Решение по адм. дело №1199/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по исковата молба на „Хипер врати“ЕООД [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез адв. М. Т. от АК – Варна, със съдебен адрес: [населено място], [улица], оф. № ** против НАП [населено място], [ЕИК] с адрес: [населено място], [улица]за причинени имуществени вреди в размер [рег. номер].за сторени от дружеството разноски за адв. защита в адм. производство по реда на чл. 197, ал. 1 във вр. с чл. 121, ал. 1 от ДОПК, пред директора на ТД на НАП – Варна, издал Решение № 131/ 02.06.2020 г., с което е отменено като незаконосъобразно Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ с изх. № С 200003-023-0001233/ 14.04.2020 г. , както и сумата от 875, 61 лв.представляваща законната лихва за периода от 02.06.2020 г. до 02.06.2025 г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба /ИМ/ до окончателното изплащане на претендираните суми. Иска се присъждане на разноските направени и по настоящото дело.

В съдебно заседание по делото ищецът се представлява от адв. Пл. Т. от АК – Варна, редовно преупълномощен от адв. М. Т. от АК – Варна, като явилия се поддържа ИМ.

Ответникът – НАП [населено място], чрез гл. юрк. И. А. с писмен отговор по делото оспорва исковете като неоснователни. Излагат се съображения, че претендираното обезщетение е недължимо, поради което исковата молба е неоснователна, тъй като не е налице вреда за дружеството.

Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Окръжна прокуратура Варна, в свое заключение, предлага исковата молба да бъде уважена изцяло, като доказана по основание и размер.

Съдът, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита ИМ за процесуално допустима, а по същество за основателна, по следните съображения:

Не е спорно за страните по делото, че в производство по чл. 197, ал. 1 от ДОПК с Решение № 131/ 02.06.2020 г. директорът на ТД на НАП –Варна по жалба на ищеца е отменил ПНПОМ № С200003-023-0001233/14.04.2020 г., издадено на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК от ст. публичен изпълнител С. С. от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна.

Не е спорно, че в проведеното производство пред директора на ТД на НАП – Варна ищецът е бил представляван от адв. М.Т. от АК – Варна, за което в настоящото производство е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. М. Т., от който е видно, че е договорена сумата от 1 500 лева /без ДДС/ представляваща адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в административното производство по обжалване на ПНПОМ № С200003-023-0001233/14.04.2020 г., издадено на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК от ст. публичен изпълнител С. С., като същата сума е платена „в брой“ при подписването на договора/ за което е съставена преложената разписка/, а пълномощното и договора ведно с жалбата са депозирани пред Директора на ТП на НАП – Варна в проведеното адм. обжалване, което не се оспорва от ответната страна. Предмета на договора е осъществен, административното обжалване е извършено и решаващият орган в задължителното административно производство пред него се е произнесъл с Решение.

С действията на своите служители по издаване на незаконосъобразен административен акт ответната организация – юридическо лице, е причинила имуществена вреда на ищеца, изразяваща се в заплащане на хонорар на адв. М. Т., в размер на 1 500 лева, с която сума ищецът е бил увреден. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

Относно доказателствата за извършеното плащане на договореното възнаграждение по представения по делото Договор за правна защита следва да се съобрази разпоредбата на чл. 80 ГПК, приложима по силата на чл.144 от АПК, според която този частен документ, подписан от лицата, които са го издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от тези лица.

Съобразно т.1 от ТР № 6/2012г., постановено по тълкувателно дело No 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В конкретната хипотеза, за да се ангажира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ следва да са налице кумулативно всички елементи от фактическия състав, а именно: претърпяна вреда – имуществена; незаконосъобразен акт на орган, респ. длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност; вредата да е настъпила в резултат на административна дейност, т. е. от незаконосъобразен акт на длъжностните лица при или по повод изпълнение на административна дейност; причинна връзка - пряка и непосредствена такава между незаконосъобразния акт с вредоносния резултат от административна дейност.

За да е налице допустим иск за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ задължително трябва административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалван по административен и/или съдебен ред.

Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по обжалване на категорията на процесното постановление по административен ред. Нормата на чл. 1 от закона не поставя изисквания какъв да е отменения акт, стига той да е незаконосъобразен, да е акт на държавен или общински орган и да е резултат от административна дейност.

За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт.

За страната в оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Заплахата, че разноските за адвокатска защита не подлежат на възстановяване, би могла да мотивира лицето, чиито права са засегнати от държавния орган, да се откаже от защита и съдействие в административната фаза на процеса по обжалване.

Налице е първата предпоставка за реализиране на отговорността по ЗОДОВ: отменен по съответния ред административен акт.

Налице са и останалите предпоставки – причинени на ищеца имуществени вреди и причинно следствена връзка между претърпените вреди и отменено разпореждане и решение. Заплатената сума по оспорването по административен ред е вреда произтичаща непосредствено от отменен незаконосъобразен административен акт. Постановлението и договорът за правна защита и съдействие се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – ако не бе издадено процесното разпореждане нямаше да бъде ангажирана правна защита. Сключения договор за правна защита и съдействие не прекъсва причинно-следствената връзка между незаконосъобразния акт на държавния орган и претърпяната вреда.

Ангажирането на адвокат за правна защита е израз на нормалната грижа на лицето за собствените му права и законни интереси, които то счита за накърнени, а възнаграждението за този адвокат е императивно дължимо на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, като същото следва да се уговори именно с договор.

След като ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на ПНПОМ и същевременно дължи възнаграждение за нея, което следва да се уговори в договор, както и след като е платил дължимото, то той е разходвал средствата именно за да се защити по надлежния ред срещу незаконосъобразния административен акт.

Ако не беше издадено ПНПОМ, нямаше да съществува и оспорването му, в рамките на което оспорване лицето може да упражни както намери за необходимо и ефективно правото си на защита, включително като натовари адвокат, на когото дължи възнаграждение.

В тази строго каузална връзка следва да се отчита, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в пряка и непосредствена връзка именно и само с обжалването пред Директора на ТП на НАП- Варна.

Ето защо, няма как връзката между заплатения хонорар на адвоката за защита и отмененото Разпореждане да не е причинно-следствена. Въпреки незадължителността на осъществяваната защита, платените средства за нея подлежат на възстановяване, защото правото на защита, включващо и адвокатска такава, е основно право, конституционно гарантирано - чл. 56 от Конституцията на РБългария, което не може да се ограничава по никакъв начин, включително и под заплахата за невъзстановяване на заплатения адвокатски хонорар, въпреки успешен изход за оспорващия, ползвал същата.

Обжалването по административен ред, е задължително, доколкото в чл. 197, ал. 1 от ДОПК (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. - изм., бр. 32 от 2009 г.) Постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 - в 7-дневен срок, от получаването на жалбата.

Въпросът с разноските в това производство в ДОПК не е уреден.

В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред".

Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 56 от същата - всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси и в държавните учреждения той може да се явява и със защитник. Разпоредбата на чл.7 от КРБ е поместена в раздела „Основни начала“ от този най-висш нормативен акт, което подчертава важността на този постулат. Адвокатската защита, която макар да не е задължителна в производството по чл.197 от ДОПК по обжалване на постановленията, е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин. Следователно, за страната при оспорването по административен ред съществува единствено възможността направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да претендира като претърпени вреди.

По отношение на втория предявен иск за присъждане на сумата от 875, 61 лв. за дължима лихва от датата на отмяната на адм. акт до 02.06.2025 г.съдът приема иска за допустим и основателен, поради основателността на първия иск. В тази връзка е допустим и основателен иска за присъждането на законната лихва на вземането от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното заплащане на сумата от длъжника.

При този изход на спора и предвид претенциите на ищеца за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват и същите се констатираха в размер на 25 лв. за държавна такса и 660 лева адвокатски хонорар, които следва да му бъдат присъдени. С оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите [населено място] да заплати на „Хипер врати“ЕООД [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1 500 лева за заплатеното адвокатско възнаграждение в хода на административното обжалване на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ с изх. № С 200003-023-0001233/ 14.04.2020 г. , както и сумата от 875, 61 лв.представляваща законната лихва за периода от 02.06.2020 г. до 02.06.2025 г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба /ИМ/ до окончателното изплащане на претендираните суми, както и разноски за настоящото съдебно производство в размер на 685 лв. /шестстотин и осемдесет и пет лева/ за заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.