. от
Община Търговище, наследодателят С. Й. О., б.ж. на с.Дралфа,
общ.Търговище, поч. на 12.08.1988г., е оставил наследници Ф. И. Г.-съпруга и
три деца-З. С. М., С. С. Ю. и А. С. А., като не е спорно, че третата ответница
А. Р. А. е дъщеря на З. М.. Не е спорно между страните по делото и
обстоятелството, че по време на брака на наследодателя с първата ответница,
двамата са придобили в режим на СИО процесния имот, който е отразен в
Скица № СК-36/21.01.2025г., изд. от Община Търговище, отразен като ПИ №
22 с площ от 530 кв.м., за окйто е отреден УПИ VI-22 в кв.4 по плана на
с.Дралфа, общ.Търговище, ведно с построената в него масивна жилищна
сграда, при граници: ПИ № 21 на Юсеин С., ПИ № 20 на П. Н. и Т. В., ПИ №
23 на Й. А. и ПИ № 24 на З. У., а от удостоверение за данъчна оценка №
3
**********/23.01.2025г., изд. от Община Търговище се установява, че
имотите с данъчна оценка от 2259,30лв. От НА 60, том III, рег.№6260, дело №
400/2022г. по описа на нотариус С. Г., рег.№ 327 с район на действие РС
Търговище се установява, че ответницата Ф. И. Г. е призната за собственик
въдз основа на давностно владение на имот, представляващ ПИ № 22 с площ
от 530 кв.м., за който е отреден УПИ VI-22 в кв.4 по плана на с.Дралфа,
общ.Търговище, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, при
граници: ПИ № 21 на Ю. С., ПИ № 20 на П. Н. и Т. В., ПИ № 23 на Й. А. и ПИ
№ 24 на З. У., а от НА за дарение на недвижим имот № 183, том III, рег.№
3118, дело № 279/2024г. по описа на нотариус Г. Г., рег.№ 223 с район на
действие РС Търговище се установява, че ответницата Ф. Г. е дарила на своята
внучка А. Р. А. собствения си недвижим имот, представляващ дворище с пл.№
22 в кв.4 по плана на с.Дралфа, общ.Търговище с площ от 530кв.м., за който е
отреден УПИ VI-22 в кв.4 по плана на с.Дралфа, общ.Търговище, ведно с
построената в него масивна жилищна сграда, при граници: ПИ № 21 на Ю. С.,
ПИ № 20 на П. Н. и Т.В., ПИ № 23 на Й. А. и ПИ № 24 на З. У., като Ф. Г. си
запазва правото на ползване и живеене в имота докато е жива безвъзмездно.
Между страните по делото е прието за безспорно и обстоятелството ,че
ответницата Ф. Г. е имала два брака-първият-с наследодателя на страните и
втори-с А. Г..От представената справка от ОД МВР Търговище относно
пътуванията на ответницата Ф. Г. до Република Турция и пребиваването й в
Република България в периода 01.01.2015г. -28.01.2025г. се установява, че
същата е пребивавала в страната средно по 3-4 месеца предимно през лятото, а
в останалото време е пребивавала на територията на Република Турция. По
делото са представени и множество платежни документи от ответницата А. А.
за закупувани строителни и др. материали за ремонт. От декларация по чл. 14
от ЗМДТ от 26.03.1998г., подадена от ответницата Ф. Г. се установява, че
същата е декларирала пред Община Търговище процесния имот като
единствен собственик.
По делото са ангажирани и гласни доказателства. Св.А. М. К., съсед на
ищеца с. Киченица твърди, че Г.бенур и С. живеят през две къщи от от 1985 г.,
като живели заедно една година и след това се развели, през 2008 г. свидетелят
видял отново С. там. И разбрал, че пак са се събрали с Г. и оттогава, вече
седемнадесет години, С. живее срещу свидетеля и се виждат всеки ден.
Свидетелят твърди, че С. му споменал за бащината му къща в с. Дралфа и са
4
ходили два пъти там през 2022 г. и през 2023 г., като С. го помолил да го
закара да коси дворното място на имота, защото той няма кола и свидетелят го
закарал и го оставял пред вратата на имота, а след това ходел да го прибила
оттам, но не е влизал в имота. Твърди още, че през 2024 г. със С. ходили
отново до с. Дралфа, защото той му каза, че бабата прехвърлила къщата на
внучката си и по пътя му разказал, че бабата си изкарала нотариален акт,
прехвърлила къщата на внучката си, дъщерята на по - голямата сестра на С.,
като С. бил много разтревожен. Ходили и до кметството, а също и до Община
Търговище, за да може С. да изкара удостоверение за наследници и тогава
казал на свидетеля, че ще съди майка си за имота. Св.Г. И. С., съжителка на
ищеца С. Ю. твърди, че била негова съпруга от 1984 г., развели се през 1987
г., а през 1994 г. двамата пак се събрали, но докато били в брак, живеели в с.
Дралфа на ул. *************, като през 1994 г., след като заживели отново
заедно, една година пак живели в с. Дралфа в бащината му къща. За
ответницата Ф. Г. твърди, че чула, че 1991 г. е заминала за Турция и през 1991
г. или 1992 г. сключила там брак с А. Г., когото свидетелката също познава и
дори постоянно се чували и виждали с А., който починал преди около две
години. Твърди още, че Ф. и вторият й съпруг живеели в Турция и през лятото
си идвали в България и оставали в с. Дралфа, за не повече от три месеца и през
това време свидетелката и ищеца им ходели на гости, били в много добри
отношения до миналата година, когато разбрали, че имотът е прехвърлен на
А.-внучката на Ф., при което ищецът изпаднал в шок, а свидетелката му
давала лекарства. Твърди също, че през годините те не са знаели да е имало
уговорка между Ф. и децата й, че този имот ще остане само за Ф. и С. не се е
отказвал от дела си в бащината къща, кяато са ходели да поддържат къщата и
да косят, а тъй като нямат кола, наемали такава. Твърди и че през 2015 г. С.
със сина им отишли да правят ремонт на покрива и на пода на стаите, както и
тавана, направили и навес, като за покрива наели майстор от с. Дралфа, а за
другите ремонти С. и майка му заедно плащали ремонтите. Твърди, че през
цялото време са решавали заедно проблемите до миналата година. Твърди
още, че за прехвърляното на къщата А. А. разбрала, когато те й казА. и тя
също била в шок. Св.К. Х. Е., съседка на страните в с.Дралфа твърди, че много
добре се познава със семейството. Излага, че през 1988 г. починал първият
мъж на Ф.(Ф.), а синът й бил при майка си няколко години и оттам се развел с
втората си жена, след това се върнал след около година и си прибрал първата
5
жена. Втората жена се казвала Г., а първата Г.. След това Ф. заминала за
Турция и се оженила. Твърди, че между майка и син имало караници, защото
С. бил малко агресивен и си пийвал, като доста се карА. с майката, но след
като той си прибрал първата жена, отишъл да живее в с. Киченица и с нея си
живеят там отдавна. Твърди също, че Ф. се оженила за втория си мъж А. около
2000 година, като година - две преди това тя била в Турция, а след година -
две, вече с втория си мъж А., се прибирали всяка година в България на село и
започвали ремонти. Когато правели ремонти тя искала съгласието на децата
си, като свидетелката чувала от А. и Ф., че децата й нямали нищо общо, за да
плащат те нещо и Ф. казвала, че когато искала от С. да правят ремонти, той й
отговарял, че няма да се върне в къщата, да правят каквото искат.
Свидетелката твърди още, че понякога е виджала С. в селото, като Фатме
казвала, че му плащала бензина, пари му давала, а той помагал като
косял.Твърди също, че Ф. й се оплаквала, че С. продал вещи от къщата, не
искал да я поддържа и не го интересувало. Твърди, че Ф. и съпругът й си
извА. всяко лято за по два-три месеца, а когато А. получил и българско
гражданство, стояли повече време. За отношенията на страните твърди, че не
са в добри отношения от около една-две години, но не знае причината. Св. Е.
Х. Р., роднина по сватовство на страните твърди, че Ф. е леля на съпруга й,
подзнава и първия мъж на Ф., както и че тя сключила втори брак през 1991 г.,
когато били заедно в Турция и през 1993 г. за първи път дошла с втория си
съпруг в България, като двамата си идвали през лятото и през септември -
октомври се прибирали в Истанбул, заради отоплението. Знае, че къщата била
в лошо състояние и Ф. и А. направили ремонти .За децата й знае, че има син,
който живее тук в България, а двете й дъщери са в чужбина. Твърди, че знае от
Ф., че за имота С. е нямал никакви претенции, а когато са правили покрива,
той е ходил да им помага, но Ф. му е давала пари за труда. Излага, че не е
живяла в с. Дралфа, но много често ходила, понеже имат и семейни приятели
там и заради Ф.. Свидетелката твърди още, че знае, че Ф. и синът й не са в
добри отношения, но не знае подробности. Не знае С. да е правил ремонтни
дейности по къщата, но зне, че е помагал и когато правили покрива с А., С.
идвал да им помага, като Ф. й казвала, че е давала пари на С. за труда, който е
вложил. Съдът, преценявайки свидетелските показания по реда на чл. 172 от
ГПК приема, че следва да кредитира същите, като дадени от лица, имали
продължителни лични наблюдения на отношенията на страните, като приема,
6
че никой от свидетелите не е установил, че ответницата Ф. Г. е отблъснала
владението на трите си деца и е установила свое владение върху имота.Всички
свидетели поддържат, че отношенията на страните са се влошили едва през
последните година-две, а според част от свидетелите между С. и майка му е
имало неразбирателства, докато са живели заедно.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 344,ал.1 от ГПК, в решението, с
което се допуска делба, съдът се произнА. по въпросите между кои лица и за
кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.В
настоящия случай ищците претендират допускане до делба в качеството си на
сънаследници на процесния имот, находящ се в с.Дралфа, общ.Търговище,
представляващ дворище с пл.№ 22 в кв.4 по плана на с.Дралфа,
общ.Търговище с площ от 530кв.м., за който е отреден УПИ VI-22 в кв.4 по
плана на с.Дралфа, общ.Търговище, ведно с построената в него масивна
жилищна сграда, като ответниците оспорват иска, излагайки, че първата от тях
е придобила собствеността върху имота изцяло въз основа на давностно
владение в периода след 1998г. и до снадбяването й с КНА, а ищците
възразяват, като твърдят, че майка им не е придобила собствеността и върху
техните ид.ч. от имота, поради което основният спорен въпрос по делото е
налице ли е съсобственост между страните по делото, а оттам - налице ли са
предпоставките за допускане на имота до делба, респ. между кои страни и при
какви квоти. По отношение на собствеността върху процесния имот, съдът
приема следното: Не е спорно между страните по делото, че имотът е
придобит от наследодателя на страните и съпругата му-ответницата Ф. Г. в
режим на СИО, поради което следва да се приеме, че след смъртта на
наследодателя С. Й. О., б.ж. на с.Дралфа, общ.Търговище, поч. на 12.08.1988г.,
наследниците му са придобили собствеността върху имота по наследство като
ответницата Ф. Г.-преживяла съпруга е получила освен своята 1/2 ид.ч. от
прекратената СИО и 1/4 ид.ч. по наследство от съпруга си, като има общо
5/8ид.ч., на осн. чл. 9,ал.1 от ЗН, а трите им деца са придобили всеки по
1/8ид.ч. от собствеността върху имота, на осн. чл. 5,ал.1 от ЗН.По
възраженията на ответницата Ф. Г. за придобиване и на посочените 3/8 ид.ч. от
имота въз основа на давностно владение, съдът приема следното: Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
7
години, като владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя - чл.68 от ЗС. За целта е
необходимо да се установи явно намерение на преживялата съпруга Ф. Г. за
своене в пълния обем на правото на собственост, както и отправена към
сънаследниците й демонстрация на намерение да владее общия имот за себе
си и да придобие наследствената част на останалите сънаследници по
давностно владение. Това е така, защото при наследяване, когато един от
наследниците упражнява фактическата власт върху наследствените имоти, то
той се счита за владелец само на притежаваната от него по наследство идеална
част и за държател на идеалните части на останалите наследници. За да се
приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от
другите наследници идеални части, то не е достатъчно да упражнява
фактическата власт върху целия имот, както и да извършва ремонти и
подобрения или да плаща данъци, а освен това е необходимо да е отблъснал
владението на останалите наследници, като демонстрира ясно пред тях
намерението да владее целия наследствен имот само за себе си, в която насока
е и трайната съдебна практика (напр. решение №635/25.10.2010г. по гр.д.№14
05/2009г. на ВКС, І г.о., решение №566/21.06.2010г. по гр.д.№1053/2009г. на І
г.о., решение №270/20.05.2010г. по гр.д.№1162/2009г. на ІІг.о. и определение
№27/22.01.2014г. по гр.д.№66 45/2013г. на Іг.о.) В същата насока е и ТР
№1/2012г. на ОСГК на ВКС, в което изрично е разяснено, че независимо от
какъв юридически факт произтича съсобствеността, ако единият от
съсобствениците се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
то той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си. В случая ответницата Ф. Г. твърди в
писмения отговор, че е отблъснала владението на сина си С., но не и на
другите си две деца. Що се отнася до твърдението й относно отблъскване
владението на ищеца С. Ю., същото не се доказва от събраните писмени и
гласни доказателства по делото, доколкото дори нейните свидетели не
установяват подобно обстоятелство, като само твърденията й пред трети лица,
че имотът е неин, както и извършваните ремонти в имота, не установяват
посоченото обстоятелство. На следващо място, обстоятелството, че трите деца
на Ф. Г. не са живели в имота също не сочи на установено нейно владение, тъй
като придобите по наследство от същите ид.ч. от правото на собственост
8
върху имота, не може да бъдат загубени поради неупражняване на фактическа
власт от тяхна страна. Поради това съдът приема, че ответницата Ф. Г. не е
провела пълно и главно доказване на обстоятелството, че е отблъснала
владението на децата си, поради което трите й деца не са изгубили правото си
на собственост върху припадащите им се ид.ч. от имота, при което
ответницата Ф. Г. не е могла да дари на внучката си А. А. повече отколкото
има, т.е. повече от 5/8ид.ч. от имота и възраженията й в тази им част са изцяло
неоснователни, както и възраженията на останА.те две ответници.
С оглед на изложените доводи, съдът приема, че следва да се допусне
съдебна делба на наследствения недвижим имот между ищците и втората и
третата ответница при следните квоти: по 1/8ид.ч. за С. С. Ю., А. С. А. и З. С.
М., както и 5/8ид.ч. за А. Р. А., при запазено пожизнено право на ползване
върху 5/8ид. от имота за Ф. И. Г., по отношение на която, предвид извършения
дарствен акт преди образуване на производството, искът за делба следва да се
отхвърли, като неоснователен, на осн. чл. 344,ал.1 от ГПК във вр. с чл.
69,ал.1 от ЗН .
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба между С. С. Ю. с ЕГН ********** от с.
Киченица, ул. ******************, А. С. А. с ЕГН ********** от гр.Разград,
ул. ***************, З. С. М. с ЕГН ********** от гр.Търговище,
ул.**************** и А. Р. А. с ЕГН ********** от гр.Търговище,
ул.*****************, на следния недвижим имот с адм. адрес в с.Дралфа,
общ.Търговище, ул. ******************, представляващ ПИ № 22 с площ
от 530 кв.м., за който е отреден УПИ VI-22 в кв.4 по плана на с.Дралфа,
общ.Търговище, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, при
граници: ПИ № 21 на Ю. С., ПИ № 20 на П. Н. и Т. В., ПИ № 23 на Й. А. и ПИ
№ 24 на З. У., отразен в Скица № СК-36/21.01.2025г., изд. от Община
Търговище, със запазено пожизнено безвъзмездно право на ползване върху
5/8 ид.ч. на Ф. И. Г. с ЕГН **********, при следните квоти:за С. С. Ю. с
ЕГН **********-1/8 ид.ч., за А. С. А. с ЕГН **********-1/8 ид.ч., за З. С. М. с
ЕГН **********-1/8 ид.ч. и за А. Р. А. с ЕГН **********-5/8 ид.ч. от имота и
построените в него сгради, като
9
ОТХВЪРЛЯ иска за делба по отношение на Ф. И. Г. с ЕГН
********** от с.Дралфа, общ.Търговище, ул. ***************, като
неоснователен, на осн. чл. 344,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 69,ал.1 от ЗН .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10