Решение по адм. дело №348/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 – 4 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на В. К. Б. от [населено място], общ. Трявна, обл. Габрово срещу Решение № 129/04.09.2025г. на Директор на ТД на НАП В. Търново, с което е оставена без уважение жалба вх. №Ж-07-32/01.09.2025г. от В. К. Б. срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. №[рег. номер]-23-0002087/25.07.2025г., издадено от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново.

Според жалбоподателя в обстоятелствената част на обжалваното Решение липсвали мотиви за налагане на обезпечителните мерки. В Решението било посочено, че Заповедта за възлагане на ревизия е от 18.07.2025г., като била получена от жалбоподателя много по- късно, а искането за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице било от 24.07.2025г. и било получено също по- късно от Б.. Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 от ДОПК предполагало наличието на образувано и висящо ревизионно производство, а такова се образувало с издаването на заповед за възлагане на ревизия, като по силата на чл. 113, ал. 2 от ДОПК таз0и заповед следвало да бъде връчена на данъчно задълженото лице. Срокът за извършване на ревизия започвал да тече съгласно чл. 114 ДОПК от датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия на ревизираното лице. Следователно преди датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия на ревизираното лице данъчните органи не могат да извършват никакви процесуални действия по ДОПК във връзка с образуваното ревизионно производство, вкл. да предприемат действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки.

Според жалбоподателя това обстоятелство препятствало изготвянето на мотивирано предложение за налагане на предварителни обезпечителни мерки, тъй като по такава ревизия след като не било извършено никакво действие по събиране на доказателства нямало как предложението за налагане на ПОМ да е обосновано и мотивирано.

В жалбата се излага също, че посочения в искането размер на задълженията не бил подкрепен с никакви мотиви, основани на изследване на обстоятелствата относно декларираните и проверени задължения, наличните активи и дали техния размер е достатъчен да покрие публичните задължения. От изложените мотиви не ставало ясно въз основа на какви доказателства по време на ревизията е определен посочения предполагаем размер на задълженията.

В случая нито обжалваното решение, нито постановлението били мотивирани по отношение на размера на задълженията- посочения размер бил бланкетен, без да се основава на каквито и да е било доказателства за започнала проверка.

С жалбата се иска отмяна на наложените предварителни обезпечителни мерки ведно с потвърждаващото ги решение на директора на ТД на НАП.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски по списък.

Ответната страна –Директор на ТД на НАП В. Търново, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представя писмени бележки. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-04000725003599-020-001/18.07.2025г. на В. К. Б. от [населено място] общ. Трявна, обл. Габрово е възложена ревизия за установяване на отговорността му за задължения по закон за корпоративен данък, отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, отговорност за ДДФЛ- свободни професии, граждански договори и др., отговорност за Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, отговорност по ЗДДС, отговорност за ДОО- за осигурители, отговорност за вноски за здравно осигуряване- за осигурители, отговорност за Универсален пенсионен фонд- за осигурители, отговорност за Професионален пенсионен фонд. Заповедта е изпратена за връчване на 18.07.2025г. и е получена от жалбоподателя значително по- късно- през м. август 2025г.

Представено е искане изх. № Р-04000725003599-039-001/21.07.2025г. от органа по приходите З. З.- главен инспектор по приходите, в качеството на ръководител ревизия, с което е поискано налагането на предварителни обезпечителни мерки - запор върху паричните средства на физическото лице В. Б., находящи се в банки и банкови институции, възбрана на имоти и запор на притежавани МПС. В искането е посочено, че очакваният размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионния акт и ще подлежат на внасяне е в размер на главница и лихва общо 172 016, 55 лева, изчислен към 18.07.2025г. В искането не е отразен източника от търговска дейност през ревизирания период на ревизираното лице. Искането не е мотивирано с възложена и неприключена проверка по отношение на В. Б. или „К. 2013“ЕООД. Липсват каквито и да е мотиви в така представеното Искане, като единствено е посочен предполагаем размер на задълженията, без да се конкретизира как е формиран.

В резултат на извършена проверка в информационните масиви на НАП и по-точно подадени декларации за периода, посочени в ЗВР е установено, че ревизираното лице е декларирало данни, по които не е установено, че са формирани задължения общо в размер на 172 016, 55 лева вкл. лихви до 18.07.2025г. Липсват мотиви от ревизиращия екип, дали налагането на предварителните обезпечителни мерки е необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Във връзка с искането е издадено оспореното Постановление изх. №[рег. номер]-023-0002087/25.07.2025г. на главен публичен изпълнител, с което е наложен запор по отношение на наличните към момента на действията по опис и изземване парични средства в ОББ АД, банка ДСК АД, Юробанк България АД, както и наложен запор на ид. части от подробно описани МПС, възбрана на ид. части от недвижими имоти в [населено място], обл. Габрово.

Срещу постановлението е подадена жалба от страна на В. К. Б., която е оставена без уважение от Директора на ТД на НАП В. Търново и е потвърдено Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки с Решение №129/04.09.2025г. на Директора на ТД на НАП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна – адресат на оспореното решение, подадена е пред компетентния съд и в предвидения за това срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на съдебен контрол на настоящото производство са постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП В. Търново. По аргумент от нормата на чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът извършва преценка и на законосъобразността на постановленията за налагане на обезпечителни мерки. Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта (постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на НАП по чл. 197, ал. 1 ДОПК) са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличие на компетентност на органа; спазване на материалноправните и процесуалните правила при издаването им; изискването за форма и съобразяване с целта на закона (чл. 160, ал. 2 вр. чл. 144, ал. 2 ДОПК).

Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган съгласно чл. 167 вр. с чл. 195, ал. 3 ДОПК. Спазена е формата, установена в разпоредбата на чл. 196, ал. 1 ДОПК. Директорът на ТД на НАП В. Търново, като компетентен горестоящ административен орган, е постановил решение в срока по чл. 197, ал. 1 ДОПК, съобразено с изискванията за форма, установени в същата правна норма.

Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ДОПК урежда случаите на налагане на обезпечителни мерки. Въпросните мерки имат привременен характер (чл. 121, ал. 4 и 5 ДОПК), като предназначението им е да гарантират събирането на публичните вземания на този етап от ревизионното производство, с оглед предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на длъжника, които биха осуетили събирането на задълженията за данъци, които ще бъдат установени с ревизионен акт. Ако при приключване на ревизионното производство с ревизионен акт бъдат установени публични задължения в очаквания размер, публичният изпълнител пристъпва към продължаване действието на наложените мерки съгласно възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 121, ал. 6 ДОПК с налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195 ДОПК от същия вид и върху същото имущество, обезпечаващи конкретно установените по основание и размер публични задължения, а в случай че не се стигне до установяване на очаквания размер на публичните задължения, може да се процедира по реда на чл. 208, ал. 1 от ДОПК.

В рамките на производството по издаване на постановлението за предварително обезпечаване чрез налагането на съответните мерки компетентният публичен изпълнител извършва преценка дали действително ще бъде невъзможно, респ. затруднено събирането на публичните задължения и при съобразяване на условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК, той има правомощието да наложи обезпечение. Преценката за евентуална затрудненост на събирането на задълженията е в рамките на неговата дискреционнна власт.

Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителните мерки, в три хипотези: 1 предоставянето от страна на длъжника на обезпечение в пари, безусловна или неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2 липса на изпълнително основание, или 3 неспазване на изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК.

В конкретния случай от страна на жалбоподателя се оспорва изпълнението на изискванията по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, по съображения, че искането за налагане на обезпечителните мерки не е мотивирано. Излагат се съображения и за това, че е допуснато свръхобезпечение, тъй като стойността на възбранените имоти, банкови сметки и възбранени МПС многократно надхвърля очаквания размер на задълженията.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна.

Съгласно хипотезата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК: В хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Видно от цитираната разпоредба, законодателят не е ограничил компетентния орган да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки във рамките на едно ревизионно производство, като безспорно в настоящия слушай е налице искане от ревизиращия екип, във връзка с което публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново е издал процесното постановление.

Настоящия съдебен състав на АдС Габрово констатира незаконосъобразност на оспореното решение, поради следното:

Предварителните обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК се налагат с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и данъчно-осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

От редакцията на чл. 121, ал. 1 от ДОПК следва, че предварителното обезпечение следва да се прилага само при констатирана и обоснована опасност, че изпълнението на очакваните по размер задължения ще бъде сериозно затруднено или осуетено.

В Постановлението, което е потвърдено като законосъобразно от директора на ТД на НАП, липсват фактическите и правни основания за издаването му. Не е посочена конкретна обезпечителна нужда, като липсват мотиви въз основа на които публичния изпълнител иска налагане на обезпечителната мярка. Не е констатирано, че ще се затрудни събирането на вземанията по бъдещи публични задължения. Обезпечителната нужда не може да се определя принципно, а изрично изисква самостоятелна преценка, каквато в случая не е направена от публичния изпълнител при издаване на постановлението, а такава не е заявена и в отправеното искане за налагане на ПОМ.

В тежест на органите на приходната администрация е да докажат и мотивират предпоставките за допускане на обезпечение и за налагане на обезпечителните мерки - възбрана върху описаните в ПНПОМ недвижими имоти, банкови сметки и МПС с което лицето търпи определени затруднения да осъществява дейността си. Предварителното обезпечение следва да бъде прилагано само при констатирана опасност да бъдат засегнати важни държавни или обществени интереси, или при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на бъдещия ревизионен акт. В случая такава преценка не е направена и липсва обоснована и мотивирана обезпечителна нужда за налагане на обезпечителните мерки в тази насока. В тази връзка следва да се посочи, че в ревизионното производство е констатирано, че лицето притежава недвижими имоти – поземлени имоти и сгради, МПС и банкови сметки, като липсва посочване на данъчната оценка на възбранените ид. части от поземлени имоти, стойността на възбранените МПС, банкови сметки, поради което не може да се приеме за основателен изводът, че ще бъде затруднено събирането на предполагаемо задължение в общ размер на 172 016, 55 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Необходимостта от налагане на мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона цел.

Липсата на мотиви относно необходимостта за налагане на мярката, съставлява нарушение на изискването на чл. 195, ал. 2 ДОПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона. Това нарушение е особено съществено и е основание постановлението за налагане на обезпечителните мерки да бъде отменено като незаконосъобразно.

Изискването за съразмерност между обезпечението и вземанията на държавата е въведено с разпоредбата на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, според която обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5. Отделно от това, разпоредбата на чл. 198, ал. 2 от ДОПК допуска публичният изпълнител да наложи няколко по вид обезпечения, но до общия размер на вземането.

Горното означава, че при определяне на обезпечителната мярка винаги трябва да се държи сметка както за обезпечителната нужда на публичния взискател, така и за интересите на длъжника, без прекомерното му обременяване. Това изискване произтича пряко и от принципа на съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 6 от АПК, според който административният орган трябва да упражнява възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК поставя изискване изпълнението да е невъзможно или значително затруднено. Освен преценка за размера на очакваното задължение, следва да се извърши преценка и на имущественото състояние на ревизираното лице. Това е така, защото обезпечителната нужда не може да се определи принципно само от очаквания размер на задълженията, а следва да се извърши преценка и на възможността задължението в този размер да се изпълни с разполагаемото имущество и то при съобразяване с условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК. По делото липсват данни да е извършена и такава преценка.

Първото отменително основание по чл. 197, ал. 3, пр. 1 ДОПК в случая не е налице. Нито с жалбата, нито до приключване на устните състезания по делото не са представени доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, което да обуславя съдебна отмяна на обезпечителните мерки

Второто отменително основание по чл. 197, ал. 3, пр. 2 от ДОПК не е приложимо с оглед това, че спорните обезпечителни мерки са предварителни по чл. 121, ал. 1 от ДОПК за обезпечаването на бъдещо публично вземане към жалбоподателя, като за налагането им изпълнително основание по чл. 209, ал. 2 ДОПК не се изисква. Спорът по делото е относно третото отменително основание по чл. 197, ал. 3, пр. 3 ДОПК – дали обезпечителни мерки са наложени при спазване на изискванията по чл. 121, ал. 1 ДОПК.

В случая единственото твърдение за очакваните задължения е, че са налице подадени декларации, въз основа на които е преценен и размера на задължението. Липсват данни за извършена проверка или изискани документи от проверяването лице. Съдът изрично е указал на страните тежестта на доказване със съдебния акт за насрочване на първото съдебно заседание по делото. Така, в тежест на ответника е да докаже приетото в мотивите на обжалваното решение, че постановлението на публичния изпълнител е издадено въз основа на надлежно мотивирано искане на орган по приходите за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Преценката за съществуване на основанието по чл. 121, ал. 1 ДОПК за издаване на ПНПОМ, е в зависимост от мотивирането на искането за налагане на обезпечителни мерки на жалбоподателя. Според текста на цитираната разпоредба на чл. 121, ал. 1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаването на ревизионния акт, органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Мотивиране следва да бъде извършено както по отношение на имуществото на лицето, така и по отношение на предполагаемото вземане. Мотивирано означава обосновано, подкрепено с факти и доказателства, искане на органа по приходите до публичния изпълнител за налагането на предварителни обезпечителни мерки. В случая няма данни да са извършени проверки до доставчици на жалбоподателя. Неясно остава какви действия са извършени в ревизионното производство, какви факти са установени въз основа на какви събрани доказателства. Според съда ревизионното производство по ДОПК и това по обезпечаване на публичните задължения на данъчнозадължения субект са две отделни производства по ДОПК, но от друга страна, обезпечаването на задълженията е обусловено от определянето на предполагаемия размер, който се дължи и установяване на основанията за налагане на мерките по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Съдът счита, че законосъобразното развитие на обезпечителното производство по ДОПК предполага активни процесуални действия от страна на ревизиращите в съответствие с правомощията им по чл. 3 и чл. 5 от ДОПК. Именно поради това и предварителните обезпечителни мерки са скрепени със срок, за който същите следва да бъдат наложени- чл. 121, ал. 4 от ДОПК, а след изтичането им при определени законови предпоставки, те могат да бъдат продължени по инициатива на публичния изпълнител- чл. 121, ал. 6 от ДОПК. Мотивите на искането, съответно на постановлението, винаги следва да са основани на събрани доказателства, които да са обсъдени в съвкупност и съобразно правилата за определяне на конкретния данък, предмет на ревизията, да водят до извод за наличие на основание за определяне на задължение за такъв вид данък. Това може да се случи при активни процесуални действия на ревизиращите органи и следователно не през времето когато ревизионното производство е спряно.

Нужно е да са спазени и основните принципи на правото, част от които е принципът за "Съразмерност" в административния процес, който намира проявление в правилото, че наложеното обезпечение следва да съответства на очакваното задължение. Това, както и посочено по- горе не е спазено при постановяване на оспореното Постановление и потвърдителното Решение на директор на ТД на НАП В. Търново.

Спорен е въпроса дали предварителните обезпечителни мерки са наложени в хода на извършвана на дружеството ревизия, тоест при образувано и неприключило ревизионно производство. Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Видно от нормата на чл. 114, ал. 1, изр. 1 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. В случая ЗВР № Р-04000725003599/18.07.2025г., с която е възложена ревизия на В. Б. му е връчена значително по- късно- през м. август 2025г. Следователно към момента на отправяне на мотивираното искане от органа по приходите и на издаване на постановлението на 25.07.2025г. първата предвидена в чл. 121, ал. 1 от ДОПК предпоставка не е била налице, а именно - не е било налице валидно започнало ревизионно производство по отношение на В. Б.. Фактически в периода след издаване на заповедта за възлагане на ревизията и преди връчването й, без да са извършени никакви процесуални действия, въз основа на които да се установят факти в ревизионното производство е направено искане за предварително обезпечаване на вземанията и е издадено на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Позоваването на подадени декларации, без да се твърди дори извършена проверка по отношение на В. Б., чиито доказателства да са приобщени към ревизията с протокол за приобщаване, не е убедителен аргумент, че органите по приходите са успели в краткия срок да направят коректни изчисления относно размера на дължимите публични задължения на проверяваното лице.

Размерът на данъчната основа безспорно рефлектира върху правната сфера жалбоподателя, тъй като пряко формира размера на дължимите публични вземания, а оттам и на наложеното обезпечение. В тази връзка, съдът счита, че от оспорените ПНОМ и потвърждаващото го решение не става ясно по какъв начин се е стигнало до именно този резултат. Размерът на задълженията не е подкрепен с никакви мотиви, основани на изследване на обстоятелствата относно декларираните и проверени задължения, наличните активи и дали техния размер е недостатъчен да покрие публичните задължения. Действително към ПНОМ се намират мотиви, които обаче не са конкретизирани, предвид липсата на отбелязване на причините за всяко от необходимите условия за налагане на предварителни обезпечителни мерки поотделно. Дори и да не разполага с възможност в производството по чл. 121, ал. 1 от ДОПК публичният изпълнител да проверява размера на задълженията, подлежащи на обезпечение, той следва да следи дали искането, с което е сезиран е мотивирано, каквото е императивното изискване на закона. В случая искането, въз основа на което е издадено процесното постановление изобщо не е мотивирано както по отношение размера на задълженията – посоченият размер е изцяло бланкетен, без да се основава на каквото и да било доказателство. По същия начин е посочен и размера на обезпеченото задължение в издаденото постановление – нарушение на изискването за форма по чл. 196, ал. 1, т. 5 от ДОПК, което препятства не само правото на защита на жалбоподателя, но и съдебния контрол за наличие на обезпечителна нужда и спазването на чл. 121, ал. 3 от ДОПК. Като не е взел предвид, че обезпечителните мерки са наложени на В. Б. преди да е започнало възложеното със ЗВР № №Р-04000725003599/18.07.2025г., ревизионно производство, директорът на ТД на НАП В. Търново е издал едно незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, както подлежи на отмяна и постановлението, с която са наложени предварителните обезпечителни мерки.

Допълнителен мотив за незаконосъобразност на решението е факта, че административният орган не е отчел липсата на данни за спазването на разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК при налагането на обезпечителните мерки. Видно от нея, предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.

Тези обстоятелства, липсата на мотиви в двата оспорени акта и изводите, основани на неизяснена фактическа обстановка, обосновават извод за недоказана обезпечителна нужда и нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, което налага отмяна на решението на директора на ТД на НАП В. Търново и на потвърденото с него ПНПОМ №[рег. номер]- 23-0002087/25.07.2025г.

Жалбоподателят е претендирал разноски, които с оглед изхода на спора му се следват в размер на 10 лв. държавна такса и възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лева съгласно представената претенция. Така заявеното и присъдено възнаграждение за адвокат не следва да бъде редуцирано въпреки своевременно заявеното възражение за прекомерност от пр. представител на ответника. Представени са доказателства че възнаграждението е заплатено, като размерът му е съобразен с предвидения такъв за подобен вид дела в чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По изложените съображения и на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК и чл. 160, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 144, ал. 2 от ДОПК, Административен съд Габрово

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №129/04.09.2025г. на директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите В. Търново.

ОТМЕНЯ Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, изх. № [рег. номер]-023-0002087/25.07.2025г., издадено от публичен изпълнител ТД на НАП ИРМ Габрово.

ОСЪЖДА ТД на НАП В. Търново да заплати на В. К. Б. от [населено място], общ. Трявна, обл. Габрово сумата от 1010 лв. разноски в производството.

ИЗПРАЩА делото като преписка на публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново ИРМ Габрово, като го задължава, в 7-дневен срок от получаване на решението, или от сезиране от страна на В. К. Б. [ЕГН] от [населено място], общ. Трявна, обл. Габрово да вдигне наложените с постановлението обезпечителни мерки.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.