Решение по адм. дело №1227/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 284 от ЗИНС, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Делото е образувано по искова молба, предявена от М. Ш. М., чрез адвокат Х., против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“. В исковата молба се твърди, че по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, възмущение, чувство за малоценност поради поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. Във всички затворнически килии, в които е пребивавал площта не е надвишавала и е била под 3 кв.м., нямало санитарен възел на определените и задължителни места, хигиената в килиите била много лоша, имало много дървеници, хлебарки и гризачи, нямало медицинско обслужване и подходяща храна за здравословното му състояние, не му предоставяли лекарства, подходящи за заболяванията, от които страдал, нямали пералня и перели на ръка в килиите, дишали влагата, по време на каре не можел да ползва тоалетна, не му предоставяли маска, с която да работи в Обособено производство при положение, че страдал от Астма, както и подходящо работно облекло и докато работел, не е ползвал каре. С оглед посочените обстоятелства претендира обезщетение за неимуществени вреди за престоя в Затвора Пловдив в размер на 15 000 лв. за периода от 14.05.2024 г. до 16.06.2025 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

Предявените искове са с правно основание чл. 285 от ЗИНЗС и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ оспорва предявените искове. Признава единствено факта, че в посочените периоди ищецът е пребивавал в Затвор Пловдив. Оспорва ищецът да е бил поставен в неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковите претенции и моли да се отхвърлят.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По основанието:

Не се спори,че ищецът е лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив в рамките на исковия период.

Според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията",съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби "Изпълнение на наказанията" съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. Следователно, ГДИН има процесуална и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

За успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, не е необходимо действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Тоест, достатъчно за ангажиране отговорността на държавата е да се докаже подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието "жилищна площ", то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н. На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Какво се установява от фактическа страна:

За периода от 14.05.2024 г. до 30.07.2024 г., според представените справки/лист 52 от делото/, ищецът е бил настанен в помещение № 73 на пост II с площ 27,20 кв.м., където е пребивавал с не повече от 6 лица, до дата 26.07.2024, когато настанените са били общо 8 лица. Следователно за посочения период /общо 5 дни/ се приема, че лишеният от свобода е изтърпявал наказанието си при условия на пренаселеност, което е нарушение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.

От 30.07.2024 г. до 09.10.2024 г. /справка лист 54-55/ ищецът бил настанен в стая № 13, с площ 27,44 кв.м., като във времето от 03.09.2024 г. до 04.09.2024 г. в помещението са пребивавали 7 лица и на човек се е полагало 3,92 кв.м., а от 05.09.2024 г. до 23.09.2024 г. и 08.10.2024 г. до 09.10.2024 г. в помещението са били настанени 9 лица и на човек се е полагало 3,04 кв.м. Като за периода 24.09.2024 г. до 07.10.2024 г. в помещението са били настанени 8 лица и на човек се е полагало 3,43 кв.м., което отново е под законово изискуемите 4 кв.м. Общо това са 37 дни прекарани в условията на пренаселеност.

От 09.10.2024 г. до 22.10.2024 г. ищецът е бил настанен в помещение № 11 /справка лист 55 по делото/ с площ 28,00 кв.м, къдет са били настанени общо 7 лица, поради което и твърденията за пренаселеност не са доказани за този период.

От 23.10.2024 г. до 27.03.2025 г. /справка лист 55-56/ ищецът бил настанен в помещение № 7, с площ 28,78 кв.м., като във времето от 28.10.2024 г. до 31.10.2024 г.; от 19.11.2024 г. до 25.11.2024 г.; от 03.12.2024 г. до 12.12.2024 г.; от 20.12.2024 г. до 26.12.2024 г.; от 03.01.2025 г. до 06.01.2025 г. и от 07.03.2025 г. до 20.03.2025 г. в помещението са били настанени 8 лица и на човек се е полагало 3,59 кв.м. Като от 27.12.2024 г. до 02.01.2025 г.; от 07.01.2025 г. до 30.01.2025 г. и от 21.03.2025 г. до 27.03.2025 г. в помещението са били настанени 9 лица и на човек се е полагало 3,19 кв.м., което отново е под законово изискуемите 4 кв.м. Общо това са 84 дни прекарани в условията на пренаселеност. Като за останалите дни на пребиваване на ищеца в помещение № 7 са били настанени 7 или по-малко лица, поради което и твърденията за пренаселеност са необосновани.

От 28.03.2025 г. до 16.06.2025 г. /справка лист 56-57/ ищецът бил настанен в помещение № 16, с площ 27,06 кв.м., като за посочения период в помещението са пребивавали между 7 и 9 лица, което предоставя между 3,86 и 3,00 кв.м. площ на лице. което отново е под законово изискуемите 4 кв.м. Общо това са 81 дни прекарани в условията на пренаселеност.

Относно останалите оплаквания за исковия период, не се установява ищецът да не е разполагал със санитарен възел, доколкото според представените от ответника справки всяко от помещенията, в които е бил настаняван, е разполагало със санитарен възел. Представени са протоколи за дезинфекция през месеците април, юни, юли, август, октомври и ноември 2024 г, както и месеците февруари, март, април, като отбелязаното време на въздействие на биоцида 3 месеца. Представени са и протоколи за месец май и юни 2025 г. с отбелязано време на въздействие на биоцида 1 месец, което е основание да се приеме, че не е налице бездействие на администрацията на затвора за този исков период по отношение на ДДД обработката.

Според свидетелските показания на свидетеля М. С. Р., който в същия период е бил в затвора в гр. Пловдив и е пребивавал заедно с ищеца за периода 28.03.2025 до 16.06.2025 г. в помещение №16, в килията на ищеца е липсвал балатум, като в същата е имало достатъчно естествена светлина. Санитарният възел не е разполагал с течаща вода. Банята разполага с топла вода, която в била недостатъчна. ищецът е имал оплаквания от астма, за които свидетелят не е видял да му бъдат предоставени лекарства. Свидетелят няма преки наблюдения относно работата и работното облекло на жалбоподателя.

Според свидетелските показания на свидетеля Х. М. К., който в същия период е бил в затвора в гр. Пловдив и е пребивавал заедно с ищеца за периода 30.07.2024 до 09.10.2024 г. в помещение №13, в затвора е имало наличие на дървеници и хлебарки, както и котки в столовата. В затворът е липсвал лекар през 2024 г., както и зъболекар. Относно работното облекло, свидетелят не може да уточни дали такова е предоставяно на ищеца, както и дали същия е имал нужда от зъболекар.

Установява се, че помещенията, което е обитавал ищецът при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през исковия период в Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, с възможност за проветряване чрез отваряем прозорец. Ищецът е имал достъп до баня два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Що се отнася до хигиената в спалните помещения и прилежащите им санитарни възли, последната се осъществява от лицата, настанени в тях.

Не се установява от представения здравен картон и приложена медицинска документация, както и въз основа на събраните гласни доказателствени средства, за процесния период ищецът да е имал конкретни оплаквания и нужда от лечение, което да му е било отказано. От показанията на свидетелите става ясно, че за известен период от време в затвора не е имало лекар, но това не се свързва с конкретни обстоятелства за конкретна нужда на ищеца. Свидетелят М. Р. казва, че ищецът му се е оплаквал, че има зъбобол, но дали това е доведено до знанието на затворническата администрация не се установява.

Действително, според чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС). В чл. 115, ал. 1 от ППЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода се преместват за лечение в специализираните болници за активно лечение в местата за лишаване от свобода със заповед на главния директор на ГДИН по предложение на началника на затвора и лекарско предписание. В ал. 2 на същия член от правилника е предвидена и възможност лишените от свобода да се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода от началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода, директора на медицинския център или друг медицински специалист от съответното място за лишаване от свобода. Следователно, за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже или отказ от страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на съответния лишен от свобода, или отказ да бъде предоставена медицинска помощ (чрез медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода), или предоставената такава (отново в медицинските центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода) да е осъществена в нарушение на принципите възведени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ. В случая такъв отказ не се установява. Липсват каквито и да било данни от страна на ищеца да са подавани молби за посещение при лекар и/или зъболекар, на които да му е било отказано. Такива твърдения липсват и в показанията на свидетелите. А и не се установява състоянието на зъбите на ищеца да е внезапно, а не предхождащо началото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Относно наведените от ищеца твърдения за липса на пералня, от ответника е представен график за използването на перално помещение, в които е упоменато и наличието на работно облекло за работещите лица, което следва да се приеме като косвено доказателство за наличието на такова.

Представен е и график относно разпределението на времето на лищените от свобода, от който ясно се вижда възможността на работещите да прекарват време на открито. С което претенцията на ищеца остава неоснователна.

Налага се извод, че е налице правно основание да се ангажира отговорността на ответника с оглед на установената от закона процесуална субституция за ответника по отношение на държавата, факта на пребиваване на ищеца в място за изтърпяване на наказание лишаване от свобода и несъмнено установените неблагоприятни условия, при които е бил поставен, изразяващи се в липсата на достатъчна жилищна площ за период от общо 126 дни- нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.

За претърпените неимуществени вреди и наличието на причинна връзка:

Установените нарушения са в пряка причинна връзка с действията на затворническата администрация, доколкото именно последната определя начина, по който лишените от свобода следва да бъдат настанявани.

С оглед разпоредбата на чл.284,ал.5 от ЗИНЗС настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното. Ответникът не е опровергал с никакви доказателства установената законова презумпция.

По отношение размера на дължимото обезщетение:

Размерът на обезщетението за неимуществени следва да бъде определен към момента на възникване на основание за обезщетяване и съобразно принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, като се вземат предвид степента на преживените негативни състояния и продължителността им, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.

По справедливост, отчитайки горното, съдът определя, че размерът на дължимото обезщетение следва да е 1008лв., като за разликата до пълния предявен размер претенцията е неоснователна.

С оглед частичната основателност на главния иск, основателен е акцесорния иск за законна лихва.

За разноските:

С оглед изхода на спора в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, по съразмерност спрямо уважената част от иска, възнаграждението се определя на 117,60лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 10 лв. заплатена държавна такса.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на М. Ш. М., [ЕГН], сумата от 1 008 лв., (хиляда и осем) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя в Затвора Пловдив за периода от 14.05.2024 г. до 16.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2025 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на М. Ш. М., [ЕГН] сумата от 10 (десет) лева разноски.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на адвокат Д. П. Х., личен номер на адвокат **********,АК-Пловдив, сумата от 117,60(сто и седемнадесет лева и 60 стотинки) лева, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд - Пловдив.