Решение по адм. дело №379/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от К. Г. К. от [населено място] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0813-000284 от 24.09.2025 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР - Ямбол, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП на същия е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на лек автомобил [марка, модел] с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

Иска се отмяна на заповедта. Твърди, че в хода на административното производство са допуснати нарушения както на процесуалния, така и на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител поддържа жалбата изцяло на изложените в нея основания. Иска се отмяната на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена в съда същият изразява становище за неоснователност на депозираната жалба.

След извършената цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 

На 23.09.2025 г., около 10:33 часа в [населено място], по [улица], до автобусна спирка „Д.Д.“ № **, с посока на движение към [улица], бил спрян за проверка лек автомобил [марка, модел] с рег. № [рег. номер], управляван от собственика му К. Г. К. (жалбоподателя в настоящото производство). На място била извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с фабричен № ARMC-0004, при която било отчетено наличието на амфетамин и метамфетамин. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 267152, след което същият бил съпроводен до Спешно отделение в МБАЛ „Св. П.“, където дал биологични проби за извършване на химикотоксикологично лабораторно изследване. За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № GA 4457203/23.09.2025 г., а въз основа на последния била издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР - Ямбол Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0813-000284 от 24.09.2025 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП на К. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на лек автомобил ВАЗ - 21213 с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца. Именно тази заповед е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, тя се явява и ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Предмет на съдебен контрол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0813-000284 от 24.09.2025 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР - Ямбол, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на лек автомобил ВАЗ - 21213 с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в т. ч. фактическите и правни основания за прилагането на мярката.

Независимо от горното, по същество съдът намира жалбата за основателна, по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и несъответствие с материалния закон, като приема, че заповедта е издадена при неизясняване на относимите факти от значение за правилното решаване на случая – съществено процесуално нарушение, което е довело и до неправилно приложение на закона.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК, относно приложението на чл. 171, т. 2а, буква "б" от ЗДвП. В заповедта и в съставения акт да установяване за нарушението изрично е посочено, че на жалбоподателя е бил издаден талон за изследване, както и че същият е изпълнил предписанието, като е дал биологични проби. Въпреки това, пренебрегвайки разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б", изр. последно от ЗДвП, регламентираща, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, административният орган не е изчакал резултата от лабораторното изследване, а е издал заповед, с което е наложил процесната принудителна административна мярка.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 23, ал. 1, изр. второ и трето от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при химикотоксикологичното лабораторно изследване се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за взети проби за лабораторно изследване, резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага принудителната административна мярка. Това следва и от разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, която също трябва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на принудителна административна мярка само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е съобразил това, административният орган е наложил принудителната мярка при липса на фактическо основание.

По своята правна същност принудителните административни мерки са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на принудителна административна мярка на основание, което не е безспорно установено. В случая, от данните по делото е видно, че жалбоподателят не е отказал да му бъде направен тест с техническо средство от полицейските органи, получил е талона за изследване и е дал кръвна проба. Поради това, като е издал заповедта за прилагане на принудителната административна мярка без наличието на положителен резултат от медицинско и химикотоксикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., ответникът е издал процесуално и материално незаконосъобразен административен акт. В случая не е налице правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на принудителна административна мярка. В този смисъл процесната преустановителна принудителна административна мярка е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

В заключение съдът намира, че оспорената заповедта, като постановена в нарушение на закона, следва да се отмени.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя К. следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса от 10 лева и за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, или общо в размер на 760 лева.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0813-000284 от 24.09.2025 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол към ОД на МВР - Ямбол, с която на К. Г. К. от [населено място], [улица], [ет.,ап.], със съдебен адрес: [населено място], [улица], [вх.,ет.,ап.], чрез адв. М. Х., на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на лек автомобил [марка, модел] с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, гр. ЯМБОЛ, да заплати на К. Г. К. сумата от 760 (седемстотин и шестдесет) лева за направените по делото разноски.

Решението е окончателно.