№ 1320
гр. Благоевград, 10.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Божана Манасиева
СъдебниЕлма Николова
заседатели:Даниела Андонова
при участието на секретаря Илиана Ангелова
и прокурора Р. Андр. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Божана Манасиева Наказателно дело
от общ характер № 20241200201079 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Благоевград, уведомени в съдебно заседание, се
явява прокурор Г..
За гражданския ищец-Държавата в лицето на министъра на финансите, в
качеството на пълномощник се явява гл. юрисконсулт Е.М., упълномощена от
настоящия министър Т.П. с пълномощно № П-53/05.03.2025г., редовно
призована.
Подсъдимата С. Ж. Б., редовно призована, се явява лично и с защитника си
адв. Х., редовно призована и упълномощена от ДП.
Вещото лице Д. И. Д., редовно призована, се явява лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЮР. К.МИТЕВА: Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА Б.: Да се даде ход на делото.
Предвид становището на страните, съдът
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАД НА СЪДА: По делото е изготвено допълнително заключение по
съдебно-счетоводната експертиза.
Предстои изслушване на вещото лице, като съдът на основание чл. 283,ал.1 от
НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА изготвеното допълнително заключение от вещото лице Д. И. Д..
СТРАНИТЕ/поотделно/: Запознати сме допълнителното заключение.
Пристъпва се към разпит на вещото лице :
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Изцяло поддържам депозираното заключение. Смятам, че
съм отговорила на поставените въпроси. Забелязах следните технически
грешки:
на стр. 57 в заключителната част, където съм записала месец април 2041г.,
трябва да се чете месец април 2014г., тъй като се касае за месец втори на
2014г.
на стр.52 преди заключителна част, в първата таблица е записано месец
декември 2023г., следва да се чете месец декември 2013г.
Вещото лице отговоря на въпроси на прокурора:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: По принцип за задължения към бюджета, органа на НАП
начислява лихва спрямо законната лихва, която е към момента и за периодите
на дължимата главница. Когато дължим главница, лихвата започва да се
начислява от следващия ден, от който не е внесена със срока за подаване, т.е.
ако срокът е 10-ти януари и се пада работен ден, и данъчното задължено лице
от 11-ти не е извършило плащане, започва да се начислява лихва, като тази
лихва е до края на погасяване на задължението по тази главница. Напр. за
месец януари 2011г. данъчно задълженото лице е подало декларация-образец
№ 1 с дата 28.02.2011г. На същият ден е подадена и декларация-образец № 6 за
дължимите осигуровки, които се дължат от работодателя за всичките наети по
трудови правоотношения. В случая в декларация-образец № 6 данъчно
задълженото лице е декларирало дължим ДОО 4547,89 лева /на стр.5/. За
месец 01/2011г. е декларирало начислено и неизплатено възнаграждение, с
2
което следва да се подаде само графите на декларация-образец № 6 ДОО,
ДЗПО и здравно осигуряване. Имаме ги и сумите – 4547,89 лева за фонд ДОО;
911,62 лева за фонд ДЗПО и 2007,30 лева за фонд здравно осигуряване. Явно
тук е бил неработен на 25 февруари, за да е подадена на 28-ми, т.е. считано от
1-ви март, в случая ако данъчно задълженото лице не извърши плащане по
деклариране на тези вид осигуровки наречени главници, започва да начислява
лихва до датата на тяхното погасяване. Т.е. ако в ДОО имаме главница 4547,89
лева, данъчно задълженото лице е платило 2000 лева, върху остатъка се
начислява лихва. След 3 седмици ако извърши плащане и плати още 1000
лева, остават още 1547,89 лева и върху тази главница започва да тече нова
лихва, която е законна.
Въпрос на прокурора: Но това е когато имаме деклариране от данъчно
задълженото лице. А какво се случва с лихвата тогава, когато в декларация-
образец № 6, когато данъчно задълженото лице е било длъжно да посочи ДОД
за изплатени назад месеци, но е открито това задължение по-късно от
данъчните органи. Ние твърдим, че тя не е направила това, което е била
длъжна по закон и в случая на 31.05.2011г. тя е била длъжна да посочи ДОД за
месец януари, февруари и март, съгласно изплатените на конкретната дата
заплати.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Да, от датата на изплащането, т.е. на стр.7 от
констативно-съобразителната част – видно е, че данъчните в ревизионното
производство са приели, че възнагражденията за посочения месец са
изплатени на 20.04.2011г., които са за месец януари, месец декември, месец
февруари и месец март.
Въпрос на прокурора: За месец декември 2010г., месец ноември 2013г. и
декември 2013г. не го обсъждате, тъй като ние не сме повдигнали такова
обвинение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Да, защото не сте повдигнали такова обвинение. Но
реално е така, когато е извършено самото плащане, в месеца на изплащане.
Именно тогава данъчно задълженото лице е длъжно да декларира този данък.
Данъчните откриват този проблем по-късно, но те не би следвало да
начисляват лихва със задна дата към ДОД, тъй като реално възнагражденията
са изплатени на 20.04.2011г. и данъчно задълженото лице е задължено да го
подаде в месец 5-ти, т.е. лихвата ще тече от датата на декларирането към
месец 5-ти 2011г. Данъчно задълженото лице е подало декларация-образец №
6 на 31.05.2011г., поради което лихвата върху главницата за тези месеци –
януари, февруари и март, ще тече от следващия ден, т.е. когато реално са
изплатени възнагражденията. Тъй като към периода януари, февруари и март
2011г. няма установяване на изплащане на трудовите възнаграждения, т.е.
правилно не е посочен данъка в клетката на декларация-образец № 6. Но след
като има доказателства, че са платени на 20.04.2011г. е следвало да ги подаде в
3
месеца, в който се декларира месец април, т.е. месец май 2011г. От датата на
изплащане върху главницата се дължи лихва, която е като край датата на
погасяване изцяло на главницата. По принцип когато се погасява данъчно
задължение, първо се погасява главницата и когато има вече налице изцяло
платена главница, тогава се събират и лихвите. Периодите за деклариране на
декларация-образец № 6 навремето бяха до 10-то число, след това се
промениха до 25-то число, което означава от срока за неговото подаване,
считано от следващия ден започват да се начисляват самите лихви за
дължимост на главници. В ревизионният акт, който е наличен по ДП, е
посочено, че датата на възникване на задължението е 11.05.2011г., т.е. до 10-ти
се декларират, от 11-ти започват да текат лихви. Те приемат законният срок, в
който е трябвало да се подаде самата декларация-образец № 6 за месец април,
която се подава в месец май.
Въпрос на прокурора: Платена ли е главницата на дължимият данък по чл.42
от ЗДДФЛ, касаещ само обвинението?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: След разпореждането на публичния изпълнител, имаше
остатък в размер на 1434,50 лева по главницата, която е посочена за обобщен
период, като е посочен период 01.04.2012г. до 30.04.2014г. Това е периода на
изпълнителното дело. Със сигурност са приобщавани суми, които са извън
процесният им период. Справката за задължения, която ми е предоставена от
ТД на НАП към момента на изготвяне на заключението, по същия начин е
описано.
Въпрос на прокурора: В обвинението, респ. вие в експертното заключение
сте обсъждали дължим данък за месец януари, дължим за месец февруари
2011г. до месец октомври 2013г. включително, като сме посочили съответните
суми. Това е главницата. Тя изплатена ли е към днешна дата? При сбор на
посочените в обвинението суми, ние твърдим, че те възлизат в размер на
67 614,80 лева.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: В табличката, която съм посочила на задача №4 на стр.
58, съм се опитала да анализирам всичкия дължим данък и самото
прихващане. Това е на гърба на страницата, на която установихме
техническата грешка.
Прокурора: За месец януари 2011г., където дължимата главница е 1993,38
лева, прихваната абсолютно същата, поради което като остатък на главница
вие сте посочили 0 лева. По тази таблица ние можем да се ориентираме за
всеки един месец дали имаме прихващане на главницата, което се дължи.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Точно това ми е било намерението, тъй като дължимият
данък, който е обективиран в ревизионния акт, съм започнала от там, от
4
където мога да го проследя. Макар, че в началото на таблицата започвам с
ноември 2009г., която е извън периода, но фигурират актове за прихващане от
дължима сума за ДДС за възстановяване. В тази връзка, макар и извън
инкриминирания период, съм направила анализ за всеки период по наличните
документи в ДП – каква би била дължимата главница след всичките актове за
прихващане на дължимо ДДС. В тази връзка табличката ми е с дължимата
главница по данъка, прихванатата сума с основание на АПВ-то и основанието
за кой месец касаят тези прихващания и какво е например прихванато от ДСС.
Това означава, че тази сума, която е за ноември 2009г. 1721,37лева е
прихваната само за ДОД, тъй като на мен задачата ми е била само за ДОД. В
случая не съм правила анализи на ДОО, на здравно осигуряване и останалите
фондове. Тук съм ги синтезирала по месеци за дължима главница, съответно
от кой период на ДДС-то е прихваната сума, в частност дължимите суми в
инкриминирания период.
Въпрос на съда: Можете ли да кажете за месец януари 2011г. какво е
прихванато?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: За месец януари 2011г. е прихванато от искане за
възстановяване на ДДС сума в размер на 1993,38 лева в ДДС-то за месец
януари 2015г. в АПВ. Това означава, че данъчно задълженото лице в месец
февруари 2015г. е подало искане за възстановяване на ДДС за месец януари,
която сума може да е много над тази сума, не съм ги анализирала в цялост, но
в случая органа прави проверка за задължения и когато констатира, че има
задължения, не възстановява искания данък ДДС, а прихваща задължения,
които по задължения с период. В този случай данъчния орган е преценил да
прихване дължимия ДОД за месец януари на 2011г. изцяло е прихванат с АПВ
за възстановяване по ДДС за месец януари 2015г. И за това посочвам 0 лева,
т.е. не се дължи. Последният ред в табличката означава самото салдо, т.е. с
натрупване минус изваждането на данъка – би ли бил дължим такъв данък за
инкриминирания период. В случая до месец октомври 2013г. имаме от
постановлението на изпълнителното дело минус 71,80 лева, т.е всичко би
следвало да е изчистено до ДДС за прихващане, имаме прихванат данък
472,96 лева, който пък е прихванат за възстановяване в месец януари 2014г.,
т.е. месец ноември 2013г. няма задължение по главница. Поне по така
предоставени документи.
Въпрос на съда: Тази сума, която сте посочили като остатък за дължима
главница в размер на 1 434.50 лева попада извън периода на обвинението, така
ли е?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Тази сума 1434,50 лева е дължима за следващ период, аз
цитирам така като го е цитирал публичния изпълнител. Тази сума е дължима
за следващ период, а не за посочения в обвинението период, тъй като
публичният изпълнител с разпореждането за прекратяването на
5
изпълнителното дело е записал период и аз затова го цитирам – 01.04.2012г.-
30.04.2014г. и сумата 1434,50 лева. Затова посочвам, че към настоящият
момент е налице задължение по данък в размер на 1434,50 лева, видно и от
справката за текущите задължения на дружеството към датата на изготвяне на
заключението. Законната лихва се изчислява до последно, до неговото
погасяване реално и то за много дълъг период по принцип.
Въпрос на съда: Как да се ориентираме каква е законната лихва до края на
периода на обвинението?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Данъчния закон посочва, че лихвите са дължими до 3
години. Дефакто в данъчно задължената справка фигурират и лихви от 2011г.,
които действително са погасени по давност, даже и пълна давност. Но в
случая, трябва да имаме данъчно задължено лице, което да подаде молба към
НАП и да изиска да се погаси, но към настоящият момент данъчно
задълженото лице е починало. Актуално данъчно задължено лице трябва да
подаде, за да бъдат отписани по давност. В действителност вече сме 2025г.
Въпрос на прокурора: Относно задача № 7 от заключителната част, на стр.64,
преди излагане на данните в табличен вид, където пише „…лихва по забава по
ДОД по установени задължения по недекларирания ДОД са както следва….“ –
за 2011г. имаме лихва за забава 1599,71 лева, за 2012г. пак е посочен, за 2013г.
също. По това можем да се ориентираме колко е лихвата, колко е била
начислената лихва върху недекларирания ДОД като остатък или?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Мисля, че в аналитичният вид на задължението по
данъка, който е веднага след това в табличен вид, с издаването на
ревизионният акт, който е издаден към 08.12.2014г. фигурират вече периодите
и срок за плащане и начислена лихва като сума.
Нека наблюдаваме на стр. 65 в табличен вид периода 01.01.2011г.-31.01.2011г.,
имаме лихва в размер на 731,07 лева, която е трябвало да бъде заплатена към
22.12.2014г. – това е изчисленото към ревизионния акт от общо дължимата
главница. А общо дължимата главница е сумата 1434,50 лева, която сума към
настоящия момент е погасена и тъй като е погасена, главницата е 0 лева, но
лихвата към дата 22.12.2014г. е била 742,79 лева. След тази дата отново трябва
да имаме още една начислена лихва, защото тя не се погасява изцяло.
Да проследим месец януари 2011г. кога е погасена главницата – главница
1993,38 лева. Видно е, че е погасено с АПВ за ДДС за месец януари 2015г.
/стр.59/. Когато се погасява на порции е по-сложно изчислението, отколкото
ако е погасено само в един период. Главница е 1993,38 лева, период
01.01.2011г. до 31.01.2011г., срок на дължимост 22.12.2014г. От 11.05.2011г.
следа да се изчислява лихва за забава върху сумата от 1993,38 лева до дата
22.12.2014г. За този период законната лихва е 738,87 лева /вещото лице
изчислява лихвата в момента на телефона си/, най-вероятно е включена дата
6
10-ти. Ако го изчислим от 10.05.2011г., сумата е 739,44 лева. Ако е
изчислявано към 23-ти, са 740 лева.
Това не са мои изчисления, това е по ревизионен акт. Към края на ревизионния
акт би следвало да има начина на изчисление на лихвата с главницата, на
ревизионния акт от 08.12.2014г.
Въпрос на адв. Х.: Тези лихви след това не са ли прихващани с други АПВ-та
нататък във времето?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Специално за данъка не съм забелязала да има
прихващане на лихви.
Въпрос на съда: Това, което е представено на стр.64, 65 и 66 е законната
лихва, посочена към ревизионния акт. Правила ли сте самостоятелни
изчисления?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Не съм правила самостоятелни изчисления на законната
лихва.
В отговор на задача № 5, на стр.61, където в табличен вид са представени за
целия процесен период от 01.01.2011г. дължим данък, главница, лихва и по
установените суми в задължения по данъка, фигурира начислената лихва
както в изпълнителното дело, така и в ревизионния акт – 731,07 лева. Тази
сума е по ревизионен акт.
Давам като пример месец януари 2011г. – върху сумата от 1993,38 лева, която
е погасена към месец януари 2015г., лихвата в ревизионния акт е посочена в
размер на 731,07 лева, посочена лихва 37,16 лева е лихва към изпълнителното
дело, в момента когато е извършено погасяването на лихвата. Общата лихва е
768,23 лева.
Главницата е начислена до датата на издаване на ревизионния акт. След това
стои в задълженията на дружеството и започва нов период на тази главница,
като в случая нямаме капитализиране на лихвата върху главница, а за
определените периоди до датата на нейното погасяване. Т.е. в случая имаме
лихва, която към дата след 22.12.2014г. до датата на прихващане, е направено
ново изчисление, което отговаря на сумата 37,16 лева и сборно дължимата е
768,23 лева към датата на погасяването на главницата. Просто се взимат
различни периоди.
Въпрос на адв. Х.: За тези лихви след това, нямате данни или не сте
проверявала дали има прихващания и погасявания на лихви с последващи
АПВ-та и други актове.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Само да проверя дали с прихващането на главницата не
съм описала и лихви, тъй като съм имала задача да проследя ДОД, би следвало
7
да се съобразя и когато пише лихва ДОД. По принцип лихвата трудно се
хваща. Трябва да имаме точно конкретната дата, както съм се опитвала да ги
анализирам по погасяването на самата главница.
Наблюдаваме в констативно-съобразителната част, започва от стр.49 „АПВ на
дружеството без номера /том7 по ДП/“ и продължаваме на стр. 50 таблицата.
Тук съм описала исканото ДДС за възстановяване, като съм конкретизирала
точно в кои периоди имаме прихващане на данък, който е много малък
специално по АПВ-тата.
Въпрос на дав. Х.: Можете ли да ни кажете за месец юли 2012г., където пише,
че има прихващане на ДОО, УПФ и лихви, можем ли да кажем какъв е
размера на лихвите и това прихващане на лихви, което сте отразили тук,
съобразено ли е в другият табличен вид на лихвите, които сте взела от
ревизионния акт?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Можем, като отворим АПВ-то. Когато имаме извършено
прихващане, след като съм написала лихви, това не касае лихви и ДОД. Това
са най-вероятно лихвите за ДОО и лихви, ЗО и лихви, УПФ и лихви, което
означава, че лихвите са за ДОО, за ЗО и за УПФ, но няма лихви по ДОД
специално по АПВ-та. Не съм видяла да има погасяване на лихва по
изпълнителното дело. Не виждам погасяване на лихви. По АПВ не виждам за
погасяване на лихви по ЗДДФЛ.
Към ревизионния акт и ревизионния доклад следва да съществуват начислени
лихви и към двата документа, тъй като те са към различни периоди.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на вещото лице ревизионния акт и ревизионния доклад от том I
на ДП, където е налице изчисляване на законна лихва.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Наблюдаваме стр.43, като дължимият установен данък за
периода 01.01.2011г. до 31.01.2011г. е начислена законна лихва за периода
11.05.2011г. до 07.11.2014г. и след това прибавят изчислението към датата на
ревизионния акт. Законната лихва е изчислена до 07.11.2014г., защото това е
датата на изготвяне на доклада към ревизионния акт. Органа по приходите е
изчислил лихвата към датата на издаване на ревизионния доклад 07.11.2014г. в
размер на 713,85 лева. В последствие се издава ревизионен акт, който
ревизионен акт е с дата 08.12.2014г., като в ревизионния акт реално се
установяват задълженията на данъчно задълженото лице, докато ревизионния
доклад е предложението за установяване на същите. В случая, в установените
задължения /лист 20 гръб/, най-вероятно периода ще бъде следващ датата на
8
ревизионния доклад, т.е. от 08.11.2014г. до 08.12.2014г. и става лихва 17,22
лева и общата сума на 17,22 лева и 713,85 лева е точно 731,07 лева, каквато
сума е отразена в ревизионния акт на лист 20 гръб, като установени вече
задължения. Това са вече двата периода въз основа на които стигаме до извода
и по какъв начин, че дължимата сума е 731,07 лева, като вече след тази дата на
издаване на ревизионния акт от 09.12.2014г. започва нова лихва, която лихва е
до дата на погасяване на тази главницата. Има вероятност и да има
прихващане, както се твърди, но в случая нямам данни или поне не са ми
предоставите данни за лихви. След като фигурират като изискуеми към
справката за задължение към датата на депозиране на заключението. Мисля,
че съм представила такава справка за задълженията на дружеството към
доказателствените документи към месец май 2025г.
Към заключението, което съм представила има предоставена справка от НАП
за задълженията на дружеството. Наблюдаваме месец януари 2011г. Законната
лихва, посочена в ревизионния акт съвпада със сумата, посочена като
задължения на дружеството в справката на НАП, която е приложена към дата
02.05.2025г., задължението по лихва за месец януари 2011г. е 731,07 лева,
отразено в табличен вид на справката на лист 277 от делото.
Проверяваме дали по изпълнителното дело фигурират още лихви.
Публичният изпълнител като ги е отписал като трудно събираеми вземания с
разпореждането и го е прекратил и написал в обобщен вид лихвата и в
обобщен вид главницата, като не са посочени главница за конкретния период и
лихвата респективно. Т.е. трябва да се наблюдават всичките присъединявания,
включително и извън инкриминирания период, защото е видно, че към 2015г.
и 2016г. вече имаме погасявания на задължения, които са извън този период.
Въпрос на адв. Х.: За главницата, която ни интересува тук – нали казахте, че
тук няма задължения, главницата е 0.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Да, така е. Но публичният изпълнител е направил едно
общо задължение, общ сбор като задължение по главницата. То е видно, че не
е за инкриминирания период, но самата лихва дали отговаря на конкретните
периоди, дали е същата, трябва да се провери. Ние сега се уверихме, че е
същата за един месец, но дали е същата за целия период. Дори да ги
изчисляваме, те ще са към дата 02.05.2025г.
В справката за актуалните задължения се уверяваме, че съществува тази лихва,
т.е. органа по приходите, макар и извън изпълнителното дело, се надява да
събере нещо. Имаме разпореждане за прекратяване на изпълнителното дело
поради несъбиране на дълга. Има вероятност и да се отпишат като
задължения, но реално не са отписани, фигурират.
На стр. 64 от заключението, сумата 6055,59 лева е законната лихва, дължима
за периода на обвинението, която с подаване на заявление от законното лице
би трябвало да се погаси по давност. Ако беше подадено нямаше да фигурира
в справка за задължения. Щяха да фигурират в по-следваща таблица като
9
погасени по давност.В заключението съм посочила дължима законна лихва да
2011т,за 2012г и за 2013г,т.е за периода на обвинението,която е сума в общ
размер на 6 055.59лева.
Въпрос на съда: Относно програмата, с която работи счетоводителят – как се
нанасят данните в тази програма? Декларация-образец №1 и декларация-
образец №6 как се генерират? Счетоводителят ли трябва да нанася
конкретните данни на декларация-образец №6 или след като вече са описани в
декларация образец №1,те автоматично се генерират със съответен данък в
декларация образец №6, брой изплатени възнаграждения и т.н.? Моля да ни
обясните механизма!
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Първоначално, когато се подадат данни за конкретен
месец, даваме отново пример месец януари 2011г., в програмният продукт
фигурират лицата, назначени по трудово правоотношение. Още при сключване
на трудов договор се залага съответното лице с неговите данни и
възнаграждение. Също така се залага и това, дали лицето използва платен
отпуск, неплатен отпуск, болничен, който следва да фигурира за това лице,
като в месеца следва да са нанесени всички промени, които са извън
отработените. Програмата знае, че примерно работните дни са 21, ако не са
въведени тези данни за отсъствия, приема, че работникът е работил 21 дни.
След това се преминава към начисляване на самите трудови възнаграждения,
защото софтуера няма да извади данните за дължимите осигуровки, преди да
бъдат начислени те. Когато се генерира самия файл декларация-образец №1, в
тези години бяха по отделни справки, докато сега са в обобщен вид, първо се
избира декларация-образец №1 и се избира месеца, за който следва да се
генерира. Програмата го пита къде да бъде съхранен като файл „EMPL“, така
се нарича файла на декларация-образец №1 и съответно се задава директория,
в която да се съхранява, за да може да се подаде към компетентната НАП.
Декларация-образец № 6 преди да бъде генерирана се избира имали ли
изплащане на възнаграждения, няма ли изплащане на възнаграждения и се
избира – ако е само начислено, софтуера не изкарва сумата за данък. Трябва
лицето, което подава да избере основанието за подаване на декларация-
образец № 6 – изплатени ли са възнагражденията, на коя дата са изплатени и
то е ясно за кой месец се подават. В случая програмата автоматично генерира
данните, т.е. ако му се зададе, че не са изплатени, софтуерът няма да изкара
данъка. Ако избере изплатени, ще генерира автоматично данък.
Въпрос на съда: Ако софтуерът самостоятелно генерира и изчислява данъка,
може ли на този файл да се правят корекции, да се изтрива?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Да, може да се коригира, позволено е. Системата на НАП
при самото подаване прави синхронизация и обобщава данните с декларация-
образец №1 по суми с декларация-образец № 6 по суми, като не обхваща
данъка оп чл.42 от ЗДДФЛ. Обхваща ДОО, ДЗПО, ЗО дали отговорят сумарно.
10
Данъкът /ДОД/ не е включен в софтуера за проверка от НАП.
Въпрос на съда: Данъкът /ДОД/ се генерира автоматично, когато трудовото
възнаграждение е изплатено. Необходимо ли е съответният счетоводител да
изчислява съответният данък и съответната сума?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Не, не е необходимо. Генерира се автоматично.
Въпрос на съда: Ако съответният счетоводител не иска да декларира този
данък, системата позволява ли да се изтрие генерираното автоматично и да се
подаде нулев данък?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Не, системата му позволява да избера начислено, но
неизплатено, с което програмният продукт не генерира данък. Ако избера
опцията изплатено възнаграждение, данъкът се генерира в този файл, който
трябва да подам към НАП, съответно ми излиза и на дисплей, за да го
отпечата, за да видя и сверя цифрите, мога с редактиращ файл да го отворя и
да залича данъка, ако желая и той да не фигурира.
Въпрос на прокурора: Това означава ли, че трябва да заличите и че
декларираното, че е и изплатено?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: То системата не хваща данък. Избрали сме изплатено,
генерира данък 2000 лева. Правя редакция, изтривам тези 2000 лева и
системата ще ги приеме. То е изплатено от падащо меню, което после в
декларацията не излиза.
Ако се подаде нулев данък, системата ще го приеме и НАП не прави проверка,
въпреки, че декларация-образец №1 фигурират възнаграждения и осигуровки.
Може би в последяващи по-продължителни периоди с извършване на
проверка, като се констатира, ще излезе. Именно затова е предизвикана
ревизията. Като се прави регулярно ДДС за възстановяване, тъй като
дружеството често е възстановяло суми и е прихващало такива задължения,
които е декларирало, може да е по инициатива на органа, установил факти и
обстоятелства, че същите не са декларирани и именно заради това е
предизвикана и ревизията. В ДДС-то за възстановяване правят проверки има
ли изискуеми задължения, според мен не правят проверка дали е декларирано
коректно, просто констатират, че има подадени осигурителни информации и в
случая прихващат текущи задължения и не им влиза в задълженията да
проверяват дали е декларирано изцяло всичко. По този начин действа
програмният продукт, който е ползван от дружеството. Той се казва „Фой“ и
беше един от най- добрите софтуери навремето.
Въпрос на адв. Х.: Вие казахте, че в баланса на дружеството за съответните
години, тези задължения по данъка, който е предмет на делото, фигурират ли
11
като задължения?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: В баланса, в раздел Б „Задължения“ – мисля, че фигурира
само за една година, за следващите години не фигурира. Фигурира за първата
година – 2011г. Анализирала съм оборотните ведомости на дружеството,
баланса на дружеството, в които съм направила и анализ по оборотните
ведомости дали общия сбор на данъчните задължения отговоря в пасива на
баланса „Задължения“, като съм констатирала, че само за една година е
деклариран данъка, за следващите години го нямаме като деклариран. Затова
съм се постарала да направя анализ на корпоративен данък, данък и ДДС.
Данъкът за 2012г. и 2013г. е включен в графа Г „Задължения“, няма графа
„Други“. В пасива на баланса, раздел В „Задължения“, Други задължения, код
07800. Този код съм анализирала.
Въпрос на адв. Х.: Може ли да отговорите в задължения „Други“ дали за
2012г. и 2013г. фигура ДОД за процесният период?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: В 2011г. в своето заключение съм дала, че е налице
осчетоводения данък, осчетоводени към държавата корпоративен данък и
същото отговаря на записа в баланса в раздел В. Реално дори дружеството да
ги подаде като задължения в баланса, НАП няма как да ги събере, след като не
е декларирало.
ПОДСЪДИМАТА Б.: Те са декларирани в раздел В, графа „Други“. Тъй като в
годините ДОД веднъж отиваше към общините, веднъж към държавата, там
пише данъчни задължения. В данъчни задължения ние слагаме, защото аз водя
и на много други фирми счетоводството, отива в същия раздел, графа „Други“,
защото например аналогично във вземанията не пише поименно вземания по
ДДС, пак го пишем в графа „Други“. Те са декларирани, иначе няма да ми
излезе баланса. Те са дадени като задължения към НАП, но просто няма графа
ДОД и не са описани като данъчно задължение. Както и няма графа вземания
ДДС.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: За 2011г. в баланса в пасива, в данъчно задължения е
посочена сумата от 72 хил., но в случая не фигурират като данъчни
задължения. Но в сбора на други задължения е възможно да фигурират, но
защо не са посочени като данъчни?
ПОДСЪДИМАТА Б.: ДОД се променя и не задължително да е в тази графа. И
много пъти и на много фирми, ги слагаме в Графа „Други“, тя е сбор на тези,
правим аналитично, на ръка ги описваме, за да може да е ясно.
Въпрос на адв. Х.: Преди малко вие казахте, че е възможно в Други
задължения да фигурира и задължението на ДОД. Това може ли да бъде
установено по данните, които имате в момента?
12
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Към 2012г. в данъчните задължения по баланс, на
задължението е посочено 30, което означава 30 хил., в заключението си съм
посочила, че за 2012г. дължимият ДОД е 57 850 лева, което прави 58 хил.,
сборът прави е 138 хил., в Други задължения е общо 141 хил., което е
възможно да е включено в Други задължения, но не е в данъчните задължения.
Въпрос на адв. Х.: Може ли да кажете и за 2013г.?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: За 2013г. в пасива на баланса в данъчни задължения е
посечено 25 хил., по оборотна ведомост е 77 132,34 лева, което прави 77 хил.,
общия сбор е 102 хил. В „Други“ в пасива на баланса е посочено 147 хил.,
което е възможно да е посочено в „Други задължения“.
Въпрос на прокурора: Включвайки го в „Други“ задължения, не в данъчните,
по този начин данъчните служители могат ли да определят дължимият данък?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Според мен данъчните не гледат данъчно задълженото
лице какво е декларирало в ГФО-то. Годишния финансов отчет /ГФО/ се
изготвя на края на годината към точно определена дата за финансова година,
като след изготвянето се декларира в Националния статистически институт
/НСИ/, който файл получава входящ номер по подаден отчет за дейността на
дружеството. В последствие влизаме в системата на НАП, подаваме ГДД,
където автоматично се генерира подадения отчет от НСИ с входящият номер,
с което данъчните приемат, че ние сме си подали годишния финансов отчет.
Въпрос на съда: В този случай за дружеството възниква ли задължение за
плащане, като декларира? Прави ли се проверка по този ГФО?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Няма как да установят данъчните задължения по
декларирани задължения в ГФО.
Въпрос на адв. Х.: Каква е целта на ГФО?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Целта на ГФО е да предоставя вярна и точна информация
за дейността на дружеството. Данъчните също се възползват от тези функции,
но по този начин не определят задълженията. ГФО-то определя предприятието
като рисково, задлъжняло, с коефициенти, извършва анализ на дружеството
дали е финансово стабилно. Не мога да си спомня конкретните години, когато
носехме и ГФО заедно с ГДД и те съответно ги препращаха към НСИ.
Въпрос на съда: Моля да направите разграничение кои са данъчните
13
задължения и какви задължения могат да попаднат в графа „Други
задължения“ в ГФО?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: В пасива на баланса има задължения, описани като
облигационни, получени аванси, задължения към доставчици, задължения по
полици, към предприятия от група, за целите на статистиката са изготвени, за
да може да извърша анализ на дейността на дружество. В „Други задължения“
се включват в това число – имаме към персонала, имаме осигурителни
задължения.
В данъчните задължения според мен влизат корпоративния данък за годината
– ако имаме задължение за корпоративен данък, ДДС – ако имаме да внасяме
и не сме го внесли и данъка, който декларираме към данъчното и не сме го
внесли. Това са данъчни задължения. За данък ЗДФФЛ го включвам в данъчни
задължения, не в „Други задължения“. В случая, при правен сбор в „Други
задължения“ е възможно включването на същите. Не мога да преценя кое е
правилното, но все си мисля, че трябва да е в данъчните задължения.
Въпрос на съда: В тези финансови отчети при тази ситуация, ако се включи в
графа „Други задължения“, посочва ли се какъв е размера на този данък?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Не, не се посочва. Посочва се сборното задължение, без
да се конкретизира, че в този сбор са включва и този данък по чл.42 ЗДДФЛ.
Въпрос на прокурора: Законът изисква данъчно задълженото лице само да
определи данъка. В настоящият случай как следва да се определи този данък
по ЗДДФЛ?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: С неговото деклариране естествено, но и задължение да
се внесе. Декларация-образец № 6, подадена пред компетентната НАП.
Въпрос на прокурора: По този начин, по който сега описахте, дори да са
включени в „Други задължения“, данъчните задължения за конкретната
година може ли да се определи данъка?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Не. Данъка по чл.42 ЗДДФЛ се дължи месечно, когато е
изплатено възнаграждението.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към вещото лице.
ЮР. К.МИТЕВА: Нямам повече въпроси към вещото лице.
АДВ. Х.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
ПРОКУРОРЪТ: Да бъде приета експертизата като пълна, вярна и обоснована.
ЮР. К.МИТЕВА: Да се приеме.
14
АДВ. Х.: Да се приеме заключението.
Съдът с оглед становището на страните и след разпита на вещото лице в
съдебно заседание намира, че изготвената допълнително съдебно-счетоводна
експертиза следва да бъде приобщена към доказателствения материал по
делото. Изготвеното допълнително заключение е пълно, обстоятелствено,
отговаря на всички поставени въпроси. С поставянето на допълнителни
въпроси в днешното съдебно заседание бяха изяснени и редица факти,
интересуващи процеса, поради което и на основание чл.283 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е ЛИ:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото допълнителната съдебно-
счетоводна експертиза.
На вещото лице ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение, съгласно представена
справка-декларация в размер на 750 лева, както и възнаграждение за защита в
съдебно заседание в размер на 50 лева.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на други доказателства.
ЮР. К.МИТЕВА: Нямам искания.
АДВ. Х.: Ние имаме искане. Моля да ни бъде дадена възможност за събиране
на характеристични данни за С. Б., в това число данни за нейното имотно,
материално състояние, характеристики за нея. Считам, че това са важни
обстоятелства, които биха имали значение за определяне на Вашата присъда.
Освен това, при разпита на вещото лице, С. Б. ми каза, че има вероятност у нея
да се съдържа информация, която трябва да провери във връзка с прихващане
на лихви за ДОД. Моля да ни бъде дадена възможност, ако се намират такива
данни при нея, да ги предоставим в следващо съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъде уважено искането на адв. Х. за
събиране и предоставяне на характеристични данни, касаещи подсъдимата,
респ. нейното имотно състояние.
Съдът намира за основателно направеното доказателствено искане,
необходимо е в производството да се съберат характеристични данни за
подсъдимата, както за нейното имотно и финансово състояние, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
15
ДАВА възможност на защитата за датата на следващото съдебно заседание да
представи доказателства по отношение на исканите обстоятелства, касаещи
характеристични данни за подсъдимата, за нейно материално и финансово
състояние и други писмени доказателства, относими по делото.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 18.12.2025г. от 10:00 часа, за която дата и
час страните уведомени в съдебно заседание.
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 12:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16