Решение по адм. дело №285/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 46, ал. 5 от ЗОС.

Образувано е по жалба на С. К. Н. с [ЕГН] от [населено място], О. С. 2, вх. А, ет. 1 , ап. 2 срещу Заповед № 686/16.05.2023 г. на Кмета на Община [населено място], с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС, чл. 40, ал. 1, т. 8 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община [населено място] (Наредбата), е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателя, за общинско жилище, находящо се в [населено място], О. С. 2, вх. А, ет. 1 , ап. 2, поради необитаване на жилището за повече от шест месеца.

Жалбоподателят счита оспорения акт за неправилен, необоснован и незаносъобразен. Настоява, че заповедта страда от пороци, представляващи съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправните разпоредби. Възразява срещу извода на административния орган за необитаване на жилището повече от 6 месеца. Инвокира липса на мотиви относно периода на отсъствие. Релевира негово заболяване, което е наложило лечението му извън [населено място]. Твърди, че в имота живее също така неговата дъщеря, която е била в контакт с служителите на общинската администрация в [населено място] по повод тяхно посещение на адреса. Оспорва доказателственото значение на извършените служебни справки за преминаването му пред ГКПП, т.к. са непълни, недостоверни поради факта на приемане на България в ЕС и неосъществяване на физически контрол от граничните органи на всички физически лица.

Ответникът чрез своя проц.представител оспорва жалбата като неоснователна. Настоява процесната заповед като правилна да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт, депозирана в предвидения от закона срок, при получена заповед на 28.05.2025 г. и подадена жалба на 06.06.2025 г., срещу подлежат на съдебно оспорване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна при следните съображения:

Между страните С. Н., като титуляр, и Община [населено място] има сключен договор за отдаване под наем от 26.06.2014 г. на процесния недвижим имот, последно анексиран на 07.06.2020 г. Като наематели са вписани сина и дъщерята на С. Н. – С. Н. и Ж. Н..

При неколкократни посещения от служители на общинска администрация, обективирани в констативни протоколи, приложени по делото, се установява, че титулярът на договора за наем отсъства, като при едно от посещенията е посочено, че лицето е в чужбина, където работи и окончателно ще се върне през месец юли. За трудовата ангажираност на наемателя е представен превод на трудов договор от 2019 г.

По делото липсват декларации по чл. 59, ал. 2 от Наредбата. Такива, не се твърди от оспорващия, че са попълвани и подавани.

За влошеното здравословно състояние на С. Н. са представени епикризи, амбулаторни листи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Административният акт е издаден от компетентия по материя и степен орган при условията на заместване.

Спазено е изискването за форма при постановяване на оспорения акт. Заповедта съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.

Като правно основание за издаване на атакувания акт е посочена разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС - отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище.

Като условия за настаняване в общинско жилище в чл. 6, ал. 2 Наредбата се сочат:

Кандидатите да отговарят едновременно на следните условия:

1. Поне един член от семейството/домакинството е физическо лице с постоянен и настоящ адрес на територията на Община [населено място] пет години без прекъсване, считани преди датата на подаване на заявление по чл. 7 ал. 1.

2. Не притежават жилище, вила, или повече от една втора идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване, или право на ползване върху тях, на територията на Община [населено място] с изключение на получени в наследство след първоначалното настаняване.

3. Не притежават незастроен поземлен имот, предназначен за жилищно или вилно строителство, или право на строеж върху такива имоти или повече от една втора идеални части от тях, на територията на Община [населено място], с изключение на получени в наследство след първоначалното настаняване.

4. Не притежават ателиета, както и работилници, магазини, складове за търговска и стопанска дейност, или повече от една втора идеални части от такива имоти в страната.

5. Не са прехвърляли имоти и вещни права върху тях, през последните десет години, с изключение на продажба на имот по принудителен ред, продажба на земеделски земи, прекратяване на съсобственост, прехвърляне на идеални части на трето лице, дарение в полза на Общината.

6. Не притежават имоти, моторни превозни средства, както и налични парични средства по влогове на обща стойност, по-голяма от десет хиляди лева, както и повече от тридесет декара земеделска земя.

7. Срещу лицата и членовете на техните семейства/домакинства не е изпълнена процедура по чл. 65 от ЗОС за изземване на общинско жилище, освен ако са изтекли повече от 5 години от освобождаването му и са погасени всички задължения към Общината за предходното наето жилище.

8. Имат доказан в страната и до шест месеца в чужбина средно месечен доход на лицето, семейството/домакинството, след облагане със съответните данъци за предходната година, формиран от трудови възнаграждения, помощи, пенсии, наеми, хонорари, дивиденти, арендно възнаграждение от земеделски земи и други, обезпечаващ заплащане на месечен наем и консумативи за жилището: ел. енергия и вода, съобразени с квадратурата на жилището и брой членове на домакинството.

9. Притежаваните имоти изброени в т. 2 и т. 3 по отношение, на които са учредени вещни права на ползване по отношение на трети лица са изключение от изискванията на чл. 6, ал. 2, т. 2 и 3.

10. Всички горецитирани изисквания са относими общо за цялото семейство/домакинство.

Условието титулярът на наемното правоотношение да не напуска страната за повече от 6 месеца през времетраене на договора не фигурира към условията за настаняване в общинско жилище. То представлява основание за прекратяване по смисъла на т. 9, от ал. 1 на чл. 46 от ЗОС.

При тези мотиви актът за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС не съответства на материалноправните разпоредби, което го прави унищожаем административен акт.

С оглед горните аргументи, съдът намира жалбата за основателна, поради което оспореният акт следва да бъде отменен.

Жалбоподателят не претендира разноски.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, ІІ състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 686/16.05.2023 г. на Кмета на Община [населено място], с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС, чл. 40, ал. 1, т. 8 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община [населено място] (Наредбата), е прекратено наемното правоотношение с С. К. Н. с [ЕГН], за общинско жилище, находящо се в [населено място], О. С. 2, вх. А, ет. 1 , ап. 2, поради необитаване на жилището за повече от шест месеца.

Решението не подлежи на обжалване.