РЕШЕНИЕ
№ 3779
гр. Варна, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20253110102244 по описа за 2025 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе , взе предвид
следното:
Производството по делото е с предмет предявени искове с правно
основание чл. 26 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищцата
Ц. В. Т. ЕГН **********, с адрес ************* срещу ответниците
„КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район "Триадица", бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
"България" и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район "Триадица", бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4,
Бизнес център "България" установителни искове с правно основание чл.26 от ЗЗД и
осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, както следва:
срещу ответника „КРЕДИСИМО" ЕАД:
за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на
Договор за потребителски кредит *************, сключен между „КРЕДИСИМО"
ЕАД, ЕИК ********* и Ц. В. Т., ЕГН **********, поради противоречие със закона, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК;
за осъждане на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на
ищцата Ц. В. Т., ЕГН ********** сумата в размер на 2730,48 лв., след допуснато
изменение на предявения иск, на основание чл.214 от ГПК, като платена без правно
основание, съгласно чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
1
датата на предявяване на иска – 21.02.2025г. до окончателното заплащане на сумата, на
основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД;
срещу ответника АЙ ТРЪСТ" ЕООД:
за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на
Договор за предоставяне поръчителство от ************* г., сключен между "АЙ
ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК ********* и Ц. В. Т., ЕГН **********, поради накърняване на
добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД;
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Излага се, че на ******* г. между ищцата и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК
********* е сключен договор за потребителски кредит № ******* в съответствие със
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно
договора на ищеца се предоставя в заем сумата от 3000.00 лева, като се задължава да
бъде погасена на 24 месечни вноски. С договора е уговорен фиксиран ГЛП от 19.73 %
и ГПР от 21.62 %. Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите били отразени в Общите условия по договора. Към
договора е приложен погасителен план, съгласно който общият размер на всички
плащания по процесния договор възлизат в размер на 3672.63 лева.
Сочи, че съгласно чл. 4 от договора за кредит, кредитополучателят
следвало да обезпечи сключения договор за потребителски кредит, като: 1/ предостави
на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от
подаване на Заявлението; 2/ или да сключи договор за предоставяне на поръчителство
с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 часа от
подаване на Заявлението. При представено обезпечение срока за одобрение на
заявлението за кредит бил 24 часа от предоставяне на обезпечението. Съгласно чл. 4,
ал. 2 от договора за кредит, при непредставено обезпечение в срока по ал. 1,
заявлението за кредит щяло да се счита, че не е одобрено от кредитодателя и договора
за кредит няма да породи действието си. В случай, че кредитът бил заявен без
обезпечение, срокът за одобрение на Заявлението е 14 дни от подаването му, като при
не одобряване на Заявлението в посочения срок, договора за кредит няма да породи
действие.
Във връзка с изложеното ищцата сключила договор за поръчителство с
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. С него поръчителя се задължил да сключи договор за
поръчителство с кредитодателя „КРЕДИСИМО“ ЕАД, по силата на който да отговаря
пред него солидарно с Ц. В. Т. за изпълнението на всички задължения на
кредитополучателя, възникнали във връзка с договора за кредит и за всички
последици от неизпълнението на задълженията по него. За поетото поръчителство
потребителят дължал възнаграждение по договора за поръчителство в размер на
2385.36 лева, изплащано на вноски с различен размер за срока на действие на договора
за кредит, съгласно чл. 4 и чл. 8 от договора и приложение № 1 към него.
Кредитополучателят бил овластен да приема изпълнение по договора за
поръчителство. Уговорено е, че при недостиг за погасяване на вземанията по двата
договора, приоритет има вземането по договора за поръчителство. При забавено
плащане по договора за поръчителство, потребителя дължи на поръчителя
обезщетение за забава в размер на законната лихва ведно с всички направени от
дружеството разноски за събиране на вземането.
Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба, процесния
2
договор е погасен предсрочно, като е заплатена сумата на обща стойност от 4882.02
лева. Към месечната вноска от 282.82 лева били включени както вноската по договора
за кредит така и възнаграждението по договора за поръчителство.
Твърди се сключения договор за кредит да е нищожен поради неспазване
на изискванията, залегнали в нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което дължи
връщане само на чистата стойност на заетата сума. Излага се, че предвид посочената
правна норма Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. В конкретния случай в договора не били посочени, кои точно разходи са
формирали ГПР, като по този начин потребителят бил възпрепятстван по ясен и
разбираем начин да бъде запознат с всички разходи ще стори и които са пряко
свързани с поискания кредит. Посочването само на цифровото изражение на процента
ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Счита, че
посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява
невярна информация, подвеждаща потребителя, която не му позволява да прецени
реалните икономически последици и същата следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика. Сочи, че поради тясната връзка между двата
договора в ГПР и плана за погасяване е следвало да бъде включено и уговореното
възнаграждение по договора за кредит. Излага, че със сключения договор за
поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като дължимата
сума не се включва в ГПР по договора за кредит.
По отношение на договора за поръчителство сочи същият да е нищожен
на основание чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД. Доколкото в случая се касаело за т.н. бърз кредит,
потребителят бил принуден да сключи договора за поръчителство, който се явявал и
условие за по-бързото и сигурно уважаване на заявлението за кредит. Същото обаче
било в противоречие с нормата на чл. 16 от ЗПК и на Директива 2008/48 относно
потребителските кредити, която забранявала безотговорното кредитиране,
повишаващо опасността от неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост на
потребителите. Доколкото договора за поръчителство бил акцесорен, то нищожността
на договора за потребителски кредит вречала и неговата нищожност, поради липса на
правно основание за неговото сключване.
Претендира се ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати в полза на
ищеца сумата от 1882.02 лева, представляваща платена без основание по нищожен
Договор за потребителски кредит *************., сключен между „КРЕДИСИМО“
ЕАД и ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда 21.02.2025 г. до окончателното заплащане на дължимата сума. Сочи, че
съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
т.е. в конкретния случай 3000 лева. Твърди се ищцата да е погасила по кредита сумата
в общ размер на 4882.02 лева, като разликата от 1882.02 лева. била надплатена и
подлежала на връщане, като получена без основание.
Вследствие на изложеното се сезира съда с искане за уважаване на
предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски, както и за
присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА.
Ответникът „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район "Триадица", бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4,
3
Бизнес център "България", в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата
молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявените искове.
Не се оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит ********************г. По силата на процесния Договор, ответникът е
отпуснал кредит на кредитополучателя-ищец в размер на 3000 лв., който следва да
бъде върнат в срок от 24 месеца при последователни месечни вноски подробно
описани в погасителен план. Приложимият по Договора ГЛП е в размер на 19,73% и
ГПР в размер на 21,62%, като общият размер на всички плащания е 3672,63лв. Към
датата на подаване на настоящата искова молба задължението по процесния Договор е
изцяло доброволно погасено. Не се оспорва, че по сметка на ответника е постъпила
сумата от 1882,02лв., с която са били погасени задължения различни от главница.
Оспорва се процесният договор да е сключен в нарушение на
разпоредбите на ЗПК. Излага, че на осн. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, в договора за кредит
следва да бъде посочен ГПР, както и общият размер на дължимата от потребителя,
сума. Твърди, че ГПР е изчислен законосъобразно, при спазване на формулата,
посочена в Приложение № 1 към ЗПК. Не се оспорва, че възнаграждението за
поръчителство не е включено в ГПР, като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Същото не
отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита и поради това
неподлежало на включване в ГПР. Твърди, че сключването на договор за предоставяне
на обезпечение не било задължително условие за отпускане на кредита.
Оспорва се сключването на договор за поръчителство да е било изискване
за сключване на договора за кредит. Потребителя сам е избрал да се възползва от
правото си да обезпечи процесния кредит. Същевременно имал и правото по чл. 13 от
приложимите към договора за кредит Общи условия преди подписване на договора за
кредит първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно
промени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното
заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия В телефонен
разговор с „Кредисимо“ ЕАД.
Сочи, че ищецът не е въвеждан в заблуждение във връзка с параметрите
на договора за кредит, клаузите по същия били ясно и точно формулирани, както и
представени на ищеца преди сключване на договора.
Излага, че действително ответните дружества са свързани лица, но са две
самостоятелни юридически лица. Договорът за поръчителство пораждал единствено
права за ищеца и го поставял в по-благоприятно положение по отпускане на заявения
кредит. Твърди, че доколкото договора за поръчителство е отделен договор сключен с
„Ай Тръст“ ЕООД, то „Кредисимо“ ЕАД не може да указва каквото и да е влияние по
него и да са намесва в договорките между страните по него.
Вследствие на изложеното, се моли да се отхвърлят предявените искови
претенции като неоснователни и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район "Триадица", бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет.
4, Бизнес център "България", в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба, , в който са изложени доводи за неоснователност на предявените
искове.
Не се оспорва, че сключеният между него и ищеца договор за
предоставяне на поръчителство от *************г. е с предмет обезпечаване на
задълженията по Договор за потребителски кредит № ******************** г. с
4
посочените параметри, както и сключения във връзка с него договор за поръчителство
между ответниците.
За така описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на
2385,36лв., погасяването на което е разсрочено на 24 месечни вноски съгласно
погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство.
Излага, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен след
сключване на договора за кредит и „Кредисимо“ ЕАД нямало въздействие върху него.
Сочи, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не било
задължително условие за получаването на кредит. Съгласно чл. 4, т. 3 от договора за
кредит било разписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без
обезпечение. Това било право на потребителя и той сам решавал дали да се възползва
от него. Твърди, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР,
доколкото неотговаряло на дефиницията за общи разходи съгласно § 1 т. 1 ДР на ЗПК.
Кредитодателят не знаел какво е уговорено в договора за предоставяне на
поръчителство към момента на сключване на договора за кредит и в тази връзка
нямало как това възнаграждение да попада в хипотезата на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, за да
бъде определен като Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР.
Вследствие на изложеното , се моли да се отхвърли предявената искова
претенция и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен Договор за потребителски кредит *************,
сключен между ищцата Ц. В. Т., ЕГН ********** и първия ответник „КРЕДИСИМО“
ЕАД, по силата и съгласно условията на който кредиторът, съгласно Приложение № 1
към Договора, ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 3000,00 лв. със
задължение за връщането му в срок от 24 месеца на 24 погасителни вноски, при
фиксиран годишен лихвен процент по заема от 19,73 %, като общият размер на всички
плащания е 3672,63 лв. В договора е посочено, че годишният процент на разходите -
ГПР е равен на 21,62 %.
В разпоредбата на чл.4 от Договор за потребителски кредит
************* се предвижда следното, че в случай че кредитополучателят е посочил в
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост
от посочения в Заявлението вид на обезпечението: (і) да предостави на КРЕДИСИМО
банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на
Заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено
от КРЕДИСИМО юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и осем)
часа от подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири)
часа от предоставянето на обезпечението, като към отношенията между страните по
настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно
Обезпечението. (2) В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не
предостави съответното Обезпечение на Кредита, ще се счита, че заявлението не е
одобрено от КРЕДИСИМО, съответно този договор не поражда действие между
КРЕДИСИМО и кредитополучателя.
Представен е Договор за предоставяне поръчителство от *************г.,
сключен между ищцата Ц. В. Т., ЕГН ********** и втория ответник "АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, по силата на който ищцата се задължила да заплати възнаграждение на
дружеството - поръчител в общ размер 2385,36 лева, платимо на 24 погасителни
5
вноски, съгласно Приложение № 1 към Договор за предоставяне на поръчителство.
С оглед съвпадащите изявления на страните, съдът приема за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, както следва:
- че между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и Ц. В. Т. е сключен договор за
потребителски кредит № ************************** г. при посочените в исковата
молба параметри, както и че към датата на подаване на исковете, задълженията по
него са изцяло погасени, както и че по сметка на ответника е постъпила сумата от
1882,02лв., с която са били погасени задължения, различни от главница;
- че между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и Ц. В. Т. е сключен договор за
предоставяне на поръчителство на ************* г., по силата на който е уговорено
заплащане на възнаграждение на поръчителя в общ размер от 2385,36 лв., на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
Представена е справка от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, неоспорена от ищцовата
страна, в която са посочени извършените от ищцата плащания по процесния договор за
кредит и по договора за поръчителство в общ размер от 5730,48 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните
правни изводи:
По предявените искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, следните
правнорелевантни факти, от които се ползва: наличието на облигационни връзки по
договор за кредит ************* и договор за предоставяне на поръчителство от
************* г., сключени съответно с ответниците „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД; твърденията си, водещи до недействителност на тези договори, в това
число: 1. че договорът за кредит противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК; 2. че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит
противоречи на добрите нрави, съответно че е неравноправна по смисъла на чл. 143
ЗЗП; 3. че посоченият размер на ГПР е грешен, като действителният е над максимално
установения праг, доколкото при изчислението му не е включено възнаграждението за
поръчителство, съответно 4. че договорът за предоставяне на поръчителство
противоречи на закона и добрите нрави.
В тежест на ответниците по делото е да установят наведените от тях
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпят благоприятни за себе си правни последици, а именно: че процесните договори
са действителни, в т.ч. че ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е предоставил на
потребителя изискуемата преддоговорна информация при сключването на договора за
кредит; че общият размер на кредита, ГПР и ГЛП са ясно посочени; че са посочени
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително, че е представен
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. В тежест на „Ай Тръст“ ЕООД е да докаже, че е
налице еквивалентност на престациите по договора и има причина страните да се
задължат по договора за поръчителство.
Относно предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД срещу ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД:
Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски
кредит, поради неспазване изискванията на чл. 16 ЗПК; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; чл. 19
ЗПК, както и че е неравноправен по смисъла на чл. 143 ЗЗП. В процесния договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 21,62%. Посоченото ГПР формално
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният
такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението
6
по договора за гаранция, сключен от потребителя с ответника "Ай Тръст" ЕООД, което
се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК. По силата
на § 1, т. 1 ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Съдът приема, че възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора. В същото време, съгласно договора за предоставяне на
гаранция, заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и
от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Съдът счита, че сключването на договора за поръчителство не зависи от
волята на кредитополучателя, защото, за да бъде потребителят одобрен за отпускане
на кредита, следва да сключи договор за предоставяне на гаранция с посочено от
кредитора юридическо лице - гарант или да предостави банкова гаранция. Видно от
Общите условия, "банковата гаранция" представлява безусловно и неотменимо
изявление на банка да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД всички задължения на
Кредитополучателя по Договора за Кредит в срок от един работен ден, считано от
датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „КРЕДИСИМО“
ЕАД за заплащане на тези задължения. На практика такава възможност
кредитополучателят няма как да има, тъй като в случай, че има такава банка, той би
получил кредит от нея и не би се наложило да я ползва като гарант. Затова и за да
получи кредита в кратък срок, кредитополучателят е бил принуден да сключи договор
за поръчителство.
Отделно от това обезпечението на кредита с банкова гаранция или
договор за поръчителство цели да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени
сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите
средства, съответна на получените гаранции.
Плащането на възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР,
въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване
на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на
възнаграждението за предоставяне на гаранция като несъмнен разход, действителният
ГПР би бил значително завишен, и размерът му би надхвърлил законоустановения. На
основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за заем, не е
посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния
размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по
кредита, които ще стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява
нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Допълнителен извод за
допуснатото нарушение е и липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация
в договора съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за това кои компоненти
формират посочения ГПР. Липсата на тази методика не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора;
налице е невярна информация относно общите разходи по кредита, което пък води до
7
нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 § 1
Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на цената на договора и го подтиква, или е възможно да го
подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя
страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати
потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 22 ЗПК и влече недействителност на
договора в неговата цялост. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-т. 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на
Договор за потребителски кредит *************, сключен между „КРЕДИСИМО"
ЕАД, ЕИК ********* и Ц. В. Т., ЕГН **********, поради противоречие със закона, е
основателен и следва да бъде уважен.
Относно предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД срещу срещу ответника "Ай Тръст" ЕООД:
При извършена служебна справка в Търговския регистър се установява,
че едноличен собственик на капитана на дружеството-поръчител “Ай Тръст“ ЕООД е
именно кредиторът на ищцата - „Кредисимо“ ЕАД. Предвид това, с поемането от
страна на длъжника на задължението по договора за предоставяне на поръчителство
да заплати в полза на гаранта възнаграждение, реално облагодетелстван се явява
единствено кредиторът на потребителя, доколкото на практика първият обезпечава
задължението сам пред себе си. Посоченото съдът намира, че води до извод за
категорична нееквивалентност на престациите по договора за поръчителство,
доколкото е налице неоправдано разместване на имуществени права, при което едно
лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява без реално да предоставя
нещо в замяна.
По изложените съображения, съдът приема, че сключеният договор за
предоставяне на поръчителство по същество накърнява добрите нрави, предвид
очевидната нееквивалентност на престациите. Предвид изложеното, съдът намира, че
предявената срещу ответника "Ай Тръст" ЕООД искова претенция за прогласяване
нищожността на сключения Договор за предоставяне на поръчителство от
************* г., на основание противоречие с добрите нрави се явява основателна и
доказана и следва да бъде уважена като такава.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск срещу
ответника „Кредисимо“ ЕАД за нищожност на договора за кредит и предявеният иск
срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД за прогласяване нищожността на договора за
предоставяне на поръчителство са основателни и следва да бъдат уважени.
Относно предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД
срещу срещу ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД:
За да възникне кондикционно право в полза на ищеца да иска връщане на
даденото без основание на ответника, следва да се установи кумулативното наличие на
следните предпоставки визирани в чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД, а именно – 1)
получаване от ответника на сумата твърдяна от ищеца и 2) размерът на тази сума.
Видно от приобщената по делото справка, представена от ответника
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, неоспорена от ищцовата страна, в която са посочени
извършените от ищцата плащания по процесния договор за кредит, ищцата е заплатила
сумата в общ размер от 5730,48 лв. Следователно ищецът е изпълнил възложената му
доказателствена тежест, поради което възниква задъжението на ответникът по делото
да установи наличието на правно основание за получаване или задържане на
претендираната сума, като съобразно конкретиката на казуса, следва да установи
наличие на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по
8
Договор за потребителски кредит № ********************г., усвояването на кредита
от ищеца, изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят,
индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове
договарянето на размера на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите
такси, разходи и неустойки в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна
печалба.
В конкретния случай от сравнителния анализ на договора и относимите
императивни текстове съдът намира за недоказано, че облигационната връзка между
кредитодателя и потребителя е възникнала съобразно установените в специалния
закон задължителни правила на ЗПК за кредитодателите при извършването на дейност
по потребителско кредитиране.
Както бе коментирано по-горе, процесният договор за кредит е нищожен,
поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Последното
сочи, че за ищеца не е възникнало вземане към ответника за всички останали
компоненти извън главницата по договора за потребителски кредит. Следователно,
заплатената от ищцата сума, надвишаваща сумата в размер на 3000,00 лв.,
представляваща главница по процесния договор за кредит, е недължимо платена и
следва да се върне на ищцата, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради което и
предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло.
По отношение на разноските:
От ищеца се претендира заплащане на направените разноски за заплатена
държавна такса, която следва да му бъде присъдена, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
„КРЕДИСИМО“ ЕАД дължи на ищеца разноски за държавна такса в размер на 146,91
лева по иска с правно основание чл.26 от ЗЗД и в размер на 109,22 лв. по иска с правно
основание чл.55 от ЗЗД, т.е. в общ размер от 256,13 лв.
Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД дължи на ищеца, с оглед изхода на спора
разноски за държавна такса в размер на 95,41 лева по иска с правно основание чл.26 от
ЗЗД.
От ищеца е направено искане и за осъждане на ответниците
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплатят в полза на процесуалния му
представител адв. А. Д. адвокатско възнаграждение за защита и съдействие по
предявените от ищеца искове при условията на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
В производството ищцата е представлявана от адв. А. Д., който моли в
негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА
за оказаната безплатна правна защита и съдействие в полза на материално затруднено
лице, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Представен е и съответен договор за правна
защита и съдействие от 17.02.2025 г., в който изрично е посочено, че същият е
безвъзмезден и е сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. От страна на ответниците
е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят
разноски за предоставената безплатна правна помощ.
9
Съобразно посоченото с Решение на Съда на Европейския съюз от
25.01.2024 г. по дело C-438/22 и предвид обвързващия му националните съдилища
характер, предвиденото с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения минимуми, не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери
на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне на възнагражденията от съда при своевременно релевирано възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, но без да са обвързващи за съда. Тези размери,
както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от
съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на
спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото /така Определение № 50015/16.02.2024 г.
по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, I ТО/.
Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат
следва да се определи като се отчете единствено спецификата на конкретния случай и
действителната фактическа и правна сложност на делото. При такова съобразяване
приема, че дължимото възнаграждение е в размер на по 300 лева по осъщественото
процесуално представителство по всеки от предявените искове срещу ответника
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и 300 лева по осъщественото процесуално представителство по
иска срещу ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. За да определи този размер съдът отчита,
че е проведено само едно открито съдебно заседание, в което процесуалният
представител на ищцата не се е явил лично, а е депозирал нарочна молба по хода му,
както и че спорът не се характеризира с правна и/или фактическа сложност, събрани
са само писмени доказателства и спорът е бил само по правото.
По изложените съображения, ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД следва да
плати в полза на адв. А. Д. за осъществено безплатно процесуално представителство
на ищцата в производството сумата от 720,00 лв. с ДДС / по 300,00 лв. – 360,00 лв. с
ДДС за всеки от двата иска с правно основание чл.26 и чл.55 от ЗЗД/, а ответникът
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД – сумата от 360,00 лв. с ДДС.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за
потребителски кредит *************, сключен между „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК
********* и Ц. В. Т., ЕГН **********, поради противоречие със закона, на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне
поръчителство от ************* г., сключен между "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК
********* и Ц. В. Т., ЕГН **********, поради накърняване на добрите нрави, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район "Триадица", бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4,
Бизнес център "България" ДА ЗАПЛАТИ на Ц. В. Т. ЕГН **********, с
адрес:********************* сумата в размер на 2730,48 лв., като платена без правно
основание във връзка със сключения между страните Договор за потребителски кредит
10
*************, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 21.02.2025г. до окончателното заплащане на сумата, на
основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД;
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район "Триадица", бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4,
Бизнес център "България" ДА ЗАПЛАТИ на Ц. В. Т. ЕГН **********, с адрес:
************************* сумата от 256,13 лв., представляваща заплатена
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район "Триадица", бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4,
Бизнес център "България" ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д., член на Софийска
адвокатска колегия, личен номер: **********, със служебен адрес: гр. София, ул. „Хан
Омуртаг” № 74, ет. 1, ап. 1 сумата от 720,00 лв. с ДДС, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищцата
Ц. В. Т. ЕГН **********, с адрес: ************************в производството по
делото, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв вр. с чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район "Триадица", бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет.
4, Бизнес център "България" ДА ЗАПЛАТИ на Ц. В. Т. ЕГН **********, с адрес:
*********************** сумата от 95,41 лв., представляваща заплатена държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район "Триадица", бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет.
4, Бизнес център "България" ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д., член на Софийска
адвокатска колегия, личен номер: **********, със служебен адрес: гр. София, ул. „Хан
Омуртаг” № 74, ет. 1, ап. 1 сумата от 360,00 лв. с ДДС, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищцата
Ц. В. Т. ЕГН **********, с адрес: **********************в производството по
делото, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв вр. с чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени на ищцата Ц. В. Т.
ЕГН **********, с адрес: ************* по следната банкова сметка, на
основание чл.127 ал.4 от ГПК, както следва:****************************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11
12