РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Белоградчик, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20251310100133 по описа за 2025 година
Предявен е иск по чл. 357 КТ – за отмяна на наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
В исковата молба, ищцата твърди, че е работила по трудово
правоотношение с ответника. Излага, че със Заповед № 73 от 04.11.2024 г. на
Управителя на ЦНСТПЛПР – с. Воднянци, трудовото правоотношение с нея е
прекратено, като същата е била дисциплинарно уволнена. Ищцата е оспорила
заповедта, с която й е наложено най – тежко дисциплинарно наказание, като е
образувано гр. д. № 5/ 2025 г. по описа на РС – Белоградчик. Сочи, че с
доказателствата по делото по гр.д. № 5/ 2025 г., от страна на ответника е била
представена и друга заповед на Управителя на ЦНСТПЛПР – с. Воднянци –
Заповед № 41 от 20.06.2024 г., по силата на която на ищцата Ц. К. А. е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, предмет
на настоящото производство. Ищцата твърди, че за заповедта, с която й е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е узнала
от момента на представянето й по гр.д. № 5/ 2025 г. Твърди, че заповедта с №
41/ 20.06.2024 г. е съставена за нуждите на гр.д. № 5/ 2025 г., за да докаже
1
„системност на нарушенията“, за което ищцата е дисциплинарно уволнена.
Сочи, че Заповед № 41 от 20.06.2024 г., по силата на която й е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, е съставена
впоследствие, същата не й е била надлежно връчена, не са й поискани
обяснения преди да й бъде наложено дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение“. Сочи се, че всички тези доказателства са
създадени за нуждите на другото дело /гр. д. № 5/ 2025 г./, по което предмет на
обжалване е Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
С настоящата Искова молба, се моли съда да отмени Заповед № 41 от
20.06.2024 г. на Управителя на ЦНСТПЛПР – с. Воднянци, с която на ищцата
Ц. К. А. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, тъй като същата е незаконосъобразна, поради това, че е съставена
за нуждите на друго дело, не е била връчена на ищцата, не са й поискани
обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, поради което и е
нарушена разпоредбата на чл. 193 КТ. Ищцата отрича да е извършила
вмененото й дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина, за което й е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Ищцата е представлявана от адв. Р. Р. от АК – Видин. В съдебно
заседание, процесуалния представител на ищцата поддържа Исковата молба и
моли съда да уважи предявения иск и да отмени процесната Заповед. В същия
смисъл е пледоарията на процесуалния представител на ищеца, в хода устните
състезания. Подробни доводи са изложени в представени Писмени бележки.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран отговор на исковата молба от
представителя на ответника – адв. Р. Д. от ВАК. Оспорва иска. Твърди се, че са
спазени всички нормативни изисквания на КТ при издаването на оспорената
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Сочи се, че на ищцата
надлежно са били изискани писмени обяснения и е спазена разпоредбата на
чл. 193 КТ. Същите са били изискани на 04.06.2024 г., но тъй като ищцата е
отказала да получи писмото – искане, отказът й е удостоверен с двама
свидетели. Отрича Заповед № 41 от 20.06.2024 г. на Управителя на
ЦНСТПЛПР – с. Воднянци, по силата на която на ищцата Ц. К. А. е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, да е съставена
впоследствие, за нуждите на друго дело. Сочи, че в ответната институция се
2
води надлежна заповедна книга, прошнурована и номерирана, в която се
съдържа и процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. Твърди се, че стриктно е сразена е
процедурата на чл. 193 КТ, преди на ищцата да бъде наложено
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“. При тези
съображения, се моли съда да отхвърли предявения иск. От процесуалния
представител на ответника са Представени писмени бележки.
По искане на пълномощникът на ответника, по делото са допуснати и
разпитани свидетелите Н. П. К. и М. Т. Г.
За нуждите на делото от ответника е изискана и представена Рапортна
книга за 2024 г. – 2 тома, в оригинал.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна:
При спазване на установената съдебна практика, че в този вид
производства, доказателствената тежест принадлежи изцяло на работодателя,
съдът, с доклада по делото, вмени в доказателствена тежест на ответника
следните обстоятелства: че е спазена процедурата по чл. 193, чл. 194 и чл. 195
КТ при налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за
уволнение” на ищцата, в това число, че преди издаване на Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, от ищца са поискани обяснения; че
Заповед № 41 от 20.06.2024 г. на Управителя на ЦНСТПЛПР – с. Воднянци, по
силата на която на ищцата Ц. К. А. е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, е връчена на ищцата.; че Заповедта е
мотивирана и съдържа всички реквизити – посочен е нарушителя, описани са
нарушенията на трудовата дисциплина, както и кога са извършени
нарушенията, конкретизирано е наказанието и законовия текст, на основание
на който се налага.; че ищцата е извършила нарушенията на трудовата
дисциплина за които й е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”.
Работодателят – ответник, е страната в процеса, която следва да докаже
възникването на фактическия състав на нарушението визиран в заповедта,
както и че правото за налагане на дисциплинарното наказание е упражнено
законно, при наличието на всички предпоставки за това.
Не се спори между страните в процеса, че между тях е съществувало
3
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала
длъжността „Санитар“ в ЦНСТПЛПР – с. Воднянци, общ. Димово, обл.
Видин.
Със Заповед № 41/ 20.06.2024 г. на Директора на Управителя на
ЦНСТПЛПР – с. Воднянци – Е. Ц., на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”.
Съдът, при извършения контрол за законосъобразност на проведеното
дисциплинарно производство, констатира, че в хода на същото не са
допуснати нарушения, които да водят до порочност на крайния акт, с който е
приключило производството – Заповед на работодателя, с която на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Съгласно разпоредбата на чл. 195 КТ, дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа
на който се налага. Работодателят дължи произнасяне по всички факти и
обстоятелства, които е взел предвид, и които са му послужили за да достигне
до решението да наложи на работника съответното дисциплинарно наказание.
Това задължение е с цел, да бъде ясна волята му, аргументите му и
фактическите положения, които са довели до налагането на дисциплинарното
наказание. В този смисъл практиката на съдилища е непротиворечива и
еднопосочна.
На първо място, съдът приема, че от събраните по делото писмени
доказателства, се установи, че работодателят – ответник е спазил процедурата
по изискването на обяснения от страна на работникът – ищец, преди да
пристъпи към налагане на дисциплинарното наказание. По делото е
представено Писмо – искане изх. № 9 от 04.06.2024 г., с което от ищцата Ц. А.
са поискани обяснения във връзка със случая от 29.05.2024 г., които същата е
следвало да представи до 13.06.2024 г. В Писмото – искане е конкретизирано
за кой случай, за кое нарушение на трудовата дисциплина, за коя дата, са й
поискани обяснения. По този начин работодателят е спазил изискванията на
КТ – да изиска обяснения от работника преди да пристъпи към ангажиране на
дисциплинарна отговорност от същия. Ясно е конкретизирано нарушението за
което се изискват обясненията. На ищцата – работник, е даден разумен срок за
представяне на обясненията – 9 дни.
4
Видно е, че ищцата е отказала да получи Писмото – искане за даване на
обяснения от нейна страна. Отказът й е оформен по надлежния ред – с
имената и подписа дори не на един, а на двама свидетели.
Поради това, съдът приема, че от страна на работодателя е спазена
процедурата на чл. 193 КТ – да изслуша работника или да изиска от него
писмени обяснения преди налагането на дисциплинарното наказание. Видно е
от материалите по делото, че ищцата не само, че е отказала да получи
Писмото – Искане, но не е представила от своя страна и писмени обяснения за
случая, за който са й поискани такива.
В тази връзка, съдът не споделя доводите на процесуалния представител
на ищцата, че Писмото – искане до ищцата за даване на обяснения, са
създадени впоследствие за нуждите на делото. Видно е, че Писмото – искане
съдържа изходящ номер, съответства като времеви период на извършеното
нарушение и не буди съмнение в неговата истинност.
Поради това, съдът приема, че работодателят – ответник е спазил
първото си задължение – да поиска обяснения от ищцата преди да й наложи
дисциплинарното наказание.
На следващо място, съдът счита, че издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание е мотивирана и отговаря на изискванията на чл. 195
КТ – посочен е нарушителят, нарушението и кога е извършено същото,
съдържа се конкретика относно допуснатото нарушение на трудовата
дисциплина, посочено е наказанието и законовия текст, въз основа на който се
налага. Работодателят се е произнесъл по всички факти и обстоятелства, които
е взел предвид и които са му послужили за да достигне до решението да
наложи на работника съответното дисциплинарно наказание. Ясна е волята
му, аргументите му и фактическите положения, които са довели до налагането
на дисциплинарното наказание. Нарушението е описано точно по време,
начин на извършване, като по този начин са гарантирани правата на
наказаното лице да узнае за какво нарушение му е ангажирана дисциплинарна
отговорност.
На следващо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че не
възприема и довода на ищцовата страна, че и оспорената Заповед № 41 от
20.06.2024 г., е антидатирана и е съставена на по – късен етап, за нуждите на
друго дело. Видно е, че Заповедта съдържа номер, дата, подпис и печат. По
5
делото е представена страница от Заповедната книга на ответника, от която е
видно, че под № 41 от 20.06.2024 г., е вписана Заповед за налагане на
наказание на Ц. К..
Нещо повече – в открито съдебно заседание на 08.07.2025 г., ответника
представи оригинал на Заповедна книга на ЦНСТПЛПР – с. Воднянци,
съдържаща 70 страници, номерирана и прошнурована, като съдът извърши
констатация, че действително под № 41 от 20.06.2024 г., е вписана Заповед за
налагане на наказание на ищцата.
Поради това, възраженията на ищцата, че Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, е съставена
впоследствие, за нуждите на делото, останаха само на фаза твърдения и не се
доказаха.
При горните съображения, съдът приема, че заповедта е
законосъобразна на процесуално основание.
При анализа на доказателствата, съдът приема, че заповедта е
законосъобразна и по същество. Доказа се от събраните по делото
доказателства, че с действията си, ищцата е нарушила трудовата дисциплина,
тъй като на 29.05.2024 г., не е изпълнила трудовите си задължения, като е
оставила мокър и неизмит потребителя на центъра – О. З. П. и същия е
останал в окаяно състояние до постъпване на смяна на следващия санитар Д.
Д.. Видно от стр. 70 на Рапортна книга на ЦНСТПЛПР – с. Воднянци за
периода 23.03.2024 г. – 07.06.2024 г., санитарят Д. Д., приела смяната от
ищцата Ц. А., е докладвала за допуснатото нарушение на трудовите
задължения от страна на ищцата на 29.05.2024 г. и е описала състоянието, в
което е заварила потребителят на центъра – О. П.
Поради това, съдът приема, че от събраните по делото доказателства се
доказа извършването на дисциплинарно нарушение от страна на ищцата,
изразяващо се в неизпълнение на възложената й работа по смисъла на чл. 187,
ал. 1, т. 3, предл. 1 – во КТ.
Съдът намира, че правилно от ищцата е ангажирана дисциплинарна
отговорност. При извършената преценка за съответствие между тежестта на
нарушението и наложеното наказание, съдът приема, че е спазен и този
принцип. Ищцата е допуснала сериозно нарушение на трудовата дисциплина,
като е оставила потребител на центъра в окаяно състояние, мокър, непочистен,
6
което е довело до влошаване на здравословното му състояние – същия е
вдигнал температура. Поради това, съдът приема, че правилно на ищцата е
наложено наказание „предупреждение за уволнение“, а не най – лекото такова,
предвидено по закон – „забележка“.
По отношение на свидетелските показания на изслушаните по делото
свидетелки Н. П. К. и М. Т. Г., съдът не кредитира същите в частта, в която
установиха обстоятелства във връзка с връчването на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, тъй като тези обстоятелства са ирелевантни за
настоящия спор и касаят друг съществуващ между същите страни спор.
Съдът приема, че така издадената заповед изцяло отговаря на
изискванията на чл. 195 КТ, същата е мотивирана, законосъобразно на ищцата
е наложено дисциплинарното наказание от този вид.
При всички тези мотиви, съдът намира, че ответника доказа
законосъобразността на така оспорената заповед, поради което искът на
ищцата следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът отхвърли предявения иск, поради
което и ищцата е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
направените по делото разноски от страна на ответника – за адвокатско
възнаграждение. За реалното им извършване са представени надлежни
писмени доказателства – преводно нареждане от 02.06.2025 г., в което е
отбелязано, че адвокатското възнаграждение в размер на 950 лв., е преведено
на пълномощника на ответника по банков път. Представен е и Списък за
разноските, съгл. чл. 80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 357 КТ, от Ц. К. А., ЕГН
**********, с адрес: с. В., общ. Д., обл. В., ул. „.................“ №.., против
Център за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с психични
разстройства – с. Воднянци, общ. Димово, обл. Видин, ул. „Първа“ № 51,
представлявано от Е. Ц. – Управител, за отмяна на Заповед № 41 от
20.06.2024 г. на Управителя на ЦНСТПЛПР – с. Воднянци, с която й е
7
наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”.
ОСЪЖДА Ц. К. А., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. Д., обл. В., ул.
„........................“ № ..., ДА ЗАПЛАТИ на Център за настаняване от семеен
тип на пълнолетни лица с психични разстройства – с. Воднянци, общ.
Димово, обл. Видин, ул. „Първа“ № 51, представлявано от Е. Ц. – Управител,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 950.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8