Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
Гр.Бяла, 07.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета
година,
Председател: Пламен Дочев
при участието на секретаря Валентина
Великова, сложи за разглеждане гр. дело
№ 232 по описа за 2019г. и като
разгледа докладваното от съдията, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл.422 ГПК.
Ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответницата С.Г.Т., с ЕГН **********, дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със
седалище в град София и адрес на управление: район „Илинден”, ул.„Кукуш” № 1, с
ЕИК № *** присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение следните суми: сумата от 791,67лв. (седемстотин деветдесет и един
лев и шестдесет и седем стотинки) – главница, сумата от 93,05 лв. (деветдесет
и три лева и пет стотинки) - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от
642,17 лева за периода от 21.05.2017г. до 17.12.2018г. и законна лихва от дата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение - 20.12.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
Молят да им бъдат присъдени и разноските.
При
условията на чл.131 от ГПК в дадения едномесечен срок е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва иска,
като неоснователен.
След
като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът възприе следното:
От приложените ч.гр.дела № 5/2019г. по
описа на БРС и № 1066/2018г. на ПРС се
установява, че е издадена заповед № 2/08.01.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, по силата на която е разпоредено ответницата
да заплати на „А1 България“ ЕАД сумата от 791.67 лв.
– главница
за потребени и
незаплатени електронни съобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги
от 22.08.2015г., за които са издадени 13 бр. фактури за отчетен период от
25.04.2017г. до 24.10.2017г., 93,05 лв. мораторна лихва за забава за периода 21.05.2017г.
до 17.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 20.12.2018г. до окончателното плащане на
задължението, както и разноските по делото в размер на 25 лв. държавна такса.
По делото е представен договор за
мобилни услуги, сключен на 22.08.2015г. между страните, ведно с приложение –
ценова листа за клиенти от същата дата.
Представени са 13 бр. фактури за
отчетен период 25.04.2017г. – 24.10.2017г., на стойност 642.17 лв. и неустойка предсрочно прекратяване на договори
за услуги – 25.00 лв. /за две оставащи вноски по 12,50 лв. за мобилни услуги за
тел. номер ********** съгласно приложение № 1 от 07.01.2016г. по сметка № *********
от 18.102017г. и 124,50 лв. /6 шест оставащи месечни вноски по 20,75 лв./ за
мобилни услуги за тел.№ ********** по Приложение № 1 от 10.05.2016г. по сметка
№ ********* от 18.10.2017г. формирани като задължения на обща стойност 149,50 лв. Приложени са и
предходно издадени фактури с ДДС.
Към
исковата молба са представени Общи условия на „А1 България“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Така
приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни
изводи:
Не е
спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № № 5/2019г.
на БРС и 1066/2018г. на ПРС, че срещу издадената заповед за изпълнение № 2 от 08.01.2019г.
в срок е постъпило възражение по чл.414 ГПК от С.Г.Т., като в
рамките на дадения едномесечен срок, е предявен и настоящият иск за признаване
за установена дължимостта на сумата от посочена в петитума на и.м. за
незаплатени далекосъобщителни услуги от ответницата, поради което същият е
процесуално допустим, като предявен при наличие на процесуалните предпоставки.
Съдът
счита, че следва да остави без разглеждане като недопустима исковата претенция
за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 149,50 лв.,
представляваща начислена договорна неустойка, по следните съображения: Както се
посочи по-горе, в заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за сумата от 791,67 лева, представляваща главница за
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги. В исковата молба е посочено,
че неустойката от 149,50 лв. представлява част от сумата от 791,67 лева
(разликата от 642,17 лева до 791,67 лева), тоест част от претендираното вземане
в заповедното производство се търси на друго основание (неустойка) в исковия
процес. Съгласно т.11б от ТР № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4 от 2013г. на
ОСГТК на ВКС, въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията
на евентуалност или въведеното ново правно основание да се разгледа само ако
предявеното вземане се отхвърли на въведеното в заповедното производство правно
основание, т. е. тази част от вземането да се претендира на две основания, като
за едното да е предявен установителен иск, а за второто – евентуален осъдителен
иск. В случая обаче ищецът не е въвел твърдения, които да поставят в зависимост
осъдителния иск с този по установителния иск, поради което не е налице
евентуален осъдителен иск за част от същото вземане, с оглед на което
предявеният осъдителен иск за част от вземането, предмет на издадена заповед за
изпълнение на друго основание, е недопустим.
По
отношение на предявения установителен иск, с оглед на представените неоспорени
писмени доказателства договори за мобилни услуги, фактури ведно с Приложения –
ценови листи за клиенти , съдът намира,
че по делото е установено съществуването на валидно облигационно правоотношение
между страните във връзка с предоставянето на мобилни услуги, по договор от 22.08.2015г.,
неразделна част от който са Общите условия на „А1 България” ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. По делото не
се спори, че от сключването на договорите до месец април 2017г. е налице
изпълнение и от двете страни, което предполага не само ищцовото дружество, но и
ответницата да е била наясно с предмета на договора, цените, сроковете за
плащане, поради което съдът намира за неоснователно направеното с отговора на
исковата молба оспорване наличието на облигационно отношение между страните. По
силата на Общите условия за ищеца е съществувало задължение да издава
ежемесечно фактура за ползваните услуги на името на потребителя, а за последния
– да плаща цените на потребените услуги в срок, указан във фактурата, но не
по-късно от 15 дни след датата на издаването й.
Безспорно
е наличието на настъпил падеж по приложените фактури за плащане на
задължението, следователно вземането е изискуемо. До даване ход на устните
състезания по делото ответникът не ангажира доказателствени средства за
установяване на факта на плащане на неплатената сума за далекосъобщителни
услуги, поради което съдът намира, че установителният иск за признаване за
установено съществуването на вземането в размер на 642,17 лв. е основателен и
доказан, и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на постъпване на заявлението в съда – 20.12.2018г. до окончателното й заплащане.
Основателна се явява и претенцията за закъснителна /мораторна/ лихва за забава,
изчислена върху сумата от 642,17 лева за периода от 21.05.2017г. до 17.12.2018г.
в размер на 93,05лв. на осн.чл.86 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото на страните
следва да се присъдят направени по делото разноски. Предвид мотивите по т.12 от
ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. Разноските на ищцовото дружество в
заповедното производство възлизат на сумата от 25,00 лв., а в исковото
производство – на сумата от 76,00 лв., по представения списък по чл.80 ГПК.
На ответницата разноски не следва да бъдат
присъждани разноски, тъй като не са представени доказателства за такива.
Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Г.Т., с ЕГН **********,***
дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище в град София и адрес на управление:
район „Илинден”, ул.„Кукуш” № 1, с ЕИК № *** представлявано от адв.Д.Ц. от САК присъдените
със заповед за изпълнение на парично задължение суми: Сумата от 642,17лв. (шестстотин
четиридесет и два лева и седемнадесет ст.) представляваща – главница и сумата
от 93,05 лв. (деветдесет и три лева и пет ст.)
- законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 642,17 лева за
периода от 21.05.2017г. до 17.12.2018г., представляващи мораторна лихва от дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение - 20.12.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 2 от 08.01.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5/2019г. по
описа на РС - Бяла и ч.гр.д.№ 1066/2018г.
на Районен съд- Панагюрище.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения
от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище в град София и адрес на управление: район
„Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, с ЕИК № ****
представлявано от адв.Д.Ц. от САК против С.Г.Т., с ЕГН **********,***
иск за осъждането и за заплащане на сумата от 149,50 лв. /сто четиридесет и
девет лева и петдесет ст./, представляваща начислена
договорна неустойка по договор за съобщителни услуги от 22.08.2015г.
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА С.Г.Т., с ЕГН **********,*** да
заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище в град София и адрес на управление:
район „Илинден”, ул.„Кукуш” № 1, с ЕИК № ***, представлявано от адв. Д.Ц. от
САК, сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - разноски за производството
по частно гр. дело № 5/2019г. по описа на РС-Бяла и 76,00 лв. /седемдесет и шест лева/ разноски
по настоящото дело.
Решението
в частта, с която производството по делото е прекратено, има характер на
определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Русе в едноседмичен срок
от съобщаването му.
Решението в останалата му
част подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия:/п/