№ 161
гр. В., 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря ВБЙ
като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №
20251300500233 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ответника О. Ч., ЕИК ***, със седалище и
адрес: с. Ч., общ. Ч., обл. В., ул. „А***, представлявана от МТ – Кмет, чрез адв. И. Р. Ш.,
против Решение с рег.№ 66 от 03.06.2025 г., постановено по гр.д. №738/2024 г. по описа на
РС- Б., с което са уважени предявените от ищцата Т. Ж. М. обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от КТ, като е признато за незаконно
уволнението й, извършено със Заповед № 436/ 30.10.2024 г. на Кмета на О. Ч. и същото е
отменено, възстановена е на заеманата до уволнението длъжност - „Главен специалист
Човешки ресурси“ към Дирекция „Специализирана администрация“ Общинска
администрация – Ч. и й е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на 7 840.80
лв. за периода от 31.10.2024 г. - 30.04.2025 г., като са присъдени и разноски, а на
процесуалния представител на ищцата адвоктаско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
В частта с която е отхвърлен иска на ищцата по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл.
225, ал. 1 КТ, за разликата от присъдената с решението сума от 7 840.80лв. до претендирания
размер - 8 220.00 лв. решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение,
поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон.
Въззивникът изразява несъгласие с изводите на БРС за недобросъвестно поведение от
негова страна като работодател при прекратяването на ТПО с ищцата - липсата на
1
съответствие на нововъведено изискване за виеше образование със съдържанието на
трудовите функции за длъжността и несъответствие на основанието, на което уволнението е
осъществено с фактите и обстоятелствата, установени по делото, които изводи счита за
неправилни.
Излага, че първоинстанционния съд извършил субективна преценка на това, че
новите изисквания за образование не са били свързани по никакъв начин с характера на
работата на ищцата, което да налага промяна на степента на образование за заеманата
длъжност. В случая съдът излязъл извън правомощията си доколкото се отнасяло до
преценка по целесъобразност на решение на работодателя, която е била недопустима да
бъде извършвана в хода на съдебното производство.
По отношение на начина на определяне на трудовите функции за длъжността в
обобщение се посочва, че именно длъжностната характеристика е акт, с който работодателя
определя предмета и съдържанието на трудовите функции. За длъжността „младши експерт
Човешки ресурси“, последната въведена с ново щатно разписание от 24.10.2024 г. посочва,
че с длъжностната характеристика били предвидени завишени изисквания за изпълнение на
длъжността което предполагало наличието на знания и умения, които се придобиват при
висше образование, степен „бакалавър“. Излага още, че в правомощията на работодателя е
да прецени какво по степен образование се изисква за заемане на определена длъжност,
когато за същата не са определени с нормативен акт. В този случай преценката на
работодателя била по целесъобразност и не подлежала на съдебен контрол.
Твърди, че уволнението на ищцата било законно, а изводите на първоинстанционния
съд, че работодателят извършил уволнението недобросъвестно и при злоупотреба с право,
счита за неправилни.
Твърди, че ищцата не била доказала по делото твърденията си за злоупотреба с право
от страна на работодателя О. Ч., че промяната в изискванията за длъжността по отношение
на образованието била извършена единствено с цел прекратяване на нейното трудово
правоотношение. В случая ищцата не била оборила законовата презумпцията за
добросъвестност при осъществяването на трудовите права и задължения по чл. 8, ал. 2 КТ,
чиято била доказателствената тежест по чл. 154, ал. 2 от ГПК.
Излага, че от сключените с ищцата трудов договор № 4/ 01.09.1987 г. и
допълнителните споразумения към него, било установено, че същата е със средно
образование, специалист механизатор растениевъд диплом от 1987 г., издадена от СПТУ с.
Ружинци, и не притежава изискваната образователна степен - виеше образование, степен
Бакалавър, за да продължи да заема длъжността „Младши експерт Човешки ресурси“ по
новото длъжностно разписание.
Изразява несъгласие и с друг извод на БРС, че в случая работодателят целял
заобикаляне на закона, с цел да не бъде правен подбор по реда на чл. 329 КТ, което било
злоупотреба с право от негова страна. Така формирания извод на съда счита за
предположение, неподкрепящо се от доказателствата по делото. Посочва, че в резултат на
промяната в щатното разписание, на мястото на заеманата от ищцата длъжност е била
2
създадена нова длъжност.
Излага, че в случая с утвърждаване на длъжностното разписание от 24.10.2024 г. и в
частта за Дирекция „Специализирана администрация“ една длъжност с изпълнителски
функции „Главен специалист Човешки ресурси“ е трансформирана в длъжност с експертни
функции - „Младши експерт Човешки ресурси“ и в съответствие с чл. 14, ал. 2 от Наредбата
за приложение на Класификатора на длъжностите в администрацията. Със заповед № 428/
24.10.2024 г. Кметът на О. Ч., упражнявайки своите законови правомощия, въвел нови
образователни изисквания за заемане и изпълнение на длъжности в общинската
администрация. От трудовия договор на ищцата и допълнителните споразумения било
видно, че същата нямала изискващата се образователна степен - бакалавър в специалност от
областта на направление стопански науки, икономика, администрация и управление.
Предвид горното претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявените
искове. Отправя искане за присъждане на разноските по производството за двете инстанции.
Не представя доказателства и не прави доказателствени искания.
В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от въззиваемата страна Т. Ж. М., чрез адв.Р.Р., с който оспорва същата
по подробно изложените съображения като неоснователна. Навежда доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение.
В хода на процеса претендира присъждане на разноски за въззивното производство по
представен списък за разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззивника.
Във въззивното производство страните не са ангажирали нови доказателства и не са
направили доказателствени искания.
В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
3
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материалноправни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни, поради следните съображения:
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Делото пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на Т. Ж. М. от с.
Ч., общ. Ч., обл. В., с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно прекратяването на трудовото й
правоотношение и за отмяна като незаконосъобразна Заповед № 436/ 30.10.2024 г. на Кмета
на О. - Ч., с която е прекратено трудовото й правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ; за
възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност - „Главен специалист
Човешки ресурси“ към Дирекция „Специализирана администрация“ Общинска
администрация - Ч.; за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето,
през което е останал без работа поради уволнението обезщетение за времето през което е
останала без работа, поради уволнението за период от 6 месеца, считано от 31.10.2024 г. в
общ размер на 8220лв.
Ищцата е изложила твърдения, че заемала длъжността „технически изпълнител и
личен състав” в О. - Ч., в продължение на 37 години. През годините, длъжността се е
променяла, без да се изменя съществено като функции. Сочи, че последната длъжност която
е заемала, е била „главен специалист Човешки ресурси“ към Дирекция „Специализирана
администрация“ в Общинска администрация - Ч., съгласно Решение № 28, взето с Протокол
№ 5 от 31.01.2024 г. за одобряване на структурата на О. - Ч..
Твърди се, че със Заповед № 436/ 30.10.2024 г. на Кмета на О. - Ч., е прекратено
трудовото правоотношение с ищцата, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - тъй като същата не
притежава необходимото образование за заемане на длъжността младши експерт „Човешки
ресурси“. Сочи, че Заповедта й за уволнение е незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана
в коя от хипотезите на чл. 326, ал. 1,т. 6 КТ е прекратено трудовото й правоотношение, което
лишава ищцата от възможността да организира защитата си. Излага, че не е налице нито
един от двата фактически състава на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на
трудовия й договор. Навежда доводи за допуснати съществени нарушения, довели до
незаконосъобразност на заповедта за уволнение - допуснато е нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 2
ЗМСМА, като не е одобрена нова структура на общинската администрация; Не е спазен
материалния закон и процесуалния ред във връзка с приемането на новото длъжностно
щатно разписание със Заповед № 429 от 24.10.2024 г. на Кмета на О. - Ч., действащо към
24.10.2024 г.; Ищцата не е била уведомена и не е била запозната с новото длъжностно
разписание. Твърди се, че е налице злоупотреба с права от страна на работодателя и
4
превратно упражняване на правата му. В исковата молба се твърди, че утвърденото ново
длъжностно разписание е с цел да се постигне промяна в изискванията за образование, за да
се прекрати персонално правоотношението с ищцата - да се промени изискването от средно
на висше образование, степен бакалавър за длъжността „младши експерт - човешки
ресурси“, което е нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ - изискването, при упражняване на правата си,
страните по трудови правоотношения да са добросъвестни. Сочи се, че е налице и
нарушение на чл. 8, ал. 3 КТ, тъй като спрямо ищцата е извършена дискриминация -
правоотношението с нея е прекратено на основание политически признак, заради
политически убеждения. След прекратяване на трудовото й правоотношение, ищцата е
останала без работа, поради което претендира обезщетение за срок от 6 месеца, в размер на 8
220 лв., считано от 31.10.2024 г.
Представя доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът - О. Ч. е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковите
претенции като неоснователни. В отговора са изложени съображения за законосъобразно
издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
Твърди се, че в случая работодателят е завишил изискванията за заемане на
съответната длъжност, след като с ищцата е бил сключен трудовия договор. Тези изисквания
са съобразени с промените в характера на работа. Промяната е станала с изменение на
щатното разписание и длъжностната характеристика за съответната длъжност.
Работодателят е упражнил законното си право да промени с щатното разписание и с
длъжностната характеристика изискванията за образование и/ или квалификация за
определена длъжност. Ответникът твърди, че той, като работодател, може да въведе по-
високи изисквания за заемане на определена длъжност, с оглед спецификата на работа и
нуждите на предприятието. Тази преценка се извършва по целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол. Сочи че, заповедта за уволнение на ищцата е законосъобразна, тъй като в
същата е посочено при която от двете хипотези на чл. 328, ал. 1, т. 6 НК се извършва
уволнението - липса на необходимото образоване за изпълнение на възложената работа.
Ищцата не притежава необходимото образование, което е и причина за прекратяване на
трудовия й договор. По силата на новото щатно разписание, са настъпили промени в
образователните изисквания за съответната работа, на които ищцата не отговаряла. Поради
това и работодателят е прекратил трудовия й договор на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 НК.
Възразява срещу твърдението на ищцата, че е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя - ответник. Счита за бланкетни и неоснователни твърденията на ищцата, че по
отношение на нея е проявена дискриминация и е нарушен чл. 8, ал. 3 от КТ. Промяната в
щатното разписание от 24.10.2024 г., засяга и други длъжности, освен тази на ищцата и по -
конкретно Дирекция „Специализирана администрация“, поради сериозната значимост на
тази дирекция за организационния успех на О.та. Оспорва се, че не са допуснати никакви
процесуални нарушения на чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА. За работодателят не е съществувало
задължението предварително да уведомява ищцата за промененото щатно разписание.
5
Отправя искане за отхвърляне на предявените от ищцата искове. Представя
доказателства. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция страните не спорят, а и от личното трудово досие на
ищцата-въззиваемата се установява, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което въззиваемата е заемала длъжността „главен специалист
- човешки ресурси“ в Дирекция „Специализирана администрация“ в Общинска
администрация - Ч..
По делото е представена последната длъжностна характеристика за длъжността:
„главен специалист - човешки ресурси“ , утвърдена на 01.04.2024г. от кмета на О. Ч..
Изискванията за заемане на длъжността са посочени в т.10 Знания, умения и
компетентности, а именно : необходима образователна степен – средно; професионална
област – общо; професионален опит – мин.3 години. В т.5 Преки задължения в общо 20
позиции са изброени трудовите задължения на работника, заемащ длъжността.
От приложеното поименно щатно разписание на длъжностите на Общинска
администрация - Ч., действало към 01.01.2024 г., се установява, че за заеманата от ищцата
длъжност, изискуемата образователна степен за длъжността е била „средно образование“.
По делото е представена Заповед № 429 от 24.10.2024 г. на Кмета на О. - Ч., с която е
одобрено ново длъжностно разписание на длъжностите в Общинска администрация - Ч.,
считано от 24.10.2024 г. Съгласно новото длъжностно щатно разписание, длъжността,
заемана от ищцата до уволнението й - главен специалист Човешки ресурси“ към Дирекция
„Специализирана администрация“ Общинска администрация - Ч., е преобразувана в
длъжността „Младши експерт Човешки ресурси“ и въведена по-висока степен на
образование: висше образование, образователна степен „бакалавър“.
По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „Младши експерт
Човешки ресурси“, утвърдена на 24.10.2024т. от МТ кмета на О. Ч.. Изискванията за заемане
на длъжността са посочени в т.10 Знания, умения и компетентности, а именно: необходима
образователна степен – висше - бакалавър; професионална област – стопански науки –
икономика, администрация и управление; професионален опит – не се изисква. В т.5 Преки
задължения в общо 29 позиции са изброени трудовите задължения на работника, заемащ
длъжността.
На 24.10.2024г. с писмо изх.№РД-169/24.10.2024г. ищцата е уведомена от
работодателя за настъпилата промяна в заеманата от нея длъжност и от същата е изискано в
3-дневен срок да представи документи, удостоверяващи новите образователни изисквания и
й е връчена длъжностна характеристика за длъжността:„Младши експерт Човешки ресурси“,
утвърдена на същата дата-24.10.2024г. Писмото и приложенията са връчени при условията
на отказ на ищцата да ги получи, удостоверено с подписите на двама свидетели.
По делото не е спорно, че ищцата не е представила диплома за завършено висше
образователни, степен бакалавър и същата не притежава такъв образователна степен.
6
С приложената Заповед № 436/ 30.10.2024 г. на Кмета на О. - Ч., е прекратено
трудовото правоотношение с ищцата Т. Ж. М., считано от 30.10.2024г. на осн. чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ - тъй като служителят не притежава необходимото образование за заемане на
длъжността, съгласно новото щатно разписание, влязло в сила от 24.10.2024г. със Заповед №
429 от 24.10.2024 г., а именно: за длъжност „младши експерт „Човешки ресурси“, минимум
висше образование, степен: бакалавър в професионална област стопански науки, икономика,
администрация и управление. Заповедта е връчена на ищцата на 30.10.2024г., което
обстоятелство не е спорно по делото.
Пред настоящата инстанция страните не спорят, че 6 месеца след процесното
уволнение, през периода от 31.10.2024 г. - 30.04.2025 г., ищцата не е постъпвала на работа по
трудово правоотношение, факт установен от първоинстанционния съд от констатация от
трудовата книжка на ищцата, представена в оригинал.
От приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени като
компетентно изготвено и обосновано се установява, че нетния размер на претендираното от
ищцата обезщетението по чл. 344, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за период от 6 месеца
– от 31.10.2024г. до 31.04.2025г. възлиза на сумата от 7 840,80лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Разглеждайки по същество доводите на жалбоподателя във връзка с иска по чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ, съдът намира следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест при оспорване
законността на извършеното уволнение, в тежест на работодателя е да докаже
предпоставките, обуславящи възникване на правото му едностранно да прекрати трудовото
правоотношение, както и надлежното упражняване на това право.
За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово
правоотношение, е необходимо да са налице предпоставките, които пораждат
потестативното му право на уволнение. Процесното трудово правоотношение е било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ при приложение на първата хипотеза –
поради това, че ищцата-въззиваемата не притежава необходимото образование.
Според посочената разпоредба работодателят може да прекрати трудовия договор,
като отправи писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, когато работникът или
служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа. Изискванията за образование и квалификация могат да бъдат
нормативно установени – в закон или в друг по-нисък по степен нормативен акт, или
установени в длъжностната характеристика за заемане на съответната длъжност от
работодателя.
Пред настоящата инстанция не е спорно, а и съдът намира за установено, че с
атакуваната Заповед № 436/ 30.10.2024 г. на Кмета на О. Ч., работодателят-въззивникът е
прекратил трудовото правоотношение на въззиваемата-ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т.
7
6 КТ в хипотезата на липса на необходимото образование от служителя. Видно от заповедта
в същата е посочено правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение - по
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и словесно е посочено „Служителят не притежава необходимото
образование за заемане на длъжността, съгласно новото щатно разписание, влязло в сила от
24.10.2024г. със Заповед № 429 от 24.10.2024 г., а именно: за длъжност „младши експерт
„Човешки ресурси“, минимум висше образование, степен: бакалавър в професионална
област стопански науки, икономика, администрация и управление.“, като това е достатъчно
за ищцата да разбере защо е прекратен трудовият й договор.
Съдебната практика е категорична в становището, че основанието по чл. 328, ал. 1, т.
6 КТ е налице когато работодателят е въвел нови изисквания за образование или
професионална квалификация за заемане на длъжността, след като е възникнало трудовото
правоотношение, каквато е и настоящата хипотеза – въведено ново изискване за по-висока
степен на образование от средно на висше. Несъмнено, с оглед спецификата и нуждите на
работата, работодателят има право да въведе по-високи изисквания за образование или
професионална квалификация за заемане на определена длъжност с щатното разписание
и/или с длъжностната характеристика, когато изискванията не са определени в нормативен
акт, което е въпрос на целесъобразност. Съдът не може да преценява дали има обективна
необходимост от въведената промяна в изискванията за съответната длъжност и да
осъществява контрол за това. Но, на съдебен контрол подлежи наличието на предпоставките
за уволнение на посоченото основание, както и спазването от страна на работодателя на
принципа за добросъвестно упражняване на правата, съгласно чл. 8, ал. 1 КТ, само при
наведени доводи в този смисъл в исковата молба, каквито в случая са заявени от ищцата.
В искова молба въззиваемата-ищцата е навела доводи за липса на предпоставките за
прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание, както и за
злоупотреба с права от работодателя-ответника при уволнението й, че промяната в
изискванията за заемане на длъжността не е била продиктувана от интереса и нуждите на
работата, нито от интереса на работодателя, а е целяла прекратяване на трудовия договор с
ищцата, които са достатъчни, за да възникне задължение за съда да се произнесе за
наличието или не на злоупотреба с права от страна на ответника, при носена от ищцата
тежест за оборване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ.
Злоупотреба с право от страна на работодателя, в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ,
е налице, когато се установи, че единственото му желание, ползвайки се от законово
допустимо средство, каквото е правото да въведе нови изисквания за образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа чрез промяна в длъжностната
характеристика и/или в щатното разписание, с постигне на една единствена цел –
прекратяване на трудовия договор само с конкретен служител, която цел не би могъл да
постигне по друг начин или резултатът би се забавил, оскъпил или предполага сбъдване и на
друго условие, което работодателят не желае или не може да изпълни. Съдът не е
компетентен да се произнася какво образование-като степен или каква квалификация налага
нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената
8
промяна, като тези обстоятелства са без значение за преценката дали работодателят е
действал при злоупотреба с право. В тази връзка, злоупотребата с правото на уволнение от
страна на работодателя се изразява в упражняването му в противоречие с неговото
предназначени, да прекрати трудовоправната връзка поради настъпване на предвидените в
закона основания с цел да се увреди работника като страна по трудовото правоотношение, т.
е. отличителен белег е неговата субективна страна – намерението на работодателя да вреди
на конкретния служител.
Следва да се отбележи, обаче, че съгласно чл. 8, ал. 2 КТ, добросъвестността при
упражняване на правата и задълженията, произтичащи от трудовото правоотношение се
предполага до установяване на противното. Тази оборима презумпция възлага тежестта на
доказване на злоупотребата с права в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ да се носи от страната,
която се позовава на нея. В случая, ищцата. Съдът намира, че в конкретния случай, от страна
на ищцата, бе доказано наличието на злоупотреба с права от страна на работодателя.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че в случая не е
осъществен фактическия състав на посоченото в атакуваната заповед основание по чл. 328,
ал. 1, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Налице е съдебна
практика на ВКС, която изцяло се споделя от настоящия състав – Решение № 350/17.01.2013
г. по гр. д. № 75/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 730/19.11.2010 г. по гр. д. № 28/2010 г. на
ВКС, ІІІ г. о., в които е прието, че за да е налице това основание за прекратяване на
трудовото правоотношение е необходимо изменението на изискванията за образование и/или
квалификация да е предвидено при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност от
работника. Прието е също, че ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование
или квалификация се променят и трудовите функции на длъжността (изцяло или отчасти),
работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на
основание съкращаване на щата на съответната длъжност по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
До този извод съдът достигна след съпоставка между длъжностните характеристики
за заеманата до уволнението от ищцата длъжност „главен специалист Човешки ресурси“ към
Дирекция „Специализирана администрация“ в Общинска администрация - Ч. и за
длъжността „младши експерт Човешки ресурси“, последната въведена с ново щатно
разписание от 24.10.2024 г.
При съпоставката на раздел 5.„Преки задължения“ на двете длъжности
характеристики съдът констатира, че с новата длъжностна характеристика за длъжността
„младши експерт Човешки ресурси“, са разширени – добавени нови преки задължения -
функции и отговорности, както следва: „ т.2. Отговаря за приобщаване на нови служители,
за квалификацията и преквалификацията на кадрите; т.3.Изучава потребностите от човешки
ресурси в обслужваните звена и участва в разработката на краткосрочни и дългосрочни
прогнози и планове за необходимите им човешки ресурси; т.4. При подпомагане дейността
на по–високите длъжностни нива събира и систематизира информация и изготвя отговори
на поставени въпроси и проблеми; т.5. Участва в проучването и обобщаването на различни
9
практики и алтернативни решения при непосредственото подпомагане на дейността на по-
високите длъжностни нива на управление на човешките ресурси; т.6 Събира и
систематизира информация, води на отчет личния състав на структурата, за която отговаря и
незаетите длъжности в нея; т.7. Участва в изготвянето на доклади, анализи и справки за
състоянието на човешките ресурси; т.11 Разработва Вътрешни правила за работна заплата,
предлага ги за одобрение от кмета на о.та и следи за тяхното изпълнение, анализира
изразходването на средствата от фонд „Работна заплата“, прави целесъобразни предложения
по тях и води статистическата им отчетност; т.21. Размножава необходимите документи,
свързани с осъществяване дейността на общинската администрация и звената й;“. Тези нови
задължения съществено променят трудовите функции на длъжността заемана от ищцата
преди уволнението „главен специалист Човешки ресурси“.
От съпоставка на двете длъжностни характеристики се установява, че е променено и
изискването за необходима степен на образование от средно на висше. Видно от
длъжностната характеристика за длъжността „младши експерт Човешки ресурси“ от раздел
10.“Знания, умения и компетентност се установява, че за длъжността се изисква
„10.1.Образователна степен – висше-бакалавър; 10.2.Професионална област – стопански
науки – икономика, администрация и управление; 10.3.Професионален опит – не се
изисква.“.
Следователно, при тези данни съдът достигна до извода, че предвидената с новото
щатно разписание от 24.10.2024 г. длъжност „младши експерт Човешки ресурси“, по
същество представлява нова длъжност различна от заеманата от ищцата. поради което не
може да се приеме, че с оглед утвърденото изменение на длъжностното разписание
работодателят законосъобразно е прекратил трудовия договор на въззиваемата Т. Ж. М. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ-поради това, че не притежава необходимото образование за
заемане на длъжността: младши експерт „Човешки ресурси“, съгласно новото щатно
разписание, влязло в сила от 24.10.2024г. със Заповед №429/24.10.2024г. Данните по делото
сочат на извода, че в случая длъжността на ищеца е била закрита, поради което и
основанието за прекратяване на трудовия й договор е различно от посоченото в
уволнителната заповед.
От друга страна, длъжностите „главен специалист“ и „младши експерт“ са различни,
видно от описанието им в нормите на чл. 7, ал. 2 и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за прилагане на
Класификатора на длъжностите в администрацията /Наредбата/, като различията произтичат
от нормативно определените функции на тези длъжности в Наредбата. Съгласно чл. 7, ал. 2
от същата Наредба длъжността "младши експерт" е свързана със събирането и
систематизирането на информация, с обработката на бази данни, с проучването и
обобщаването на различни практики и алтернативни решения при подпомагане дейността на
по-високите длъжностни нива; експертът може да осъществява дейности по
административното обслужване. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата, длъжността "главен
специалист" е свързана с техническата обработка на документите, с практическото
прилагане на законодателството, със систематизирането на информация и с
10
административното обслужване. Главният специалист носи пряка отговорност за
извършваните от него действия във връзка с изпълнението на длъжността и осигурява
професионални съвети на младшите специалисти.
Следователно, към трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност по трудов
договор, са прибавени нови функции и отговорности и по този начин на практика е
създадена нова длъжност, извод за което се извлича и от обстоятелството, че е променено
наименованието на длъжността. Именно с тази длъжност "Младши експерт" е свързано и
въведеното изискване за образователна степен "Бакалавър", а както бе посочено по-горе
промяната на изискванията може да има, когато длъжността се запазва и продължава да
съществува, но вече при различни условия за заемането й от тези, които са били досега. С
оглед на това, съдът намира, че в резултат на разширяването на трудовите функции на
заеманата от ищцата длъжност, за която е сключен трудовия договор, чрез прибавянето на
нови трудови функции и отговорности, както и предвиждането на по-високи изисквания за
образование, длъжността е трансформирана в нова такава, а заеманата от ищеца длъжност:
главен специалист „Човешки ресурси“ е закрита. При това положение не е налице
хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и трудовото правооотношение е могло да бъде
прекратено– поради съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не на посоченото в
заповедта основание – поради промяна на изискванията за образование.
Предвид горното съдът счита, че въведените от О. Ч. промени в изискването за
образование за заемане на процесната длъжност с длъжностната характеристика от
24.10.2024 г. са приети в нарушение от страна на работодателя на изискването за
добросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение, предвидено в чл. 8,
ал. 1 КТ и следователно сочат на злоупотреба с право от негова страна. Ответникът е
извършил уволнение, злоупотребявайки с предоставените му субективни материални права
по чл. 328, т. 6 КТ, поради което заповедта за прекратяване на трудовия договор с ищцата-
въззиваемата на това основание се явява незаконна, и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва
да бъде уважен.
Предвид изложените съображения и поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции по иска обжалваното решение следва да бъде потвърдено
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, съдът намира следното:
Предвид уважаването на главния иск за отмяна на уволнението и обстоятелството, че
трудовият договор на ищцата преди незаконосъобразното му прекратяване е бил за
неопределено време, следва да бъде уважена и тази претенция за възстановяването й на
работа. В тази част в жалбата не са изложени конкретни доводи за незаконосъобразност на
атакуваното първоинстанционно решение, поради което съдът счита, че същото следва да
бъде потвърдено.
11
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225 от КТ съдът
намира следното:
В тази част на атакуваното съдебно решение жалбоподателят също не е изложил
конкретни доводи и възражения по въззивната жалба. С претенцията се реализира
отговорността на работодателя за имуществени вреди, причинени на незаконно уволнения
от него служител, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаване на трудовото
възнаграждение за период не повече от шест месеца, като съгласно ал. 2 на чл. 225 от КТ
обезщетение за незаконно уволнение се дължи и когато незаконно уволнения работник е
работил на по-ниско платена длъжност в размер на разликата между двете възнаграждения.
Периодът, за който се дължи евентуално обезщетение е шестмесечен, който започва да тече
от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - в случая съобразно изрично
заявения исков период - от 31.10.2024 г., като е извършена констатация, че и при изтичането
на срока към 30.04.2025г. ищцата не е почнала работа при друг работодател. Нетния размер
на обезщетението за периода от 31.10.2024 г.до 30.04.2025г. възлиза на сумата от 7 840.80
лв., съгласно заключението на ССчЕ. Предвид горното са налице предпоставките за
уважаване и на тази претенция в размера, установен от РС-Б., поради което и по този иск
решението следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че решението на РС-Б. следва
да бъде потвърдено изцяло.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора на въззивника О. Ч. не се следват разноски.
На основание чл.78, ал.2 ГПК право на разноски има въззиваемата страна. По делото
няма данни въззиваемата да е извършила разноски по производството, поради което не й се
следват разноски.
Видно от приложения Договор за правна помощ и съдействие от 20.10.2025г. адв.Р. В.
Р. от АК-В. е осъществила безплатна правна помощ на въззиваемата Т. М. пред ВОС, поради
което и на основание чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА, въззивната страна О. Ч. ще следва да бъде
осъден да заплати на адв. Р.Р. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 1 от Наредбата, по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е в размер на минималната месечна работна заплата за страната към
момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на
възнаграждението по реда на чл. 2. Съдът намира, че предвид фактическата и правна
сложност на делото, размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен в
съответствие с МРЗ за страната към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие. Съгласно ПМС № 359/ 23.10.2024 г. на МС, считано от 01.01.2025 г., МРЗ за
страната е определена в размер на 1077 лв. Поради това, съдът определя разноски за
12
адвокатско възнаграждение в полза на адв.Р. Р. в размер на 1077 лв., които въззивната
страна О. Ч. следва да й заплати.
Водим от горното, В.ски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение рег.№ 66/03.06.2025г., постановеното по гр.д. №738/2024г.
по описа на Районен съд – Б..
ОСЪЖДА О. Ч., ЕИК ***, със седалище и адрес: с.Ч., общ. Ч., обл. В., ул. „А***,
представлявана от МТ - Кмет, да заплати на адвокат Р. В. Р. от АК - В., личен номер от ЕАР:
**********, с адрес: гр. В., ул. „Б***, адвокатско възнаграждение в размер на 1077.00 лв.
(хиляда седемдесет и седем лева) - на осн. чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, във вр. с чл.чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във
вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13