№ 2016
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110121278 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Т. Д. В. за сумата от 2938,47 лева – цена за топлинна енергия до имот,
находящ се на адрес гр. София, ж.к. „Д***“, *** аб.№ 43076 за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законна лихва от 17.09.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 421,45 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху последната главница за периода от 15.09.2019г. до 02.09.2021г.,
сумата от 46,14 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г.
до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 17.09.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 9,65 лева – обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 01.10.2018г. до 02.09.2021г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 54260/2021г. на
СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена от него топлинна енергия за
посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период
от „Техем Сървисис“ ЕООД (съгласно уточнителна молба от 20.01.2023г. – л.65). Консумираната
топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Не били
изпълнени задълженията за плащане на цената на доставената в имота топлинна енергия в
предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена услуга дялово разпределение.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете. Оспорва да има качеството на клиент на ТЕ, тъй като не било доказанo да е собственик
или вещен ползвател на процесния имот, като се позовава и на извършен отказ от наследството на
майка си Я.П.. Оспорва претенциите за лихви, доколкото клаузите от ОУ, уреждащи изпадането на
клиентите на ТЕ в забава, били нищожни. Договорът, сключен с топлинния счетоводител, бил с
изтекъл срок. Оспорва и да са извършвани услуги по дялово разпределение от страна на топлинния
1
счетоводител. Оспорва да е доказана доставка на ТЕ в процесния имот на претендираната
стойност. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взел
становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание е сключила договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
След подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на 17.09.2021г. по ч.гр.д.
№ 54260/2021г. на СРС, 64 – ти състав и след като ответницата е получила препис от издадената на
29.10.2021г. заповед за изпълнение, но преди изтичане на срока за възражение по чл.414 ГПК, в
отделен процес ответницата е предявила отрицателен установителен иск срещу топлопреносното
предприятие за признаване за установено, че не дължи вземане за цена за топлинна енергия,
включено в издадената заповедта за изпълнение и което вземане съответно е предмет на
настоящото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК. По предявения отрицателен
установителен иск е било образувано гр.д. № 69836/2021г. на СРС, 49 – ти състав, до
приключването на което с влязъл в сила съдебен акт настоящото производство е било спряно на
основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Видно от приетия като доказателство заверен препис от решение
№ 1753/31.01.2024г. по гр.д. № 69836/2021г. на СРС, 49 – ти състав (л.120), със сила на пресъдено
нещо е признато за установено, че Т. Д. В. (ответницата по настоящото дело) не дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 73,63 лева – топлинна енергия за периода м.05.2018г. –
м.07.2018г. по отношение на имот на адрес : гр. София, гр. София, ж. к. „Д***“, *** като със
същото решение отрицателният установителен иск е отхвърлен за горницата над 73,63 лева до
пълния предявен размер от 2938,47 лева – цена за топлинна енергия за периода м.08.2018г. –
м.04.2020г.
Уважаването на отрицателен установителен иск е равносилно на отхвърляне на положителен
установителен иск за същото вземане, респ. отхвърлянето на отрицателен установителен иск е
равносилно на уважаване на положителен установителен иск за същото вземане – в този смисъл е
определение № 288 от 16.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 108/2010 г., I г. о., ГК. Съобразявайки
задължителната сила на посоченото по - горе решение № 1753/31.01.2024г. по гр.д. № 69836/2021г.
на СРС, 49 – ти състав (чл.297 ГПК), съдът приема, че със сила на присъдено нещо е установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 2864,84 лева (отхвърлената част на отрицателния
установителен иск) – цена за доставена топлинна енергия до процесния имот за периода м.08.2018г.
– м.04.2020г., вкл. и не дължи разликата от 2864,84 лева до пълния предявен размер от 2938,47 лева,
т.е. сумата от 73,63 лева (уважената част от отрицателния установителен иск) – топлинна енергия за
периода м.05.2018г. – м.07.2018г. спрямо процесния имот. При това съгласно чл.299, ал.1 ГПК
решен със сила на пресъдено нещо е и въпросът, че между страните през периода м.08.2018г. –
м.04.2020г., вкл. е съществувало правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия до
процесния имот. При това в настоящото производство са преклудирани доводите, с които се
отрича, че през периода м.08.2018г. – м.04.2020г., вкл. ответницата е имала качеството на клиент на
ТЕ. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че както в настоящото производство,
така и в производството по отрицателния установителен иск е установено, че собственическите
права на ответницата върху процесния имот произтичат от договор за продажба от 1996г. от
майката на ответницата, а не по наследствено правоприемство от същата, поради което и
извършеният от ответницата отказ от наследство е ирелевантен за титулярството на правото на
собственост върху имота.
По иска за акцесорното вземане :
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
2
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е
издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за
процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху установената като дължима главница възлиза на сумата от
410,90 лева.
Предвид горното искът за цена за топлинна енергия следва да се уважи до сумата от 2864,84
лева за периода м.08.2018г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита за предявен (чл.422, ал.1
ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Искът
за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 410,90 лева и да се отхвърли за разликата
до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху нея:
Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо
ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В случая дяловото разпределение е извършено
от лице по чл.139а ЗЕ – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна енергия
в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право на
етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с което
впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово
разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да
плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които извършват
продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването на дяловото
разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна
собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните собственици. За
извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за услугата дялово
разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на договора за
доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от клиентите на
ТЕ за битови нужди – етажни собственици. В конкретния случай съгласно постигнатите
договорености цената за услугата дялово разпределение се дължи от клиентите на ТЕ на
топлопреносното предприятие. Ето защо не се касае за предявяване на чужди права пред съд, а за
търсене на изпълнение на задължение, следващо от договорните отношения между страните.
Извършването на услуга дялово разпределение от третото лице - помагач спрямо сградата по
местонахождение на процесния имот се установява както от приетото без възражения заключение
3
по съдебно – техническата експертиза, което се кредитира от съда, така и от писмените
доказателства, представени от третото лице – помагач и приети като доказателство по делото –
именно изготвените от третото лице - помагач индивидуални справки за отопление и топла вода за
периода и документи за годишен отчет (л.98 и сл. от делото).
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от цената
за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от
цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача.
Уговорено е още, че редът и начина за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния
период. По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са
ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената на
услугата дялово разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за
услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение, доколкото
клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха представени
по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати сумата за дялово
разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се доказа клиентът
на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение преди завеждане на
делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен. Искът за
акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. За настоящото
производство от пълния размер на разноските от 418,31 лева (държавна такса за предявяване на
исковете, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер от 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради поради
невисоката правна и фактическа сложност на делото) на ищеца съразмерно се следва сумата от
406,82 лева и за заповедното производство – съразмерно сумата от 111,50 лева.
На адв. С. Д., предоставила безплатна правна помощ на ответницата за настоящото
производство, видно от представения договор за правна защита и съдействие, на основание чл.38,
ал.2 ЗА се следва адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете или при
пълен размер на възнаграждението от 641,57 лева (чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ) следва да се присъди
сумата от 36,41 лева.
На адв. К.Б., предоставила безплатна правна помощ на ответницата в заповедното
производство, видно от представения договор за правна защита и съдействие, на основание чл.38,
ал.2 ЗА се следва адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете или при
пълен размер на възнаграждението от 200 лева (чл.6, ал.1, т.2, вр. пар.1 ДР на НМРАВ) следва да се
присъди сумата от 1,13 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Т. Д. В., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1 – адв. С. Д., дължи на “Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б,
сумата от 2864,84 лева – цена за топлинна енергия до имот, находящ се на адрес гр. София, ж. к.
„Д***“, *** аб.№ 43076 за периода от м.08.2018г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законна лихва от
17.09.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, сумата от 410,90 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница за периода от 15.09.2019г. до 02.09.2021г. и сумата от 46,14 лева – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
4
законна лихва от 17.09.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 2938,47 лева и за периода м.05.2018г. – м.07.2018г., вкл.,
иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 421,45 лева, както и изцяло иска за сумата от
9,65 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово
разпределение за период на забавата от 01.10.2018г. до 02.09.2021г.
ОСЪЖДА Т. Д. В. с ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1 –
адв. С. Д., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 406,82 лева –
разноски за настоящото производство и сумата от 111,50 лева - разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на адв. С. Й. Д., ЕГН **********, адрес на
упражняване на дейността : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, на основание чл.38, ал.2 ЗА
сумата от 36,41 лева – адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на адв. К.И.Б., ЕГН **********, адрес на упражняване
на дейността : гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.1, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1,13 лева
– адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „Техем
Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Проф.
Г.Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5