№ 143
гр. В., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ
НДН
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от НДН Въззивно гражданско дело №
20251300500132 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх. № 964/20.05.2025 г., подадена от ЗК
“ЛИ”АД със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”СШ” **, вписано в
Търговския регистър на Агенцията по вписвания, ЕИК **, представлявано от
ВИ и ВМ изпълнителни директори, чрез процесуалния представител юрк. НГ,
срещу Решение № 29 от 11.04.2025г. постановено по гр. д. № 262/2024 г. по
описа на Районен съд- К., в частта, в която иска срещу Г. И. Г. с правно
основание чл.500 КЗ е частично, а иска по чл.86 ЗЗД е изцяло отхвърлен.
Твърди се, че съда неправилно е преценил представените и приети
доказателства по делото и е направил погрешни изводи и заключения.
Поддържа се, че необосновано и немотивирано първоинстанционният съд е
отхвърлил исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер, както и акцесорния иск за мораторна
лихва - изцяло. Твърди се,че не са преценени интензитетът на причинените
болки и страдания, продължителността им, извършените медицински
процедури на пострадалото лице. Сочи се, че необосновано съдът е приел
липса на връчена покана за доброволно изпълнение до длъжника, което било
установено по делото. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
уважаване на исковите претенции, както и присъждане на разноските в пълен
размер.
От въззиваемата страна Г. И. Г. е постъпил отговор, в който се оспорва
1
въззивната жалба, като се твърди, че съдът е определил справедливо
обезщетение, като моли да бъде потвърдено решението. Претендира се
присъждане на строените по делото разноски. Сочи се, че липсва методика за
изчисление на размера на обезщетението, както е че е налице съпричиняване
от страна на пострадалата и на родителите и.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата
инстанция.
С обжалваното решение съдът е признал за установено в отношенията между
страните, че Г. И. Г. с ЕГН ********** дължи на ищцовото дружество „ЛИ“
АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „ СШ“ **,
представлявано от ВИ и ВМ - изпълнителни директори сумата от 11.423.00
лева - глав., от които 10000 лв. - неимуществени вреди и сумата 1398.00 лева
имуществени вреди, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
на ЯЛ Г.а, както и 25.00 лева ликвидационни разходи по Щета № 0000-1000-
03-20-7667, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.09.2024г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил искането за сумата 8000 лева - неимуществени
вреди и за сумата 4,878.00лева - обезщетение за забава за периода от
24.09.2022г. до 24.09.2024г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 123/27.09.2024г по Ч.гр.д. №
226/2024г. по описа на Районен съд - К..
Въззивната жалба е подадена от лице, за което съществува интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, надлежно упълномощено,
подадена е в предвидения в закона срок, съдържа всички необходими
реквизити, следователно е редовна и допустима за разглеждане по същество.
В.ският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания
съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество в обжалваната
част същото е неправилно.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на
страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора,
въззивният съд намира следното:
Производството пред КРС е образувано по искова молба предявена отот ЗК
“ЛИ”АД със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”СШ” **, вписано в
Търговския регистър на Агенцията по вписвания, ЕИК **, представлявано от
ВИ и ВМ изпълнителни директори ,против Г. И. Г. с ЕГН:********** от гр.К.
с твърдения, че на 21.08.2020г. около 05.00 часа в гр. В., лек автомобил марка
„А.“, модел „**, с per. № ** управляван от Г. И. Г. се движил по бул. „П.“ с
посока на движение от надлеза над ж.п. линия В.-С. към кръстовището с ул.
“ЦА 2“, като срещу сградата на РЗОК-В., поради движение с несъобразена
2
скорост с пътния участък и под влияние на алкохол, загубил управление над
автомобила и реализирал ПТП в метален стълб за улично осветление, и по
непредпазливост причинил смъртта на МКН - пътник на задна лява седалка,
средна телесна повреда на ЯЛ Г.а - пътник на предна дясна седалка,
изразяваща
се в раздробяващо счупване на лява ключица, довела до трайно затруднение
на движението на лявата ръка и средна телесна повреда на ДВФ - пътник на
задна дясна седалка, изразяваща се в мозъчно сътресение с изпадане в мозъчна
кома и мозъчна контузия с малки кръвоизливи в черепната кухина, довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил марка
„А.“, модел „**, с per. № ** била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите в ЗК „ЛИ” АД, обективирана в
застрахователна полица № 22120002054859, със срок на валидност от
24.07.2020г. до 24.07.2021г.
Вината на водача Г. И. Г. за настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие била установена с влязла в сила Присъда № 63/23.06.2021г. по
НОХД № 101/2021г. по описа на ОС - В.. Установено е с Химическа
експертиза № 306К/2020г. на СХЛ към ЦСМЛ - гр. Плевен, че Г. Г. е
управлявал с концентрация на алкохол в кръвта от 1.03 промила. В резултат на
настъпилото ПТП, пострадалата ЯЛ Г.а, действаща със съгласието на нейната
майка ВМП предявила пред застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска Отговорност”, ЗК „ЛИ” АД извънсъдебна претенция изплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.
Образувана била ликвидационна преписка по щета № 0000-1000-03-20-7667,
по която, на 03.04.2021 г. между ЗК „ЛИ” АД и пострадалото лице ЯЛ Г.а,
действаща със съгласието на нейната майка ВМП било сключено
споразумение № 253/23.03.2021г. за заплащане на сумата от 18,000.00лв.
неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на главата с разкъсно-
контузна рана в челната област, мозъчна контузия и счупване на лявата
ключица настъпили в причинна връзка с осъществилото се процесното ПТП
от 21.08.2021 г. в гр. В., както и сумата от 1,398.00лева обезщетение за
имуществени вреди представляващи сторени разходи за медикаменти,
медицински консумативи и рехабилитация.
Сумата от 19,398.00лева била изплатена на пострадалото лице ЯЛ Г.а с
платежно нареждане № ********* от дата 13.04.2021г., с което ЗК “ЛИ“ АД
придобило право на регрес срещу виновния водач Г. И. Г. с ЕГН **********
управлявал с алкохол в кръвта над допустимата норма по закон за сумата от
19,423.00лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на ЯЛ
Г.а с включени 25.00лева ликвидационни разходи по щета № 0000-1000-03-20-
7667. Длъжникът Г. Г. е поканен с писмо изх. № 9691/25.10.2021г„ получено с
обратна разписка на 29.10.2021г„ да възстанови на ЗК „ЛИ“ АД изплатеното
застрахователно обезщетение.
На основание чл. 86, вр. чл. 84 от Закона за задълженията и договорите за ЗК
3
„ЛИ” АД възниквало и правото да претендира от длъжника и лихва за забава в
размер на 4,878.00лева, за периода от 24.09.2022г. до 24.09.2024г.
Така предявените искове са с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ,
предявен по реда на чл. 422 ГПК и чл.86 ЗЗД.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
в който са оспорени като неоснователни и недоказани по размер исковете, с
възражения, че липсва методика, по която е определено обезщетението,
предмет на споразумението, че застрахователят е сключил споразумението и е
изплатил застрахователна премия преди ответникът да е осъден с влязла в
законна сила присъда и преди да е признат за виновен с тази присъда. Твърди
се, че не е установено по какви критерии е определен размера от 18 000 лева за
неимуществени вреди и няма данни има ли разписани правила, по които се
определя размера на претендираните обезщетения при различните видове
увреждания.
Сочи се, че в наказателното дело безспорно било установено наличие на
съпричиняване от страна на увреденето лице, което е основание за намаляване
на размера на претендираното обезщетение и присъждането му в по-нисък
размер, както и че е налице съпричиняване и от страна на родителите му.
Ответникът не бил уведомен за постигнатото споразумение. Претенцията за
мораторна лихва в размер на 4 878,00 лева, е оспорена като неоснователна, без
конкретни аргументи.
С оглед твърденията и доводите на страните, съдът намира следното от
фактическа страна: По делото не се спори и се установява от представените
писмени доказателства, че между ищцовото дружество и ответника е налице
застрахователно правоотношение по договор за "Гражданска отговорност на
автомобилистите", със срок на застрахователното покритие 24.07.2020 г. до
24.07.2021 г., както и че събитието от 21.08.2020 г. представлява покрит
застрахователен риск.
Не е спорно по делото, и че на 21.08.2020г. около 05.00 часа в гр. В.
ответникът управлявал лек автомобил марка „А.“, модел „**, с рег. № **, в
нарушение правилата за движение по пътищата -чл.21, ал.1 ЗДвП , движейки
се с несъобразена скорост – около 111 км/ч при разрешена 50 км/ч и в пияно
състояние- с концентрация на алкохол в кръвта 1.03 промила, установено по
надлежния ред с протокол за химическо изследване за определяне на
концентрация на алкохол в кръвта № 306К/2020г. на СХЛ към ЦСМЛ - гр.
Плевен, загубил управление над автомобила и реализирал ПТП като се ударил
в метален стълб за улично осветление и по непредпазливост причинил
смъртта на МКН от гр.К., средна телесна повреда на ЯЛ Г.а - пътник на предна
дясна седалка, изразяваща се в раздробяващо счупване на лява ключица,
довела до трайно затруднение на движението на лявата ръка, средна телесна
повреда на ДВФ от гр.В., изразяваща се в мозъчно сътресение с изпадане в
мозъчна кома и мозъчна контузия с малки кръвоизливи в черепната кухина,
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, които
обстоятелства, както и вината на ответника за настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие са установени с влязла в сила Присъда №
4
63/23.06.2021г. по НОХД № 101/2021г. по описа на ОС – В., с която на
ответника за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал.3, б "б",
предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 21, ал.1, от ЗДвП,вр. с чл.373, ал.2
НПК ,вр. с чл.58а от НК, за което му е наложено наказание ЛОС за срок от 3 г.,
изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с
изпитателен срок от 5 години, както и наказание "лишаване от право да
управлява МПС " за срок от пет години.
От представените доказателства се установява, че между пострадалата ЯЛ Г.а
и застрахователното дружество “ ЛИ“ АД е сключено споразумение
№253/23.03.2021г. за заплащане на сумата от 18,000.00лв. - неимуществени
вреди, изразяващи се в контузия на главата с разкъсно-контузна рана в челната
област, мозъчна контузия и счупване на лявата ключица, настъпили в
причинна връзка с осъществило се на 21.08.2020г в гр. В. ПТП, както и
сумата от 1,398.00лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи
сторени разходи за медикаменти, медицински консумативи и рехабилитация,
които суми са изплатени на ЯЛ Г.а с Платежно нареждане № ********* от
13.04.2021г.
Ответникът е поканен с Писмо изх. № 9691/25.10.2021., получено с обратна
разписка на 29.10.2021г., да възстанови на ищцовото дружество изплатеното
застрахователно обезщетение.
По делото е изготвена съдебно – медицинска експертиза, приета по делото
неоспорена от страните. Същата установява, че в резултат на процесното
ПТП, причинено от ответника, пострадалата Я. Г.а е получила съчетана
травма - глава, горни крайници, изразяваща се в контузия на главата, мозъчно
сътресение, разкъсно-контузна рана и раздробена фрактура на лява ключица,
за което е провела консервативно и хирургическо лечение, като е налице пряка
причинно - следствена връзка между телесните увреждания и настъпилото
ПТП. В заключението е посочено също, че срокът за възстановяване е около
90 дни, а пострадалата е претърпяла различни по интензитет болки и
страдания от момента на злополуката до около 30-я ден след срастването на
фрактурата и вероятно се е възстановила напълно, основание за което е
липсата от документи от контролни прегледи, прегледи и консултации от
специалисти от последната хоспитализация към датата на заключението. В
проведеното открито съдебно заседание вещото лице посочва също, че на 15-
16 дни след оперативната интервенция на лицето, болките трябва да са
намалели чувствително. Посочило е още, че на 12 следоперативен ден
обикновено се свалят конците, и ако има нужда се провежда начална
рехабилитация, с оглед възстановяване обема на движение, ако е бил
ограничен, но в материалите по делото не се съдържат данни за провеждана
рехабилитация. Излага, че от епикризата, която е изготвена след като лицето е
било прието в болничното заведение след инцидента е посочено, че при
приема, същата е заявила, че е губила съзнание и няма ясен спомен за
случилото се. С оглед изразеното от нея е прието, че е налице контузия на
главен мозък и мозъчно сътресение, но липсва медицинска документация за
проведени изследвания в тази връзка. Лечението е проведено на базата на
съобщеното от лицето при постъпване в болничното заведение, но липсват
5
данни след изписването да е имало каквито и да било оплаквания в тази
връзка.
При така установената фактическа обстановка се налага извод, че са налице
всички изискуеми предпоставки за пораждане на претендираното от ищеца
право, съгласно фактическия състав на чл. 500 , ал.1, т.1, предл.1 от КЗ.
Съгласно същата разпоредба, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски при установяване наличие на валидно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между ищеца и ответника; настъпване
на ПТП по вина на водача на застрахованото при ищеца МПС когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма; настъпили вследствие на ПТП вреди; плащане от
застрахователя на обезщетение за претърпените вреди на увредените лица.
На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда,
разглеждащ гражданските последици от деянието относно това извършено ли
е деянието, противоправността на същото и виновността на дееца, какъвто е
настоящият случай. Не се спори и по факта, че обезщетенията са изплатени от
застрахователя на увреденото лице.
Въведените от въззивника оплаквания съдът намира за основателни.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това изрично
е прието и в ППВС № 4/68 г., означава да бъде определен от съда онзи точен
паричен еквивалент на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, както и на всички онези неудобства, емоционални, физически
и психически сътресения, които съпътстват същите.
По отношение на размера на присъденото обезщетение за причинени
неимуществени вреди, съдът намира, че в мотивите на решението
първоинстанционният съд са изложени теоретично мотиви, като липсват
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът да е отчел при
определяне размера на обезщетението, и които обосновават присъдения
размер на същото
В настоящия случай, при определяне размера на справедливо обезщетение,
следва да се отчетат вида и продължителността на преживените от
пострадалия болки и страдания, които са били особено интензивни в рамките
на 30 дни от инцидента. При лечението на травмата, освен закритото
наместване на фрактурата и поставяне на мека имобилизация , се е наложило
и оперативна процедура в областта на раменния пояс и горния крайник с
голям обем и сложност, видно от представените писмени доказателства, като е
извършена дифинитивна фиксация с титаниева реконструктивна плака и
винтове. Пострадалата е получила и травма на главата , видно от епикриза и
окончателна диагноза: Дифузна травма на главния мозък, без открита
вътречерепна травма. Контузио капитис. Комоцио церебри. Вулнус лацеро –
контузум капитис, която епикриза, дори при липса на категоричност по
отношение на мозъчното сътресение със загуба на съзнание, е официален
6
свидетелстващ документ и материалната му доказателствена сила не е
оспорена и оборена от страните. Според заключението на съдебно
медицинската експертиза на пострадалата е причинено трайно ограничение на
движенията на левия горен крайник. Временно разстройство на здравето,
неопасно за живота за контузията на главата и мозъчното сътресение, без
загуба на съзнание според вещото лице, болки и страдания. Следва да се
отчете и продължителността на оздравителния процес от 90 дни, който е
протекъл в рамките на нормалното, без усложнения и при пълно
възстановяване, в който са преминали и болките и страданията.
Обезщетението за неимуществени вреди е определено в занижен размер от
първоинстанционния съд, не отговаря на критериите за справедливост и на
съдебната практика в подобни случаи. С решение №57/01.08.2018г. по гр.д.№
677/2017г. ВКС определя размер от 17 000 лева за счупване на лява ключица,
довело до трайно затруднение в движението на горен ляв крайник, травма на
коремната стена, повърхностни травми по гърба и таза, в който случай
оздравителният период е продължил между 45 и 60 дни.
Като се има предвид, че в настоящия казус травмата е сходна –счупване на
лява ключица, освен периода от постановеното решение през 2018г., което е за
ПТП, настъпило през 2015г, по- дългата продължителност на лечението и
възстановяването в настоящия случай, който при пострадалата е около 90 дни,
извършените сложни и обемни медицински интервенции, съдът приема, че
изплатеното и обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер
18 000 лева, е справедливо и съизмеримо с причинените неимуществени
вреди.
В съдебната практика е застъпено становището, че при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, като следва да се вземе предвид тенденцията на увеличаване
размера на нормативно определените лимити на отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Неоснователни е възражението на въззивемия, че липсва методика, по която е
определено обезщетението, предмет на споразумението, такава методика
съществува 535, т.11 КЗ, съобразно която се изчислява размера на
обезщетението при различните видове увреждания. Застрахователят няма
задължения да съгласува размера с ответника. Съгласно чл.535а, ал.2от КЗ
методиките по чл. 535, т. 10 и 11 , заедно с последващите им изменения и
допълнения се публикуват на интернет стра.та на Гаранционния фонд в 7-
дневен срок от приемането им. Същите се оповестяват публично и са
достъпни за запознаване. Възражението, че по наказателното дело е
установено наличие на съпричиняване от страна на увреденото лице, което е
основание за намаляване на размера на претендираното обезщетение и
присъждането му в по-нисък размер е неоснователно. Установени факти и
обстоятелства в друго производство, освен посочените в чл.300 ГПК, не биха
могли да се вземат предвид в настоящото такова, отделно от това в присъдата
и мотивите и в наказателното производство липсва установено
съпричиняване. Наличие на такова от страна на родителите на пострадалата е
7
неоснователно, същите не са участвали в ПТП, и не биха могли да са причина
за същото.
По отношение на претенцията за мораторна лихва в размер на 4 878,00 лева,
която е отхвърлена, съдът приема, че решението в тази част е необосновано и
следва да бъде отменено. Настоящият състав намира, че е установено
получаването от ответника на Покана за доброволно изпълнение изх. №
9691/25.10.2021г. изпратена от застрахователя за заплащане на процесните
суми, видно от известие за доставяне на пратка, в която е отбелязано, че
същата е получена от ответника на 29.10.2021г., като в посоченото известие за
доставяне е посочено ЛР-16421. Няма основание да не се приеме, че
отбелязването ЛР - 16421 е „ Личен регрес № 16421“, тъй като това е
обичайния начин за уведомяване, и в случай, че ответникът твърди, че не е
получил именно процесния документ, е следвало да установи какво е
получил. В допълнение, фактът на надлежно уведомяване на ответника не е и
оспорен от последния.
Предвид всички установени по делото обстоятелства и посоченото им
значение за размера процесното обезщетението за неимуществени вреди е в
размер на 18 000 лв. Претенцията за мораторна лихва в размер 4,878.00 лева за
периода от 24.09.2022г. до 24.09.2024г също следва да бъде уважена като
основателна.
По отношение на разноските:
С оглед уважаването на претенцииите в пълен размер, в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени и разноските в производството пред двете
инстанции.
Пред първата инстанция са направени разноски, съгласно списък по чл.80
ГПК: сумата 486 лв. - държавна такса, сумата 300 лв. - депозит за вещо лице,
300 лева юрисконсултско възнаграждение.Същите следва да бъдат заплатени
на въззивника в пълен размер, след приспадане на частта, която е осъден
въззиваемия да ги заплати съгласно диспозитива на първоинстанционното
решение.
На основание чл. 78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, какъвто е настоящият случай. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, съгласно която разпоредба заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност. Съгласно чл. 25, ал.1
НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е
от 100 до 360 лв. В конкретния случай, делото съдът намира определеното от
първата инстанция възнаграждение от 150.00 лева за правилно, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, проведените открити съдебни
заседания, в които юрисконсултът не се е явявал, а е представял единствено
писмени становища. Пред въззивната инстанция с оглед вида и обема на
правни действия възнаграждението за юрисконсулт съда определя в размер
100.00 лева.
8
Също така, ищецът има право и на направените в заповедното производство
разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение -т.12 от ТР
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС , в размер 487.00 лева ДТ и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат заплатени на
въззивника в пълен размер, след приспадане на частта, която е осъден
въззиваемия да заплати същите, съгласно диспозитива на
първоинстанционното решение.
С оглед горното, ВОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 29 от 11.04.2025г. постановено по гр. д. №
262/2024 г. по описа на Районен съд- К., в частта, в която са отхвърлени
претенциите за признаване за установено в отношенията между страните, че Г.
И. Г. с ЕГН ********** дължи на „ ЛИ“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул.„ СШ“ **, представлявано от ВИ и ВМ - изпълнителни
директори сумата от 8000.00лева (осем хиляди лева) – глав. - неимуществени
вреди, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на ЯЛ Г.а, и
сумата 4,878.00лева обезщетение за забавено плащане за периода от
24.09.2022г. до 24.09.2024г., за които има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 123/27.09.2024г по ч.гр.д. № 226/2024г.
по описа на Районен съд - К..
ОТМЕНЯ Решение № 29 от 11.04.2025г. постановено по гр. д. №
262/2024 г. по описа на Районен съд - К., в частта, в която е осъдено „ ЛИ“ АД,
ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „ СШ“ **,
представлявано от ВИ и ВМ - изпълнителни директори да заплати на Г. И. Г. с
ЕГН ********** сумата 317,96 лв - разноски за адвокатско възнаграждение,
вместо което постановява :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. И.
Г. с ЕГН ********** дължи на „ ЛИ“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „ СШ“ **, представлявано от ВИ и ВМ - изпълнителни
директори допълнително сумата от 8 000.00 лева, представляваща част от
изплатено застрахователно обезщетение на ЯЛ Г.а за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 26.09.2024г. до окончателното изплащане, както
и сумата 4,878.00лева , представляваща обезщетение за забава за периода от
24.09.2022г. до 24.09.2024г., за които има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 123/27.09.2024г по Ч.гр.д. №
226/2024г. по описа на Районен съд - К..
ОСЪЖДА Г. И. Г. с ЕГН ********** да заплати на „ ЛИ“ АД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.„ СШ“ **, представлявано от
ВИ и ВМ - изпълнителни директори разноски, както следва: в производството
по ч.гр.д. № 226/2024г. по описа на Районен съд - К. в размер 258.54 лева ДТ и
52.99 лева юрисконсултско възнаграждение, в производството по гр.д.
№262/2024г. по описа на КРС - 257.54 лева ДТ, 158.98 лева възнаграждение на
9
вещо лице и 79.49 лева юрисконсултско възнаграждение, по в.гр.д.№132/25г.
по описа на ВОС -258.00 лева ДТ и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
В останалата част потвърждава решението.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10