№ 265
гр. Казанлък, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно
наказателно дело № 20255510200714 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по въззивна жалба от Б. П. Р. с ЕГН
**********, против Електронен фиш, Серия К №7436572 на ОД на МВР –
Стара Загора, с който му е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2
от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни съображения против обжалваният
санкционен акт. Твърди се, че процесният ЕФ е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения
на императивните съдопроизводствени правила на ЗАНН и при колизия с
материалния закон. Релевира се и довод за недоказаност на твърдяното като
извършено административно нарушение по въведения
административнонаказателен състав, посочва се лице, което е управлявало
автомобила на процесната дата, акцентира се върху изтекли срокове по чл.34
от ЗАНН. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител. Не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното :
Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
1
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
С обжалвания Електронен фиш, на жалбоподателя Р. е наложено
административно наказание за това, че на 27.03.2023 г. в 10:56 часа в област
Стара Загора, ПП I-5, км.183+600, преди разклона за с.Шейново в посока
север-юг управлявал МПС лек автомобил "Х.С." с рег. № ** **** **, със
скорост от 71 км/ч при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26.
Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ, Серия К №4686227 на ОД на МВР – Габрово, и
установено и заснето с ATCC трафик видеоконтрол TFR1-M 582, при което
превишаването на разрешената скорост е със 11 км/ч, като е отчетен - 3 км/ч
толеранс.
Впоследствие като собственик на МПС бил установен въззивника Б.
П. Р.. Последният в законоустановеният 14 дневен срок от връчване на ЕФ не е
депозирал в ОДМВР-Стара Загора декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Във връзка със собствеността на заснетия автомобил е представена
справка за първоначална регистрация и собственици на превозното средство,
от която се установява, че собственик на МПС лек автомобил "Х.С." с рег. №
** **** ** към датата на нарушението е жалбоподателя Б. П. Р..
Във връзка със съдържанието на електронния фиш е предоставена
Заповед №8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи за
утвърждаване на образци на електронни фишове.
Във връзка с компетентността на длъжностните лица от МВР да
издават електронни фишове за налагане на глоби е предоставена заповед
№8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства - ЕФ серия К
№7436572 на ОДМВР-Стара Загора, ЕФ серия К №4686227 на ОДМВР-
Габрово, снимков материал по ел. фиш серия К №7436572, Справка за
първоначална регистрация и собственици на МПС с рег. № ** **** **,
Справка АИС АНД, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
2
№10.02.4835, Протокол №4-49-22 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол „TFR-1M”, Заповед №8121з-172 от 29.02.2016г. на Министъра
на вътрешните работи с приложения №1 и №2, Заповед №8121з-1632 от
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Справка нарушител/водач за
Б. П. Р., Протокол за използване на АТС №582/28.03.2023г., Писмо от ОПУ-
Стара Загора ведно със Схема на вертикална и хоризонтална сигнализация на
път I-5 км 183+510 до км. 183+710 от ОПУ- Стара Загора от 25.06.25г.
Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалвания акт относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Спазена е разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. В ЕФ са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
В ЕФ мястото на извършване на нарушението е детайлно отразено, а
именно област Стара Загора, ПП I-5, км.183+600, преди разклона за
с.Шейново. От така отразеното в ЕФ, може недвусмислено да бъде
определено къде е извършено нарушението, като детайлно е посочено
мястото. При така посоченото място безспорно е видна компетентността на
органите на ОД на МВР-Стара Загора да издават ЕФ, както и компетентността
на настоящия съд да се произнесе по спора.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което
представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение.
При изпълнение на функциите си, определените от Министъра на
вътрешните работи служби, имат право при установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
3
регистрационния номер на МПС /чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП/, като съгласно
чл.189, ал.15 от ЗДвП снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с
технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на МПС са изрично посочени като
веществени доказателствени средства.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр.19 от 2015г.) от ДР на
ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
В конкретния случай изготвеният снимков материал установява, че
посоката на движение на отразения в снимката автомобил съвпада с посоката,
указана от радара, ясно е отразен процесният автомобил, като ясно се вижда и
регистрационният му номер.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява
със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
административната преписка Протокол №4-49-22 от проверката на мобилна
система за видеоконтрол „TFR-1M” и Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване №10.02.4835.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в
4
разпоредбата на чл.189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. В тази
насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове,
които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на
нарушението, което на територията на област Стара Загора, ПП I-5,
км.183+600, преди разклона за с.Шейново, и ясно е посочено, че фишът е
издаден от ОД на МВР – Стара Загора.
От материалите по АНП безспорно е ясен, както вида на използваното
АТСС, така и обстоятелството, че същото е одобрен тип средство за
измерване, преминало първоначална или последваща проверка от Българския
институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с
представени по преписката Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №10.02.4835.
Измерената скорост на движение на автомобила е 74 км/ч. /видно от
приложената снимка от видеоклип/, този вид автоматизирано техническо
средство има допустимата грешка при измерването на скоростта. Отчетен е
толеранс от +/- 3 км. и скоростта е определена на 71 км. Съобразно на това е
определена правилно санкционната норма – за превишение от 11 км. С това се
опровергават възраженията на въззивника в жалбата, че не е отчетен
толеранса на допустимата грешка при измерване на скоростта.
От анализа на доказателствените източници се достига до
недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с
техническо средство радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост
от 71 км. /ч. при ограничение от 60 км./ч. въведено за движение по пътният
участък.
По делото е безспорно установено и необорено, че на посочения пътен
участък е въведено ограничение на скоростта от 60 км. в час с пътен знак
В-26. Изискана е и е представена по делото от ОПУ-Стара Загора Схема на
вертикална и хоризонтална сигнализация на път I-5 км 183+510 до км.
5
183+710 с отразена вертикална пътна сигнализация и хоризонтална пътна
маркировка, като от същата се установява, че на път I-5 км км.183+600, преди
разклона за с.Шейново, е поставен пътен знак В-26 с въведено ограничение на
скоростта 60 км/час. Обстоятелството, че в пътния участък, в който е засечен,
управлявания от жалбоподателя автомобил, е имало знак, ограничаващ
скоростта до 60 км/час, е удостоверено и в протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система от процесната дата -
27.03.2023г.
Посочените координати индивидуализират точното местоположение
на АТСС, като изготвеното по всяко дело статично изображение, съгласно
чл.16, ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, представлява годно доказателствено
средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В
случая, видно от приложената по делото снимка от средството на измерване,
се вижда, че то се намира извън платното за движение, което, обаче, не
опорочава процедурата по установяване на процесното административно
нарушение.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. При
установяване на административни нарушения по ЗДвП доказателствената
тежест е разместена. В разглеждания случай въззивника не е ангажирал
доказателства, годни да опровергаят констатациите, съдържащи се в ЕФ.
Съобразно изискването на закона е съставен и Протокол за използване
на техническото средство, надлежно попълнен с всички изискуеми реквизити
и подписан от съответното длъжностно лице.
Не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото
констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 11 км/ч.
извън населено място, следователно обществената опасност на това формално
нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда
да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена
декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, а именно
наведеното в жалбата – негова бивша съпруга Д.Д.С., което да е управлявало
6
автомобила в деня на нарушението. Едва за първи път с жалбата се въвежда
такова твърдение, като съдът го намира за неоснователно. Личната
отговорност за извършено административно нарушение е дерогирана от
чл.188 от ЗДвП, който въвежда презумпция за отговорност на собственика на
МПС, който може да обори законовата презумпция по регламентирания в
чл.189, ал.5 от ЗДвП ред, а именно : „Електронният фиш по ал.4 се връчва на
лицето по чл.188, ал.1 или2 по един от начините по чл.186а. В 14-дневен срок
от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На
лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по
ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш
се анулира.“, което обаче в конкретни случай не е било сторено. За наказващия
орган не съществува законово разписано задължение да установява кой е
действителният водач на МПС, с което е извършено нарушението по чл.21,
ал.1 ЗДвП, защото законът е създал презумпция относно извършителя на
нарушението и в тежест на този презюмиран извършител е да обори
законовата презумпция с разписаните в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
декларация и свидетелство за управление на моторно превозно средство на
действителния водач.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в
случая производството по ангажиране на административнонаказателна
отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на
установените процесуални правила, подробно разписани в издадената въз
основа на ЗДвП Наредба №8121з-532/12.05.2015г.
Гореописаното нарушение е извършено повторно в едногодишен срок
от влизането в сила на ЕФ, Серия К №4686227 на ОД на МВР – Габрово за
същото нарушение, като този ЕФ е влязъл в сила на 09.08.2022г., след като е
бил връчен на жалбоподателя на 25.07.2022г., за което са събрани безспорни
доказателства, видно от приложената Справка нарушител/водач на Б. П. Р.,
същия е със статус влязъл в сила и платен.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл.182 от ЗДвП, като за конкретното превишение след
7
приспадане на допустимата грешка, от 11 км./ч. законодателят в разпоредбата
на чл.182, ал.2, т.2 от същия текст е предвидил наказание глоба в размер на 50
лв., а при условията на повторност, съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП,
наказанието е в двоен размер, т. е. 100 лв., поради което съдът намира
наложеното наказание за справедливо и е лишен от възможност да го
ревизира.
Извършеното от въззивника нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за
движение по пътищата е извършено именно в едногодишния срок от влизане в
сила на Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №4686227 на ОД на
МВР – Габрово, поради което и повторността на деянието е налице.
Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП: "Когато нарушението
по ал.1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.
1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок три месеца". При така даденото в ЕФ описание на нарушението става
ясно, че шофьорът на автомобила е карал извън населено място с превишение
на скоростта с 11 км. /ч. над ограничението. Следователно нарушението
следва да се квалифицира по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП "Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което
на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
На последно място по отношение на възражението на жалбоподателя
за изтекли давностни срокове по образуваното административнонаказателно
производство, съдът не споделя същите.
С Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ОСС на ВАС,
постановено по тълк. дело №1/2013г., е прието, че съкратеното производство
за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен
фиш, въведено в чл.189, ал.4 от ЗДвП, е изключение от общите правила на
ЗАНН, поставящи началото на производството със съставяне на АУАН и
завършването му с издаване на НП.
Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на
правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване, т. е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
8
издаване на АУАН и на НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. В съответствие с
цитираната тълкувателна практика е и възприетото в съдебната практика
разбиране, че за законосъобразността на електронния фиш е достатъчно да е
изготвен чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически
средства или системи (АТСС), при спазване на изискванията за тяхното
използване. В този аспект се явява неприложима разпоредбата на чл.34 от
ЗАНН. Посочената разпоредба установява сроковете за съставяне на АУАН и
издаване на НП, които не са част от специалното производство по издаване на
електронните фишове. Следователно и що се отнася до форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на
ЗАНН са неприложими, вкл. и преценката относно сроковете по чл.34 от
ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде
съобразен единствено общият срок за административнонаказателно
преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5
от НК. Предвид посоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на
чл.34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия
при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на
обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН
(чл.189, ал.8 от ЗДвП).
Видно от Справка АИС АНД на стр.11 по делото, ЕФ е с присвоен
номер на 12.05.2023г., и връчен на 01.05.2025г., деянието е извършено на
27.03.2023г. - датата е посочена изрично в ЕФ. Срокът по чл.80, ал.1, т.5 и
чл.81, ал.3 от НК, е съответно три години и четири години и половина и към
настоящия момент не са изтекли, т.е. няма основание за прекратяване на
административнонаказателното преследване.
Предвид изхода на делото право на разноски на основание чл.63д, ал.4
от ЗАНН, има наказващият орган, но предвид липсата на претенция от страна
на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото и като цяло
становище по жалбата, то и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.1, вр.
ал.9 от ЗАНН, Районен съд – Казанлък
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, Серия К №7436572 на ОД на МВР
– Стара Загора, с който на Б. П. Р. с ЕГН **********, с адрес : гр.Г., ул.“С.“
№**, ет.*, ап.* е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лв. на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
9
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
10