Решение по адм. дело №854/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба, предявена от В. П. Я., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], против Решение № 1040-15-92/10.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което са потвърдени Разпореждане № О-15-999-00-**********/25.03.2025 г. и Разпореждане № О-15-999-00-**********/25.03.2025 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив, с които на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) е отказано отпускане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болнични листове съответно с № Е20250802470 и с № Е20250802567 издадени по отношение на Я..

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Единственото твърдение на жалбоподателя в тази насока е, че към 24.02.2025 г., началната дата на временната му неработоспособност поради общо заболяване, не е налице прекратяване на трудовото му правоотношение с „АСК Транспорт“ ЕООД.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока са изложени в писмено становище (л.69). Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Производството е започнало по повод подадени за В. П. Я. в ТП на НОИ – [населено място] от „АСК Транспорт“ ЕООД Удостоверения Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО със справки вх. № Р14-15-000-00-**********/24.03.2025 г. и вх. № Р 14-15-000-00-001/118050/24.03.2025 г., съответно за болничен лист № Е20250802470 с период на временната неработоспособност от 24.02.2025 г. до 05.03.2025 вкл. и № Е20250802567 с период на временната неработоспособност от 06.03.2025 г. до 09.03.2025 г. вкл., издадени на Я..

В тази връзка са издадени Разпореждане № О-15-999-00-**********/25.03.2025 г. и Разпореждане № О-15-999-00-**********/25.03.2025 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив, с които е отказано изплащането на парично обезщетение за общо заболяване по цитираните болнични листове с мотив, че към 24.02.2025 г., съответно към 06.03.2025 г., В. П. Я. няма качеството на „осигурено лице“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като правоотношението/осигуряването му е прекратено считано от 24.02.2025 г. Констатирано е, че това обстоятелство е декларирано в т. 7 на подадените удостоверения, приложение № 9 от осигурител „АСК ТРАНСПОРТ“ ЕООД, поради което на основание чл. 10, ал. 1, чл. 40 от КСО и във връзка с § 1, т. 3 от ДР на КСО е прието, че за периодите на временната неработоспособност по двата болнични листа Я. няма право на парично обезщетение.

6. Процесните две разпореждания са обжалване от Я. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 1040-15-92/10.04.2025 г. ги е потвърдил. За да постанови посочения резултат, Директорът на ТП на НОИ – Пловдив, е приел следеното от фактическа и правна страна:

В Раздел I, т. 1 „Към деня на настъпване на временната неработоспособност, трудоустрояването или бременността и раждането, лицето е осигурено за съответния риск“ на представеното приложение № 9, осигурителят декларира, че към деня на настъпване на временната неработоспособност - 24.02.2025 г. и 06.03.2025 г., констатирана с болнични листове № Е20250802470 и № Е20250802567, В. П. Я. не е осигурен за риска „общо заболяване и майчинство".

Съгласно указанията за попълване на раздел I на приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО, ако в т. 1 е отбелязано, че лицето не е осигурено се попълва и дата в т. 7 или в т. 8 на същото, като т. 7 се попълва, ако правоотношението или осигуряването е прекратено след настъпването на риска, а т. 8 се попълва, ако правоотношението не е прекратено, но осигуряването е прекъснато и не е възобновено преди деня на настъпването на риска. Датата, от която е прекъснато осигуряването е календарният ден, непосредствено след последния календарен ден, през който лицето е осигурено. Осигуряването се прекъсва при самоотлъчка, ползване на неплатен отпуск, който не се зачита за осигурителен стаж, работа през определени дни в месеца, както и през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4 или 4а, ал. 1 от КСО не е прекратена.

В случая е констатирано, че осигурителят е попълнил т. 7 - „Считано от 24.02.2025 г. правоотношението/осигуряването на лицето е прекратено.“

В тази връзка е извършена проверка в регистъра на осигурените лица за м. 02/2025 г., където е установено, че от осигурителя „АСК ТРАНСПОРТ“ ЕООД са посочени 15 отработени дни в т. 16.1. и е декларирана дата за последен ден в осигуряване - 21.02.2025 г., а от регистър „Трудови договори" е установено Я. има прекратен трудов договор, считано от 24.02.2025 г. с осигурител "АСК ТРАНСПОРТ" ЕООД, [ЕИК].

Позовавайки се на чл. 40, ал. 1, чл. 10 от КСО, § 1, т. 3 от ДР на кодекса и чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО, ответният административен орган е посочил, че за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на парични обезщетения и помощи, предвидени в Кодекса, е необходимо да са налице едновременно следните условия:

- да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или 4а от КСО;

- да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение (получено, начислено, но неизплатено или неначислено), без възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО.

Въз основа на тези данни е формиран извод за законосъобразност на Разпореждане № 0-15-999-00-**********/25.03.2025 г. и Разпореждане № 0-15-999-00-**********/25.03.2025 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Пловдив (с които е отказано отпускане на парични обезщетения за временна неработоспособност), тъй като към датата на настъпване на временната неработоспособност - 24.02.2025 г. и 06.03.2025 г., Я. не е осигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство" по смисъла на § 1, т. З от ДР на КСО и чл. 10 от КСО, съответно не отговаря на условията на чл. 40, ал. 1 от кодекса.

7. В хода на съдебното производство освен административната преписка по издаване на оспореното решение, по делото са приети - представената от Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив преписка по извършена проверка на работодателя „АСК Транспорт“ ЕООД по спазване на трудовото законодателство по повод постъпил сигнал с вх. № 25025703/06.03.2025 г. подаден от жалбоподателя, както и писмо изх. № 25025991/08.04.2025 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив до В. Я., с което го уведомяват за резултатите от така извършената проверка. Според цитираното писмо (изх. № 25025991/08.04.2025 г.), от предоставените по време на проверката трудов договор № 117/17.09.2024 г., сключен между Я. и „АСК Транспорт" ЕООД, заповед № 062/24.02.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Я. и справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с изх. № 30E002104205 от 04.03.2025 г., е установено, че от страна на работодателя „АСК Транспорт" ЕООД на 04.03.2025 г. е подадено уведомление до ТД на НАП за прекратяване на посочения по-горе трудов договор, без да са налице условия за това. В тази връзка е уточнено, че работодателят е издал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Я., считано от 24.02.2025 г., на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда (според която до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие), която заповед към момента на подаване на уведомлението до ТД на НАП на 04.03.2025 г. не му е била връчена срещу подпис. Следователно, с оглед разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, към 04.03.2025 г. не е налице прекратяване на трудовото правоотношение на Я. с „АСК Транспорт" ЕООД, и с изпращане на уведомление за прекратен трудов договор до ТД на НАП дружеството-работодател е нарушило изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение (л. 80).

ІV. За правото:

8. Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е постановено от материално компетентен орган на осигурителната администрация, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Процесните разпореждания са издадени от компетентен орган – ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите.

Независимо от изложеното, при извършената проверка, с оглед обхвата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съображенията за този извод ще бъдат конкретизирани в следващото изложение.

9. По делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса налице ли са предпоставките за отказа на административния орган да отпусне парично обезщетение за временна неработоспособност по цитираните по-горе болнични листове.

10. Разрешаването на настоящия административноправен спор налага да се съобрази следното:

Настъпването на социалния риск временна неработоспособност поражда право на осигуреното лице да получи, а за осигурителния орган - задължение да извърши съответни осигурителни плащания. Временната неработоспособност е състояние на увреждане на здравето, което прави осигуреното лице неспособно да полага труд и с това го лишава от обичайните му трудови доходи. Критерият, както при всички обезщетения в осигурителната система, е загубеният доход.

Според чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

От така цитираната законова разпоредба се налага извод, че правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване възниква при следните две кумулативно дадени условия: 1. лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство и 2. да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск.

Наличието на втората предпоставка за отпускане на процесното обезщетение не е спорна между страните.

Спорът се концентрира относно наличието на първата предпоставка.

В тази връзка следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „осигурено лице” дава разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО (ред. ДВ бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.). Тази дефиниция гласи, че „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4, ал. 9, чл. 4а и чл. 4а¹ се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

11. От приобщените по делото доказателства се установява, че:

- „АСК ТРАНСПОРТ“ ЕООД е издало заповед № 062/24.02.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Я.;

- в Регистъра на осигурените лица от „АСК ТРАНСПОРТ“ ЕООД са подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за м. 02.2025 г. относно Я. с посочен последен ден в осигуряване 21.02.2025 г.;

- в Регистъра на трудовите договори на 04.03.2025 г. е подадено уведомление с дата на прекратяване 24.02.2025 г. на трудовото правоотношение на Я.;

- при извършената проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив в „АСК ТРАНСПОРТ“ ЕООД не е установена датата на връчване на заповед № 062/24.02.2025 г., напротив, констатирано е от органите на инспекцията по труда, че към 04.03.2025 г. не е налице прекратяване на трудовия договор на Я. с „АСК ТРАНСПОРТ“ ЕООД, тъй като посочената заповед не е сведена до неговото знание.

При тези данни, които впрочем не са спорни между страните, следва да се посочи, че издаването на заповед за прекратяване на трудово правоотношение само по себе не е факт, който може да се приравни на прекратяване на осигуряването на лицето за общо заболяване и майчинство по смисъл на чл. 40, ал. 1 от КСО, доколкото тази заповед до момента, в който не бъде връчена на нейния адресат не може да породи правни последици. Аргумент в тази насока е нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, според която при прекратяване без предизвестие трудовият договор се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. От данните по делото по категоричен начин се установява, че процесната заповед не е била връчена на жалбоподателя през релевантния за спор период - от 24.02.2025 г. до 09.03.2025 г. (в тази насока са цитираните в т. 7 от настоящото решение писмени доказателства). Следователно трудовото правоотношение на Я. не е било прекратено към 24.02.2025 г.

При това положение, подадените от осигурителя „АСК ТРАНСПОРТ“ ЕООД данни в удостоверение – приложение № 9 към процесните болнични листове относно осигурителния статус на лицето, попълнени в т. 1. 1. са неправилни. Некоректна е и информацията, подадена по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО в РОЛ, според която за м. 02.2025 г. относно Я. е посочен последен ден в осигуряване 21.02.2025 г., съответно неправилно на 04.03.2025 г. е подадено и уведомление в Регистъра на трудовите договори с дата на прекратяване 24.02.2025 г. на трудовото му правоотношение.

Крайният извода на съда е, че както към 24.02.2025 г. (началото на първия болничен лист), така и към 06.03.2025 г. (началото на втория болничен лист), жалбоподателят е бил осигурено лице за общо заболяване и майчинство, т.е. налице са и двете кумулативно дадени условия по чл. 40, ал. 1 от КСО за придобиване правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване от страна на Я..

12. Не на последно място следва да се отбележи, че от представената по делото административна преписка не се установява на Я. да е предоставена възможността по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от АПК да прегледа документите по преписката, да участва в административното производство, като изрази становище по събраните доказателства документи, както и да направи писмени искания и възражения. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО (според която преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с Постановление № 241 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2) не освобождава административния орган от това негово задължение. Допуснатото от административния орган нарушение на чл. 34, ал. 1 и 2 от АПК е съществено защото лишава жалбоподателя от защита пред една инстанция и го поставя в невъзможност да упражни процесуалните си права и да посочи факти и обстоятелства, които опровергават констатациите на административния орган. Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал. 4 на чл. 34 АПК, според която административният орган може да не приложи ал. 1, 2 и 3 само в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси като в мотивите на издадения акт изрично се отразяват причините за неприлагане на ал. 1, 2 и 3, какъвто очевидно не е настоящия случай.

13. Изложеното до тук не е съобразено от горестоящия в йерархията административен орган при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, което е довело до неправилната му преценка за законосъобразност на оспорените пред него разпореждания.

14. Това има за последица незаконосъобразност на оспореното Решение № 1040-15-92/10.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърдените с него Разпореждане № О-15-999-00-**********/25.03.2025 г. и Разпореждане № О-15-999-00-**********/25.03.2025 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив. Те ще следва да бъдат отменени.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Така мотивиран, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1040-15-92/10.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърдените с него Разпореждане № О-15-999-00-**********/25.03.2025 г. и Разпореждане № О-15-999-00-**********/25.03.2025 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение на НОИ - [населено място], за ново произнасяне при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.