Решение по КНАХД №573/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез процесуалния ѝ представител, против решение № 259/17.06.2025 г. по а.н.д. № 2096/2024 г. по описа на РС - Русе, с което е отменен електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. С издадения ЕФ, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

В жалбата излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяната на решението на РС - Русе и постановяване на друго, с което да се потвърди издадения ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Ответникът - „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в представената писмена защита, оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото.

Жалбата е допустима. Подадена е в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

РРС в решението, предмет на касационната проверка, правилно е установил релевантни факти за правния спор, предмет на делото, за които страните не спорят.

Решението на въззивната инстанция е правилно, но по съображения, различни от изложените в оспореното решение.

При касационната проверка и при съобразяване на произнасянето на СЕС по дело С-61 на СЕС, касационният съд намира следното: Съдържащото се в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., изискване за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. СЕС е приел и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата. Разпоредбите на чл. чл.179, ал.3 – 3б от ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер. Доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата. Поради това, единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3б ЗДвП, да бъде оставена без приложение.

Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложеното административно наказание е незаконосъобразно, поради което оспореният ЕФ следва да се отмени.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При изхода на делото, на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за настоящата съдебна инстанция, които са в размер на 550 лева като доказателство за тяхното извършване, съгласно разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съставлява отбелязването за заплащането в брой на възнаграждението в представения договор за правна защита и съдействие от 17.10.2025 г. на л. 24 от делото.

Основателно обаче се явява възражението по чл.63д, ал.2 от ЗАНН на процесуалния представител на касатора за тяхната прекомерност, макар по този въпрос, с оглед приетото в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, съдът да е длъжен да следи служебно. Касационната инстанция, като съобрази задължителното тълкуване на съюзното законодателство - чл.101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл.4, § 3 от ДЕС, дадено в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, намира, че в полза на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата от 300 лева - разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. При определянето на този размер на възнаграждението съдът отчита липсата на значителна правна и фактическа сложност на делото, доколкото след постановяването на решението на Съда на ЕС по обуславящото изхода на настоящото производство дело C‑61/23 основният правен спор е решен по един задължителен за съда и всички правни субекти начин.

Разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 259/17.06.2025 г., постановено по АНД № 2096/2024 г. по описа на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 300 лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.