№ 1267
гр. Варна, 23.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20253100501392 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:26 часа се явиха:
Въззивникът ЕТ „ДОМ-И. Р.“, редовно и своевременно призован,
явява се лично управителят И. В.ов Р., представлява се от адв. Д. С. редовно
упълномощена от днес.
Въззиваемият С. А. Н., редовно и своевременно призован, не изпраща
представител.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 24019/21.08.2025г. от адв. В.
П. в качеството му на пълномощник на въззивника ЕТ“ ДОМ-И. Р.“, с която
заявява, че за датата и часа на съдебното заседание е ангажиран по КНОХД №
542/2025г. пред ВКС, за която дата е ангажиран и допуснатия свидетел В. И.ов
В.ов, поради което моли делото да бъде отложено за друга дата. Към молбата
са приложени копия от призовките на адв. П. и В. И.ов В.ов.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба вх. № 26123/15.09.2025г.
от въззиваемия С. А. Н., с която заявява, че няма възможност да се яви лично в
съдебното заседание, поради което моли делото да се разгледа в негово
отсъствие. Моли да бъде даден ход на делото, за което няма процесуални
пречки.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото. Няма процесуални пречки.
СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните, не са
1
налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение 3742/08.08.2025 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 39828/05.05.2025 г. от ЕТ „ДОМ-И. Р.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа“ № 5, чрез адв. В.
П., против Решение № 1251/11.04.2025 г., постановено по гр. д. № 7951/2024 г.
по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е признато за установено
на основание чл. 422 ГПК, че въззивникът дължи на С. А. Н. сумата от 18 000
лв., представляваща вземане по запис на заповед, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 07.11.2023 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед №
6889/09.11.2023 г. по ч. гр. д. № 14468/2023 г. по описа на ВРС.
Въззивникът излага съображения за порочност на обжалваното решение
като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и на
материалния закон. Твърди, че неправилно първоинстанционният състав не
допуснал събирането на гласни доказателства чрез разпита на свидетел. Сочи,
че с изготвения доклад по делото първоначално съдът допуснал на страната на
ответника един свидетел при режим на довеждане, каквото искане било
заявено още с отговора на исковата молба, с цел установяване обстоятелствата
около поетото задължение по запис на заповед от 14.01.2022 г. в размер на
18000.00 лева с издател насрещната страна и връзката на ценната книга с
договор за правна защита и съдействие от 13.05.2022 г. за процесуално
представителство по т. д. № 575/2021 г. по описа на ВОС. Поддържа, че
заявеният и недопуснат от първостепенния съд свидетел В. В.ов фигурирал в
справки за задължения на насрещното дружество, като незаконосъобразно
въззивникът бил лишен от възможността да установи трансформацията на
записа на заповед от документ, задължаващ издателя му да плати, в документ,
който обезпечил плащането на адвокатско възнаграждение. Аргументира
становището си с нарушение на т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че на 25.03.2021 г. било подписано
адвокатско пълномощно между страните за процесуално представителство по
горепосоченото дело, като записът на заповед бил от 14.01.2022 г. – дата,
следваща подписването на пълномощното. В допълнение, страните подписали
договор за правна защита и съдействие, като възнаграждението било в същия
размер като в записа на заповед от 14.01.2022 г. С оглед идентичността на
2
поемателя на записа на заповед и довереника по договор за правна защита и
съдействие, въззивникът счита за доказана каузалната сделка. Сочи и че по гр.
д. №1097/2024г. на ВРС е постановено решение, с което въззивникът е осъден
да заплати на адв. С. Н. адвокатско възнаграждение в размер от 18 000 лв. за
процесуално представителство по т.д. №575/2021г. на ВОС, а за една и съща
работа следва да се плати едно уговорено плащане, като размерът на
адвокатското възнаграждение следва да е обоснован и справедлив. Искането е
за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен искът.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна.
АДВ. С.: Поддържам така депозираната въззивната жалба. Запознати
сме с проекта за доклад и нямаме възражения по него.
С оглед изразеното становище на страните, СЪДЪТ намира, че следва
да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е
обективиран в Определение № 3742/08.08.2025 година, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
Определение № 3742/08.08.2025 година.
СЪДЪТ докладва постъпило становище вх. № 24445/27.08.2025г. от
въззиваемия С. А. Н. в частта му, съдържаща искане за отмяна на
Определение № 3742/08.08.2025г. в частта му за допускане на гласни
доказателства по подробно изложени в молбата съображения.
АДВ. С.: Запознати сме с докладваната молба. Неоснователни са
твърденията на въззиваемата страна, че допускане до разпит на свидетеля В.
И.ов В.ов е недопустимо. Считаме, че съдът правилно се е произнесъл за
допускане на гласното доказателствено средство.
СЪДЪТ, като прецени твърденията в становището, както и изразеното
становище от процесуалния представител на въззивника в днешното съдебно
заседание намира, че искането за отмяна на определението в частта за
допускане на гласни доказателства е неоснователно. В случая въззивникът ЕТ
„ДОМ-И. Р.“ оспорва задължението си по записа на заповед с твърдението, че
същият е издаден за обезпечаване на задължение по каузално
правоотношение. Поради това той носи доказателствената тежест да установи
както съществуването на самото каузално правоотношение, така и връзката
3
между това правоотношение и записа на заповед. Установяването на тази
връзка може да стане с гласни доказателства, като при това не важат
ограниченията по чл. 164, ал.1, т. 3, т.5 и т.6 от ГПК.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното със становище вх. №
24445/27.08.2025г. от въззиваемия С. Н. искане за отмяна на Определение №
3742 от 08.08.2025г., в частта му, с която са допуснати гласни доказателства.
АДВ. С.: Заявяваме, че поддържаме искането за разпит на допуснатия
ни свидетел. Нямаме други доказателствени искания към настоящия момент.
Доколкото неявяването на допуснатия в днешното съдебно заседание
свидетел се дължи на уважителни причини, видно от доказателствата,
приложени към докладваната молба вх. № 24019/21.08.2025г., СЪДЪТ
намира, че делото не е изяснено от фактическа страна и следва да бъде
отложено за друга дата, за събиране на допуснатите гласни доказателства.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане на
12.11.2025 година от 14:30 часа, за която дата и час въззивникът ще се счита
за уведомен от съдебно заседание, а въззиваемата страна ще се счита за
редовно уведомен по реда на чл. 56, ал.2 ГПК, призовка няма да получи.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:35
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4