№ 20040
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110148541 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца *******************, ЕИК *********,
осъдителни искове, уточнени с молба от 23.10.2024 г. с правна квалификация
чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде осъден
ответника Е. С. Д. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати на
******************** с ЕИК: ********* и адрес:
**************************************, общ. *********, обл. *****
(*******) в качеството на правоприемник на
****************************************, ЕИК ********* сумата в
размер на 16 959,65 лева (шестнадесет хиляди деветстотин петдесет и девет
лева и 65 стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски
кредит ************* от 14.10.2020 г., ведно със законна лихва за период от
03.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 4 849,33 лева
(четири хиляди осемстотин четиридесет и девет лева и 33 стотинки),
представляваща възнаградителна лихва за период от 15.12.2022 г. до
15.06.2030 г., сумата в размер на 1 374,39 лева (хиляда триста седемдесет и
четири лева и 39 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.01.2023 г. до 16.09.2023 г. Между същите страни е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.11.2024 г. по ч.гр.д.
№ 54359/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав, но поради непредявяване в
срок на установителен иск, заповедта за незабавно изпълнение е обезсилена и
ищецът е предявил осъдителен иск.
Ищецът *******************, ЕИК *********, твърди, че на
14.10.2020 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ************
между **************************************, в качеството му на
кредитодател, и Е. С. Д., в качеството им на кредитополучател, по силата на
който предоставил в заем сумата от 20 000 лв. за потребителски цели.
1
Договорена била и такса в размер на 700 лева при лихвен процент в размер на
6,89 %. Уговорена е такса ангажимент в размер на 700 лева. Сумата по кредита
следвало да бъде върната на 117 бр. погасителни вноски, всяка от тях платима
до 15-то число на месеца, с краен падеж за погасяване на кредита- 17.04.2025
г. Поддържа, че поради неплащане на погасителна вноска с падеж 15.12.2022 г.
и следващите е обявил предсрочна изискуемост на кредита, като заявява, че
исковата молба служи за изявление за обявяване на предсрочна изискуемост.
Моли за уважаване на предявените искове спрямо ответника. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. С. Д. с ЕГН: ********** не подава
отговор на исковата молба.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
В хода на производството между страните са отделени за безспорни
следните обстоятелства: ******************************************** е
прехвърлило търговското си предприятие на ******************* съгласно
вписване в ТРРЮЛНЦ от **************.
От Договор за потребителски кредит ************* от 14.10.2020 г. се
установява, че между ************************************** и Е. С. Д. е
сключен договор за кредит за сумата в размер на 20 000 лева, при поета такса
ангажимент в размер на 700 лева, ГПР в размер на 8 % и ГЛП в размер на 6,89
%. Установява се, че е договорен краен срок за връщане на кредита, платим на
117 броя погасителни вноски всяка една в размер на 235,31 лева с краен срок
15.03.2030 г. С чл. 2 от договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят
заплаща и такса ангажимент , посочена в съответното поле срещу което
кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1,
т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в документа условия и срокове, като таксата
ангажимент се удържа от предоставената сума по кредита.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което настоящият състав възприема за компетентно, обективно и
безпристрастно се установява, че сумата от 19 300 лева е преведена по
банкова сметка на ответника в ********************* с платежно нареждане
от 14.10.2020 г. Вещото лице установява, че постъпилите плащания по
договор за банков кредит са в размер на 5 887,52 лева в периода от 13.11.2020
г. до 24.11.2022 г. С постъпилите суми са погасени общо главница в размер на
3226,98 лева, лихва в размер на 2660,54 лева. След 24.11.2022 г. няма
постъпили плащания. Дължимите суми към 03.10.2023 г. са главница –
16773,02 лева, договора лихва е в размер на 4870,73 лв., лихва за забава в
размер на 1365,37 лева. Установява се от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, че към 09.02.2025 г. са настъпили падежи на 51
месечни вноски, от които платени 25 месечни вноски с падеж 15.11.2022 г., и
неплатени 26 месечни вноски с падежи от 15.12.2022 г. до 15.01.2025 г. вкл.,
размерът на падежиралата главница към 09.02.2025 г. е в общ размер на
3878,40 лева, а размерът на договорната лихва от вноски с настъпил падеж е в
2
размер на 2234,89 лева. При изслушване по реда на чл. 200 ГПК, вещото лице
заявява, че таксата ангажимент е включена при изчисляване на ГПР по
договора за кредит.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор, сключен с потребител, а с оглед
задължителните разяснения в ТР № 1/2022 г. ОСГТК, ВКС по предявени
искове за реално изпълнение на задължения по договор, съдът следи служебно
за нищожност на същия поради противоречието му със закона, поради
заобикаляне на закона и поради противоречието му с добрите нрави.
Уговорената клауза, предвиждаща такса ангажимент се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата
посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Съгласно
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, а съгласно втората алинея на същата разпоредба кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане
на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита, съдът
приема, че клаузата предвиждаща такса ангажимент противоречи на нормата
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че клаузата,
отнасяща се до такса ангажимент е нищожна като противоречаща на закона,
поради което съдът, приема, че главницата по договора за кредит е в размер
на 19 300 лева, но нищожността на отделната клауза не влече нищожност на
целия договор по арг. от чл. 26, ал. 4 ЗЗД, доколкото се установява, че таксата
ангажимент е включена при изчисляване на ГПР по договора. Не се
установява наличие на други неравноправни клаузи. Ето защо и доколкото
договорът за кредит е с неоспорена и неопровергана формална
доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК следва извод, че страните са
обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е
предостави на ответника кредит в размер на 19 300 лева.
Съгласно чл. 5 от договора при просрочие на две или повече месечни
погасителни вноски кредитът става изцяло предсрочно изискуем считано от
падежната дата на втората неплатена вноска, без да е необходимо изпращане
на уведомление от кредитора до длъжника. С Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 18 се прие, че в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му
изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2
от Закона за кредитните институции, правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
3
издаване на заповед за изпълнение, като банката - кредитор трябва да е
уведомила длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно дадените разяснения в мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. По делото обаче не се установява да е упражнено правото на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на
исковата молба.
Съдебната практика възприема разрешението, че изявлението за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение
към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника
- кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока.
Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото
производство представлява факт от значение за съществуването на
претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който
следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В
конкретния случай в исковата молба се съдържа изявление за обявяване на
предсрочната изискуемост до ответника. Препис от исковата молба, ведно с
приложенията, включително и уведомлението за обявяване на предсрочна
изискуемост до Е. С. е връчена на ответника лично на 09.02.2025 г.
Следователно при съобразяване на константната съдебна практика / Решение
№ 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., т. к., І т. о. на ВКС/, предсрочната
изискуемост е настъпила в хода на исковото производство с връчването на
препис от исковата молба на 09.02.2025 г., поради което непадежиралите
вземания за главница са изцяло и предсрочно изискуеми.
В хода на производството по данни от съдебно- счетоводната експертиза
се установи, че ответникът е извършил плащания в размер на 3226,98 лева,
които са отнесени за погасяване на главница, поради което след приспадане на
извършените плащания от усвоения размер на кредита (19 300 лева) , то
непогасеният размер на главницата по договора за кредит е в размер на 16
073,02 лева.
По договора за кредит, страните са уговорили годишен лихвен процент в
размер на 6,89 %. Исковата претенция включва незаплатена договорна
възнаградителна лихва в периода от 15.12.2022 г. до 15.06.2023 г. При
предсрочна изискуемост, обявена на 09.02.2025 г., то искът за договорна лихва
4
се явява, на осн. чл. 162 ГПК и след математическо изчисление по данни от
Таблица № 4 от съдебно-счетоводната експертиза, основателен за сумата от
658 лева, а за горницата над тази сума до пълния претендиран размер следва
да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 5 от договора за кредит, при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска. Законната лихва за забава е равна на ОЛП,
обявен от БНБ в сила от 01 януари, съответно 1- ви юли от текущата година
плюс 10 процента. Съдът приема, че предсрочната изискуемост на вземанията
е настъпила на 09.02.2025 г., а не на 15.01.2023 г., поради изложените по-горе
съображения и посочената задължителна съдебна практика. Установено е по
данни от съдебно-счетоводната експертиза, че ответникът е спрял да плаща,
считано от 15.12.2022 г. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за допусната забава в
периода от 15.01.2023 г. до 16.09.2023 г. се явява установен по основание по
отношение на съответните месечни падежирали вноски в периода от
15.01.2023 г. до 16.09.2023 г., а по размер на осн. чл. 162 ГПК и след
изчисление с помощта на интернет калкулатор се явява основателен до сумата
в размер на 53,62 лева, поради което в тази част исковата претенция се явява
основателна, а за разликата над тази сума до претендирания размер от 1374,39
лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника се следват сторените от
ищеца разноски в размер на 1482,19 лева, в това число държавна такса,
адвокатско възнаграждение, заплатено съгласно платежен документ от
26.09.2023 г. и депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. С. Д. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати
на основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на
******************** с ЕИК: ********* и адрес:
**************************************, общ. *********, обл. *****
(*******) в качеството на правоприемник на
**************************************, ЕИК ********* сумата в размер
на 16 073,02 лева ( шестнадесет хиляди седемдесет и три лева и 02 стотинки)
– главница по Договор за потребителски кредит ************* от 14.10.2020
г., сключен между Е. С. Д. и **************************************, ЕИК
********* , ведно със законна лихва за период от 15.08.2024 г. до изплащане
на вземането, както и сумата в размер на 658 лева (шестотин петдесет и осем
лева) – представляваща договорна възнаградителна лихва за период от
15.12.2022 г. до 15.06.2023 г., както и сумата в размер на 53,62 лева ( петдесет
и три лева и 62 стотинки) - мораторна лихва за период от 15.01.2023 г. до
16.09.2023г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 16 073,02 лева до
5
пълния предявен размер от 16 959,65 лева – главница по договора за кредит,
иска за разликата над 658 лева до пълния предявен размер от 4 849,33 лева
(четири хиляди осемстотин четиридесет и девет лева и 33 стотинки),
представляваща договорна възнаградителна лихва за период от 15.12.2022 г.
до 15.06.2023 г., както и иска за разликата над 53,62 лева до пълния предявен
размер от 1 374,39 лева (хиляда триста седемдесет и четири лева и 39
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2023 г. до
16.09.2023 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Е. С. Д. с ЕГН: ********** и адрес:
********** да заплати на ******************** с ЕИК: ********* и адрес:
**************************************, общ. *********, обл. *****
(*******) сумата в размер на 1482,19 лева (хиляда четиристотин осемдесет и
два лева и 19 стотинки) – разноски за исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6