Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260392/01.10.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 642 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по исковa молба от „ЮБЦ" ЕООД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, срещу С.А.С..
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и ответника бил сключен договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********* от 24.08.2015 г., с който му била предоставена мобилна услуга на мобилен номер ********* с избран абонаментен план VIVACOM Smart М с месечна абонаментна такса 23.99 лева с допълнителен пакет Удвоени MB на максимална скорост VIVACOM Smart с месечна абонаментна такса 1.99 лв. за срок от 24 месеца. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор, предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определяла началната и крайната му дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги за месеците 10.2017 г. - 03.2018 г. вкл., което обусловило правото на оператора на основание т. 43 от Общите му условия да прекрати едностранно договора между тях, като издадените и неплатени фактури за този период били за сума в общ размер на 183,10 лв., представляваща потребена и неплатена далекосъобщителна услуга. На 16.10.2018 г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД сключило договор за цесия със "С.Г.Груп" ООД, по силата на който последното дружество придобило вземанията по посочените в исковата молба фактури спрямо С.А.С.. На 1.10.2019 г. "С.Г.Груп" ООД прехвърлило всички свои вземания по горепосочения договор на „ЮБЦ" ЕООД. Ищецът сочи, че към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп" ООД, което дружество уведомило длъжника от името на „Българска Телекомуникационна компания" ЕАД за цесията от 16.10.2018 г., и от свое име, в качеството си на цедент от 1.10.2019 г. Сочи се още, че за заплащане на дължимата сума, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 2553/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково. Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение било подадено възражение от длъжника. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца гореописаната сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2553/2020 г. по описа на РС – Хасково до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
С исковата молба е направено искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 260907/07.07.2021 г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъде уважен предявения иск, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2553/2020 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат общо на 205,00 лева, от които 25,00 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива в размер общо 205,00 лева, от които 25,00 лева – внесена държавна такса и 180,00 лева - платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по отношение на С.А.С., ЕГН ********** ***, че дължи на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 183,10 лева, представляваща стойността за потребени и незаплатени електронни съобщителни услуги за периода от месец 10.2017 г. от месец 03.2018 г. вкл. по сключен между С.А.С. и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД договор с клиентски номер ********* от 24.08.2015 г., прехвърлена на „С.Г.Груп“ ООД по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, а впоследствие - на “ЮБЦ” ЕООД по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. между “ЮБЦ” ЕООД и „С.Г.Груп“ ООД.
ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН ********** ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Триадица, бул. „България” № 81,
вх. В, ет. 8, сумата от 410,00 лева, от която 205,00 лева,
представляваща направени разноски по настоящото дело и 205,00 лева,
представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2553/2020 г. по описа на РС –
Хасково, за които е издадена Заповед № 260336/06.11.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
/Петър
Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.