№ 6058
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в закрито
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100505033 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1585 от 31.01.2025 г., гр.д. № 50515/2023 г., СРС, 63 с-в
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я. В. В. ДЪЛЖИ на „Топлофикация
София“ ЕАД следните суми, съответни на 3/12 части от общите задължения:
1/сумата о т 104.69 лева – главница, представляваща стойността на доставена
и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 18,
находящ се в гр. София, ж.к. „******** за периода от 01.03.2020 г. до
30.04.2022 г. вкл, сумата от 14.11 лева – обезщетение за забава през периода от
15.09.2020 г. до 05.04.2023 г. върху съответните главници; 2/ сумата от 9.72
лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до
30.04.2022 г. вкл, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. №
21535/2023 г. на СРС – 25.04.2023 г. до окончателното плащане, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 21535/2023 г. на СРС, ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и
периоди: 1/ за сумата от 128.88 лева – главница, представляваща разликата до
пълния размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но
1
незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 18, находящ се в гр.
София, ж.к. „******** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. вкл, сумата
от 29.41 лева – разликата до пълния размер на претендираната стойност -
обезщетение за забава през периода от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г. върху
съответните главници и 2/ изцяло за сумата от 2.44 лева – обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г.
до 05.04.2023 г., ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. В. Д. ДЪЛЖИ на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми, съответни на 2/12 (3/12 или 1/4)
части от общите задължения: 1/сумата от 69.79 лева – главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за имот – апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. „******** за
периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г . вкл, сумата от 9.41 лева –
обезщетение за забава през периода от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г. върху
съответните главници; 2/ сумата от 6.48 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 21535/2023 г. на СРС –
25.04.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 21535/2023
г. на СРС, ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди: 1/ за сумата от
46.99 лева – главница, представляваща разликата до пълния размер на
претендираната стойност на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за имот – апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. „******** за
периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. вкл., сумата от 12.35 лева – разликата
до пълния размер на претендираната стойност - обезщетение за забава през
периода от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г. върху съответните главници и 2/
изцяло за сумата от 1.22 лева – обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 05.04.2023 г., ОТХВЪРЛЯ
изцяло като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
против Н. Г. В. искове за признаване за установено, че Н. Г. В. дължи на
дружеството следните суми, съответни на 3/12 части от общите задължения:
1/сумата от 175.17 лева – главница, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 18,
находящ се в гр. София, ж.к. „******** за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г. вкл., сумата от 32.64 лева – обезщетение за забава през периода
2
от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г.; 2/ сумата от 9.72 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 11 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл. и сумата от
1.83 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 16.05.2020 г. до 05.04.2023 г., както и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
по ч.гр.д. № 21535/2023 г. на СРС – 25.04.2023 г. до окончателното плащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 21535/2023 г. на СРС, ОТХВЪРЛЯ изцяло като
неоснователни предявените от „Топлофикация София“ против П. Г. В. искове
за признаване за установено, че П. Г. В. дължи на дружеството следните суми,
съответни на 3/12 части от общите задължения: 1/сумата от 175.17 лева –
главница, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за имот – апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к.
„******** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. вкл., сумата от 32.64
лева – обезщетение за забава през периода от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г.; 2/
сумата от 9.72 лева – главница за дялово разпределение за периода от
01.03.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл. и сумата от 1.83 лева – обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г.
до 05.04.2023 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 21535/2023 г. на
СРС – 25.04.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
21535/2023 г. на СРС, като ОСЪЖДА Я. В. да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД 4.73 лева - разноски за заповедно производство и 19.77 лева за
исково, П. Д. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД 3.21 лева - разноски
за заповедно производството и 13.18 лева за исково, а „Топлофикация София“
да заплати на Н. Д. 124.25 лева - разноски за исково производство и на П. В.
400 лева - разноски за исково производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете против Н. Г. В. и П. Г.
В.. Счита, че с прекратяване на договора за ползване на топлинна енергия,
сключен с наследодателя на ответниците Я. В. и Н. Д., впоследствие
потребители на топлинна енергия са четиримата съсобственици на
топлоснабдения имот, по силата на наследяване, поради което фактическата
власт е ирелевантна. Претендира се отмяна на решението в тази част и
3
постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемите – ответниците по исковете Н. Г. В. и П. Г. В. оспорват
жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца – „Бруната България“ ООД не изразява
становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само на
оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбите, съдът приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Обстоятелството, че ответниците по исковете Я. В. В., Н. В. Д., Н. Г. В. и
П. Г. В. са съсобственици при равни права от по 1/4 ид.ч. на топлоснабдения
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, за който е доставена топлинна
енергия за битови нужди през процесния период 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.,
се доказва с настъпило наследствено правоприемство от безспорните
съсобственици на имота при равни права В.С. В. и Г.С. В.. Съобразно
удостоверенията за наследници, В.С. В., поч. 26.01.2007 г., оставя за свои
наследници съпруга - ответницата Я. В. В. и дъщеря - ответницата Н. В. Д.. От
4
друга страна, Г.С. В., поч. 16.10.1996 г., оставя за свои наследници синовете си
– ответниците Н. Г. В. и П. Г. В., както и трети син, оставил за наследници
двамата си братя.
Приживе В.С. В. подава до ищеца молба-декларация от 15.01.2003 г. за
откриване на персонална партида за доставка на топлинна енергия за битови
нужди към имота.
Не са представени доказателства, безспорно продължилото ползване на
целия имот от наследниците на В. В. - ответниците Я. В. и Н. Д. през
процесния период да е прекратено изцяло или отчасти, нито наследниците на
Г.С. В. – ответниците Н. В. и П. В. да променят фактическото положение като
установяват и упражняват и свое ползване на имота – самостоятелно или
наред с другите две ответници.
В случая е налице отклонение от неизчерпателното изброяване на
субектите, които могат да имат качеството потребители на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ. Разпоредбата предвижда, че
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Нарочно разрешение за изключение в тази хипотеза се съдържа в
разясненията в ТР № 2/17.05.2018 г., тълк.д. 2/2017 г., ОСГК на ВКС, дадени
във връзка с ползване на имота от трето лице, което не е собственик или
вещен ползвател, а именно че клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, като
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов
клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
С оглед изложеното, не следва да се ангажира отговорността на
ответниците Н. В. и П. В. за вземанията по исковете с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
5
ЗЗД за признаване дължимост на стойност за доставена топлинна енергия и
услуга дялово разпределение, ведно с мораторни лихви, до размер на правата
им в съсобствеността от по 1/4 идеална част за топлоснабдения имот.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която са отхвърлени исковете,
предявени срещу Н. В. и П. В..
Решението в останалата част, като необжалвано е влязло в сила.
Въззиваемият П. В. пред настоящата инстанция установява разноски от
400 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение, които подлежат
на възстановяване.
Въззиваемият Н. В. не претендира и не установява разноски, поради
което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1585 от 31.01.2025 г., гр.д. № 50515/2023
г., СРС, 63 с-в в частта, с която ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против Н. Г. В. искове за
признаване за установено, че Н. Г. В. дължи на дружеството следните суми,
съответни на 3/12 части от общите задължения: 1/сумата от 175.17 лева –
главница, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за имот – апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к.
„******** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. вкл., сумата от 32.64
лева – обезщетение за забава през периода от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г.; 2/
сумата от 9.72 лева – главница за дялово разпределение за периода от 11
01.03.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл. и сумата от 1.83 лева – обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г.
до 05.04.2023 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 21535/2023 г. на
СРС – 25.04.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
21535/2023 г. на СРС и ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените
6
от „Топлофикация София“ против П. Г. В. искове за признаване за установено,
че П. Г. В. дължи на дружеството следните суми, съответни на 3/12 части от
общите задължения: 1/сумата от 175.17 лева – главница, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот
– апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. „******** за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. вкл., сумата от 32.64 лева – обезщетение за забава
през периода от 15.09.2020 г. до 05.04.2023 г.; 2/ сумата от 9.72 лева – главница
за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл. и
сумата от 1.83 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 05.04.2023 г., както и законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 21535/2023 г. на СРС – 25.04.2023 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 21535/2023 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“, със седалище гр. София, ул.
„******** да заплати на П. Г. В., ЕГН ********** , с адрес: гр. София, ж.к.
„******** сумата 400 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца -
„Бруната България“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7