Решение по КНАХД №1418/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава Дванадесета АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на ОД на МВР – Пловдив, чрез юрк. И. И. П. против Решение № 524 от 16.05.2025г. по АНД № 1587/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменен Електронен фиш серия К № 10375486, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на В. П. В., [ЕГН] на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева.

В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението на районния съд поради липса на мотиви. Твърди се, че съдът неправилно е приел административния адрес, посочен като място на нарушението за несъществуващ към момента на извършването му, като справка за същия можело да се направи в Google Карти. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд за неяснота по отношение на начина на въвеждане на органичение на скоростта в процесния пътен участък - дали ограничението е последица от действието на общата пътна мрежа или е въведено с конкретен пътен знак. Иска се обжалваното решение на бъде отменено и да бъде постановено друго, с което електронният фиш да бъде потвърден. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не изпращат представител.

Ответникът – В. П. В., редовно призован, представлява се от адв. И. В.. Оспорва се жалбата като неоснователна. Иска се обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира се адвокатско. възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, прокурор Пенчева, изразява становище за законосъобразност и правилност на обжалваното решение.

Административен съд – Пловдив, ХХ касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и след проверка на обжалваното съдебно решение въз основа на посочените от жалбоподателя касационни основания и във връзка със служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в предвидения в АПК преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от страна, притежаваща активна процесуална легитимация, за която обжалваният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на В. П. В. против електронен фиш серия К № 10375486, издаден от ОД на

МВР Пловдив, с който на ответника по настоящото дело било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Районен съд – Пловдив приел за установена следната фактическа обстановка: на 19.10.2024 г., в 12:41 ч., в град Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“ 120 посока Запад, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № [рег. номер] се движело с установена наказуема скорост от 91 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 41 км/час. При тази фактическа обстановка бил издаден обжалваният в първоинстанционното производство акт.

За да отмени така издадения електронен фиш, районният съд приел, че при съставянето му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на производството по налагане на адмнистративното наказание и са нарушени правата на жалбоподателя. Аргументирал се, като посочил, че е налице липса на яснота относно обстоятелствената част на нарушението, елемент от неговия фактически състав, ограничаваща правото на защита на жалбоподателя. Съдът се позовал на събрания по делото доказателствен материал, като установил, че административният адрес, посочен в ЕФ като място на извършване на нарушението, не съществувал към момента на извършване на нарушението. В ЕФ било посочено място на извършване на нарушението „бул. „Цариградско шосе“ 120“, а от представени по делото пред първата инстанция писма от директора на ОП „ОКТ“ и от Кмета на Район Тракия, Община Пловдив, се установило, че след справка в архива на администрацията на район „Тракия“ не били налице данни за административен адрес бул. „Цариградско шосе“ 120 и че към датата на извършване на нарушението – 19.10.2024г. административните адреси на бул. „Цариградско шосе“ били до № 112. Това обстоятелство Районен съд – Пловдив приел за самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на обжалвания пред него ЕФ. Допълнително в мотивите си приел, че неяснотата относно мястото на извършване на административното нарушение води до пречка да бъде установено по несъменен начин с какво точно правило за поведение е следвало водачът на МПС да се съобрази – дали с ограничение, въведено с конкретен пътен знак, или с такова, действащо във връзка с общото ограничение скорост по пътната мрежа.

Решението на Районен съд Пловдив е правилно, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд, при законосъобразно проведено съдебно следствие, е обсъдил приобщените в хода на производството доказателства и е извел правилно конкретната фактическа обстановка. Въз основа на приетото от него от фактическа, същият е формирал своите правни изводи, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях.

Неоснователни са възраженията на касатора за липса на мотиви във връзка с приетите от съда правни изводи за несъществуването на административния адрес /бул. „Цариградско шосе“ № 120/, посочен като място на извършване на нарушението в процесния ЕФ Серия К № 10375486.

Районният съд, за да отмени ЕФ, правилно се е позовал на предоставената от директора на ОП „Организация и контрол на транспорта“ информация чрез писмо изх. № 875/30.04.2025г., с вх. № 51849/09.05.2025г. по описа на РС – Пловдив, както и писмо изх. № 6-1000-449(1)/08.05.2025г. от кмета на Район „Тракия“, вх. № 51868/09. 05.2025г. по описа на РС – Пловдив.

С писмо вх. № 51849/09.05.2025г. от директора на ОП „ОКТ“ се установява, че към датата на установеното административно нарушение – 19.10.2024г., административните адреси на посочения булевард са до № 112. От писмо вх. № 51868/09.05.2025г. от кмета на Район „Тракия“ се установява, че след извършена справка в архива на администрацията на район „Тракия“ не са открити данни за административен адрес гр. Пловдив, бул. „Цариградски шосе“ 120.

Цитираните по - горе писма представляват официални свидетелстващи документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и същите притежават материална доказателствена сила по отношение установените в тях факти и обстоятелства. По своята правна природа материалната доказателствена сила е присъща само за свидетелстващите документи. Тя се състои в доказателственото значение на свидетелстващия документ за този стоящ вън от него факт, който се удостоверява от материализираното в свидетелстващия документ удостоверително изявление. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа са се осъществили така както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. До доказване на противното съдът е длъжен да счита, че фактите, отразени в официалния свидетелстващ документ, действително са се осъществили. При осъществяване на решаващата си дейност по преценка на доказателствата съдът е длъжен да зачита и да се съобразява с материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, докато същата не бъде оборена, чрез доказване на тяхната неистинност.

В конкретния случай от страна на касационния жалбоподател не са предприети навременни процесуални действия за оборване истинността на приетите в проведеното пред районния съд о.с.з. на 13.05.2025г. На основание чл. 193, ал. 1 ГПК истинността на документа може да се оспори най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен, а когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най - късно до края на заседанието.

В конкретния случай със закриването на о.с.з. от 13.05.2025г. пред РС – Пловдив, за касатора се е преклудирала възможността за оспорване истинността на цитираните по – горе официални свидетелстващи документ – писмо вх. № 51849/09.05.2025г. и писмо вх. № 51868/09.05.2025г.

Непосочването или неправилното посочване на мястото на установяване на нарушението представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания пред първата инстанция ЕФ. То е част от задължителното съдържание на ЕФ, като отсъствието на този реквизит влече съществен порок на същия – съществено нарушение на административнопроизводствените правила и същевременно с това води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.

Въз основа на горното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което не са налице касационни основания по чл. 348 НПК за неговата отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и на основание чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като се взе предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., съдът намира, че претенцията не се явява прекомерна и следва да бъде уважена.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХХ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 524/16.05.2025 г., постановено по АНД № 1587/2025 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, V н.с.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив да заплати на адв. И. О. В., АК Пловдив, личен № *** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за проведено процесуално представителство.

Решението на основание чл. 223 от АПК е окончателно.