№ 7325
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. И.А
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20241100111341 по описа за 2024 година
Страни в производството са ищецът „Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, гр. София,
бул. Околовръстен път №260, и ответникът Д. Б. Б. с ЕГН: **********, гр. София, ж.к.
********.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД за сумите, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 65391/ 2022г. по описа на СРС, 156, състав, а
именно:
-28794,32лв. – представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL 1021667
от 17.10.2019г., ведно със законната лихва от 25.10.2022г. до плащането;
-1455,09 лева – възнаградителна лихва за периода 17.03.2020г.-27.05.2021г.;
- 496,41 лева – обезщетение за забава за периода 14.05.2020г.-11.10.2022г.;
- 194 лева - банкови такси.
В исковата молба ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че с ответника Д. Б. Б. сключили
Договор за потребителски кредит № FL 1021667 от 17.10.2019г., за сумата 30 000лв. Сумата
била усвоена от кредитополучателя по разплащателна сметка: BG********, разкрита на
негово име /видно от банково бордеро 2154333 от 17.10.2019г.
Ищецът сочи, че по силата на чл. 3, ал.1 от Договора за кредит, Кредитополучателят дължи
на Банката променлива годишна лихва върху усвоената главница, която се определя като
сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на
3,800%, Страните уговорили, че за референтен лихвен процент ще се ползва лихвен индекс
ПРАЙМ, като начинът и методът на формирането му е посочен в ал.2 на чл.3. Към датата на
усвояване на кредита ПРАЙМ е бил 1,1150%, като съгласно уговореното в договора по
1
кредита се е прилагал лихвен процент в размер на 4,95%.
Ищецът твърди, че съгласно чл.3, ал.9 от договора за кредит, страните уговорили, че
годишният процент на разходите по отпуснатия кредит е в размер на 7,83%, а общата сума,
дължима от кредитополучателя в края на договора е в размер на 38607,33лв. При просрочие
на вноските и при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи лихва за забава,
равна на законната лихва за забава (чл.9 от договора за кредит). По силата на чл.8 от
договора за кредит погасителните вноски са с падеж до 16-то число на съответния месец,
като размерът на месечната вноска е посочен в погасителния план, неразделна част от
договора за кредит. Крайният срок за погасяване на цялото задължение е 17.10.2026г.
Съгласно чл.3, т.2 от договора кредитополучателят дължал такса за обслужване на
разплащателна сметка в размер на 3.50лв. на месец, като в случая кредитополучателят е
просрочил 14бр. такси в общ размер на 49лв., както и 145лв., начислени съгласно чл.2, ал.2
от Договора, вр. с Тарифа за таксите и комисионните, раздел XIV, б. В, т. 10.
Ищецът твърди, че кредитополучателят не е изпълнил договорните си задължения по
процесния договор за кредит, тъй като не му е платил всички месечни вноски, включващи
лихва и главница, лихви и такси, с размер и падеж - съгласно погасителния план към
процесния договор; не е заплатил дължимите на Банката неустойки за времето на забава
върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, съгласно чл. 9; По силата на
чл. 14 от Договора за банков кредит, при непогасяване в уговорения срок на една или повече
вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно
изискуем, без да се прекратява действието на договора.
Уведомлението за предсрочната изискуемост било връчено на длъжника на 18.04.2022г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.
Оспорва сключването на договора и предаването на сумата - прави искане по чл.183 ГПК
ищецът да представи в оригинал Договор за потребителски кредит №FL
1021667/17.10.2019г., както и искане по чл.193 ГПК за откриване на производство по
оспорване на документ, като твърди, че договорът не е подписан от Д. Б. Б.. Сочи, че към
договора се прилагат разпоредбите на ЗПК, като на основание чл.23 ЗПК при установяване
на недействителност на договора кредитополучателят дължи връщане само на чистата сума,
предоставена по договора. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: сключване на договор
за кредит, предаване на сумата по кредита; размер на дължимата договорна лихва, дата на
изпадане в забава, размер на обезщетението за забава, основание е размер на дължимите
банкови такси.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
От приетите писмени доказателства се установява, че съгласно чл.3, ал.1 от Договор за
2
потребителски кредит № FL 1021667 от 17.10.2019г., кредитополучателят дължи на Банката
променлива годишна лихва върху усвоената главница, която се определя като сбор от
референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3,800%,
Страните уговорили, че за референтен лихвен процент ще се ползва следният лихвен индекс
ПРАЙМ, като начинът и методът на формирането му е посочен в ал.2 на чл.3. Към датата на
усвояване на кредита ПРАЙМ е бил 1,1150%, като съгласно уговореното в договора по
кредита се е прилагал лихвен процент в размер на 4,95%.
Съгласно чл.3, ал.9 от договора за кредит, страните уговорили, че годишният процент на
разходите по отпуснатия кредит е в размер на 7,83%, а общата сума, дължима от
кредитополучателя в края на договора е в размер на 38607,33лв. При просрочие на вноските
и при предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи лихва за забава, равна на
законната лихва за забава.(чл.9 от договора за кредит). По силата на чл.8 от договора за
кредит погасителните вноски са с падеж до 16-то число на съответния месец, като размерът
на месечната вноска е посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит.
Крайният срок за погасяване на цялото задължение е 17.10.2026г.
Съгласно чл.3, т.2 от договора кредитополучателят дължал такса за обслужване на
разплащателна сметка в размер на 3.50лв. на месец, като просрочил 14бр. такси в общ
размер на 49лв., а съгласно чл.2, ал.2 от Договора, вр. с Тарифа за таксите и комисионните,
раздел XIV, б. В, т. 10, дължи - и сумата 145лв. Съгласно чл.2, ал.2 от Договора страните се
съгласили, че освен таксите, посочени в чл.5, кредитополучателят дължи и такси и
комисионни, съгласно Тарифа за таксите и комисионните, която банката прилага по
извършване на услуги клиенти – физически лица. Съгласно тази Тарифа, раздел XIV, б. В, т.
10 /приложена към заявлението, подадено по ч.гр.д. № 653/2022г. на РС-гр. Свищов/,
кредитополучателят дължи такса за действия по ограничаване на негативните последици
при просрочие. Банката е посочила в молба от 09.01.2023г. по ч.гр.д. № 65391/2022г. на СРС,
че това ограничаване на негативните последици, изразяващо се в телефонни обаждания,
изпращане на кратки съобщения и напомнителни писма, всъщност представлявало заявена
от кредитополучателя услуга, а не неустойка или обезщетение за забава, поради което той
дължал посочената такса. Видно от Тарифата, за просрочие над 181 дни се дължи такса в
размер на 15 лв., а не 145 лева. Съдът намира, че посочените действия при забава в
плащанията /телефонни обаждания, изпращане на кратки съобщения и напомнителни
писма/ не представляват услуга за клиента на банката, а целят събиране на вземанията на
кредитодателя, тоест това са действия, които изцяло ползват банката, поради което
уговарянето на такса, дължима от кредитополучателя за тях, представлява неравноправна
клауза, доколкото той не получава реална услуга за така начислената сума. Предвид горното,
тази сума от 145 лева е начислена като задължение въз основа на нищожна клауза от
договора и е недължима, като за нея искът следва да се отхвърли.
Съгласно чл.3, ал.11, подписвайки договора, кредитополучателят декларира, че е запознат с
обстоятелството, че ползва преференциални условия, при наличието на следните условия: 1.
Да осигури постъпване на средства от минимум 1000 лева и 2. Подписано от
3
кредитополучателя съгласие за приемане на застраховане по застрахователен договор за
застраховка „Защита на плащанията“ по потребителски кредит и на общите условия за
застраховката с ползващо се лице банката и със застраховател, посочен от банката, и
поддържане на застрахователно покритие по застраховката за срока на кредита.
Кредитополучателят дължи застрахователни премии съгласно договорната документация за
приемане на застраховане за застраховка „Защита на плащанията“. Съответно, в чл.20 от
договора е посочено, че при неизпълнение на горните условия, включително неплащане на
повече от една дължима месечна застрахователна премия или ако кредитополучателят
прекрати застрахователното покритие, банката има право за измени преференциалните
условия.
Според договореното в чл. 4 от Договора за потребителски кредит, погасителните вноски за
издължаване на кредита, включително дължимите лихви се заплащат на съответната
падежна дата от съответния месец, посочена в Погасителния план. Ако падежът на
погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя може да бъде направена и в първия
работен ден след падежа.
Съгласно чл. 14 от Договора за банков кредит, при непогасяване в уговорения срок на една
или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично
предсрочно изискуем, без да се прекратява действието на договора.
Съгласно договореното в чл. 19 от процесния Договор, всички уведомления и изявления във
връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако
по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с
препоръчана поща, с куриер или по електронна поща достигнат до адресите на страните,
посочени в началото на договора.
Поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска падеж 17.03.2020г., съгласно
погасителния план към Договор за кредит, Банката е обявила предсрочната изискуемост по
кредита.
Банката е уведомила кредитополучателя за предсрочната изискуемост чрез поканата,
връчена чрез ЧСИ В.Г., с peг. № 725 в регистъра на КЧСИ, която покана е връчена на адреса
на кредитополучателя, посочен в договора за кредит. След извършена служебна справка в
НБД Население и справка от НОИ е установено, че лицето е с настоящ адрес гр. София, ж.к.
********, както и регистриран трудов договор в СМАРТ СЪРВИСИС ИТ ЕООД. Предвид
новоуставената информация, на кредитополучателя е връчена нова покана чрез ЧСИ С.Х.,
Peг. № 863, като поканата е връчена по реда на чл.47 от ГПК на 18.04.2022г., като именно
това е датата, от която задължението се счита за изцяло предсрочно изискуемо. За
извършените действия по връчване на поканата са представени документи и подробен
протокол за предприетите от ЧСИ Халаджова действия по връчването /л.15-л.78 от гр.д.
№48077/2024г. на СРС/, които установяват редовност на връчването на уведомлението за
предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК –
24.10.2022г.
4
На 24.10.2022г. „Юробанк България” АД подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, допускане на незабавното й
изпълнение и издаване на изпълнителен лист, по което е образувано 65391 от 2022г., по
описа на РС-София. По подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, срещу. Срещу
длъжника е образувано изпълнително дело 1061 от 2023г., по описа на ЧСИ У.Д., но тъй като
заповедта за изпълнение му е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл. 415,
ал.2 от ГПК на ищеца на 22.07.2024г. били връчени указания за завеждане на иск по чл.422
от ГПК.
Съгласно заключението към съдебно-графическата експертиза подписите за
„Кредитополучател“ на всеки лист в договора за кредит са положени от Д. Б. Б..
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на
17.10.2019 г. по разплащателната сметка на кредитополучателя Д. Б. е постъпила сумата от
30 000 лв., като основанието за превода е посочено „усвояване на кредит 4832900“. За
извършената операция е издадено банково бордеро № 2154333/17.10.2019г., което
потвърждава, че сумата представлява предоставен по договор за потребителски кредит №
FL1021667/17.10.2019г. заем. Експертизата е извършила преглед на движението по банковата
сметка на кредитополучателя за периода от 17.10.2019 г. до 24.07.2024 г. и е констатирала, че
сумата е действително преведена от кредитора и усвоена от заемателя. Въз основа на
проверката на счетоводните записвания по партидата на кредита и приложените платежни
документи вещото лице е установило, че общият размер на извършените плащания от страна
на кредитополучателя към „Юробанк България“ АД възлиза на 1920,31 лв. С тези суми са
погасени изцяло първите четири погасителни вноски по договора, като от петата вноска с
падеж 17.03.2020 г. е погасена частично само лихвата в размер на 72,25 лв. От платената
обща сума от 1920.31 лв. са погасени 1205.68 лв. главница, 563.91 лв. възнаградителна
лихва, 0.31 лв. лихва за забава, 122.95 лв. застрахователни премии, 19.96 лв. за имуществени
застраховки и 7.50 лв. банкови такси. Последното плащане по кредита е осъществено на
06.04.2020г., като платената сума е 100 лв. От общия размер на предоставения кредит 30 000
лв. към тази дата е погасена главница в размер на 1205.68 лв., поради което непогасената
главница възлиза на 28 794.32лв. Вещото лице е констатирало, че банката е начислявала
възнаградителни лихви до 27.05.2021 г. и мораторна лихва до 11.10.2022 г., като
непогасените месечни вноски за периода от 17.03.2020 г. до 27.05.2021г. са петнадесет на
брой. Общият размер на начислената и непогасена възнаградителна лихва за този период е
1455.09 лв., а начислената мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 11.10.2022 г. е
496.41 лв. Освен това са начислени и непогасени такси за обслужване на разплащателната
сметка в общ размер на 194 лв. за периода от 17.04.2020 г. до 18.05.2021 г., от които 49 лв.
представляват такси за обслужване на сметката, а 145 лв. – такси за просрочие. С оглед на
тези данни експертизата достига до извода, че непогасеното задължение на
кредитополучателя по договора за потребителски кредит към датата на изготвяне на
заключението включва главница в размер на 28 794.32 лв., възнаградителна лихва от 1455.09
5
лв., мораторна лихва от 496.41 лв. и неплатени такси от 194 лв.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Относно действителността на Договор за потребителски кредит № FL 1021667 от
17.10.2019г.: Към процесния договор за кредит е приложим Законът за потребителският
кредит, доколкото се установява, че кредитополучателят е потребител по смисъла на §13, т.1
ДР на ЗПП.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
В случая се установява, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № FL
1021667 от 17.10.2019г. с посоченото по-горе съдържание, договорът е подписан от
ответника и последният е получил договорената сума от 30 000 лева.
Видно от самия договор и приложения погасителен план в месечната вноска по кредита са
включени главница, възнаградителна лихва и застраховка. Макар ищецът да не претендира
застрахователните премии, уговарянето им и включването им в месечните задължения по
плащането на кредита имат значение за действителността на договора. Тук следва да се
посочи и съгласно заключението към съдебно-счетоводната експертиза с платените суми в
общ размер от 1920,31 лева са погасени и задължения за застрахователни премии в размер
122,95 лева /вероятно посочените премии по застраховка „Защита на плащанията“/, но също
така са погасени и задължения за имуществени застраховки в размер на 19,96 лева, като от
договора не става ясно каква имуществена застраховка е сключил ответника.
Във връзка с предоставения кредит, кредитополучателят е сключил застраховка „Защита на
плащанията“, по която дължи застрахователна премия ежемесечно, като част от вноските по
кредита. Застрахователната премия, уговорена по този начин, представлява разход по
кредита, който не следва да се изключва от ГПР. Видно от допусканията в чл.3, ал.10 от
договора при изчисление на размера на ГПР не става ясно дали в „лихвата и другите
разходи“ е включена застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ и
6
имуществена застраховка. В договора за потребителски кредит следва да се отрази не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
годишният процент на разходите, но и изчерпателно да се изброят всички разходи, които
длъжникът ще прави, отчетени при формиране на годишния процент на разходите. Липсата
на отразяване на дължимата застрахователна премия/застрахователни премии в ГПР води до
неяснота относно действителния размер на ГПР и представлява нарушение на
императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. ГПР несъмнено е съществен реквизит от
съдържанието на договора за потребителски кредит и е особено важен за интересите на
потребителите, поради което не следва да се толерират неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо с императивна норма
съдържание. Това се отнася и за случаите, при които се посочва ГПР в рамките на закона, но
се предвиждат допълнителни вземания, като застрахователна премия, такса ангажимент и
други подобни /с размера на които всъщност кредитополучателят също е кредитиран/, като
така се заобикаля законът и се прикрива действителният ГПР, за да не се нарушават
формалните нормативни изисквания, което поставя потребителя в неблагоприятно
положение. /в този смисъл Определение № 1388 от 20.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 332/2023
г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мадлена Желева;Определение № 2887 от 6.11.2024 г. на
ВКС по к. т. д. № 844/2024 г. и др./ По настоящото дело с доклада по делото на ищеца е
указана доказателствената тежест да установи наличие на валидно облигационно
правоотношение между ответника и ищеца по Договор за потребителски кредит № FL
1021667 от 17.10.2019г. Съдът е длъжен да следи служебно за валидността на
потребителските договори съгласно чл.7, ал.3 ГПК, като в случая нарушението на
императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК води до недействителност на договора на
основание чл.22 ЗПК и до последицата по чл.23 ЗПК, а именно, че потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид изложеното съдът намира, че задълженията на кредитополучателя неправилно са
погасено по реда, посочен в съдебно-счетоводната експертиза. При чиста стойност на
кредита от 30 000 лева и платени суми в размер на 1920,31 лева, задължението на ответника
е в размера на 28 079,69 лева, като предсрочната изискуемост на тази сума е редовно
обявена на кредитополучателя на 18.04.2022г.
Относно възражението, че вземанията на ищеца са погасени по давност:
След като цялото задължение по кредита е станало предсрочно изискуемо на 18.04.2022г., то
давността започва да тече от тази дата, съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД. Възможността
за принудителното му събиране се погасява с общата 5-годишна давност, чието течение е
прекъснато с подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 24.10.2022г. Следователно
възражението за давност е неоснователно.
Относно искането за присъждане на законна лихва от 25.10.2022г. до плащането, както и на
сумата 496,41 лева – обезщетение за забава за периода 14.05.2020г.-11.10.2022г.: Съгласно
Решение №129/30.07.2024г. по т.д. № 630/2023г. ТО, ВКС, при приложение на разпоредбата
на чл.23 ЗПК, имаща за цел транспониране на чл.23 от Директива 2008/48/ЕО, след
7
признаване на договор за потребителски кредит за недействителен, на основание чл.22 ЗПК,
съдът следва да извърши сравнение при обстоятелствата по делото между сумите, които
кредиторът би получил като възнаграждение по договора за потребителски кредит, при
условие, че беше спазил изискванията, посочени в чл.22 ЗПК, със сумите, които би получил,
като се приложи чл.23 ЗПК. Ако при сравнението се окаже, че сумата, която кредиторът би
получил в резултат от приложение на чл.23 ЗПК, е от полза за кредитора, компенсира го или
санкцията за кредитора е отслабена, разпоредбата на чл.86 ЗЗД не се прилага.
В случая договорната лихва е променлива и представлява сбор от индекса Референтен
лихвен процент и от фиксирана договорна надбавка от 3.8 %, като към момента на
сключване на договора тя е била 4.95%, а ГПР, посочен като обща величина в договора, е
бил 7,83%.
От друга страна, размерът на законната лихва в лева за периода след 01.07.2012г. е
определен с ПМС № 100/2012г. Това е основният лихвен процент на БНБ в сила от 01.01.,
съответно от 01.07. на текущата година, увеличен с 10 пункта. Видно от справката в сайта на
БНБ, считано от 01.10.2022г., размерът на основния лихвен процент се променя от 0 на 0.49
пункта и оттогава бележи възходяща тенденция. Следователно, към момента на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК на 24.10.2022г. размерът на законната лихва е 10%, от
01.10.2022г. става 10.49% и оттогава продължава да нараства. При сравнение между
възнаграждението, което би получил кредитора, ако беше изпълнил изискването за
посочване в договора на компонентите на ГПР, в размер на ГПР 7,83 % върху
предоставената за ползване сума от 30 000лв. за срока на ползването й, като се има предвид,
че задължението на ответника е разсрочено до 17.10.2026г. и той не е бил длъжен да се
възползва от възможността за предсрочно погасяване на кредита и законната лихва върху
неиздължената чиста стойност на кредита в размер на 28 079,69 лева от датата на подаване
на заявлението на 24.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата се налага извод, че
сумата, която кредиторът получава в резултат от приложение на чл.23 ЗПК е в негова полза.
Както е посочено и в цитираното решение, приложената санкция, поради неизпълнение на
изискванията на ЗПК при сключване на договора, няма реално възпиращ ефект, тъй като не
мотивира кредитора да измени практиката си при сключването на договори за
потребителски кредит и да изпълнява стриктно задълженията си по силата на Директива
2008/48/ЕО и на националното законодателство, което я транспонира. Същевременно,
санкцията за кредитора се явява и неефективна и непропорционална, тъй като с
присъждането на законната лихва върху чистата стойност на кредита от подаване на
заявлението, положението на потребителя допълнително и значително се влошава и се
забавя заплащането на лихвоносната главница, предвид приложението на разпоредбата на
чл.76 ЗЗД.
Налага се извод, че прилагането на разпоредбата на чл.86 ЗЗД в случая не
съответства на целта на Директива 2008/48/ЕО, посочена в съображение 7 и 9, за пълна
хармонизация в областта на потребителските кредити, за да се осигури на всички
потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и, за да
се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити.
8
Предвид горното, в случая в полза на кредитора не следва да се присъжда, на осн.
чл.86 ЗЗД, законната лихва върху чистата стойност на главницата, считано от подаване на
заявлението, нито обезщетение за забава за периода 14.05.2020г.-11.10.2022г.
По разноските: Предявени са искове с материален интерес 30 939,82 лева.
Съдът е намерил исковете за основателни за сума в общ размер 28 079,69 лева.
Ищецът претендира разноски в заповедното производство в размер на 618,80лв. - платена
държавна такса и 1192,92лв. заплатено адвокатско възнаграждение, както и разноски в
исковото производство в размер 3750,22лв. - заплатено адвокатско възнаграждение,
648,94лв. - заплатена държавна такса, 3125,19 лева – депозит за особен представител; 450
лева – депозит за вещо лице, или общо разноски в размер на 9786,07 лева. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Следва да се посочи, че минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ
при материален интерес от 30 939,82 лева е в размер на 3125,19 лева без ДДС или 3750,22
лева с ДДС. Съглсно чл.7, ал.7 НВАР за защита в … производства за издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от
стойностите на претендираните суми, като в случая ориентировъчният минимум е 2150,75
лева с ДДС.
Процесуалният представител на ищеца е представил доказателство, че е регистриран по
ЗДДС, поради което ДДС следва да бъде начислено върху възнаграждението.
Както е посочено в Определение № 2995/13.06.2024 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение по
ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да
възстанови разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на
отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя
адвокат. Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен от
закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5
ГПК се оспорва причинно-следствената връзка на поведението на страната, предизвикала
спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и
изплатила. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само
след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.
Предвид изложеното по-горе и като взима предвид правната и фактическа сложност на
делото, обема на писмените доказателства и приетите по делото експертизи, както и че
претендираното адвокатско възнаграждение по исковото производство съответства на
ориентировъчния минимум, а по заповедното производство е под минимума по НРАВ, съдът
намира, че същото не следва да бъде намалявано, тъй като адвокатският труд не е
съществено надценен.
На ищеца следва да се присъди сумата 8881,57 лева – разноски, съразмерно с уважената част
от исковете.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК в полза на Софийски градски съд следва да се присъдят
9
разноски за съдебно-графическа експертиза в размер на 41,59 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Б. Б. с ЕГН: **********, гр. София, ж.к. ********,
дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, на основание чл.422
ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
65391/ 2022г. по описа на СРС, 156 състав:
-28 079,69 лева– предваща главница по Договор за потребителски кредит № FL 1021667 от
17.10.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 28 079,69 лева до предявения размер от
28794,32лв., както и относно искането за присъждане на законната лихва от 25.10.2022г. до
плащането;
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, срещу Д. Б. Б. с ЕГН: **********, гр.
София, ж.к. ********, за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
65391/ 2022г. по описа на СРС, 156 състав, както следва:
- 1455,09 лева – възнаградителна лихва за периода 17.03.2020г.-27.05.2021г.;
- 496,41 лева – обезщетение за забава за периода 14.05.2020г.-11.10.2022г.;
- 194 лева - банкови такси.
ОСЪЖДА Д. Б. Б. с ЕГН: **********, гр. София, ж.к. ********, да плати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, сумата 8881,57 лева – разноски, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, гр. София, бул. Околовръстен път
№260, да плати на Софийски градски съд сумата 41,59 лева - разноски за съдебно-
графическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10
11