№ 151
гр. Д., 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на тринадесети август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20245410100417 по описа за 2024 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищцата Г. Ш. Х. и съпруга й Д. Н. Х.
са собственици на поземлен имот с идентификатор 20465.501.1800 /видно от
Нотариален акт № 73, том. I, нот. дело № 221 от 18.04.1996 г. на Девинския
районен съд, който граничи с поземлен имот с идентификатор 20465.501.1827
с площ от 143 кв. м., находящ се в гр. Д., ул. Б. № *, кв. 28, при граници и
съседи: 20465.501.1826, 20465.501.1142, 20465.501.5011 и 20465.501.1800, за
който наследодателя Ю. М. С. има Нотариален акт № 60, том I, нот. дело №
167 от 1995 г. на Районен съд – Девин. Твърдят, че Г. Ш. Х. от 01.06.2011
година до 2024 година владее непрекъснато, спокойно като собственик на
поземлен имот с идентификатор 20465.501.1827, c площ от 143 кв. м., находящ
се в гр. Д., ул. Б. № * и продължава да си го владее, като владението на имота
се изразява в непрекъснато засаждане със земеделски култури /картофи,
фасул, зеле, домати/, в продължение на повече от 13 години и никой не и го е
оспорвал. Считат, че е налице основание на изтекла придобивна давност,
считано от 01.06.2011 година /в продължение на по-вече от 13 години/ и
продължава да си го владее. Твърдят, че е налице законно основание на чл. 77
и чл. 79 от Закона за собствеността, ищеца да стане собственик на описаният
1
по-горе недвижим имот. Считат, че е налице правен интерес от завеждане на
настоящето производство пред съда срещу ответниците за доказване правото
на собственост придобита по давностно владение в продължение на по-вече от
13 години непрекъснато и спокойно.
Молят съда да постанови съдебно решение, с което на основание чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 77 и чл. 79 от Закона за собствеността приеме за
установено по отношение на двамата ответници - В. Н. С. и С. Н. С.-. /двамата
наследници на Ю. М. С./ от гр. Д., че ищцата Г. Ш. Х. е собственик по
давностно владение с начало 01.06.2011 година в продължение на повече от 13
години на поземлен имот с идентификатор 20465.501.1827, с площ 143 кв. м.,
находящ се в гр. Д., ул. Б. № *, кв. 28 при граници и съседи: 20465.501.1826,
20465.501.1142, 20465.501.5011 и 20465.501.1800. Претендира за присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците,
чрез пълномощника им адв. В. М., с който счита предявения иск за
недопустим и неоснователен, като излага съображения. Твърди, че на първо
място поради непререшаемост на спора на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 298, ал.1 от ГПК, тъй като по отношение на имота, предмет на спора,
вече има влязло в сила решение № 234 от 11.11.2011 година на Районен съд -
Девин, между страните Д. Н. Х. с ЕГН ********** и Ю. М. С. с ЕГН
*********** с правно основание на иска чл. 124, ал. 1 от ГПК. Твърди, че В.
Н. С. и С. Н. С. се явяват наследници на Ю. М. С. и на основание чл. 298, ал. 2
от ГПК, то решението има сила на присъдено нещо и по отношение на тях.
Твърди, че въпреки това, 13 години по-късно, с настоящата искова молба
семейство Х. се опитват да придобият същия имот. Счита, че въпреки
променената им правна позиция, добавяйки към правното си основание чл.
124, ал. 1 ГПК - чл. 77 и 79 от ЗС, претенциите им отново са изцяло
неоснователни. Твърди, че с предявяването на иска се цели пререшаване на
спора, разрешен със сила на присъдено нещо към влязлото в сила решение,
като съдът е приел за доказано правото на собственост върху процесиите
имоти. На второ място счита, че искът е неоснователен поради липса на
правен интерес от страна на ищеца, поради недобросъвестност от негова
страна, и липса на посочената от ищеца придобивна давност по отношения на
процесният имот с идентификатор 20465.501.1827, с площ от 143 кв.м.,
находящ се в гр. Д., ул. Б. № *, кв. 28 и излага подробни съображения. Счита,
2
че е налице непререшаемост на спора, поради което искът следва да бъде
отхвърлен, като недопустим и делото да бъде прекратено. В случай, че съда
приеме, че искът е допустим, то смята същият за неоснователен и недоказан и
поради това следва исковата молба да бъде отхвърлена, като се потвърдят
правата на настоящите собственици - наследниците на госпожа С., които
продължават да упражняват своето право на собственост върху процесния
имот.
В о.с.з. ищцата се явява лично и с адв. Ж. Ч., който моли да се уважи
изцяло предявения иск по подробни съображения, изложени в о.с.з.
В о.с.з. ответниците не се явяват, за тях адв. В. М. който поддържа
отговора, счита че иска е неоснователен, моли съда да отхвърли предявения
иск като изцяло недоказан и неоснователен, като излага съображения.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка № 73, том I, дело № 221/1996г. по описа на Девински районен съд,
М. Е. Х. е прехвърлила на сина си Д. Н. Х. собствения си недвижим имот:
дворно място със застроена и незастроена площ от 206 кв. м., съставляващо
част от имот с пл. № 464, за който е отреден парцел XVIII-464 в кв. 28, при
граници на имота: на изток – пл. № 463 – С. К., запад – пл. № 467 – Ч. К.;
север – пл. № 468 – Д. П. и юг – улица, ведно с построена полумасивна
жилищна сграда с площ от 31 кв. м. срещу задължението на Д. Н. Х. да поеме
гледането и издръжката на майка си, като й осигури спокоен нормален начин
на живот.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66, том I, дело
167/1995 г. по описа на Девински районен съдия, М. М., М. М., Б. М., С. П. и
Ю. С. са дарили първата на дъщеря си, а останалите на сестра си,
припадащите им се части от съсобствен недвижим имот състоящ се от дворно
място, пл. № 464, с площ 143 кв. м. и застроена на него полумасивна
изоставена жилищна сграда по плана на гр. Д., при граници: улица, В. К., А. Г.
и наследници на В. П., с данъчна оценка от 3476 лева.
Според приходна квитанция - ПОС, серия: ББ24, номер:
**********/19.11.2024г. С. С. – Н. е заплатила такса битови отпадъци в размер
3
на 12.38 лева за имот, находящ се в гр. Д., ул. Б. № *.
С Решение № 5249/13.04.2011г. постановено по адм. дело №
9582/2010г. на ВАС е отменил решението от 10.06.2010г. по адм. д. №129/10г.
на СмАС в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу кадастралния регистър
на имот с № 20465.501.1800 и вместо него е отменен кадастралния регистър на
имот с № 20465.501.1800 в частта на която за собственици са посочени „С. БТ“
ЕООД, З. К. Д. и Ю. М. С..
С Решение № 234/11.11.2011г. постановено по гр. д. № 190/2011г. по
описа на РС – Девин е отхвърлил предявения иск на Д. Х. против Ю. М. С. на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответницата, че е изключителен собственик на имот с пл. № 1827, с площ от
143 кв. м., в кв. 28 по ПУП на гр. Д., при граници: на изток – пл. № 1826, запад
– пл. № 464, на север – пл. № 464 и на юг – улица, сега поземлен имот и
идентификатор 20465.501.1827, с площ от 144 кв. м., находящ се в гр. Д., ул. Б.
№ * по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-90/18.12.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК, като неоснователен и недоказан.
Според удостоверение за идентичност изх. № У-1327 от 25.10.2024г.
на Община Девин, поземлен имот с идентификатор 20465.501.1827 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д., одобрени със Заповед
№ РД-18-90 от 18.12.2009 г. на Изпълнителен Директор на АГКК - гр. София и
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот от 21.08.2018 г. е идентичен: с част от имот пл. №
464 в кв. 28 по действащия план на гр. Д., одобрен със Заповед № РД 1004 от
06.10.1980 г.; с имот пл. № 1827, образуван от част от имот с пл. № 464 в кв.
28 по плана на гр. Д., попълнен със Заповед № 502 от 18.09.2008 г. на Кмета на
община Девин.
С Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство с
вх. № 2795/11.02.2025г. на зам. районен прокурор на РП- ТО-Девин е отказано
да се образува досъдебно производство за престъпление от общ характер по
чл.323 ал.1 от НК по пр. рег. № 2795/2024г. по описа на РП – Смолян,
преписка с № 252 ЗМ-291 от 18.12.2024г. образувана по жалба от В. С. и С. С.-
М. против Г. и Д. Х.. В постановлението е посочено, че Д. Х. е починал на
20.01.2025г. и липсват данни за извършено престъпление от общ характер по
чл.323 ал.1 от НК досежно поставяне на ограда на имот в гр. Д., ул. Б. № *.
4
От показанията на разпитаният по делото свидетел Д. Д. - без родство
със страните, съдът прие за установено, че делото се води за имот около 100
кв. м., намиращ се на ул. Б. № * в гр. Д., в регулация е, като имота на свид. Д.
граничи с този имот. Спорният имот не е застроен и е градина. Процесният
имот се е обработвал от 2010 – 2011 г. от Г. и съпруга й, засаждали го картофи,
фасул. До миналата година ищцата е обработвала имота. Никога не е виждал
С. на този имот. За процесния имот подхода е от имота на свидетеля и от имота
на ищцата. До процесния парцел ищцата има друг имот, който граничи с
процесния. Между имота на свидетеля и този имот няма ограда.
От показанията на разпитаният по делото свидетел И. С. С. - без
родство със страните, съдът прие за установено, че делото са води за имот,
който се намира в гр. Д., Б. № * е над 100 кв. м. Този имот е в регулация,
съседите на този имот от долната страна е имот на Д., а от другата страна е
улица. Ищцата има и друг имот там, а процесния имот ищцата Г. го обработва
от 2010 – 1011 г. - засажда го, чисти го. Имота представлява градина и го
засажда с картофи, фасул, домати. От 2010г. – 2011г. до миналата година
ищцата го ползва, друг не го е ползвал. Има спор със С. за тази градина. За
градината подхода е от на Г. друг нейн имот, който граничи с процесния.
Съдът намира, че предявеният установителен иск по чл.124, ал.1 от
ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС е основателен и доказан, по следните съображения:
Искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК - спор за материално право обуславя
правния интерес към настоящ момент. В тежест на ищцовата страна е да
докаже обстоятелствата от значение за основателността на предявения иск.
Съдът е задължен да изследва само твърденият в исковата молба придобивен
способ – давностно владение. Ищцата претендира за собственост по силата на
изтекла придобивна давност за времето от 2011г. до 2024г. върху процесния
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
20465.501.1827, с площ 143 кв. м., находящ се в гр. Д., ул. Б. № *, кв. 28 при
граници и съседи: 20465.501.1826, 20465.501.1142, 20465.501.5011 и
20465.501.1800. Съгласно чл. 77 от ЗС, правото на собственост се придобива
чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За
да се придобие право на собственост върху недвижим имот по давност, е
необходимо в полза на владелецът да е изтекла 10-годишна придобивна
давност, предвид на това, че е недобросъвестно - чл. 79, ал. 1 ЗС. Върху имота
5
владелецът да е установил фактическо владение. Това владение да е спокойно,
необезпокоявано, непрекъснато. Давността е оригинерен способ за
придобиване право на собственост, без значение е на кого е принадлежало
това право преди. Според удостоверение за идентичност изх. № У-1327 от
25.10.2024г. на Община Девин, процесния имот е идентичен: с част от имот
пл. № 464 в кв. 28 по действащия план на гр. Д., одобрен със Заповед № РД
1004 от 06.10.1980 г.; с имот пл. № 1827, образуван от част от имот с пл. №
464 в кв. 28 по плана на гр. Д., попълнен със Заповед № 502 от 18.09.2008 г. на
Кмета на община Девин. Докато за имот с пл. № 464 в кв. 28 по плана на гр.
Д. са издадени Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка № 73, том I, дело № 221/1996г. по описа на Девински
районен съд, в полза на съпруга на ищцата - Д. Н. Х. - б. ж. на гр. Д. и
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66, том I, дело 167/1995 г. по
описа на Девински районен съдия, описани по-горе. Но липсват твърдения в
исковата молба Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка № 73, том I, дело № 221/1996г. по описа на Девински
районен съд да послужи като документ за начало на давностно владение в
полза на ищцата като наследник на съпруга си Д. Х.. Представена е от
ответниците приходна квитанция - ПОС, серия: ББ24, номер:
**********/19.11.2024г., описана по горе, но факта на деклариране на имот,
плащането на данъци нямат значение за придобиването на имота, тъй като
едностранното деклариране не удостоверяват собственически права или
начало на придобивна давност. В настоящото производство са еднопосочни
всички доказателства, че процесния имот - поземлен имот с идентификатор
20465.501.1827, с площ 143 кв. м., находящ се в гр. Д., ул. Б. № *, кв. 28 се е
ползвал и владеел от ищцата. Като елемент на придобивната давност
владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, явно и несъмнено.
Намерението за своене се предполага съгласно чл.69 от ЗС, но за да се
осъществи фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС е необходимо владението
да е несъмнително и явно. Тези признаци на владението се доказаха,
свидетелите Д. и С. сочат, че само ищцата Х. ползва процесния имот,
представляващ градина от 2011г. до 2024г. - депозиране на исковата молба. От
показанията на свидетелите Д. и С. се установява нужният според чл.79, ал.1
ЗС давностен срок, ако се приеме, че е започнал да тече в полза на ищцата от
2011г., която упражнява фактическа власт върху имота. Писмените документи,
6
обсъдени заедно с показанията на разпитаните свидетели и становището на
ответниците, водят до извод, че е доказана осъществяваната от ищцата
фактическа власт върху имота с намерение за свое, продължило повече от
десет години, което е известно на ответниците, без те да се противопоставят.
Едва през месец 12.2024г., ответниците са депозирали жалба и постановено
Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство с вх. №
2795/11.02.2025г. на зам. районен прокурор на РП – Смолян, ТО - Девин,
описано по-горе. Установената от ищцата Х. фактическа власт върху
процесния имот за времето от 2011г. до 2024г. е упражнявана постоянно,
непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно. Така манифестираното от ищцата
действие е достигнало до знанието на ответниците, които не му са се
противопоставяли и не са търсили съдебна защита. В продължение на повече
от десет години ответниците са бездействали, като са позволили на ищцата,
спокойно и необезпокоявано да ползва имота, демонстрирайки открито
намерението си, че го държи като свой. По този начин ответниците са
загубили своето право на собственост по наследство от Ю. С., което на
основание чл. 79 от ЗС, е преминало в патримониума на ищцата. Изтеклият
период от време /повече от десет години/, при горните факти, има за
последица придобиването от ищцата на правото на собственост върху
процесния имот.
Всичко гореизложено обосновава извода, че ще следва иска да бъде
уважен, като се приеме за установено по отношение на ответниците, че
ищцата е собственик по силата на изтекла придобивна давност в продължение
на повече от 10 години, считано от 2011 г. до 2024г. на следния недвижим
имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 20465.501.1827, с площ 143
кв. м., находящ се в гр. Д., ул. Б. № *, кв. 28, при граници и съседи:
20465.501.1826, 20465.501.1142, 20465.501.5011 и 20465.501.1800.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ на В. Н. С., с
7
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. В., ул. М. № **, ет. *, ап. * и С. Н. С.
- М., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул. К. Г. № **, ет. *, ап. **,
че Г. Ш. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., общ. Девин, обл. Смолян, ул. П.
№ * е собственик по давностно владение с начало 2011 година в продължение
на повече от 10 години, на поземлен имот с идентификатор 20465.501.1827, с
площ 143 кв. м., находящ се в гр. Д., ул. Б. № *, кв. 28, при граници и съседи:
20465.501.1826, 20465.501.1142, 20465.501.5011 и 20465.501.1800.
ОСЪЖДА В. Н. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. В., ул.
М. № **, ет. *, ап. * и С. Н. С. - М., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
П., ул. К. Г. № **, ет. *, ап. ** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. Ш. Х., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Д., общ. Девин, обл. Смолян, ул. П. № * сумата
от 1000.00 лева /хиляда лева/ – разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред
СмОС в двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
8