Р Е Ш Е Н И Е
№ …….……./……………..2022 г.
гр.
София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-6ТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми
юни, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА СВ.
ХРИСТОВА
при участието на секретар Антоанета Стефанова
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Христова
гражданско дело № 1054 по
описа за 2021 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от М.А.М. срещу Д.С.К.,
иск за разваляне на сключен между тях договор за прехвърляне
собствеността върху недвижими имоти с
идентификатори 68134.305.152.5.33 и 68134.103.2.1.2 срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 77, том ІІ, рег. № 14433,
дело № 237/12.07.2019 г. на С.С., Нотариус в район
Районен съд-София, вписана в регистъра на НК под № 107, на основание чл.87,
ал.3 ЗЗД, с цена на иска 184 802.20 лева.
Ищцата твърди, че
между нея и ответника на 12.07.2019 г. е сключен договор за прехвърляне на
недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който
прехвърлила на ответника срещу задължението му да поеме за в бъдеще нейната
издръжка и гледане, като й осигури споК.и нормален
живот, какъвто е водила и до преди сключване на договора, докато е жива, с
нужните грижи при болест и старческа немощ до края на живота й, собствеността върху недвижими имоти с
идентификатори 68134.305.152-5.33 и 68134.103.2.1.2. Излага, че при прехвърляне
на собствеността запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на
ползване ползването върху тях.
Твърди, че с
ответника е имала и друга облигационна връзка – договор за наем от 06.08.2016 г. за обект с идентификатор
68134.103.2.1.2. Излага, че ответника живял в този имот до месец януари 2020
г., заплащайки наемна цена от 850 лв., след което напуснал София и се установил
да живее, по негови твърдения в гр.Варна.
Ищцата твърди, че е
инвалид с т.н.р. 82% пожизнено, след преживян миокарден
инфаркт, страда от хронична исхемична болест на
сърцето, артериална хипертония ІІІ степен. Твърди още, че през 2015 г.
претърпяла инцидент и се наложило операция на пертрохантерно
счупване закрито в ляво-оперативни процедури с голям и много голям обем на
сложност на таза и долния крайник. Твърди, че поради напредналата й възраст и
сериозната травма е трудно подвижна, а смъртта на единственото й дете я
съсипала и психически. Твърди, че след внезапната и трагична кончина на сина й
на 23.04.2018 г. била изпаднала в дълбока депресия и се чувствала самотна,
уязвима и безпомощна и по тези съображения прехвърлила имотите си на ответника.
Разчитала, че се познават от три години и били в добри отношения. Ищцата
твърди, че от сключване на договора и до момента на подаване на исковата
молба 26.01.2021 г. ответникът не полага
грижи за нея в обема и по начина описани в нотариалния акт. Твърди, че след
сключване на договора, ответникът продължил да заплаща ежемесечно сума в размер
на 850 лв., но така заплатените суми не представляват пълно изпълнение на
поетите задължения, тъй като по общото съгласие на страните сумата е дължима
напред с изпълнение на задължението за гледане, но плащането й не може да
замести дължимата престация от непосредствени и постоянни
грижи с оглед здравословното и финансово състояние на ищцата, която твърди, че
получава пенсия в размер на 333,67 лв.
Ответникът в
писмен отговор въвежда фактическо твърдение, че с влязло в сила на 10.09.2020
г. Определение, постановено по гр.д.№ 74413/2019 г. по описа на СРС, 39 състав
е прекратено гражданското дело образувано по иск на М.М.
срещу ответника за разваляне на сключения между тях договор за издръжка и
гледане. Излага, че ищцата е се е отказала
от предявения иск, но сега го е завела отново. Съдът с определение по чл. 140
от ГПК е разяснил на страните как ще цени доказателствената
тежест на отказа от иск, обективиран в Определение,
постановено по гр.д.№ 74413/2019 г. по описа на СРС, 39 състав, в сила от
10.09.2020 г. и, че предявения иск е
допустим по твърденията за неизпълнение на задължението на ответника след 10.09.2020 г.
Оспорва основателността на
предявения иск. Излага, че е полагал грижи за ищцата още преди сключване на
договора. Признава съществуването на наемни правоотношения по договор от 2016
г. Твърди че познава сина на ищцата и в
наемното правоотношение е имал повече
отношения с него. Излага, че е полагал грижи за Веселин /сина на ищцата/ когато
се влошило здравословното му състояние, когато починал помогнал в организацията
на погребението, а от тогава започнал да се грижи за М.. Твърденията за грижа,
се свеждат до всекидневни посещения, извеждане навън, посещения на ресторанти,
помощ в комуникация с администрация,
посещения на гроба на сина й, почистване на дома, помощ в личния тоалет.
Твърди, че е прекарвал 8-10 часа на ден
с ищцата.
Твърди, че заплаща издръжка от 12.07.2019
г. до датата на предявяване на иска в размер на 850 лв. и е на разположение да се грижи за ищцата. Счита, че не е могъл да отговори на очакванията
на М. да продължава да е с нея по 8-10 часа на ден, тъй като трябвало да работи, имал нужда да
общува с хора на неговата възраст, да се среща с приятели, а прекарването на
толкова много време с ищцата се отразило и на личния живот на ответника и
довело до раздяла с дългогодишната му приятелка. Твърди, че без основателна
причина в началото на месец декември 2019 г. М. поискала от ответника да й
върне ключовете от дома й и престанала да го търси, а когато той звънял, тя не
отговаряла.
Ответникът твърди, че през 2020
г. му се наложило да замине за един месец в Испания, за да работи, но уведомил
ищцата, че при нужда може да търси Д.П.., който бил ангажиран да се грижи за
нея. Ответникът счита, че ищцата не му съдейства да полага грижи за нея и не
може да изпълнява задължението си за полагане на грижи. Твърди, че размерът на
месечната издръжка от 850 лв. е определен от самата ищца, която казала, че тази
сума заедно с пенсията й и евентуалните наеми от недвижимите имоти на ул. „Цар
Симеон“ и апартамента на ул. „Гурко“, върху който си
запазила правото на ползване, биха й били достатъчни да се издържа.
Моли съда да прекрати
производството по делото като недопустимо, при условията на евентуалност да отхвърли
иска като неоснователен.
В съдебно заседание страните
поддържат становищата изложени в исковата молба и в писмения отговор.
Съдът след
като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност
съобразно материално правните норми, регламентиращи процесните
отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните е налице облигационна връзка, основана на
договор за издръжка и гледане срещу
прехвърляне на права на собственост върху два самостоятелни обекта. Възоснова на договора, обективиран
в нот. акт №№ 77, том ІІ, рег. № 14433, дело №
237/12.07.2019 г. на С.С., Нотариус в район Районен
съд-София, вписана в регистъра на НК под № 107,ответникът е получил
собствеността върху два недвижими имота, без правото на ползване върху тях. Насрещното задължение е да осигури на ищцата, споК.и нормален
живот, какъвто е водила до сега, докато е жива, грижи при болест и старческа
немощ до края на живота й, при изрично
съгласие на прехвърлителката, че при невъзможност за лична грижа, тя приема
грижата да се осъществява от трети лица. Страните са се уговорили, че при настаняване в
лечебно заведение за оказване на специализирана болнична помощ, за преобретателя възниква насрещно
задължение да оказва съдействие на лекарския екип за осъществяване на
контакт с него и прави всички необходимо
в изпълнение на лекарските предписания за лечение след напускане на лечебното
заведение.
Видно от представените медицински
документи ищцата страда от хронична исхимична болест
на сърцето и през 2015 г. е получила медицинска грижа в болнично заведение по
повод оперативни процедури с голям и много голям обем и сложност на таза и долния крайник.
Получава месечна пенсия в размер
на 333.67 лева.
През 2016 г. е сключила договор
за наем с трима наематели, един от които
ответника, които общо дължат на наемодателката сумата
от 550 лева.
Представени са 16 бр. вносни
бележки за извършени банкови преводи, всеки от които по 850 лева, по сметката
на ищцата. Вносител е ответника, а основанието е месечна издръжка.
Периода на плащането е от
10.01.2020 г. до 10.04.2021 г.
Видно от Покана до ищцата, на
20.12.2019 г. ответникът е поискал нейното съдействие за изпълнение на
договора, а видно от пълномощно с нот. заверка на подписа
ответникът е упълномощил ищцата да го представяла където е необходимо.
Представено е писмо от ответника до ищцата, в което той я уведомява, че му се
налага да пътува в периода от 22.02020 г. до 20.02.2020 г. и посочва, че в този период грижи за нея ще
полага Д.Р.П.. Представено е писмено споразумение между ответника и третото
лице, според съдържанието на което последния се е задължил да в горепосочения
период да полага грижи за ищцата.
На 20.01.2020 г. ответникът е
предал на представител на ищцата владението върху недвижим имот с административен адрес
идентичен с 68134.103.2.1.2 /празен без
вещи/.
Между страните е водено предходно
съдебно производство, образувано по идентична искова молба, което е било
прекратено поради отказ от иска. Представен е отказ от иска и вл. В законна сила съдебен акт, с който производството е
прекратено. Събрани са като доказателства дневни отчети за изпълнение на
договора, които са неотносими към предмета на
доказване., тъй като носят дата преди
10.09.2020 г.
От заключението на СИЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че за
периода от м. 12.2020 г. до м. септември 2021 г. средно месечния нетен доход за издръжка на
едно лице е в размер на 1119.50 лева, а извън тази сума за ищцата са
необходими още 63 лева месечно за лекарства. От заключението на СМЕ се
установява, че ищцата страда от хронични заболявания, които с възрастта са в
тенденция на влошаване, придвижването е трудно и е необходима чужда помощ поради лесна заморяемост, с необходимост от почивки на всеки 10 – 20
метра при придвижване.
От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че св. К.познава
ищцата и ответника отдавна. Била е наемател на ищцата и приятелка на ответника,
но в периода от 10.09.2020 г. до датата събиране на гласното доказателство няма
отношения и с двамата. Свидетелства за това, че от края на 2020 г. ответникът
живее в гр.Варна. Свидетелства за развитието на техните отношения от преди
смъртта на сина й и след неговата смърт. Знае и за разрив в отношенията им, без
да е наясно с причините. Знае, че ответникът е искал да се вижда с ищцата, че е
пътувал специално за нея от Варна, но тя не му е отваряла вратата. Св. Л., близък на ищцата свидетелства за
отношенията си с нея, които нямат връзка с делото. Знае, че ответникът е бил неин наемател, но
след сключване на договора е престанал да идва при нея, преотдал
е собствения й имот, а с парите от наема превеждал издръжка. Свидетелства, че
състоянието на жилището на М. не е във вида, в който би следвало да бъде ако са
полагани грижи за нея. Св. Л.– таксиметров шофьор, познава ищцата като клиент и
вършел други дребни услуги срещу заплащане – поддържаката
на гроба на сина й, пазаруване. Познава ответника от 2020 г. и свидетелства, че
между М. и него имало отношения, от
които М. не била доволна.
Ищцата е доказала пълно и главно,
че между страните е сключен договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу
задължение за гледане и издръжка. Ищцата е изпълнила задължението си по този
договор – прехвърлила е собствеността.
Задълженията ответникът е поел от
12.07.2019 г.Според тяхното съдържание, той е следвало да осигури на
ищцата, споК.и
нормален живот, какъвто е водила до сега, докато е жива, грижи при болест и
старческа немощ до края на живота й, при
изрично съгласие на прехвърлителката, че при невъзможност за лична грижа, тя приема
грижата да се осъществява от трети лица.
Не е спорно между страните, че
след 10.09.2020 г. е настъпил разрив в отношенията им и между тях липсва вербална
връзка. Не е спорно, че ответникът живее
в гр.Варна. Не е спорно и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът заплаща месечна издръжка в размер на 850 лева. Не се
установява, в периода от 10.09.2020 г.
ищцата да е имала нужда от болнична грижа, да е посещавала лечебно
заведение. От показанията на свидетелите
се установя, че тя е имала социален живот, макар и затруднен от заболявания, които
се отразяват на придвижването. От показанията на свидетелите, се установява, че
ответникът е правил опити да се вижда с
ищцата, които не са били приети от нея. Поради
пречките, които е създала, ответникът трансформирал грижата в парична издръжка
в размер на 850 лева, размер близък до необходимия за издръжката на едно лице
на месец в процесния период.
При тази фактическа установеност
и с оглед разпределението на тежестта на доказване, съдът приема, че ответника
пълно и главно е доказал, че в процесния период
поради нежеланието на ищцата да приема грижите на ответника, той е заплащал
редовно месечна издръжка в размер на 850 лева.От това следва, че договора е
изпълняван според волята на ответницата, която не е приемала личната грижа на
ответника. Ищцата, която е кредитор по двустранен договор, може да иска
развалянето му, ако длъжника не изпълнява задължението си поради причина, за
която отговоря. По аргумент за противното, договора не може да се развали,
ако ако
длъжника не изпълнява задълженията си по причина, за която не отговаря. От една
страна, ответника живее в гр. Варна, което представлява обективна причина за
неизпълнение на задължението за издръжка и гледане, а от друга страна
поведението на ищцата не допуска изпълнението на договора. От събраните
поделото доказателства, се установява, че изначалната причина е недопускането
от страна на ищцата, поради което се е достигнало и до трансформирането на
изпълнението от гледане в издръжка, която е заплащана редовно от ответника.
Според договора, ищцата си е запазила правото на ползване върху двата имота. От
това следва, че тя може да реализира доходи от имуществото си и няма нужда от
издръжка. Изпълнението а договора е
станало невъзможно изцяло след промяната на
местожителството на ответника, но след като в договора изрично е уговорено, че
дължимата грижа може да се престира и от трето лице,
то следва че смяната на местоживеенето няма отношение към изпълнението. Разваляне на договора не се
допуска, когато неизпълнената част от задължението
е незначителна с оглед на интереса на
кредитора, поради което определения от него размер на издръжката
от 850 лева, съдът приема за значително изпълнение, което не допуска разваляне.
С оглед изхода от спора в тежест
на ищцата следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски. Такова
искане е направено след съдебното заседание, в срока за писмени бележки и едновременно с тях,
поради което съдът приема, че не е своевременно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от от М.А.М. с ЕГН ********** *** срещу Д.С.К. с ЕГН ********** *** , иск с цена 184 802.20 лева, за разваляне
на сключен между тях договор за прехвърляне собствеността върху недвижими имоти с идентификатори 68134.305.152.5.33
и 68134.103.2.1.2 срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 77, том ІІ, рег. № 14433,
дело № 237/12.07.2019 г. на С.С., Нотариус в район
Районен съд-София, вписана в регистъра на НК под № 107, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Съдия
при СГС: