РЕШЕНИЕ
№ 429
гр. Гоце Делчев, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20251220100418 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Делото е образувано по предявен иск от С. А. Б. от гр.Г. Д. против „С.-
К.“ АД, гр.С.. Иска се да бъде обявен за нищожен Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № ****/** ......**** г., сключен между
страните по делото на основание чл.26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във
вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 11, т. 10 от ЗПК.
При условие, че този иск бъде отхвърлен, се иска да бъде прогласен за
недействителен чл. 27 от Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № ****/** ..... **** г., сключен между страните, на основание
чл.26, ал. 1, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Твърди се от ищцата, че на **.**.**** г. между нея и „С. К.“ АД е
сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ****,
в съответствие със ЗПФУР. Съгласно договора дружеството следвало да
предостави на ищцата кредит в размер на ***лв. при лихвен процент: 36% и
ГПР от 42.58%. Ищцата трябвало да върне по кредита сума от ***** лв. за
срок от 24 месеца Съгласно чл. 17, ал. 1 от Договора, в случай, че страните са
договорили обезпечение, потребителят следвало, в срок до 3 (три) дни от
1
сключване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, което
да сключи договор за поръчителство или да предостави банкова гаранция за
всички задължения на потребителя по договора. Съгласно чл. 17, ал.2 от
Договора, третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва да
отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобряват от кредитора.
Софтуерния продукт на ответното дружество генерира автоматично
преддоговорна информация по стандартен европейски формуляр, както и
договор в който е предвидено обезпечение под формата на поръчителство или
гаранция, т.е. потребителят няма избор дали да даде обезпечение или не, ако
иска да сключи договора.
Съгласно чл. 27 от договора, в случай че потребителят не изпълни
задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в
размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през
който не е предоставено договореното обезпечение. Месечният размер на
дължимата неустойка е включена в погасителният план.
Ищцата счита, че договора за кредит е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК. Размерът на
неустойката не е включен в ГПР, доколкото предвид предпоставките, при
които възниква, тя има характер на възнаграждение. Не е посочено какви
разходи формират ГПР, а записания не е реално прилаганият между страните.
Счита, че изискването за предоставяне на обезпечение съдържа
множество изначално поставени ограничения и конкретни параметри, които
на практика правят задължението неизпълнимо. Предвиждането неустойката
да се кумулира към погасителните вноски, при непредоставяне на
обезпечение, навежда извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на
кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето
на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил
длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно- риска при
предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и
възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към
погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Същата представлява 127% от заетата сума и нарушава принципа на
справедливост. Клаузата за дължимостта й в чл. 27 е нищожна, поради
2
противоречие с добрите нрави.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищецът по
първоначалните искове е по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.
11, ал. 1, т. 10, чл.19, ал.1 и ал.4, § 1, т.1 от ЗПК, при условията на
евентуалност - чл.26, ал.1, пр. 1 и 2 от ЗЗД във вр. с чл.26, ал.4 от ЗЗД.
От страна на „С, К,“ АД е постъпил отговор в определения от закона
срок, с който застъпва становище за неоснователност на предявените искове.
Неоспорват, че между страните е сключен посоченият в исковата молба
договор за потребителски кредит, но намират същият за отговарящ на
законовите изисквания и валиден. На потребителят е предоставен СЕФ с
информация за всички условия на договора, както и възможност да изтегли
проект на договор и да подпише, ако е съгласен със съдържанието му. Ищцата
се е запознала с условията на договора и след това го е подписала. В договора
са спазени изискванията за формиране на ГПР, като уговорената неустойка не
следва да се включва в него, което е станало ясно на потребителя видно от
СЕФ и договора. Условията, при които се начислява неустойката и начинът за
това са изрично посочени в договора. Тя се дължи само при неизпълнение на
задължението за осигуряване на обезпечение и не представлява добавък към
възнаградителната лихва. Кредитора е длъжен да посочи компонентите на
ГПР към датата на сключване на договора, а неустойката има проявление след
това.
Отделно от това в ГПР не следва да се включват сумите, дължими от
потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора.
Договорката за неустойка е действителна, доколкото е санкция за
неизпълнение на договорно задължение и се начислява след изтичане на срока
за предоставяне на обезпечение и в случай на неизпълнение на това
задължение, като е предвидена и възможност за по-късно предоставяне на
обезпечение. Също така потребителят е имал възможността в 14 дневен срок
да се откаже от договора. Счита, че не е налице неравноправност по ЗЗП,
потребителят е ползвал многократно този вид кредитен продукт и се е
запознавал с условията му, сам е избрал да се обвърже с клаузата за неустойка.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.9,
чл.26, ал.4 от ЗЗД, чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 от ЗПК, чл. 19, т.2
от Директива 2008/48/ЕО.
3
От страна на „С,-К,“ АД се предявява срещу ищеца и насрещен иск, с
която се иска на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД да бъде осъдена С. А. Б. да заплати на
ищеца по насрещния иск сумата от *****лв., представляваща част от
неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем №
*****/**.**.**** г. в общ размер на ******* лева, ведно със законна лихва от
датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.
При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че
процесният договор е недействителен в цялост, се иска на основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК да бъде осъдена С. Б. да заплати на ищеца по
насрещния иск сумата от *** лв., представляваща неизплатената част от
чистата стойност на кредита поДоговор за паричен заем № *****/**.**.****
г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до
окончателното плащане.
Твърди се от ищецът по насрещните искове, че „С, К,“ АД като
кредитодател и С. А. Б. като кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № ***** от **.**.**** г. по
силата на който, на датата на сключване на договора, ищцовото дружество е
предоставило на С. Б., кредит в размер на ****** лева. Съгласно чл. 1 от
договора и от погасителния план Б. се е задължила да върне главницата за
срок за 24 месеца при лихвен процент от 36% на месечни падежи.
Предоставянето, респективно усвояването на заемната сума се доказва и от
признанието в исковата молба. От своя страна Б. не е изпълнила задължението
си да върне предоставената заемна сума при условията и в сроковете по
договора. Не е изпълнила и задължението си да предостави обезпечение,
съобразно условията на чл. 17, поради което се е активирала предвидената в
чл. 27 договорна неустойка. Кредитополучателят е правил следните плащания
по договора: на **.**.****г. – **** лева; на **.**.**** г. – *** лева, на
**.**.**** г. – ***** лева; на **.**.**** г. – *** лева; на **.**.**** г. –
****лева; на **.**.**** г. – ***лева и на **.**.*** г. – *** лева. Общо
платеното по договора е ***** лева. Общото задължение по договора към
момента е в размер на ***** лева, от които: **** лева главница, **** лева
възнаградителна лихва, ***** неустойка по договора и***** лева други
разходи. Поради това предявяват насрещните си искове.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищецът по
4
насрещните искове е по чл. 240 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, при условията на
евентуалност – чл.55, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.23 от ЗПК.
Ответникът по насрещната искова молба представя отговор, с който
моли да се приеме за безспорно между страните, че съобразно заявеното от
кредитодателя С. Б. е заплатила по процесния договор сума в размер на
*****лева. Поради това, ако се обяви договора за кредит за нищожен,
кредитополучателят дължи връщане само на **** лева. Счита, че при
обявяване на договора за потребителски кредит за нищожен,
кредитополучателят дължи връщане само и единствено на чистата стойност
на кредита (тоест главницата), но не дължи лихва. Поради това искането за
присъждане на законна лихва от предявяване на насрещния иск до изплащане
на сумата е неоснователно.
От събраните доказателства, съдът прие за установено във фактическо
отношение следното:
На **.**.**** г. С. А. Б. подала на електронната страница на „С,К,“
АД заявка за отпускане на кредит в размер на **** лева за срок от 24 месеца.
На Б. била предоставена преддоговорна информация под форма на
Стандартен европейски формуляр (СЕФ), в който е посочено, че при заем от
**** лв. за срок от 24 месеца, заемополучателя ще следва да заплати вноска в
размер на ***** лева месечно, от които главница в размер на ***** лв. и лихва
в размер на ***** лв. В СЕФ се съдържа и погасителен план, в който са
посочени падежните дати на изплащане на предоставената сума и
конкретните размери на погасителни вноски, като е посочено, че всяка вноска
съдържа определения в договора размер на главница и лихва. Уведомена е, че
следва по своя преценка да осигури обезпечение на кредита – поръчител или
банкова гаранция и условията на които трябва да отговарят те. Предоставена й
е информация относно лихвения процент, при който ще бъде отпуснат кредита
– фиксиран лихвен процент 36.00%, годишен процент на разходите – 42.58%,
като при изчислените на последния се вземат предвид следните условия:
договорът за кредит ще остане валиден пред договорения период; страните по
него ще изпълнят задълженията си съгласно условията и в сроковете посочени
в договора, съответно няма да се начисляват разходи за събиране, лихви за
забава и неустойка за неизпълнение на което и да е от задълженията по
договора. Отбелязано е също, че ако потребителят не предосктави
5
обезпечението в част II, т.8 в срок от 3 дни от склйчване на договора за кредит,
се начислява неустойка като обезщетение в общ размер на ***** лв., която се
заплаща на части ежемесечно съгласно погасителния план, неразделна част от
договора.
На същата дата - **.**.**** г. между „С, К,“ АД като кредитодател С.
А. Б., в качеството на кредитополучател бил сключен по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) с № *****. С
договора „С, К,“ АД се задължило да отпусне на ответника паричен заем в
размер на******лева, а от своя страна кредитополучателя следвало да върне
сумата на 24 месечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора. Освен главницата, вноската включва договорна лихва от 36.00% или
в размер на общо **** лева и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на
42.58%. Съгласно приложеният погасителен план първата погасителна вноска
по кредита се дължи на *.**.**** г., а последната – на **.**.***г. Вноските са
с различен размер, изрично посочени в погасителния план като размер на
погасяваната главница, размер на погасяваната лихва, общ размер на вноската,
включваща главница и лихва, както и размер на вноска за неустойка и общ
размер на вноската, включваща гланица, лихва и неустойка. Последния размер
е еднакъв за целия срок на договора
В чл.17 от договора е предвидено, че ако страните са договорили
обезпечение, то в срок от три календарни дни от сключване на договора това
кредитополучателя следва осигури поръчителството на физическо лице или
банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменно изявление на банката
да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора, в
срок от един работен ден, считано от деня, в който банката е получила
писмено искане. От своя страна поръчителя следва да отговаря на
изискванията на Общите условия. Съгласно чл.20 от ОУ, поръчителя трябва да
отговаря на следните изисквания: да е български гражданин, постоянно
живеещ в страната, да е навършил 21 години; с непрекъснати осигурителни
права през последните 12 месеца, да е работил при последния работодател
минимум 6 месеца, да работи на безсрочен трудов договор и да не е в период
на предизвестие; да е получавал редовно възнаграждението си през
последните 12 месеца; да има минимален осигурителен брутен доход от
******лева; да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение за 6 месеца назад; да не е поръчител по друг
6
договор за паричен заем; да не е настоящ потребител на кредитора; да няма
записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н. Предвидено е
както в договора, така и в ОУ, че третото лице подлежи на предварителна
проверка и одобрение от кредитора, като одобрението се извършва по негова
преценка.
Съгласно чл. 27 от договора за кредит в случай, че кредитополучателя
не представи обезпечението по чл.17 на договора, дължи неустойка в размер
на 0.9% от стойността на усвоената по договора сума за всеки ден през който
не е предоставено предвиденото обезпечение. Неустойка се дължи само за
дните, в които обезпечение не е предоставено.
Договорената заемна сума в размер на **** лева била предоставена от
ответното дружество на ищцата. От своя страна Б. не предоставила
обезпечение по договора. Заплатила по договора суми в общ размер на
*****лева.
Съгласно представената по делото справка от ответното дружество С.
Б. е извършила следните плащания по договора: на **.**.**** г. е заплатила
****лева; на **.**.*** г. – ***лева, на **.**.**** г. – ****лева; на **.**.**** г.
– ***лева; на **.***.**** г. – **** лева; на **.**.*** г. – *****лева и на
**.**.**** г. – *****лева. Общо платеното по договора е *****лева.
При така установеното във фактическо отношение, съдът счита
предявените искове, както първоначални, така и насрещни, за допустими, като
предявени от лице, имащо правен интерес от предявяването му и срещу
надлежен ответник.
Разгледани по същество, съдът намира следното:
По иска за обявяване на договор за потребителски кредит № ******
от **.**.**** г. за недействителен:
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече, т. е. не е необходимо
едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2 ДР на
ЗПФУР ) - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон,
7
кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР,
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя, като за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните
изявления – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги. Нормата на чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР предвижда, че за договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148
от Закона за защита на потребителите.
В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и
кредитополучателя е била изцяло електронна, което не е оспорено от
ответника.
Не се спори между страните, а и от приетите по делото доказателства
се установява, че на **.**.**** г. между ищеца С. Б. и ответника „С,К,“ АД е
бил сключен договор за потребителски кредит № ***** при условията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно
договора дружеството кредитодател се е задължило да предостави на
ответника заем в размер на ****** лева, а ответника се задължил да върне
сумата, ведно с договорна лихва в размер на ********лева, при годишен
лихван процент от 36.00% и годишен процент на разходите от 42.58%.
В чл.17 от процесния договор за кредит е предвидено
кредитополучателя да предостави обезпечение в 3 дневен срок от сключване
на договора. В чл.27 от договора е уговорено, че при непредставяне на
обезпечението в предвидения срок се дължи неустойка в размер на 0.9% от
стойността на усвоената по договора сума за всеки ден през който не е
предоставено предвиденото обезпечение. Неустойка се дължи само за дните, в
които обезпечение не е предоставено.
Вземайки предвид представените по делото документи, съдът намира,
че договор за потребителски кредит № **** от **.**.**** г., сключен между
страните по делото, е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Уговорената в чл.27 от договора неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, съдът намира за неравноправна клауза и
недействителна, както по арг. на чл.143, т.5 от ЗЗП, така и по арг. от чл.26, ал.1
8
от ЗЗД.
С чл. 17 от договора за заем заемодателя се задължава в 3-дневен срок
от сключване на договора да осигури едно от следните обезпечения: Банкова
гаранция, издадена след сключване на договора за заем в размер на цялото
задължение, валидна 30 дни след падежа на плащане по договора или
поръчител-физическо лице, което да е над 21 години, да получава минимален
осигурителен доход от *****лева, да е работил минимум 12 месеца, от които
минимум 6 месеца по трудово или служебно правоотношение при последния
работодател, да не ев срок на предизвестие, да представи служебна бележка за
доход от работодател, да не е кредитополучател или поръчител по друг
договор за паричен заем, да няма записи в ЦКР относно просрочия, под
наблюдение, загуба и т.н. В чл.20, ал.3 от Общите условия е предвидено, че
заемодателя ще извърши предварителна проверка на поръчителя, с оглед
неговата възможност да поеме солидарния дълг и одобрението се извършва по
преценка на кредитора.
В чл. 27 от договора е уговорено, че при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в
размер на 0.9 %, от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е
предоставено обезпечение, като при настъпване на дължимост на неустойката,
потребителят ще я заплаща периодично, заедно с всяка погасителна вноска.
Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител е: -всяка уговорка в негова вреда; - която не отговаря на
изискването на добросъвестността; - води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съдът счита, че са налице и трите посочени по-горе хипотези на чл.
143 от ЗЗП. Обезпечението на едно вземане чрез уговаряне на неустойка има
за цел и задача да обезщети вредите, които страна по договора е нанесла на
другата чрез неизпълнение на задължението си по този договор. Иначе казано,
неустойката ще се задейства тогава, когато договорът е сключен, но не е
изпълнен по вина на една от страните. Неустойката обезпечава изпълнението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се
доказват по размер. Със задължителна практика в ТР №1/09 г. ОСТК, с т.3, е
дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
9
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като
могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии -
естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на
които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други
правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението,
съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът
може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е
задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като
настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши преценка за
основателност на възражението, т.е. следва да съобрази всички събрани по
делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към разглеждания
и разяснен със задължителна тълкувателна практика на ВКС, предмет по
направеното възражение на ответника.
Така, както е уговорена в чл. 27 от Договора означава, че неустойката
е загубила своята обезщетителна функция, тъй като тя не предвижда
заплащане на обезщетение на вреди в следствие на неизпълнение на договора,
а е включена в погасителната вноска към този договор в следствие на
неизпълнение на отделна негова клауза. Заемодателят е поставил редица
условия на които заемополучателя следва да отговори (описани по-горе), но
не като условие за предоставяне на кредита, а единствено само като условие за
обезпечаване на неустойката. Съдът счита, че някои от изискванията са
неизпълними в срока от 3 дни поставени от заемодателя – напр. условията за
лицето – поръчител, за размера на дохода му, за набавяне на документи,
доказващи, че лицето отговарян ан поставените изисквания. Отделно от това
подписването на договор за поръчителство в изискуемия в договора 3 дневен
срок, предвид условието и заемодателя да извърши предварителна проверка
на третото лице и одобрението му по усмотрение на кредитора, би зависило
изцяло от волята на ответника и активността, която проявява при извършване
на проверката.
Предвид проучването, което извършват банките, преди предоставяне
на гаранция и това изискване е неизпълнимо в 3 – дневен срок.
10
Нормално и логично би било, заемодателят да поставя такива условия
на заемополучателя, за да му отпусне заем и при неизпълнението им, да не
отпусне заема. Очевидно е, че с тази клауза, заемополучателя е поставен в
неравностойно положение от кредитодателя. Доколкото в случая размерът на
начислената в погасителния план неустойка е в размер на *****лева е повече
от предоставената заемна сума и с размер повече от 3 пъти по-висок от
договорната лихва, то неустойката се явява прекомерна и противоречи на
обезщетителната функция. Тази неустойка по своя характер е санкционна,
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не
зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към
погасителните вноски, като от внесените суми се удържа първо за дължими
такси, лихва за забава, след това неустойка и накрая договорна лихва и
главница, по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната
си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката не е обявена
по този начин на потребителя, с което е нарушена нормата на чл. 5 от ЗПК.
Съгласно чл. 5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или
от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или
кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно
изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора
условия на договора необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор
за потребителски кредит. Включена по този начин в погасителните вноски,
тази неустойка по същество е добавък към възнаградителната лихва на
търговеца – кредитодател и го обогатява неоснователно доколкото именно
лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл
би представлявала и печалбата на заемодателя. Нормално, както разходите на
търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в годишния
лихвен процент. Именно възнаградителната договорна лихва обхваща
печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата на чл.27 от
договора въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-
силната страна. Клаузата на чл.27 от договора противоречи на добрите нрави и
добрите търговски практики като представлява пряка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
11
доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка (чл.143, т.5 от ЗЗП).
Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради
което е и нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД – сключен, за да бъде
заобиколен закона в лицето на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърнява добрите нрави,
тъй като поставя в неравнопоставеност една от страните, сключена е в
нарушение на закона в лицето на чл. 86, чл. 87 от ЗЗД. Този извод се формира
от естеството на договора за кредит (потребителски, с по-слаба и уязвима
страна), от съотношението на заема и неустойката, от съотношението на
законните лихви и неустойката, както и съпоставка с вредите от
неизпълнението.
Тъй като клаузата за дължима неустойка - чл.27 от процесния договор
е нищожна, то неустойка по договора не се дължи.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да се
съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при
съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да
бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива
2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност
на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът
за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед
осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
12
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е
необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди
да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на
кредита участва кредитен посредник, или не. Според съображение 31 от
Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите
права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа
цялата необходима информация по ясен и кратък начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява
на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в
Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК
му признават и гарантират.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; различни от покупната цена на стоката или услугата,
които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга,
независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; за
поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
13
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
В конкретния случай се установи, че макар в договора за кредит да е
посочен размер на ГПР, не става ясно как е начислен той, какво включва.
Също така от изложеното от ответника по първоначалния иск става ясно, че
при посочване на ГПР в размер на 42.58%, не са взети предвид разходите за
неустойка, която би следвало да се включи в ГПР, доколкото е конкретно
определена като размер при сключване на договора и е включена в
погасителните вноски в погасителния план, неразделна част от договора.
Предвид това е налице разлика между посочения в Договора ГПР и
действителния размер на ГПР, което както вече бе изяснено по-горе
представлява една от трите хипотези на нарушение по чл. 22 от ЗПК, във вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водеща до недействителност на договора. Налице е
и недействителност на договорната клаузи за неустойка, поради заобикаляне
на закона.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера
на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това
в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на
посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид
и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
14
изброените са е и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – за определяне на ГПР.
Предвид на това и след като клаузата в процесния договор, като нищожна не
поражда правно действие, то договора на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с
чл.11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява недействителен.
Предвид горното предявения първоначален иск за обявяване на
процесния договор за недействителен е основателен и следва да се уважи.
Поради това съдът няма да се произнася по предявения в условията на
евентуалност иск.
Разгледани по същество, съдът намира предявените насрещни искове
– основен и предявен при условията на евентуалност, за неоснователни.
Иска се на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД да бъде осъдена С. А. Б., ЕГН
********** от гр. Г.Д., обл. Благоевград да заплати на „С. К.“ АД, ЕИК
******сумата от ******лева, представляваща част от неизплатено задължение
за главница по договор за потребителски кредит № ****от **.**.*** г. в общ
размер то *********лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на насрещния иск до окончателното плащане.
При условията на евентуалност и на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД се иска С.
А. Б., ЕГН ********** от гр. Г. Д., обл. Благоевград да бъде осъдена да
заплати на ищеза по насрещния иск сума в ***лева, представляваща
незаплатената част от чистата стойност на кредита по договор за
потребителски кредит № ******от **.**.**** г.
Не са представени доказателства за подобен договор, сключен между
страните, нито той да има отношение с процесния по първоначалния иск
договор ( да е негово изменение или др.), да са дължими суми по него, поради
което предявените насрещни искове ще бъдат отхвърлени.
Ищцата по първоначалния иск е сторила разноски в общ размер на ***
лева за заплащане на държавна такса (дължима в размер на *******лева) и за
преписи от исковата молба и приложенията към нея за другата страна.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен между ответника С. Б. и адвокат А.З. Д., в който посочено, че
договора се сключва на основание чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата,
тъй като клиентът е материално затруднено лице. Представено е
доказателство, че адв.Д. е регистриран по ЗДДС, поради което се иска
възнаграждението се определи с начисляване на ДДС.
15
Наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по
отговорността за разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от
ЗАдв, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по
чл. 38, ал. 1, т. 13 от ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да
е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава
съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната
правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждение по чл. 36, ал. 2 от
ЗАдв, като осъди другата страна да го заплати. Взаимно формираната между
доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв е достатъчна за доказване на материалната затрудненост,
като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на
преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал. 2
на същата разпоредба, според която адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи
на приключване на делото, а само при благоприятен за неговия доверител
изход на спора, поради което и преценката дали да окаже безплатната правна
помощ – при съществуващ потенциален риск да не получи възнаграждение,
следва да е само на адвоката. От друга страна от представените по делото
доказателства, по искане на ответника по първоначалния иск, се установява,
че ищцата отговаря на изискванията за предоставяне на безплатна адвокатска
помощ.
На основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата в полза на адв. А.Д.в
следва да се присъди сумата от ***** лева с ДДС адвокатско възнаграждение
по настоящото производство, което възнаграждение следва да се заплати от
ищцовото дружество. За да определи този размер на възнаграждение съдът взе
предвид фактическата и правна сложност на делото, размера на извършена от
адвоката работа по предявения първоначален и насрещен иск и
обстоятелството, че същия не се явява в съдебни заседания, а изразява
становища по електронен път.
16
Така определените разноски следва да се поемат от ответника по
първоначален иск.
Предвид приетото за неоснователност на предявените насрещни
искове, на ищеца по тях разноски не се дължат.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Прогласява за нищожен договор за потребителски кредит №
****сключен на **.**.**** г. между „С. К.“ АД, ЕИК ******, гр.Ш. и С. А. Б.,
ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл. Благоевград.
Осъжда „С. К.“ АД, ЕИК *****, гр.Ш. да заплати на С. А. Б., ЕГН
********** от гр.Г. Д., обл. Благоевград сумата от ****(.......) лева,
представляваща сторените разноски в производството.
Осъжда „„С.К.т“ АД, ЕИК ***, гр.Ш. да заплати на адвокат А. З. Д. от
Адвокатска колегия С., с адрес гр. С. ул. „Х.О.“ № **, ет.**, ап.*** сумата от
*****(......) лева с ДДС, представляваща адвокатски хонорар на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА.
Отхвърля като неоснователен иска на „С. К.“ АД, ЕИК *******, гр.Ш.
на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД да бъде осъдена С. А. Б., ЕГН ********** от
гр. Г.Д., обл. Благоевград да заплати на „С.К.“ АД, ЕИК **** сумата от *****
(........) лева, представляваща част от неизплатено задължение за главница по
договор за потребителски кредит № ****от **.**.**** г. в общ размер то
******* лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
насрещния иск до окончателното плащане.
Отхвърля като неоснователен иска на „С. К.“ АД, ЕИК ******,
гр.Ш.на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД С. А. Б., ЕГН ********** от гр. Г. Д.,
обл. Благоевград бъде осъдена да заплати на „С. К.“ АД, ЕИК ******,
гр.Шумен сума в ******(**** лева, представляваща незаплатената част от
чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит № **** от
**.**.**** г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград, в
двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и за двете страни.
17
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
18