РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Пловдив, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20255000500341 по описа за 2025 година
намира за установено следното:Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 17179/12.05.2025 г. от А. Ж. Ж. ЕГН
********** против решение № 414/10.04.2025 г., постановено по г. д. № 2012/2023 г. по
описа на ОС – Пловдив в частта, с която А. Ж. Ж. ЕГН **********, с постоянен адрес: *** е
осъден да заплати на Л. Д. М. ЕГН ********** от гр. *** сумата от 50 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) от
смъртта на нейния син Д.Л.Л., предизвикана умишлено от Ж., за което е постановена
присъда по КНОХД № 917/2023 г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва, считано от
20.07.2023 г. до окончателното заплащане, както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да обезсили
първоинстанционното решение или алтернативно да го отмени и отхвърли изцяло
предявения иск. Претендира разноски.
Ответник Л. Д. М. ЕГН ********** счита, че тази въззивна жалба е
неоснователна. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 17603/14.05.2025 г. от Б. П. М. ЕГН
********** против решение № 414/10.04.2025 г., постановено по г. д. № 2012/2023 г. по
описа на ОС – Пловдив в частта, с която е отхвърлена претенцията на Б. П. М. ЕГН
1
********** от гр. *** да бъде осъден А. Ж. Ж. ЕГН ********** да му заплати сума в размер
от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки
и страдания), от смъртта на неговия брат Д.Л.Л., причинена умишлено от Ж., за което е
постановена присъда по КНОХД № 917/ 2023 г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба (20.07.2023 г.) до окончателното
изплащане, както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови
друго, с което да уважи изцяло предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди.
Претендира разноски.
Ответник А. Ж. Ж. ЕГН ********** счита, че въззивната жалба е неоснователна.
Претендират разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Субективно съединени искове с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД.
Предявени от Л. Д. М. ЕГН ********** от гр. *** и от Б. П. М. ЕГН **********
от гр. *** против А. Ж. Ж. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.
Ищец Л. Д. М. ЕГН ********** моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати сумата от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) от смъртта на нейния син Д.Л.Л.,
предизвикана умишлено от Ж., за което е постановена присъда по КНОХД № 917/2023 г. по
описа на ВКС, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2023 г. до окончателното
заплащане. Претендира разноски.
Ищец Б. П. М. ЕГН ********** моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати сумата от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) от смъртта на неговия брат Д.Л.Л.,
предизвикана умишлено от Ж., за което е постановена присъда по КНОХД № 917/2023 г. по
описа на ВКС, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2023г. до окончателното
заплащане. Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на
императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС). По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни
материалноправни норми.
І. по иска на Л. Д. М. ЕГН **********:
2
В исковата молба се твърди, че М. е майка на Д.Л.. Това твърдение е основателно
и се доказва от представеното удостоверение за родствени връзки № 905/05.11.2024 г. (л. 96
от делото на ОС).
Видно от присъда № 2/29.03.2024 г., постановена по КНОХД № 917/2023 г. по
описа на ВКС (л. 50 – 52 от делото на ОС), влязло в сила на 29.03.2024 г., съдържаща се и в
НОХД № 115/2018 г. по описа на Военен съд- Пловдив (приложено), ответникът Ж. е
признат за виновен за това, че на 20.05.2018 г., в гр. П., умишлено е умъртвил Д.Л..
Налице е хипотезата на чл. 300 от ГПК. Следователно са установени: деецът,
деянието (процесното причиняване на смърт), неговата противоправност, причиняването на
вреди, причинната връзка, както и вината.
Налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване на
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД по отношение на ответника: действие,
противоправност, вреди, причинна връзка и вина.
Ето защо следва да бъде ангажирана неговата отговорност и същият бъде осъден
да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд.
Както вече беше посочено, съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и
за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено
по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Видно от текста на въззивна жалба вх. № 17179/12.05.2025 г. от А. Ж. Ж. ЕГН
********** против решение № 414/10.04.2025 г., постановено по г. д. № 2012/2023 г. по
описа на ОС – Пловдив, в нея не са релевирани никакви конкретни оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното решение, в съответната част.
Въззивният съд няма процесуално задължение да прави проверка на
законосъобразността на обжалваното решение, ако няма наведени оплаквания в тази насока.
Липсата на формулирани оплаквания води до невъзможността въззивният съд да
прецени правилността на обжалваното решение.
За пълнота: с отговора на исковата молба е направено възражение за погасяване
на иска по давност. Твърди се, че е приложима петгодишна давност, считано от датата на
деликта (20.05.2018 г.) до датата на исковата молба (20.07.2023 г.). Това възражението е
неоснователно. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците, за периода от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. В случая в периода от 13.03.2020г. до
21.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече. При това положение към датата на подаване
на исковата молба (20.07.2023 г.), не е бил изтекъл 5-годишния давностен срок, считано от
3
20.05.2018 г.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която А. Ж.
Ж. ЕГН **********, с постоянен адрес: *** е осъден да заплати на Л. Д. М. ЕГН **********
от гр. *** сумата от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
(претърпени болки и страдания) от смъртта на нейния син Д.Л.Л., предизвикана умишлено
от Ж., за което е постановена присъда по КНОХД № 917/2023 г. по описа на ВКС, ведно със
законната лихва, считано от 20.07.2023 г. до окончателното заплащане, както и в частта, с
която Ж. е осъден да заплати на М. разноски в размер на 4 650.00 лева за производството по
г. д. № 2012/2023 г. по описа на ОС - Пловдив.
ІІ. по иска на Б. П. М. ЕГН **********:
Няма спор, че ищец Б. П. М. ЕГН ********** е брат на загиналия Д.Л., което
обстоятелство се установява и от удостоверение за родствени връзки № 905/05.11.2024 г. (л.
95 от делото на ОС).
Видно от присъда № 2/29.03.2024 г., постановена по КНОХД № 917/2023 г. по
описа на ВКС (л. 50 – 52 от делото на ОС), влязло в сила на 29.03.2024 г., съдържаща се и в
НОХД № 115/2018 г. по описа на Военен съд- Пловдив (приложено), ответникът Ж. е
признат за виновен за това, че на 20.05.2018 г., в гр. П., умишлено е умъртвил Д.Л..
Налице е хипотезата на чл. 300 от ГПК. Следователно са установени: деецът,
деянието (процесното причиняване на смърт), неговата противоправност, причиняването на
вреди, причинната връзка, както и вината.
Към момента на смъртта, ищецът М. е бил на ** години.
С ТР № 1/21.06.2018 г., постановено по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСГТНК, е
предвидена възможност за присъждане на обезщетение и на други лица, извън посочените в
Постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. на Пленума на ВС. Прието е, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/1961г. и Постановление №
5/1969 г. на Пленума на ВС, а по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на тълкувателното решение е записано, че особена близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци
и внуци, предвид на това, че в традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен
и семеен кръг, като връзките по между им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост.
В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство. Необходимо да бъде установено, че поради конкретни
4
житейски обстоятелства, привързаността между починалия и лицата от разглеждания
родствен кръг братя и сестри, баби/дядовци и внуци е станала толкова силна, че смъртта на
единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Ще
бъде необходимо преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС.
Пред настоящата инстанции М. навежда доводи за противоречие межди
постановките на ТР № 1/21.06.2018 г., постановено по т. д. № 1/2016г. на ВКС, ОСГТНК и
нормите на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. и
по конкретно на чл. 2, § 1, б. „а“ от същата, поради което се твърди, че ТР е неприложимо.
Това твърдение е неоснователно.
Съгласно чл. 1, § 1, ал. 1 от Директивата, целта и е да се гарантира, че жертвите
на престъпления получават подходяща информация, подкрепа и защита и могат да участват
в наказателното производство.
Съгласно чл. 2, § 1, б. „а“, т. ii от Директивата, „жертва“ означава членове на
семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели
вреда в резултат на смъртта на лицето
Съгласно чл. 2, § 1, б. „б“ от Директивата, „членове на семейството“ означава
съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна
връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните
от жертвата лица.
В случая не може да има и няма спор, че М. има качеството на жертва по
смисъла на Директивата, тъй като е брат на лице, загинало в резултат на престъпление.
В този смисъл няма противоречие между ТР и Директивата. И двата акта
признават правото на физическо лице да получи обезщетение от смъртта на своя брат.
Съгласно чл. 2, § 2, б. „а“ от Директивата, държавите членки могат да установят
процедури за ограничаване на броя на членовете на семейството, които могат да се ползват
от правата, установени в настоящата директива, като се вземат предвид конкретните
обстоятелства във всеки отделен случай.
ТР дава материалните предпоставки за присъждане на такова
обезщетение и тази постановка не е в противоречие с Директивата. С ТР братята
не се изключват изначално от кръга на лицата, които имат право на обезщетение,
но са предвидени конкретни хипотези, в които такова следва да бъде присъдено.
И тази възможност е предвидена в посочената по-горе разпоредба на
Директивата.
Ето защо, в настоящия случая правото на обезщетение на М. следва
да бъде разгледано, съобразно предпоставките по ТР.
Видно от показанията на свидетел С.М. (л. 99 от делото на ОС), те е леля на Б. и
Д.. Ищецът М. и починалия Д.Л. имали близки отношения. Били най – близки приятели, не
5
само братя. Били неразделни. Д. живял при родителите си, след това имал апартамент, който
купил преди да почине. Към момента на смъртта Б. живеел при родителите си. Когато бил в
брак, Д. живеел в жилището на съпругата си. Имал чести контакти с брат си. Почти всеки
ден били заедно. Б. се чувствал много зле.
Видно от показанията на свидетел М.М.-А. (л. 100 от делото на ОС), тя познава Б.
от около 15 години. Като младеж беше весел жизнен, отзивчив, трудолюбив, но след
трагедията в семейството, той се променил много първо като характер. Станал умислен,
тъжен, затворен. Освен това много тежко започнало да се отразява на неговото здравословно
състояние макар, че до тогава той бил здрав, млад човек. Ежедневно се оплаквал от силно
главоболие. Започнал да вдигна кръвно и то някъде 100 на 160. Живеела заедно с Б., така че
зная всички тези неща, била свидетел. Обилно потене през нощта започнал да получава,
някаква страхова невроза от затворени помещения, особено от асансьора, а живеел на 4-я
етаж. За работата - той работел в сервиз за *** до тогава,но следствие на това нервно
състояние, на това нервно разстройство, което получил, не е могъл да стои по цял ден в
сервиза и казвал, че с часове обикаля по улиците на П. или в градината, за да може се
съвземе, да се върне и да продължи работа. Така се борил сам със състоянието си няколко
месеца, но свидетелят го посъветвала, че няма да може да се справи и трябва да потърси
лекарска помощ. Ходил при невролог, д-р С., тя му назначила лечение. Той започнал това
лечение, но всеки път, когато присъстваше на делата, те били някъде 5-6 на брой, отново
състоянието му се влошавало, въпреки мерките, които той вземал. Така първо клиентите му
намалели и след месеци се наложило да затвори сервиза От здравословното му влошено
състояние пострадала и неговата работа. С Д. били в чудесни отношения За Б. той бил по-
големия батко, търсели се, споделяли си, виждали се често. На Б. много му тежал факта, че
същия ден, когато е трябвало да се срещне със своя бъдещ убиец, не е потърсил Б.. Б.
смяташе, че ако бяха двамата, това нямаше да стана. Ходил и на тази улица точно да види та
как никой не е могъл да е там, да помогне, да не се стигне до това състояние. Много му
тежало. До толкова П. също някак си със всичко това, което стана му напомняло, че се
наложи да напуснат града. Сега живели на село от две години, а преди това в нашия
апартамента. Те сключили брак преди 13 г. и от тогава някъде живееха при мен, но аз го
познавам и от преди това. Б. ходел често до С., за да се вижда със семейството му, брат му
също идвал тук, виждали се. Б. бил запознат с материалите по делото и това също много
тежко му се отразявало, защото там била експертизата на съдебните лекари и той е разбрал
всичко подробно, какво е направил неговият убиец всъщност. По какъв жесток начин,
нападнат е бил и отзад във врата, в сърцето ножа е бил въртян няколко пъти. Той ги
разказвал тези неща, той беше обсебен от това, съсипан беше. Това, че много се бави делото,
5-6 години, на различни инстанции и съсипвало го решението на всеки съд, че всъщност
жестокият убиец е невинен, което било страшно несправедливо за цялото ни семейство и за
Б. и за нас също. Б. като най-млад и най-здрав най-често той присъствал от семейството на
делата, но се връщал много разстроен и не можел да се съвземе след това.
Видно от показанията на свидетел Б. (л. 112 от делото на ОС), те живеела на
6
семейни начала с Д., като от 2014 г. до 2018 г. в едно домакинство в гр. С., в жилище,
собственост на Д.. Познава брат му – Б.. Докато живеели заедно, постоянно се срещали с Б.,
когато той идвал в С., събирали се. Ходили при тях и те идвали у тях. Не били прекъснали
връзката си двамата братя, след като заживели двамата като самостоятелни семейства. Били
близки двамата братя. Б. е женен и има собствено семейство. Б. към момента, в който
свидетелят и Д. били заедно, бил женен и живеел в П.. Няма деца, само съпруга.
Посоченото от свидетелите е израз на типичните за българските традиции
отношения в семейството, на характерните за нашето общество прояви на съпричастност,
грижа и подкрепа към членовете на семейството в широк кръг, включващо братята и
сестрите, но не разкрива изключителност на съществувалата родствена връзка между
починалия Д.Л. и неговия брат.
От показанията на свидетелите не може да се установи, че за ищеца са били
налице конкретни житейски обстоятелства, които са причина обичайно съществуваща между
двама братя привързаност да е станала толкова силна, че смъртта на починалия да е
причинила на ищеца болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка.
По делото не са представени годни доказателства за влошено здравословно
състояние на Б., което да е в пряка - причинно следствена връзка със смъртта на Д.Л..
Показанията не свидетел М.-А. за влошено здравословно състояние на Б. не
следва да бъдат кредитирани, тъй като за установяването на здравословни проблеми,
техният интензитет, лечение, прогноза за развитие и причинна връзка са необходими
специални знания, с каквито свидетелят не разполага. Свидетелят сочи, че ищецът Б.
посетил лекар невролог и му било назначено лечение, но писмени доказателства за преглед
при невролог и проведено лечение не са представени. В исковата молба няма твърдения от
страна на ищеца за здравословни проблеми.
Едва ли може да има някакво съмнение, че внезапната и преждевременна загуба
на брат и то по такъв непредвидим и нелеп начин, причинява болки и страдания.
Между загиналия и брат му е имало нормална емоционална връзка. По делото
няма данни за особени, допълнителни елементи към нея, нито за някакви преки зависимости.
Двамата братя са имали самостоятелен живот, в отделни домакинства и в различни градове.
От показанията на разпитаните свидетели не се установяват отношения,
различаващи се по съдържания от нормалните отношения между двама братя. Имало
отношения на обич, привързаност, разбирателство и взаимопомощ. Установява се, че Б. е
понесъл тежко смъртта на брат си.
Налага се общият извод, че не е осъществено пълно и главно доказване, че
смъртта на Д. е причинила на Б. болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Ето защо искът на ищец М. следва да бъде отхвърлен.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
7
обжалваното решение, по отношение на ищец М., следва да бъде потвърдено.
ІІІ. за разноските:
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъден:
А. Ж. Ж. ЕГН ********** да заплати на Л. Д. М. ЕГН ********** сумата от
4 650.00 лева, представляваща направени и поискани разноски за въззивното производство,
по договор за правна защита и съдействие от 19.06.2025 г. (л. 45);
Б. П. М. ЕГН ********** да заплати на А. Ж. Ж. ЕГН ********** сумата от 3
000.00 лева, представляваща разноски за въззивното производство, по договор за правна
защита и съдействие от 22.08.2025 г. (л. 43).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 414/10.04.2025 г., постановено по г. д. № 2012/2023
г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с която А. Ж. Ж. ЕГН **********, с постоянен адрес:
*** е осъден да заплати на Л. Д. М. ЕГН ********** от гр. *** сумата от 50 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) от
смъртта на нейния син Д.Л.Л., предизвикана умишлено от Ж., за което е постановена
присъда по КНОХД № 917/2023г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва, считано от
20.07.2023 г. до окончателното заплащане, както и в частта, с която е отхвърлена
претенцията на Б. П. М. ЕГН ********** от гр. *** да бъде осъден А. Ж. Ж. ЕГН
********** да му заплати сума в размер от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (претърпени болки и страдания), от смъртта на неговия брат Д.Л.Л.,
причинена умишлено от Ж., за което е постановена присъда по КНОХД № 917/ 2023 г. по
описа на ВКС, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба
(20.07.2023 г.) до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. Ж. Ж. ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на Л. Д.
М. ЕГН ********** от гр. *** сумата от 4 650.00 (четири хиляди шестстотин и петдесет)
лева, представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Б. П. М. ЕГН ********** от гр. *** да заплати на А. Ж. Ж. ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** сумата от 3 000.00 (три хиляди) лева, представляваща
разноски за въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9