Решение по КНАХД №1674/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на Р. Т. Ч., срещу Решение № 683/06.06.2025г., постановено по НАХД № 794/2025г. по описа на ВРС, с което е потвърдено наказателно постановление №24-0433-001742/08.01.2025 г. на Началник І РУ към ОД на МВР Варна, с което на основание чл.178Е ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. С Решението са присъдени разноски в полза на ОД на МВР Варна.

Развити са в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че не е изследван факта, че процесното наказателно постановление е повторно за едно и също нарушение. Пояснява, че автомобилът е оставен в покой за продължително време, тъй като бил технически повреден и не било възможно придвижването му на собствен ход. Сочи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.57 от ЗАНН - не съдържа описание на нарушението. Твърди, че липсват мотиви, че това място не било сред разрешените места, както и за това, че паркираният автомобил бил над 2.5 т., т.е. не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци, а също така липсвали доказателства потвърждаващи нарушението. Допълва, че не било посочено отстоянието и точното място на което бил паркиран автомобила и още, че за да е налице сочената за нарушена разпоредба, следвало да не бъде възможно преминаването по тротоарите на други участници в движението, в случая пешеходци, за което е необходимо да е налице минимум от 2 м. разстояние, което в случая не било установено. С тези доводи се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление. Претендира и присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът Началникът на І-во Районно управление към ОД на МВР-Варна редовно и своевременно призован, не изпраща представител. По съображения, подробно изложени в депозирани чрез упълномощен процесуален представител писмени бележки с. д. № 16101/07.10.2025 г., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случай на уважаване на касационната жалба и претендиране на разноски за адвокатско възнаграждение, моли за присъждането им в минимален размер.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е била наложена на основание чл. 178Е от ЗДвП глоба на касатора в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, затова че в населено място паркира МПС върху тротоара извън разрешените за това места определени от администрацията или собственика на пътя.

Районният съд е приел, че на 04.11.2024 г. в 03.25 ч. служители на І-во РУ при ОД на МВР Варна установили паркиран на тротоара на [улица]до №19 в [населено място] т.а. Р. М. с рег. №[рег. номер], собственост на Р. Ч.. С. П. М. съставила фиш за налагане на глоба, като прикрепила съответното уведомление към автомобила. Жалбоподателката Ч. оспорила констатираното нарушение, след което съставеният фиш бил анулиран. На 03.12.2024 г. срещу Р. Ч. бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 04.11.2024 г. в 03.25 часа в [населено място], на [улица]до №19 е паркирала т.а. рег. №[рег. номер] върху тротоарите извън разрешените за това места от администрацията или собственика на пътя. Деянието било квалифицирано като такова по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. На 08.01.2025 г. въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление, въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при липса на допуснато нарушение на процесуалните правила. Приел е, че от събраните по делото доказателства се установява, че Ч. е нарушила разпоредбата на чл.94, ал. 3 ЗДвП. Приел е за неоснователни доводите за нарушение на принципа „non bis in idem“, предвид, че влезлият в сила фиш №GT 2568146 на 16.08.2024 г. е съставен за нарушение от същия вид, извършено на различна дата, предхождаща с няколко месеца времето на осъществяване на процесното деяние, като се позовава на справка картон на водача. Изложени са съображения, че нарушението не е маловажно.

Обжалваното решение е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на касационния съд. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото решение.

Настоящата инстанция не намира, че при фактическото описание на извършеното деяние са пропуснати в АУАН и НП съществени реквизити измежду посочените в чл. 42, ал. 1, т. 4, респ. в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Направеното в тези актове описание на административното нарушение и на обстоятелствата при които същото е извършено, макар и лаконично посочени, са напълно достатъчни за да разбере лицето какво деяние му е вменено. Описанието на нарушението съдържа всички негови съставомерни признаци и не е налице разминаване между посочените такива в АУАН и тези в НП. Същите изцяло съответстват и на посочената като нарушена правна норма на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Настоящата инстанция не споделя възраженията изложени в касационната жалба. Касаторът правилно е бил санкциониран за извършеното нарушение, което се установява по безспорен начин от събраните и приобщени по делото доказателства.

В разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП е предвидено, че „за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. "

Основното правило е въведено с първото изречение на нормата, като според него в населени места пътните превозни средства се спират на платното за движение, т. е. не е разрешено спирането и/или паркирането на ППС върху тротоарите. За да е налице изключението, предвидено във второто изречение на нормата, следва на първо място върху тротоарите да има определени от собствениците на пътя или от администрацията места за престой или паркиране. Едва при наличието на такива се прилагат и останалите изисквания – моторното превозно средство да е с допустима максимална маса до 2, 5 тона и да е разположено по определен начин спрямо оста на пътя и на определено разстояние откъм страната на сградите. В съставения на Р. Ч. АУАН е вписано, че същият е паркирал конкретно МПС в населено място върху тротоар извън разрешените за това места, определени от администрацията или от собственика на пътя, което е напълно достатъчно за касатора да разбере за какво е наказан,т.е. правото на защита на последния не е накърнено по никакъв начин. Не е било необходимо в АУАН и в НП да се включват допълнителните обстоятелства, изброени в касационната жалба, тъй като същите не представляват елементи от обективния състав на административното нарушение.

Ясно и недвусмислено в НП е посочено, че вмененото деяние се състои в паркиране на тротоар на неопределено от собственика на пътя или администрацията място. При така описаното нарушение, в тежест на наказаното лице е да докаже, че процесното място на което е паркирал е било надлежно определено от собственика на пътя или администрацията място за паркиране. Във връзка с паркирането на тротоар, законодателят въвежда изискване мястото да бъде определено от собственика на пътя или от администрацията като допустимо място за паркиране, поради което не се изисква забранителен за паркиране знак, а разрешителен такъв. Предвид липсата на установяване по делото на факта, че мястото където е паркирал касаторът е надлежно разрешено за паркиране, то е без значение на какво отстояние е паркиран автомобилът от фасадата на сградата и дали е възможно преминаването на пешеходци.

Неоснователно е възражението, че не е изследван факта, че процесното наказателно постановление е повторно за едно и също нарушение. Въззивният съд е изискал от Началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна заверено копие на фиш Серия GT №2568146 от 16.08.2024 г., като видно от справката от картон на Р. Ч. същият е влязъл в сила. Правилно въззивният съд е установил, че не са налице предпоставки за нарушаване принципа на „non bis in idem“, защото се касае за нарушение извършено на различна дата, през дълъг интервал от време, т.е. няма идентичност на деянието. Неоснователно е и възражението на касатора за липсата на нарушение предвид на това, че автомобила бил в покой за продължително време поради технически проблем -подобна фактология не означава, че тротоарът може да се ползва за паркинг, тъй като съществува обективна възможност за репатриране на автомобила в сервиз или на разрешено за паркиране място .

Въпреки изложеното, настоящият касационен състав на Административен съд Варна намира за необходимо да отбележи, че е неоснователно твърдението, че липсват доказателства потвърждаващи нарушението. От приложената с адм. преписка снимка на автомобила ясно се вижда, че същият е заел повече от 80 % от тротоара, с което е осъществен фактическия състав на чл.94, ал.3 ЗДвП.

Ето защо заключението на въззивния съд за доказаност на извършеното административно нарушение и коректното му санкциониране с Наказателното постановление, се явява съответно на процесуалния и материалния закон. Същевременно при служебно извършената от касационния съд проверка за валидност и допустимост на въззивното решение, такива пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде изцяло оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и като съобрази фактическата и правна сложност на спора, съдът намира, че в полза на ОД на МВР – Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция, изчислени съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 130 лева.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 683/06.06.2025 г. по НАХД № 794/2025 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Р. Т. Ч. с [ЕГН] и адрес : [населено място], [улица]да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Варна разноски по делото в размер на 130 (сто и тридесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове:

Председател: