№ 7039
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20241100511117 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-чл.273 ГПК.
С решение № 13198 от 04.07.2024 г., постановено по гр.дело № 18800/2024 год. по
описа на СРС, І Г.О., 157 с-в, е признато за установено по предявения от ищеца М. Е.
Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“********* по реда на чл.422 ГПК иск с
правно основание чл.86 ЗЗД, че „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано от
изпълнителния директор И.Е. дължи на М. Е. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к.“*********, сумата 323,49 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 08.01.2021 г. до 08.01.2024 г. върху главница в размер на
985,59 лв., която ответникът е осъден да заплати на наследодателя на ищеца с влязло в
сила решение № 20202440/18.09.2021 г., постановено по гр.дело № 71271/2019 г. по
описа на СРС, 29 с-в, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 1962/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в. С
решението на съда е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано от
изпълнителния директор И.Е. да заплати на М. Е. Ф., ЕГН **********, с адрес:
1
гр.София, ж.к.“*********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 25 лв. - разноски в
заповедното производство и сумата 25 лв. - разноски в исковото производство. С
решението на съда е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано от
изпълнителния директор И.Е. да заплати на адв.К.И. Б., ЕГН **********, с адрес на
кантората: гр.София, ул.“********, на основание чл.38, ал.1, т.2 Закон да адвокатурата
сумата от 100 лв. - адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на заявителя по ч.гр.дело № 1962/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в. С решението
на съда е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано от изпълнителния
директор И.Е. да заплати на адв.С. Й.Д., ЕГН **********, с адрес на кантората:
гр.София, ул. „********, офис - Партер, на основание чл.38, ал.1, т.2 Закон за
адвокатурата сумата от 300 лв. - адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на ищеца в исковото производство.
Срещу постановеното от СРС, 157 с-в решение е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника „Топлофикация София“-
ЕАД, гр.София, чрез юрк.В.Г., с която се обжалва решението на съда изцяло, като се
излагат доводи за неговата неправилност. Въззивникът- ответник, чрез процесуалния
си представител юрк.В.Г. моли съда обжалваното решение да бъде отменено изцяло, и
вместо това да бъде постановено друго, с което предявения по реда на чл.422, ал.1 от
ГПК, установителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД бъде отхвърлен, като
неоснователен. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна - ищец М. Е. Ф., чрез пълномощника си адв.М. Л., оспорва
жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по
чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима,
поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е
2
допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми
на закона.
Обжалваното първоинстанционно решение отговаря на всички изисквания за
валидност на съдебното решение - постановено е от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма,
подписано е и изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното
съдържание.
Обжалваното първоинстанционно решение е и допустимо - не са нарушени
процесуалните изисквания за постановяването му, не са налице процесуални пречки
или липсата на положителни процесуални предпоставки за предявяването на иска.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Обжалваното решение е и правилно, като настоящата въззивна инстанция
напълно споделя изложените в обжалвания съдебен акт мотиви, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения от ищцата срещу ответника по реда
на чл.422 ГПК установителен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени
конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение
между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са
общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във
въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Предметът на задължението за законна лихва, т.е. такава, която се дължи при
настъпване на определените от закона юридически факти, установена е нормативно и е
извън волята на договарящите, следва да е еднороден с този на главния дълг, поради
нейния акцесорен характер и функционалната и обусловеност от последния, но това
само по себе си не означава, че вземането за лихва няма и самостоятелност,
позволяваща защитата му чрез отделен самостоятелен иск и аргумент в тази насока са
както различният въведен от законодателя давностен срок за погасяването му, така и
законовото правило на чл.76, ал.2 ЗЗД. С оглед на което при наличието на присъдена
главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва
върху същата, не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в
отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния и спрямо главния
дълг, характер. Такъв е именно и процесния случай.
3
В решение № 50/12.03.2010 г. по т.дело № 485/2009 г. на ВКС, II т.о.,
постановено по чл.290 ГПК е разгледана сходна хипотеза на предявен в самостоятелно
производство иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху присъдена с влязло
в сила решение неустойка. Прието е, че кредиторът може да претендира и законната
лихва върху вземането за неустойка, след датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на главния дълг, щом като не е налице произнасяне в тази
насока с предходния влязъл в сила съдебен акт. Посоченото разрешение се поддържа
от настоящия въззивен състав и следва да намери приложение в конкретния случай.
След като в производството по по гр.дело № 71271/2019 г. по описа на СРС, 29 с-в
претенция за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД изобщо не е предявена, то е несъмнено
правото на ищцата да претендира заплащането на това обезщетение за забава в
отделно производство, което е сторила с предявяването на иска си пред Софийски
районен съд. И разбира се, след като към момента на предявяване на този иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, присъдената главница все още не е заплатена от
ответника, тя може да претендира присъждане на законната лихва върху нея от датата
на завеждане на исковата молба в съда до момента на окончателното изплащане. Няма
съмнение, че ако бе предявена в рамките на производството по гр.дело № 71271/2019 г.
по описа на СРС, 29 с-в, претенцията би била допустима. На същото основание тя е
допустима и като предявена чрез отделен иск. Изложените от ответника във въззивната
жалба съображения в обратния смисъл са вътрешно противоречиви и изцяло
неоснователни.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
По отношение на разноските за въззивното производство.
При този изход на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. От друга страна, с оглед на обстоятелството, че
процесуалното представителство на ищцата М. Е. Ф. във въззивното производство е
осъществено от адв.М. Л. при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, поради което, предвид
фактическата и правна сложност на делото и с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22 на СЕС, на същия следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер
на сумата от 100 лв. за въззивното производство.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13198 от 04.07.2024 г., постановено по гр.дело №
18800/2024 год. по описа на СРС, І Г.О., 157 с-в.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“-ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23-Б, да заплати на адв.М. Л. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ул.********, вход от ул.“Неофит Рилски“ на основание
чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 100 лв. / сто лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на чл.280,
ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5