РЕШЕНИЕ
№ 3678
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20253110102194 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В. К. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., в качеството й на майка и законен
представител на детето Т. Й. К., роден на **.**.**** г., ЕГН **********, срещу Й. Д. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., обл. Б., кв. ..., бл. ...., вх. ...., ап. ...., иск с правно основание
чл. 150 СК за изменение на размера на присъдената с Решение от 24.03.2016 г. по гр. д. №
13932/2015 г. по описа на Районен съд - Варна, месечна издръжка, дължима от бащата Й. Д.
К. в полза на детето Т. Й. К., чрез увеличаването му от 200,00 лева на 600,00 лева, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.02.2025 г., до настъпване на законово
основание за изменение или прекратяване на издръжката, с падеж 15-о число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от датата на падежа
й до окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата В. К. П. твърди, че с влязло в сила Решение от 24.03.2016 г.
по гр. д. № 13932/2015 г. по описа на Районен съд - Варна, ответникът Й. Д. К. е осъден да
заплаща месечна издръжка в полза на детето Т. в размер на 200 лева. Тъй като от
определянето на издръжката са изминали девет години, като тогава Т. е бил на 2 години, а в
момента е ученик в 4-ти клас, се твърди същата да е недостатъчна, отчитайки нарасналите
нужди на детето, потребността от закупуване на учебни пособия, облекло, екипи и от други
средства, необходими за правилното му физическо и интелектуално развитие. В тази връзка
1
излага, че възрастта на детето предполага ангажирането му със спорт и посещение на
езикова школа. Изтъква, че детето навлиза в прогимназиален етап на обучение, за който е
необходима и добра техническа обезпеченост, компютър, предвид наложилата се форма на
онлайн обучение. Твърди, че финансовите възможности на майката не позволяват да покрие
всички нараснали нужди на детето, още повече предвид изразените инфлационни процеси
през последните две години. Същевременно излага, че ответникът полага труд като шофьор
във фирма за международен превоз на товари. С оглед това, сезира съда с искане за
изменение на присъдената издръжка, като същата бъде увеличена до посочения по-горе
размер.
Настоява за уважаване на иска. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Й. Д. К. депозира отговор на исковата молба, с
който изразява становище за частична основателност на иска. Не оспорва, че с влязло в сила
решение по гр. д. № 13932/2015 г. по описа на Районен съд - Варна, е осъден да заплаща
издръжка в полза на детето в размер на 200 лева. Поддържа обаче, че винаги е посрещал
възникналите нужди на сина си, вкл. непредвидени или неотложни такива, с оглед
изменените социални и икономически отношения. В тази връзка твърди, че поддържа близки
отношения с детето и оказва непрекъснато грижи за него. Редовно купува дрехи, обувки и
учебни помагала за Т.; купил му е и два компютъра и телефон, за който заплаща и месечните
такси, както и за интернет. Заявява, че детето Т. не посещава езикова школа. Бащата не
оспорва, че е трудово ангажиран като международен шофьор, но изтъква, че след раздялата
си с ищцата е сключил брак с друга жена, чиято дъщеря е осиновил и полага за нея
родителски грижи. Сочи, че с оглед промяната на минималната работна заплата и съответно
минималния размер на издръжката, от февруари 2025 г. заплаща доброволно в полза на Т.
месечна издръжка в размер на 300 лева, вместо присъдените 200 лева. Отчитайки всичко
изложено, изразява готовност да заплаща месечна издръжка в размер на 350 лева, като
настоява искът за разликата до предявения размер да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищцата В. К. П., в качеството й на майка и законен представител
на детето Т. Й. К., не се явява лично, представлява се от адв. Б. А. от АК – Варна. Поддържа
исковата молба.
В съдебно заседание ответникът Й. Д. К. се явява лично и се представлява от адв. Н.
К. от АК – Варна. Настоява исковата претенция да бъде отхвърлена за разликата над 350
лева.
В съдебно заседание заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ –
Варна, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че страните са родители на детето Т. Й. К., роден на
**.**.**** г., ЕГН **********. Същото се установява и от Удостоверение за раждане №
**********, издадено въз основа на акт за раждане № 0516 от дата **.**.**** г., съставен в
гр. Варна, район „Одесос“, общ. Варна.
При извършена служебна проверка се установява, че с Решение от 24.03.2016 г.,
2
постановено по гр. д. № 13932/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, 34-ти състав, Й. Д.
К., ЕГН **********, е осъден да заплаща в полза на детето Т. Й. К., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител В. К. П., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 200 лева, считано от 01.03.2016 г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване.
Видно от Служебна бележка изх. № 207/12.02.2025 г., издадена от ОУ „****“ – гр.
Варна, Т. Й. К., ЕГН **********, е записан като ученик в *** клас на училището за учебната
2024/2025 г.
Видно от дубликат на Удостоверение за раждане, издадено на 04.04.2019 г. от
Община Варна въз основа на акт за раждане № 1646 от дата **.**.**** г., съставен в гр.
Варна, район „Одесос“, общ. Варна, Й. Д. К., ЕГН **********, е баща на детето Е. Й.а К.а,
родена на **.**.**** г.
От справка от НАП - ТД Варна, се установява, че В. К. П., ЕГН **********, има
активен трудов договор с „***“ ЕАД – Варна, сключен на 12.09.2022 г., като за периода от
01.01.2024 г. до 31.03.2025 г. начисленият й облагаем доход е в размер на 28 613,10 лева.
От справка от НАП - ТД Варна, се установява, че Й. Д. К., ЕГН **********, има
активен трудов договор с „****“ ЕООД – Бургас, сключен на 22.12.2021 г., като за периода
от 01.01.2024 г. до 31.03.2025 г. начисленият му облагаем доход е в размер на 44 260,21 лева.
Видно от Удостоверение № 001/19.03.2025 г., издадено от „****“ ЕООД, на Й. Д. К.,
на длъжност „шофьор товарен автомобил 12 т (международни превози)“, за периода от
месец януари 2024 г. до месец декември 2024 г. са изплатени командировъчни в размер на
25 588,00 лева.
От извлечение от банкова сметка на Й. Д. К., ЕГН **********, в „Банка ДСК“ АД от
дата 17.09.2025 г. е видно, че за месеците март-септември 2025 г. по банкова сметка на В. К.
П. е изпращана месечна издръжка в полза на детето Т. в размер на 300 лева.
В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката А. И. Д.-К.а – на страната на ответника, негова съпруга, ценени от съда по
реда на чл. 172 ГПК, предвид възможна заинтересованост от изхода на спора. Свидетелката
излага, че съпругът й работи като международен шофьор в „****“ ЕООД, като курсовете му
са по 6-7 седмици и след това 2 седмици е в България. Изтъква, че между него и Т. има силна
емоционална връзка, двамата се чуват поне по два пъти на ден и всеки път, когато бащата е
в България, той взема Т.. Последният път Й. и А., заедно с другото им дете – дъщеря им Е.,
на 17 години, и Т. били на почивка в Румъния до миналия четвъртък, когато оставили
момчето във Варна. Свидетелката твърди, че винаги ходят на почивка с двете деца, които
много се разбират. Твърди, че когато вземат Т., винаги минават първо през магазина да му
купят дрехи; дори за Коледа Т. поискал блуза на „Т.“, каквато имал баща му, и на празника
двамата били с еднакви блузи. Бащата винаги плащал и разходите за тържество за рождените
дни на Т., с изключение на 2 години, по време на Ковид, когато не искали той да присъства,
защото работи в чужбина - за да не ги зарази. Плащал и телефона на детето и му купувал
всичко, което е необходимо. За учебни пособия майката получавала пари от социалните,
учебниците били безплатни, а бащата купувал всичко, което тя е нямала възможност да купи
– химикали, якета, анцузи, включително и тази година раница. Тази година, след като
разбрали, че минималната издръжка става 274 лева, свидетелката и съпругът й решили той
да плаща издръжка в полза на Т. в размер на 300 лева.
Горната фактическа установеност, отнесена към приложимите правни норми, налага
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Доколкото съгласно
чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
3
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, за уважаване на иска за
изменение на вече определената издръжка следва да е налице съществено и трайно
изменение на нуждите на издържания или съществено и трайно изменение във
възможностите на задълженото лице.
В конкретния казус съдът намира, че е налице такова изменение на обстоятелствата,
което предполага изменение на издръжката в полза на детето Т.. Издръжката е определена
със съдебно решение от 24.03.2016 г., когато Т. току-що е бил навършил 2 години, докато към
настоящия момент той е на 11 години и 7 месеца, като нуждите му от храна, облекло,
консумативи съществено са се увеличили, възникнали са и нови потребности, свързани с
образованието на детето и личностното му развитие. Междувременно силно се е променила
и икономическата обстановка в страната, като за изминалия период минималната работна
заплата се е повишила от 340 на 1077 лева; ноторно известен факт е високата инфлация,
съответно повишаването на цените на стоките от първа необходимост през последните
няколко години.
От събраните по делото доказателства се установи, че детето Т. има нормалните и
обичайни за неговата възраст потребности. За да формира извод за размера на необходимата
към настоящия период издръжка, съдът съобрази данните на Националния статистически
институт за средния месечен разход на член от домакинство за второто тримесечие на 2025
г. – последното, обхванато от такава статистика към настоящия момент, като се включат
разходите за храна и безалкохолни напитки (314,07 лева), облекло и обувки (37,64 лева),
жилище, вода, ел. енергия, горива (100,94 лева – изчислени на база разхода за семейство),
здравеопазване (55,67 лева); транспорт (намалени наполовина с оглед безплатното пътуване
на ученици в градския транспорт на Варна – 36,39 лева), свободно време, културен отдих и
образование (67,94 лева), разнообразни стоки и услуги (52,70 лева). Към горните разходи
съдът не прибавя разходи за съобщения, доколкото по делото се установи, че сметките за
телефон и интернет се заплащат от бащата, който е закупил и телефонния апарат на детето.
Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка в размер на
665,35 лева следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на
чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните възможности и материално състояние, като родителят,
комуто е предоставено упражняването на родителските права, по принцип следва да поеме
по-малък размер от общата месечната издръжка на детето, доколкото дава част от нея в
натура (Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021, ВКС, III гр. о.; Решение №
300 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 2846/2013 г., ВКС, III гр. о. и др.). В случая следва да бъдат
съобразени и алиментните задължения на бащата към другото му дете. Бащата в отговора на
исковата молба изразява готовност да заплаща сумата от 350 лева, но предвид изложеното,
съдът намира, че от общо дължимата издръжка за Т. в размер на 665,35 лева той следва да
поеме сумата от 380 лева, а остатъкът в размер на 285,35 лева следва да бъде поет от
майката.
По изложените съображения, предявеният иск се явява основателен до сумата от 380
лева и следва да бъде уважен до нея, като за разликата над нея до пълния претендиран
размер от 600 лева следва да бъде отхвърлен.
Решението за издръжката подлежи на предварително изпълнение на основание чл.
242, ал. 1 ГПК.
Относно съдебно-деловодните разноски:
И двете страни претендират разноски. Предвид характера на производството обаче
като спорна съдебна администрация, с оглед постановките на ТР № 3/2023 от 27.06.2024 г.
по ТД № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, разноските по исковете с тази правна квалификация,
уредени в СК, следва да останат в тежест на всяка страна така, както ги е направила, освен
4
ако съдът не уважи или не отхвърли предявените претенции изцяло.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът Й. Д. К. следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, държавна такса в размер на 259,20 лева - 4% върху тригодишните платежи за
увеличения размер на издръжката.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 СК, размера на определената с Решение от
24.03.2016 г. по гр. д. № 13932/2015 г. по описа на Районен съд - Варна, 34-ти състав,
месечна издръжка, дължима от бащата Й. Д. К., ЕГН **********, в полза на детето Т. Й. К.,
роден на **.**.**** г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В. К.
П., ЕГН **********, като го увеличава от 200,00 лева на 380,00 лева (Триста и осемдесет
лева), считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.02.2025 г., до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, платима по
следната банкова сметка с титуляр В. К. П., а именно IBAN: ************************, с
падеж 15-о число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа й до окончателното изплащане на сумата.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Й. Д. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., обл. Б., кв. ..., бл. ...., вх. ...., ап. ...., да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на
259,20 лева (Двеста петдесет и девет лева и 20 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5