ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43
гр. В., 08.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:А.П.
Членове:В.М.
Г.Й.
като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно частно гражданско дело №
20211300500203 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано във връзка с повдигната препирня за подсъдност
обективирана в определение № 136/28.04.2021 г. по ч.гр.д. № 251/2021 г. по
описа на БРС. В определението си БРС е посочил, че с оглед последните
изменения на чл. 411 ал. 1 от ГПК, производството по делото следва да се
развие пред РС – В.
За произнасяне по повдигнатата препирня за подсъдност, съдът взе
предвид следното:
Пред РС – В. е било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК от „П.К.Б.
„ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Б. „ 49 бл.53 Е вх.В,
против длъжника И. К. Л., с постоянен адрес гр.Б. и настоящ адрес гр. В .
С определение № 203600рз/25.03.2021 г. по ч.гр.д. 505/2021 г. ВРС прекратил
производството пред себе си и го изпратил по компетентност на РС-Б., тъй
като в неговия район на действие бил постоянния адрес на длъжника.
Спорът за подсъдност на делото е допустим, тъй като препирнята е
повдигната своевременно.
Съдът намира повдигнатата препирня за основателна поради следните
1
съображения:
До изменението на ГПК с ДВ 200/2019 г. е съществувало различие по
отношение реда за подаване на искови молби от ищци – потребители и за
подаване на заявления за заповед за изпълнение срещу длъжници –
потребители. Според разпоредбата на чл. 113 от ГПК – искът на потребителя
е можело да се подаде или по неговия настоящ или по неговия постоянен
адрес, а според разпоредбата на чл.411 ал. 1 от ГПК заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е следвало да се подаде по постоянния адрес на
длъжника. В този случай подсъдността не е била различна за случаите на
„длъжник – потребител“. С новото изменение на ГПК обаче ( вл.в сила на
24.12.2019 г.), се постига общ принцип на действие по делата, страна по които
е лице притежаващо качеството „потребител“.
И в двата случая – и в общото исково производство, и в заповедното
производство, делото се разглежда по принцип от съда, където се намира
настоящият адрес на „потребителя“, а при липса на такъв – от съда където
е неговият постоянен адрес.
Този принцип се въвежда с нов текст в чл. 411 ал.1 от ГПК, а именно
изречение 2, което предвижда, че заявление срещу потребител се подава до
съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ
адрес – по постоянния.
Новата разпоредба е процесуална по своя характер и тъй като няма
законово изискване образуваните до този момент дела да продължат по
стария ред, тя следва да се приложи и за делата, които са в производство.
С оглед на това повдигнатата препирня за подсъдност следва да бъде
уважена и делото да се изпрати по компетентност на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН ДА РАЗГЛЕДА депозираното от депозирано
заявление по чл. 410 от ГПК от „П.К.Б.„ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. Б. „ * бл.* * вх.*, против длъжника И. К. Л., е Районен
2
съд-гр.В.
ИЗПРАЩА делото за продължаване на процесуалните действия по
него на РС-В.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3