№ 1230
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря С. Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110203021 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.
А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Провадия, ул.„Камчия“ № 2, депозирана
чрез процесуален представител -адв.С. С. от ВАК против Наказателно постановление
№ 25-0819-001339/09.04. 2025г.. издадено от Началник група в ОД на МВР Варна,
сектор „Пътна полиция“ - Варна, с което са му наложени: 1/ административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2 вр.ал.1, т.5, пр.3 от
ЗДвП, за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва се приетата за установена с него фактическа обстановка като неправилна и
несъответстваща на обективната истина. С тези и други аргументи се иска отмяната на
НП.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично. В
първото по делото съдебно заседание се представлява от процесуален представител,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Ангажира гласни
доказателства чрез доведен в с.з. свидетел. Във второто по делото заседание
процесуалният представител не се явява, но с писмена молба ангажира писмени
доказателства. Моли НП да бъде отменено и в полза на въззивника да бъдат
1
присъдени сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, за
направата на които ангажира писмени доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно упълномощен
процесуален представител-юрисконсулт. В становището се моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят И. А. И. е правоспособен водач на МПС за категория „В, М, АМ”
от 2009г. През годините, в периода 2011г. до 2025г. срещу него са били издадени и
влезли в сила общо 10 наказателни постановления и 48 електронни фишове за
различни нарушения на ЗДвП.
Към месец февруари 2025г., възз. И. управлявал автомобил марка „БМВ Х5 Драйв
30Д” с рег.№ В3586ТЕХ, черен на цвят, собственост ЮЛ „Алиса 666“ ЕООД.
На 16.02.2025г. жалбоподателят управлявал горепосочения автомобил в гр.Варна.
Към тази дата за автомобила нямало сключена и действаща застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобилистите. Около 14:30ч. възз. се намирал с управлявания от
него автомобил на бензиностанция „Бенита“ , находяща се на бул.“Христо
Смирненски“, в близост до МОЛ-Варна. При излизане от района на бензиностанцията,
той не спрял на знак В2- „Стоп! Пропусни движещите се по пътя с предимство“,
поставен на изхода на бензиностанцията, а направо навлязъл на пътя с предимство,
където по това време в дясната пътна лента се движел св.Д. К. Д., с управлявания от
него лек автомобил „Тойота РАВ4“ с рег.№В4910ВР. С цел да избегне удар с
управлявания от възз. автомобил св.Д. свил леко в ляво към лявата пътна лента, където
по това време се движели други автомобили. Въззивникът продължил маневрата си и
ударил автомобила на св.Д. в задната лява част, в областта на калника, след което го
заобиколил отляво и продължил движението си без да спре и да установи
последиците от ПТП. Св. Д. започнал да свири с клаксона на автомобила си и да
отправя призиви към възз. да спре. Въззивникът обаче напуснал произшествието без да
спре. Поради това и св.Д. сигнализирал за случилото на органите на Сектор ПП-
Варна. На място пристигнал екип на Сектор ПП-Варна, в който участвал св.П. В.. На
органите на реда св.Д. споделил за пътната ситуация и номера на напусналия
произшествието автомобил. От страна на органите на полицията било предприето
издирване, което към него момент не дало резултат, тъй като било установено, че
автомобилът е регистриран на юридическо лице. На автомобила на св.Д. били
изготвени фотоснимки, в които били фиксирани щетите по превозното му средство.
Впоследствие на 28.02.25г. св.Д. подал молба по имейл до Сектор ПП-Варна, в
която се поинтересувал дали е издирен и санкциониран водачът на автомобила, който
2
го ударил на 16.02.2025г., като отново описал пътния инцидент, както и
обстоятелството, че е констатирал, че автомобилът на напусналия произшествието
водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Във връзка с подадения от св.Д. сигнал за настъпилия пътен инцидент, на 09.03.25г.
въззивникът бил издирен. Той попълнил декларация , че в процесния ден и час
автомобилът се е управлявал от него. На автомобила били изготвени фотоснимки от
органите на реда, при които било констатирано, че същият е с променен цвят /фолиран
в бял цвят/. Бил съставен и протокол за ПТП. Впоследствие на 24.03.25г. срещу
жалбоподателя бил съставен АУАН, в който били описани допуснатите от него, според
актосъставителя нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил
предявен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че има възражения.
Писмени възражения срещу акта не били депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН.
АНО изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и
впоследствие издал срещу възз. атакуваното НП, с което му били наложени: 1/
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2
вр.ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП и 2/ административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП.. НП било връчено лично на жалбоподателката на 04.07.2025г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни , писмени и веществени доказателства, а именно
свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,
справки за нарушител/водач, протокол за ПТП, декларация по чл.188 от ЗДвП, справка
за собственост на автомобила, описи на щети по застрахователна претенция,
фотоснимки и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията
на депозирани в с.з. от свидетелите П. В. и А. А.. Техните показания изцяло
кореспондират с останалите гласни, писмени и веществени доказателства по делото.
Като искрени, логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира и
показанията на св. Д. Д.. Макар свидетелят да е пострадал от пътния инцидент, то в
настоящото производство той не е пряко заинтересован от изхода на делото. Неговите
показания за случилото се на 16.02.2025г., около 1430ч. на изхода на бензиностанция
„Бенита“, находяща се на бул.“Присто Смирненски“, в близост до МОЛ-Варна
кореспондират изцяло с показанията на св.В., както и с останалите кредитирани от
съда писмени, гласни и веществени доказателства. Обстоятелството, че след пътния
инцидент цветът на процесния автомобил, управляван от въззивника е бил променен,
безспорно се потвърждава от фотоснимките изготвени от органите на реда на
09.03.25г., направени след издирване на въззивника.
3
В хода на съдебното следствие от страна на въззивника бяха ангажирани гласни
доказателства чрез показанията на неговата братовчедка – св.И. И.а. От показанията на
тази свидетелка прави впечатление, че тя излага детайлно маршрута на въззивника в
процесния ден, сочи конкретно местата които са посещавали, както и че са зареждали
с гориво автомобила на бензиностанция, но твърди че не помни на коя бензиностанция
се е случило това, както и че не помни да е станал пътен инцидент. Няма нито
житейска , нито каквато и да било друга логика св.И.а да помни в подробности
движението на въззивника в процесния ден и с процесния автомобил, а да не помни
бензиностанцията на която е зареждано горивото. Така или иначе, поради
противоречията на нейните показания с останалите кредитирани от съда
доказателства, съдът не намери опора в наличните данни по делото да кредитира тези
показания, а ги оцени като естествен стремеж за оказване на помощ на свой роднина,
при когото освен това свидетелката работи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 17.07.2022г. видно от
пощенското клеймо , с което жалбата е изпратена на Сектор „ПП“/ от надлежна страна
– ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен
срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира,
че това макар и формално да съставлява нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН, също не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания
субект да разбере в какво е обвинен . А значение в административно наказателния
процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на
наказания субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
4
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които те са извършени.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно
- наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушенията, на
обстоятелствата, при които са извършени, на доказателствата, които потвърждават
извършените административни нарушения. Съдът не споделя възраженията наведени в
жалбата, че при издаването на НП са нарушени административнопроизводствените
правила.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4
от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Тъй като в хода на
АНП не са направени конкретни възражения, то и спорни обстоятелства АНО е нямал
да изяснява.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
По пункт първи от НП: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
на основание чл. 179, ал.2 вр.ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП.
Възз. е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, която
предвижда общи правила за поведение, които водачите следва да спазват. Съгласно
чл.6, т.1 от ЗДвП „Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка”. Тази норма, намираща се в Раздел І от Глава ІІ на ЗДВП –
„Правила за движение по пътищата” е обща. Тя предвижда дължимо поведение на
водачите, в частност задължение да се съобразяват с положените на пътя пътни знаци.
Съобразно гл.9 от ППЗдвП пътните знаци от група "Б" са пътни знаци относно
предимството. Съгласно чл. 45, ал.1 от ППЗдвП пътните знаци относно предимството
определят реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и
стеснени участъци от пътя. А пътен знак „Б2“- Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство! – въвежда задължение за водачите за спиране и пропускане на
движещите се по пътя с предимство. Именно такъв пътен знак е бил положен на
изхода на бензиностанция „Бенита“. От доказателствата по делото, а именно
показанията на разпитания свидетел Д., който е и очевидец на деянието е видно, че
възз. не е съобразил поведението си с така поставения пътен знак, като при наличието
на такъв, не е съобразил поведението си на водач на МПС, не е спрял и е навлязъл по
пътя с предимство, с което е причинил пътнотранспортно произшествие с материални
5
щети. От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин,
посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят И. И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, за което
била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на
горния извод са показанията на свидетелите Д. и В., които съдът кредитира изцяло.
Макар по автомобила на свидетеля Д. да са причинени щети, то съдът намира, че
същият не е пряко заинтересован от изхода на настоящото дело и от реализиране на
административно наказателната отговорност на въззивника. Обстоятелството, че по
автомобила на св.Д. са причинени имуществени щети, макар и незначителни, освен от
неговите показания и показанията на св.В., е видно и от изготвения протокол за ПТП.
Съобразно чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд, за настъпило ПТП се съставят
следните документи:
1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица;
2. протокол за ПТП с материални щети;
3. двустранен констативен протокол за ПТП.
Съгласно чл.4. от Наредбата, при ПТП с материални щети се съставя протокол
за ПТП - приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай и в който са
описани материални щети по засегнатия автомобил-задна странична дясна част.
Описаните щети са възприети както лично от св.Д., така и лично от актосъставителя,
като последният е изготвил протокол и фотоснимки, на които отново е видна щетата.
Въззивникът не отрича, че именно той е управлявал автомобила в процесния ден и
час. Поради горното за съда е несъмнено доказано, че автомобилът е управляван от
въззивника И.. Представените по делото от страна на защитата писмени доказателства-
описи на щети по процесния автомобил по застрахователни претенции са от дати
24,25, 28 и 29.01.25г. т.е. от преди процесните събития, поради което и нямат
отношение към разглеждания казус.
С оглед горните разсъждения за съда е несъмнено доказано, че между двата
автомобила има настъпило съприкосновение, в резултат на което по автомобила на
св.Данков са причинени имуществени щети.
Съприкосновението с автомобила на св.Д., очевидно е било възприето и от самия
въззивник, който го е заобиколил и е потеглил, с цел да напусне произшествието.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира,че безспорно в случая наказаното
лице е осъществило състава на чл.6 , т.1 ЗДвП в хипотезата на причинени
имуществени вреди, респективно е имал качеството на водач на МПС по см. на §6, т.
6
25 от ДР на ЗДвП и като такъв не е изпълнил задължението си по закон да съобрази
поведението си с пътен знак Б2 и то причинявайки ПТП. По никакъв начин не е
нарушено правото на защита на наказаното лице, като в НП е посочена като нарушена
разпоредбата на чл.6, т.1 ЗДвП. Нарушението, което му е вменено е описано със
съставомерните му белези и правилно е квалифицирано като такова по чл.6, т.1 ЗДвП,
както и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 179, ал.2 вр.ал.1, т.5,
пр.3 от ЗДвП / в редакцията й към момента на деянието- ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г./, която предвижда , че който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция, движение на заден ход или нарушение по ал. 1, причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление. Същото е безспорно установено, извършено е виновно
именно от наказаното лице, правилно е квалифицирано и е наложено административно
наказание, съобразно приложимата санкционната разпоредба, което е в абсолютен
размер от 200 лв., поради което и съдът не разполага с правомощия да го изменя.
По пункт втори от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 м. на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП е в Раздел ХХIII “Поведение при ПТП” и вменява в
задължение на всеки водач на ППС, който е участник в ПТП да спре, за да установи
какви са последиците от произшествието. От събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
В тази насока изводите на съда за доказаността на нарушението, относимостта и
допустимостта на събраните доказателства са направени на основата на анализ на
доказателствата, изложен при нарушението по пункт едно от НП. Поради това и съдът
не намира за необходимо да ги преповтаря отново.
Съгласно Параграф 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Както в АУАН, така и НП е описано поведение на въззивника, което напълно покрива
легалната дефиниция за ПТП, развило се в процеса на управление на лек автомобил и
предизвикало материални щети. Безспорно по делото е установено и че въззивникът е
напуснал произшествието без да установи какви са последиците от него. Затова съдът
намира, че неизпълнението на това негово задължение правилно е квалифицирано от
АНО в НП като нарушение по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП.
При проверка на НП в тази му част, съдът констатира, че АНО не е изложил
7
никакви мотиви по отношение на индивидуализация на наложеното административно
наказание глоба. За конкретното нарушение, в чл.175, ал.1 от ЗДвП в редакцията към
момента на деянието - ДВ, бр. 43 от 2002 г., са предвидени две кумулативни
административни наказания: лишаване от право за управление на МПС от 1 до 6м. и
глоба от 50лв. до 200 лв. Наказанията са индивидуализирани от наказващия орган към
минималния посочен в закона размер. Съдът в настоящия си състав намира, че АНО е
проявил прекалена снизходителност, като е наложил символични наказания при
конкретния нарушител - санкциониран многократно по ЗДвП, допуснал ПТП при
липса на сключена застраховка гражданска отговорност за автомобилистите. Така или
иначе съдът не би могъл да влоши положението на възз. и да наложи наказание в по-
висок размер. Поради което НП и в този пункт следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28
от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените
нарушения от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретните
нарушения, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, са свързани с
причиняване на материални щети в транспорта, свързани са със създаване на реална
опасност за другите участници в движението и осъществяването им всякога
застрашава обществените отношения, които ЗДвП e призван да гарантира. Тяхното
нарушаване засяга безопасността на движението по пътищата и повишава рискът от
пътно-транспортни произшествия, като съдът намира, че извършените нарушения се
характеризират с достатъчна висока степен на обществена опасност. Нещо повече, по
делото се установи, че възз. е системен нарушител на ЗДвП. С оглед на тези
обстоятелства е изключена възможността за приложението на чл. 28, буква "А" в
конкретния случай, доколкото цел на наказанието е да поправи и превъзпита водача
към спазване на установените правила. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН в конкретния случай би култивирало чувство за безнаказаност при подобен род
пътни ситуации.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
Възз. чрез своя процесуален представител е направил искане за присъждане на
разноски, но предвид изхода на спора / НП следва да бъде потвърдено/, същото е
8
неоснователно и се отхвърля от съда .
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на
обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер—80лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4,
вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 25-0819-001339/09.04.
2025г.. издадено от Началник група в ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“ -
Варна, с което на И. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Провадия, ул.
„Камчия“ № 2 са наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
на основание чл. 179, ал.2 вр.ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП
и 2/ административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Провадия, ул.
„Камчия“ № 2 да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
9
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10