№ 20287
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110109605 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу К. А. А., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
установяване дължимостта на вземанията, за които спрямо ответника е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
46035/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 952,59лв. - цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2021г. -30.04.2023г., ведно със законната лихва от
26.07.2024г. до изплащане на вземането, 211,31лв. - мораторна лихва върху горната
главница за периода 15.08.2022г.-12.07.2024г., 24,84лв. - цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода 01.06.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва
от 26.07.2024г. до изплащане на вземането, и 6,16лв. - мораторна лихва върху горната
главница за периода 15.08.2021г.-12.07.2024г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в *******************************************, аб. № **********,
топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че
ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово
разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните
вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Отрича да се намира в облигационна връзка с ищеца по
договор за доставка на топлинна енергия и такава да е доставена, както и да е приел
ОУ. Счита, че приложение намира чл. 62 ЗЗП, като е налице непoискана доставка.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Посочва, че не се установява
изправността на измервателните уреди. Оспорва и вземането за дялово разпределение,
както и за изпадане на ответника в забава. Позовава се на решение на ВАС.
1
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Нелбо“ АД изразява становище
за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот от
05.03.1992г., съгласно който А. Д. А. и В. К. А. закупуват ап. № 21, находящ се в
************************************** /процесния имот/. Видно от справка за
предоставяне на данни по реда на Нареда № 14/18.11.09г. /л. 14/, В. К. А. е починала на
11.01.2020г., като към този момент е била вдовица (съпругът й А. Д. А. е починал
преди тази дата). Същата има един син – ответника К. А. А..
При горните обстоятелства, може да се изгради извод, че ответникът е
придобил по силата на наследствено правоприемство от майка му собствеността върху
½ идеална част от процесния имот. По делото не се ангажирани доказателства, от
които да се установи, че ответникът е законен наследник и на лицето А. Д. А. –
липсват официални удостоверителни документи, установяващи роднинската връзка
помежду им. Представената справка не може да послужи като доказателство в тази
насока, защото доказва роднинските връзки на В. А., но не и на А. А..
Съобразно приетото заключение по СТЕ, което не е оспорено и съдът
кредитира, сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към
топлопреносната мрежа, като през имота преминават тръби и елементи от
топлофикационната инсталация.
С оглед гореприетите факти и при съобразяване задължителните разяснения,
дадени в цитираното ТР, съдът приема, че през процесния период между ответника, в
качеството му на собственик на ½ идеална част от имота, и ищцовото дружество е
2
съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия, по което дружеството е доставчик, а ответникът клиент (потребител), като
последният отговаря за стойността на топлоенергията до дела си в собствеността – ½
част.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза
се установява, че през процесния период в имота не е имало отопителни тела, а само
щранг – лира в банята и 1 бр. водомер за топла вода. Поради липса на отоплителни
тела, топлинна енергия за отопление от радиатори не е начислявана. Начислена е
топлинна енергия, отдадена от щранг – лирата, изчислена по т.6.5 от приложението
към Наредба № Е-РД-04-1, като вещото лице е разяснило разликата между щранг
лирата и сградната инсталация – първата представлява отоплително тяло, докато
втората представлява съвкупност от тръбопроводи, предназначени да захранват
отоплителните тела с топлоносител, като отоплението е нейна второстепенна функция.
За сезон 2021/2022г. топлата вода е начислена на база 1 бр. потребител по
140л/денонощие поради неосигурен достъп съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата, а
за сезон 2022/2023г. не е начислявана топла вода поради необитаемост на жилището.
Топлината, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по формулата на т.6.1.1 от
приложението към Наредбата.
По делото е представен списък на собствениците/живущите във входове 1 и 2 на
бл. 724 /л. 115/, в който е посочено, че процесният ап. № 21 е необитаем („починали“).
Следва да се има предвид обаче, че А. Д. А. и В. К. А. са били починали още към
11.01.2020г. /л. 14/, тоест повече от година преди процесния период. Ето защо, съдът
намира, че не е имало основание за сезон 2021/2022г. да се начислява топла вода за
имота на база, предвид че още към този момент имотът е бил необитаем. Предвид
това, БГВ за сезон 2021/2022г. не се дължи, както не е бил дължимо и за следващия.
Отделно от това, представен е акт за изключване на отопление и топла вода /л. 18/,
датиращ от 13.04.1997г., в който се съдържа изявление (признание) на представител на
ищцовото дружество за изключване на отоплението и топлата вода в имота.
По отношение на отдадената от щранг – лирата топлинна енергия, съдът намира,
че същата е правилно изчислена и дължима, доколкото по същността си тя
представлява отоплително тяло, чиято основна функция е отопление. Нейната
стойност съгласно експертното заключение възлиза за двата сезона на 43,15лв., като от
тази стойност ответникът отговаря само за ½ част предвид установения дял от
собствеността, който притежава.
От страна на дружеството е начислена и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, чийто размер за процесния период възлиза на общо 189,78лв. В
тази връзка са наведени възражения от страна на ответника относно формулата, по
която се извършва изчислението. На съда му е служебно известно Решение от
23.10.2025г. по дело С-760/2023г. на СЕС, което разглежда този въпрос. В него изрично
е прието, че Съдът вече е постановил, че в някои сгради — етажна собственост,
присъединени към отоплителна мрежа, като разглежданата в главното производство
сграда, изглежда почти немислимо да може изцяло да се индивидуализират сметките
за отопление, особено що се отнася до сградната инсталация, тоест съвкупността от
тръбопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия вътре в
сградата и в общите части. Що се отнася по-конкретно до сградната инсталация, може
да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия,
отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. Всъщност това количество
топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния
апартамент от физическите компоненти на сградната инсталация, но и топлообмена
между отопляваните и неотопляваните обекти. Всъщност отделните апартаменти в
3
сградите — етажна собственост, не са топлинно независими, тъй като топлината
циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните
помещения (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България
Топлофикация и Топлофикация София, C‑708/17 и C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 85 и
86). Съдът вече е постановил по същество, че национална правна уредба като
разглежданата в главното производство, видимо отговаря на понятието „насоки“,
посочено в член 9, параграф 3, трета алинея от тази директива, тъй като тази правна
уредба предвижда, че разходите за топлинна енергия се разделят на разходи за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за топлинната енергия
за отопление на общите части и разходи за топлинната енергия за отопление на
имотите. Съдът е приел, че като се има предвид признатата на държавите членки
свобода на действие, Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на
топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на
апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България
Топлофикация и Топлофикация София, C‑708/17 и C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 90—
92). В диспозитива на решението е прието, че Член 9, параграф 3 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година
относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и
2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на
апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са
му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации
за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато
стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част,
пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и
параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за
индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента
му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на
отчитането на индивидуалното потребление.
От изложеното следва, че правото на ЕС допуска национална правна уредба,
според която собствениците на самостоятелни обекти в сграда, която е топлоснабдена,
дължат пропорционална част от доставеното количество топлоенергия, послужило за
топлоснабдяване на всеки отделен самостоятелен обект. В тази връзка, това
количество, което преминава през хоризонталните и вертикалните тръбопроводи, е
дължимо именно от етажните собственици, тъй като топлината от тръбите бива
отдадена в самата сграда. При изчисляване на сметките топлофикационното дружество
се води от показанията на общия топломер в сградата, който показва реално
доставеното количество топлоенергия до нея. Съдът не възприема доводите, че
сградна инсталация въобще не се дължала, тъй като формулата била неясна и
отменена. По отношение на отмяната, следва да се има предвид, че същата действа
занапред и не засяга процесния период. Според изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1
АПК, подзаконовият нормативен акт - какъвто е приложението към Наредба № Е–РД–
04–1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, се счита отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение, което в случая е станало на 10.02.2025г., когато с Решение №
1037/10.02.2025г. по адм. дело № 85/2024г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение
№ 7276/03.07.2023г. по адм. дело № 746/2021г. по описа на ВАС. Тоест, това решение
има действие за в бъдеще и не засяга отношенията, възникнали до този момент,
какъвто е процесният случай. В този смисъл е и установената съдебна практика -
Решение № 260516/23.03.2023г. по в. гр. д. № 4928/2021г. на СГС, Решение №
1771/06.04.2023г. по в. гр. д. № 10261/2022г. на СГС и др.
4
Съдът намира, че прилагайки правилото на чл. 162 ГПК с оглед доказаната
доставка на топлинна енергия до сградата, която се разпростира по сградната
инсталация с оглед топлоснабдяване на самостоятелните обекти, чиято стойност е за
сметка на потребителите на топлинна енергия (иначе би се получило неоснователно
обогатяване от тяхна страна за сметка на доставчика), следва да възприе дадената от
експертното заключение стойност на топлинната енергия за сградна инсталация в
размер от 189,78лв. От тази сума ответникът дължи половината, която част
съответства на установения дял в собствеността на имота.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията. Задълженията за заплащане цената на топлина енергия
представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР №
3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е
подадено на 26.07.2024г. Следователно, всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 26.07.2021г., биха били погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От
това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, погасени по давност се явяват вземанията за м.05.2021г., тъй като
тяхната изискуемост настъпва преди 26.07.2024. На всички останали вземания
изискуемостта насътпва след тази дата. Размерът на задължението за м.05.2021г.
възлиза на 30,61лв. според заключението, от която сума ответникът би дължал ½ част
или 15,30лв. След изваждане на тази сума от дължимите от ответника суми в общ
размер от 116,46лв., се получава дължим остатък от 101,16лв.
С оглед изложеното, предявеният иск се явява основателен до размер на сумата
от 101,16лв. и за периода м.06.2021г.-м.04.2023г. и подлежи на отхвърляне за разликата
до пълния предявен размер от 952,59лв. и за м.05.2021г.
По акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия:
Както се посочи, през процесния период в отношенията между страните са
действали общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл.
33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а според ал. 2 - клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 (общата фактура) за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане
цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават
изискуеми. От деня, следващ деня на падежа, длъжникът изпада в забава и дължи
лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не
твърди и доказва да е погасил дължимите парични задължения, поради което е
изпаднал в забава и дължи законна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта
5
на общодостъпен интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху
дължимата главница от 101,16лв. възлиза на сумата от 22,44лв. за периода 15.08.2022г.-
12.07.2024г. Ето защо, този иск се явява основателен до този размер, а за разликата до
пълния предявен размер от 211,31лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово
разпределение и лихва за забава:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици,
на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение с третото лице - помагач. Представен е и договор за извършване на
услугата. Видно от представените отчети, съобщения и от експертното заключение по
СТЕ, това дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период.
Ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната клауза от
общите условия) цената на тази услуга. От събраните писмени доказателства, които не
са оспорени, се установява, че нейният размер за процесния период м.06.2021г.-
м.04.2023г. възлиза на сумата от 24,84лв. От тази сума обаче ответникът дължи само ½
част, тъй като в настоящото производство е установено да притежава само ½ идеална
част от имота. Тези вземания не са погасени по давност, тъй като първото от тях е за
м.06.2021г. Ето защо, този иск се явява основателен до размер на сумата от 12,42лв. и
подлежи на отхвърляне за разликата до пълния предявен размер от 24,84лв.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 75лв., от
които следва да му се присъдят 8,53лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 75лв. за
държавна такса, 400лв. депозит за особен представител, 300лв. депозит за експертиза и
претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя
на 100лв. От общия размер – 875лв., съразмерно следва да му се присъдят 99,60лв.
Ответникът е представляван от особен представител и не е доказал направата на
разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, срещу К. А. А., ЕГН: **********, с
адрес: **************************************, ап. 21, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
6
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 46035/2024г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 101,16лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.06.2021г.-30.04.2023г. до имот, находящ се в
*******************************************, аб. № **********, ведно със
законната лихва от 26.07.2024г. до изплащане на вземането, 22,44лв. - мораторна лихва
върху горната главница за периода 15.08.2022г.-12.07.2024г., 12,42лв. - цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.06.2021г.-30.04.2023г., ведно със
законната лихва от 26.07.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 101,16лв. до
пълния предявен от 952,59лв. и за м.05.2021г., иска за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 22,44лв. до
пълния предявен от 211,31лв., както и изцяло иска за сумата от и 6,16лв. -
мораторна лихва за периода 15.08.2021г.-12.07.2024г. върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.06.2021г.-30.04.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. А. А., ЕГН: **********, с адрес:
**************************************, ап. 21, да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” №23Б, сумата от 8,53лв. – разноски в заповедното производство и сумата
от 99,60лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Нелбо“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7