№ 147
гр. Пловдив, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20225000500282 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Обжалвано е решение №495/19.04.2022г. ,постановено по гр.д. №
2679/2021 г. по описа на ОС-Пловдив , с което А. Г. В. и Г. А. В. са осъдени да
заплатят солидарно на С. И. П. сумата от 35 000лв. ,представляваща
предоставен от последната заем на Г. В. ,по който договор ответникът А. В. се
е задължил солидарно и който заем не е върнат в уговорения срок до
31.12.2016 г. ,ведно със законна лихва от завеждане на иска до окончателното
му изплащане и разноски по делото..По съображенията ,подробно изложени
във въззивната жалбоподателите Г. и А. В.и считат решението за неправилно
и незаконосъобрзано ,поради което заявяват искане същото да бъде отменено
и постановено друго , с което предявеният от С. П. иск бъде
отхвърлен..Претендират за присъждане на разноски.
Въззиваемата С. И. П. оспорва въззивната жалба ,поддържа депозирания отговор ,с
който счита решението за правилно и законосъобразно и по подробно изложените
съображения заявява искане същото да бъде потвърдено като претендира присъждане на
разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявен от С. И. П. против Г. А.
В. и А. Г. В. иск за солидарно осъждане последните двама да й заплатят
сумата от 35 000 лв. ,представляваща предоставен им паричен заем от ищцата
1
,останал невърнат до договорения срок до 31.12.2016 г.
Ищцата е твърдяла,че по силата на писмен договор за заем от
17.10.2016г. ,сключен между нея в качеството на заемодател ,.първият
ответник в качеството му на заемател и втория ответник в качеството му на
солидарен длъжник ,е предоставила в заем сумата от 35 000 лв. с договорката
същата да бъде върната в срок до 31.12.2016 г. ,което нито един от
ответниците не е сторил нито в договорения срок ,нито до момента.Поради
това е предявила и разглежданата тук осъдителна искова претенция.
Ответниците А. и Г. В.и оспорват иска като твърдят ,че не са
получавали плащане по договор за заем,който е реален и се счита сключен от
момента на предаване на сумата.Заявяват ,че действително са получили
плащане по банков път ,но то е на друго основание.Затова настояват иска на
П. да бъде отхвърлен.
Съдът с обжалваното решение е приел за установено ,че на 17.10.2016 г.
между ищцата като заемодател ,ответникът Г. В. като заемател и А. В. като
солидарен длъжник е сключен договор ,съгласно който ищцата се е
задължила да предаде по банков път в заем на заемателя сумата от 35 000лв.
,а същият се е задължил да върне тази сума в срок до 31.12.2016 г. като
ответникът А. В. се е задължил като солидарен длъжник.Приел е ,че на
17.10.2016 г. П. е превела по сметка на Г. В. посочената сума с основание
покупка на жилище ,а от приетото заключение на ССЕ е установил ,че на
18.10.2016 г. В. е усвоил сумата и я е превел по сметка на едно трето лице с
основание покупка на жилище. Съобразно така приетото от фактическа
страна и във връзка с твърдението на ищцата ,че сумата е предоставена в заем
с цел закупуване на жилище и като е съобразил и обстоятелството ,че
ответниците не оспорват да са получили сумата от 35 000лв. ,липсват
твърдения между страните да е налице друго отношение по повод покупко
проджба на жилище ,а основното поддържаното от тях е че не са получавали
плащане по договора за заем,съдът е приел ,че договорената сума е
предадена от ищцата на ответника Г. В. именно като заемна ,налице е заемно
правоотношение ,задължението по което е останало неизпълнено от заемателя
и солидарния длъжник ,поради което е приел иска за основателен и доказан и
е уважил същия.
Обжалваното решение е валидно ,допустимо и правилно.
Изложената от съда фактическа обстановка напълно съответства на
твърденията на ищцата и събраните по делото доказателства. Безспорно се
установява ,че на 17.10.2016 г. между ищцата като заемодател ,ответникът Г.
В. като заемател и А. В. като солидарен длъжник е сключен договор ,съгласно
който ищцата се е задължила да предаде по банков път в заем на заемателя
сумата от 35 000лв.,а същият се е задължил да върне тази сума в срок до
31.12.2016 г. като ответникът А. В. се е задължил като солидарен
длъжник.От представеното по делото преводно нареждане е видно ,че на
17.10.2016г. П. е превела по сметка на ответника Г. В. сумата от 35 000 лв.
2
като посоченото там основание е покупка на жилище.От заключението на
изслушаната и приета по делото ССЕ е видно,че тази сума е усвоена от В. на
18.10.2016 г. и на същата дата е извършен превод от последния по сметка на
трето лице с основание покупка на имот.Ответниците нито твърдят ,нито има
данни по делото между тях и ищцата да е налице правоотношение
,произтичащо от договор за покупко-продажба на жилище.Казаното
,съотнесено към твърдяното от ищцата ,че сумата от 35 000 лв. е предоставена
за закупуване на жилище от ответника Г. В. и факта ,че тази сума е реално
получена от него по банков път и веднага преведена по сметка на трето лице
именно за закупуване на имот ,категорично налага извода ,че извършения
банков превод от ищцата по сметка на В. ,макар и формално в банковия
документ да е посочено основание на превода ,различен от заем ,е именно
такъв .Предвид горното и доколкото между страните е налице писмен
договор , с който ищцата е поела задължението да предостави в заем на Г. В.
сумата от 35 000 лв. на дата 17.10.2016 г. по банков път и безспорния факт ,че
на посочената дата сума в размер на 35 000 лв. е постъпила по сметката на В.
и отчитайки ,че договорът за заем е реален и реалното предаване на заемната
сума е елемент от фактическия състав по неговото сключване,то следва да се
приеме ,че между ищцата и ответника Г. В. е налице правно валидно
възникнало заемно правоотношение ,задължението на заемателя по което да
върне заемната сума до договорената дата 31.12.2016 г. е останало
неизпълнено . Това задължение не е изпълнено и от солидарно задължилия се
ответник А. В. ,поради което предявеният от П. иск за връщане на заемната
сума се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
До същите изводи е стигнал и първоинстанционния окръжен съд и като
е постановил решение , с което е уважил предявения от П. против
ответниците иск за солидарно осъждане да й заплатят сумата от 35 000 лв.
,дължима по силата на договор за заем ,е постановил правилно решение ,което
следва да бъде потвърдено .
С оглед на този резултат ще следва на въззиваемата С. И. П. да бъдат
присъдени разноски – 1080 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №495/19.04.2022г. ,постановено по гр.д. №
2679/2021 г. по описа на ОС-Пловдив.
ОСЪЖДА Г. А. В., ЕГН ********** и А. Г. В., ЕГН **********- и двамата с адрес:
с.Б., ул.“П. Б.“ № **, солидарно да заплатят на С. И. П., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр.П., ул.“С.“№ *, ет. * сумата от 1080 лв. разноски за настоящата инстанция .
3
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4