Решение по адм. дело №223/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.171, т.4 във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Р. Р. М., [ЕГН] от [населено място], [улица]със съдебен адрес: [населено място], [улица]чрез адв.Л. В. от АК – Кюстендил обжалва заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 25-1139-000099/ 13.05.2025 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил към ОДМВР Кюстендил. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Твърди за нарушение на правилото по чл.177, ал.2 от АПК поради противоречие на заповедта с влязлото в сила решение по адм.д. № 114/ 2025 г. на КАС. Моли за обявяване на нищожността. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Претендира разноски по адвокатско пълномощно.

В писмена молба пълномощникът на органа оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за жалбоподателя.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка:

Оспорената заповед за прилагане на ПАМ № 25-1139-000099/ 13.05.2025 г. е издадена от Г. Г. Г. на длъжност началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил. Със заповедта на основание чл.171, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ изземване на СУ МПС № *********.

Заповедта е издадена след влизане в сила на решение № 756/ 07.05.2025 г. по адм.д. № 114/ 2025 г. на КАС, с което е отменена заповед за прилагане на ПАМ № 25-1139-000051/ 07.03.2025 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил. С отменената заповед на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена ПАМ, идентична с процесната. Административното производство по тази заповед е проведено след проверка по административнонаказателна преписка, справка за нарушител/водач с УРИ № 1139р-1969/ 07.03.2024 г. по описа на СПП – Кюстендил. От справката са установени влезли в сила срещу жалбоподателя шест броя НП, с които са му отнети всички контролни точки. Посочените НП, приложени по делото на КАС, са следните:

-НП № 21-1139-001188/ 02.09.2021 г. с отнети 6 к.т., влязло в сила на 26.11.2021 г.,

-НП № 21-1139-001381/ 08.10.2021г. с отнети 6 к.т., влязло в сила на 26.11.2021 г.,

-НП № 21-1139-001623/ 13.12.2021 г. с отнети 10 к.т., влязло в сила на 04.01.2022 г.,

-НП № 23-1139-000741/ 19.04.2024 г. с отнети 10 к.т., влязло в сила на 16.12.2023 г.,

-НП № 24-5310-000013/ 29.01.2024 г. с отнети 10 к.т., влязло в сила на 06.04.2024 г. и

-НП № 23-1139-000659/ 15.03.2024 . с отнети 12 к.т., влязло в сила на 06.04.2024 г.

Като отделни фактически основания в отменената заповед са посочени възстановяването на 13 к.т. с протокол № 12/ 09.12.2023 г. и възстановяването на още 13 к.т. с Наредба № Iз-2539/ 2012г. /общо отнети 54 к.т./. Органът е установил, че М. не е изпълнил задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП след като е загубил придобитата правоспособност на 06.04.2024 г. В мотивите на съдебното решение съдът е приел, че заповед № 25-1139-000051/ 07.03.2025 г. е издадена от компетентен орган, в изискуемата се писмена форма и е надлежно мотивирана, без допуснати съществени нарушения на процедурата по нейното издаване. Разглеждайки спора по същество, съдът е установил основанието за отмяна по чл.146, т.4 от АПК. Съдът е приел, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. Според съда, представените по делото доказателства не установяват релевантно отнемане на контролни точки, като приложената справка не установява начина на изчисляване на отнетите точки и въз основа на кои влезли в сила НП. Съдът е констатирал противоречие между оставащите контролни точки в съдържанието на последното НП и изложеното от органа в заповедта за отнемане на всички точки. Крайният извод на съда е за недоказано от органа отнемане на всички контролни точки. Решението на съда е окончателно.

Процесната заповед е издадена след постъпила молба от жалбоподателя УРИ 113900-3349/ 13.05.2025 г. до органа за връщане на СУ МПС. По молбата е изготвена ДЗ № 1139р-4059/ 14.05.2025 г. до началника на сектора, с която е предложено спиране изпълнението на отменената предходна заповед и издаването на това такава за отнети общо 41 к.т.

Оспорената заповед е издадена въз основа на съществуващата вече административна преписка. Мотивите на органа включват посочените в отменената заповед шест броя НП, отнетите по тях контролни точки, датите на влизане в сила на НП и възстановяването на два пъти на контролни точки. Като допълнение към мотивите органът е посочил оставащите контролни точки след влизане в сила на всяко НП и причините за възстановяване на точките, свързани с частично възстановяване по протокола и придобиване на двугодишен стаж към 10.01.2024 г.

По делото е приобщена цялата административна преписка по издаване на предходната заповед на органа с влезлите в сила НП и нова справка за нарушител, идентична с представената такава по адм.д. № 114/ 2025 г. на КАС.

Заповедта е връчена на адресата на 13.05.2025 г., а жалбата по делото е подадена на 22.05.2025 г.

Със заповед № 277з-1937/ 16.10.2023 г. директорът на ОДМВР – Кюстендил на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР е оправомощил длъжностни лица от структурни звена на дирекцията да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171 от ЗДвП, между които и процесната, като по т.1.3 от заповедта са посочени началниците на групи в сектор „Пътна полиция“.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателства.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Адресат на оспорената заповед е жалбоподателя, което обстоятелство го определя като легитимирано лице за нейното оспорване. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

По компетентността на органа:

Заповедта е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП /в редакцията преди изменението, обн. ДВ, бр.64/ 2025 г./ принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

С приложената заповед № 277з-1937/ 16.10.2023г. директорът на ОДМВР – Кюстендил е осъществил законовата делегация, оправомощавайки длъжностни лица да прилагат ПАМ с мотивирана заповед. Между тези лица е издателят на акта, фигуриращ по т.1.3 от заповедта.

По формата на акта:

Заповедта съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК. Има адресат, правно и фактическо основание за издаване, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на издателя. Фактическите обстоятелства са в корелация с разпоредителната част.

По процедурата:

Заповедта е издадена след възстановяване на висящността на административното производство като следствие от отменителното съдебно решение по адм.д. № 114/ 2025 г. на КАС. Органът е приобщил относимите и допустими за разрешаване на въпроса писмени доказателства и въз основа на тях е обективирал своето волеизявление. Спазил е правилото на чл.35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и принципа за истинност по чл.7 от АПК. Жалбоподателят не оспорва действието на посочените от органа НП, нито данните в справките от регистъра на МВР.

По материалния закон:

Основателно обаче е възражението на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена в нарушение на правилото по чл.177, ал.2 от АПК, приложимо по препращане от чл.172, ал.5, изр.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.177 от АПК регламентира действието на влязлото в сила съдебно решение. Съгласно чл.177, ал.1 от АПК, влязлото в сила съдебно решение има действие за страните по делото, а ако оспорения акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Съгласно чл.177, ал.2 от АПК, актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязлото в сила решение, са нищожни. Съдебната практика еднозначно приема, че разпоредбата на чл.177 от АПК регламентира действието само на влезлите в сила съдебни решения, с които спорът е разрешен по същество. Силата на присъдено нещо на решението задължава страните да преустановят правния спор, което представлява пречка за неговото пререшаване.

В конкретния случай, с отменената по адм.д. № 114/ 2025 г на КАС предходна заповед за прилагане на ПАМ и с оспорената такава по настоящето дело се налага една и съща ПАМ по чл.171, т.4 от АПК, спрямо един и същи правен субект /жалбоподателя/ въз основа на еднакви фактически основания /влезлите в сила шест НП и проведеното частично възстановяване на контролни точки/. За издаване на оспорената заповед органът не е установил нови или допълнителни обстоятелства, нито е подвел вече установените такива под друго правно основание. Макар и с леко изменена форма /чрез добавяне на оставащите след всяко отнемане по съответното НП контролни точки и уточнението във връзка с причината за едно от двете възстановявания на контролни точки, изразяваща се в придобиване на двугодишен стаж към датата 10.01.2024 г./ двата акта – отменената заповед и процесната такава са еднакви по своето съдържание. Следователно, обжалваната заповед е издадена в противоречие с обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо на решението по адм.д. № 114/ 2025 г. на КАС. На практика, с издаване на процесната заповед, органът се е опитал да преодолее мотивите на съдебното решение, които са задължителни за страните и настоящия съд и да санира неизпълнение на задължението си за доказване на предпоставките за налагане на отменената ПАМ, като по този начин е пререшил разрешения от съда въпрос. Влязлото в сила решение по предходното дело се ползва със силата на присъдено нещо, тъй като съдът е разгледал спора по същество и е формирал мотиви за материална незаконосъобразност на акта. По този начин, издадената втора заповед е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение и като такава се явява нищожна на основанието по чл.177, ал.2 от АПК.

Органът разполага с възможността да издаде нова заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП но при наличие на факти, необсъдени в производството по издаване на отменената първа заповед, които водят до формиране на нова фактическа обстановка спрямо установената такава по настоящето дело и адм.д. № 114/ 2025 г. на КАС.

С оглед на изложеното, съдът ще обяви констатираната нищожност на оспорената заповед.

Въпреки изхода от спора, съдът не присъжда разноски за жалбоподателя, тъй като такива не са доказани. С оглед изявлението на пълномощника му в съдебно заседание, претендираните разноски са за адвокатско възнаграждение. В приложения договор за правна защита и съдействие е вписано възнаграждение в размер на 600 лв., но няма отбелязване за неговото заплащане в брой, поради което договорът не може да служи като разписка за сумата. Не са представени доказателства за заплащане на сумата по банкова сметка или по друг начин. Следователно, липсват годни доказателства за реално заплащане на договореното адвокатско възнаграждение поради което не е възникнало облигационно притезание за жалбоподателя за присъждане на сумата.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1139-000099/ 13.05.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил към ОДМВР – Кюстендил.

На основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните.