№ 716
гр. Перник, 08.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500591 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от ЗК „Лев Инс“ АД срещу
решение №363 от 10.04.2025 г., постановено по гр. д. № 5590/2025 г. по описа на
Районен съд – гр. Перник, с което по отношение на въззивния жалбоподател е
признато за установено, че същият дължи на В. Седефчов Т., ЕГН **********
съществува изискуемо вземане срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* за сумата в размер на 4221,50 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка "Отмяна на пътуване" обективиран в
застрахователна полица № 911022013707/12.10.2022 г., валидна от 12.10.2022 г. до
11.12.2022 г., във връзка с отмяна на пътуване по дестинацията остров Пукет, Тайланд
в периода от 03.12.2022 г. до 12.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (19.07.2024 г.) до
окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело №
4206/2024 г. по описа на Районен съд П..
Със същото съдебно решение, първоинстанционния съд се е произнесъл по отношение
на разноските, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, въз основа на които
жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно. Сочи се, че основният
извод на съда за основателност на исковата претенция е изграден върху диагноза,
поставена от общопрактикуващ лекар – „вирусна лабиринтна дисфункция“ без
съпътстваща специализирана диагностика или потвърждение от лекар- специалист.
1
Поддържа се, че представените пред районния съд документи сочат н
ахроничен,рецидивращ характер на заболяването, с начало през 2018 г., а не на
новонастъпило състояние, което е условие за покрит риск по т.10.8 от ОУ към договор
за застраховка "Отмяна на пътуване" обективиран в застрахователна полица №
911022013707/12.10.2022 г., валидна от 12.10.2022 г. до 11.12.2022 г. Релевира
доказателствено искане за допускане на повторна тройна СМЕ по въпроси, идентични
с поставените в отговора на исковата молба, а именно-
1.Представляват ли диагнозите по МКБ Н83.2, Н81.8 и Н81.3 увреждане на
вестибуларния апарат и/или периферната нервна система?
2.Налице ли са медицински данни, че „Лабиринтна дисфункция“ е хронично-
рецидивираща и подлежи на медикаментозно и рехабилитационно лечение?
3.Съществували ли са медицински индикации за предвидимост на това
заболяване, предвид предишни оплаквания от 2014, 2017 и 2018 г.?, като посочва две
от вещите лица, за които се моли да бъдат определени като част от състава на исканата
експертиза. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде
отменено, а предявените искови претенции-отхвърлени изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище за
неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Поддържа се, че
пред районния съд вещото лице е представило обосновано заключение, неоспорено от
страните, съгласно което констатираното при съпругата на ищеца И. Т. оплакване от
световъртеж е във връзка с увреждане на периферната нервна система поради
притискане на шийния отдел на гръбначния стълб, докато през 2022 г. световъртежът
на И. Т. бил свързан с увреждане на функцията на вестибуларния апарат. Моли се
релевираното доказателствено искане да бъде оставено без уважение, а
първоинстанционното решение- да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима, (подадена против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
В т. 2 на ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че за
въззивната инстанция липсва задължение да прави доклад по делото при наведени във
въззивната жалба оплаквания за нарушение на чл. 146 ГПК, дори да прецени тези
оплакванията за основателни. Въззивният съд дължи само даване на указания относно
възможността да се предприемат тези процесуални действия по посочване на
относими доказателства, които страната е пропуснала да извърши в
първоинстанционното производство.
Относно доказателствено искане от жалбоподателя за допускане на повторна
2
тройна СТЕ, съдът намира, че по всички повдигнати от въззивника въпроси вещото
лице е дало отговор при изслушването му в съдебно заседание, като при изслушването
му въззивникът не е заявил оспорване, нито искане за последваща експертиза. В
случая не са налице предпоставките по чл. 266, ал. 3 от ГПК и искането като
неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговорите по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за допускане на
повторна тройна СМЕ по поставените във въззивната жалба въпроси.
НАСРОЧВА делото за 05.11.2025 г. от 11,00 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото определение.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
3
продължат.
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – П..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4