РЕШЕНИЕ
№89/22.1.2020г. 2020г.
Година 2020 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На четиринадесети
януари Година
две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5839
по описа на съда за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано след като Административен съд – гр.Варна е отменил Решение
№1837/15.10.2019г. по АНД №3572/2019г. по описа на ВРС.
Първоначално производството е образувано жалба на Н.Д.Г., ЕГН **********,***,
в качеството на управител на Общински приют за безстопанствени кучета - с.
Каменар, Общ. Варна, с адрес за призоваване Община Варна, бул."Осми
приморски полк" № 43, против Наказателно постановление № ЗЖ-14/02.07.2019
г., на Директора на ОДБХ-Варна, с което за нарушение на чл. 109, ал.1 от
Наредба №41 от 10.12.2008г. за изискванията към обекти, в които се
отглеждат,развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони
и приюти за животни на жалбоподателката е било
наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 150 /сто
и петдесет/ лв. на основание чл. 471а, ал. 2 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/.
С жалбата се моли да бъде отменено наказателното
постановление като се излагат аргументи , че то е неправилно, незаконосъобразно
издадено в нарушение на производствените правила, както и на материалния закон.
Сочи се, че при съставянето на АУАН,
с което е поставено началото на административнонаказателното производство, са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място не било
спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като АУАН не бил съставен в
присъствието на жалбоподателката, това на свидетелите
установили нарушението, както и на тези при които е извършено нарушението.
Другото съществено нарушение на производствените правила било липсата на покана
за съставяне и предявяване на АУАН. Твърди се, че екземпляр от АУАН №
16/19.06.2019 г., не е бил връчван, като
по този начин е било ограничено правото на защита на жалбоподателката.
Сочи се, че проверката е извършена извън
работното време на приюта, съгласно одобрения от ОДБХ и утвърден със Заповед №
4788/30.12.2016г. на Кмета на Община Варна правилник. Изтъква се, че извън
работно време не присъстват служители, на които да бъде разпоредено
да почистят. В хода на проверката не бил установен и периодът на замърсяване на
клетките.
На следващо се сочи, че в разпоредбата на
чл. 44 от ЗЗЖ, не включват контрол върху дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Тази отговорност била вменена на ветеринарния
лекар с разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 2 от ЗЗЖ, който контролира
извършването на дезинсекция, дезинфекция и дератизация.
Отделно от всичко, в условията на
евентуалност, се иска отмяна на НП на основание разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
с оглед на ниската обществена опасност на извършване на деянието.
В съдебно заседание, въззвницата
не се явява и не се представлява. Ангажира писмено становище по делото, което в
общи линии препокрива изнесеното в жалбата.
Въззиваемата страна , редовно призована,
в съдебно заседание се явява ю.к. Радева, която оспорва жалбата. В хода по
съществото на делото моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
10.06.2019 г. около 17,25 часа служители на ОДБХ – Варна- свидетелите Д.Д. и А.Щ., извършили проверка в Общински приют
за безстопанствени кучета с. Каменар, управител на който била жалбоподателката Н.Г..
При
проверката се установило, че в приюта имало непочистените клетки в помещенията
за настаняване на кучетата, непочистени скари, върху които лежали кучетата,
липсвало осветление в хале № 1, където били настанени общо 6 броя кучета. В
клетките имало изпражнения, а в част от тях и мухъл по стените. Къщичките на
животните били изгнили.
По време на проверката в приюта били жалбоподателката Г. и други служители на приюта.
Горните
констатации св.Д. описал в протокол №02-01/10.06.2019г. и протокол
№02-01/10.06.2019г..
Приемайки,
че с това свое поведение Г. като управител на проверявания обект е извършила
нарушение на чл. 109, ал. 1 от Наредба № 41 от 10.12.2008 г. за изискванията
към обекти, в които се отглеждат, развъждат, и/или предлагат домашни любимци с
цел търговия, към пансиони и приюти за животни, св. Д. съставил на 19.06.2019 г. акт за установяване
на административно нарушение в отсъствието на привлеченото към административнонаказателно отговорност лице, като на
20.06.2019 г. жалбоподателката отказала да подпише
АУАН, което обстоятелство било удостеверено с подписа
на свидетеля по акта. Тя отказала и връчването на АУАН, което обстоятелство св.Д.
удостоверил в АУАН и се подписал.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок не било депозирано
писмено възражение срещу съставения АУАН. Поради това АНО издал процесното НП срещу въззивницата,
като възприел изцяло фактическите и правни констатации на актосъставителя
Д..
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства
– писмени и гласни, които ценени в тяхната съвкупност не навеждат на различни
правни изводи.
Съдът изцяло кредитира показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д. и Щ.- двамата
ветеринарни лекари, като конкретни, логични, взаимнодопълващи
се и непротиворечиви на останалите приобщени по делото доказателства.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена
е в срок от надлежна страна – физическо
лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен
срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
АУАН и
НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.472 от ЗВД.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивницата
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е
обвинена и срещу какво да се защитава. Посочени са както датата на нарушението-
10.06.2019г., съвпадаща с датата на проверката, така и неговото местоизвършване – Общински приют за безстопанствени кучета-
с.Каменар. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателя, което същия е упражнил с подаването на жалба до въззивната
инстанция.
Съдът не споделя становището в жалбата, че в
хода на АНП било допуснато нарушение, тъй като възз.
не била поканена за съставяне на АУАН и
същият не й бил връчен. Видно от
показанията на св.Д. възз. е била поканена за
съставяне на АУАН по телефон, но не се явила. Явила се на другия ден, като
отказала да подпише АУАН, което било удостоверено с подписа на св.Щ.. Тя
отказала и да й бъде връчен АУАН, изрично отбелязано в същия от актосъставителя. Така, че няма как да бъде възприета
тезата, че й е било нарушено правото на защита, защото не й бил връчен АУАН. Актосъставителят, а и АНО няма как да принудят въззивницата да получи препис от същия след като самата тя
не желае. Ето защо и не е допуснато нарушение в този аспект.
На жалбоподателя е наложено адм. наказание на основание чл. 471а, ал. 2 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност за извършено от нея административно нарушение
по чл. 109, ал.1 от Наредба №41 от 10.12.2008г. за изискванията към обекти, в
които се отглеждат,развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия,
към пансиони и приюти за животни. Съгласно цитираната разпоредби на чл. 471а,
ал. 2 от ЗВД за други нарушения на този закон, както и на актове по прилагането
му се налага глоба от 150 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание. Съгласно § 2. Наредбата, тя е издадена на
основание чл. 176, ал. 2 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. Според посочения в АУАН и НП текст
на чл.109, ал.1 от Наредбата
управителят на приюта е отговорен за организацията на работата на приюта, за
спазването на ветеринарно-санитарните предписания, за набиране на доброволци за
работа в приюта, за спазване на изискванията за хуманно отношение към животните
и за поддържане на документацията по чл. 44,
ал. 2 ЗЗЖ. Не е спорно между страните, че въззивницата
има качеството на управител на общински приют за безстопанствени кучета /ОПБК/
в с.Каменар. Като такава безспорно по смисъла на цитираната наредба, тя е
отговорна за организацията на работа на приюта. В разпоредбите на чл. 101 до
чл.104 са посочени условията на които следва да отговарят приютите за
безстопанствени кучета. Съгласно чл.101 от Наредбата приюти за животни се
регистрират в Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) и трябва да
разполагат със:
1.
помещение за приемане на граждани и водене на картотека;
2.
(отм. с Решение № 12637 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 100 от 2015 г.);
3.
помещение за персонала;
4.
санитарен възел;
5.
помещение за съхранение и приготвяне на храна;
6.
помещение за съхранение на оборудване за почистване и дезинфекциране на
помещенията и приборите и подходящо обезопасено място за съхранение на
ветеринарномедицински продукти;
7.
карантинно помещение;
8.
(отм. с Решение № 12637 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 100 от 2015 г.);
9.
помещение за болни или наранени животни;
10.
помещение с ниска температура за трупове на животни с контейнер, хладилна
камера или фризер за трупове на животни; труповете на
животните се поставят в индивидуални найлонови чували;
11.
място за игра и разходка на животните.
(2)
За осигуряване на здравните грижи за животните приютът трябва да има сключен
договор за ветеринарномедицинско обслужване с регистрирано по реда на чл. 30
ЗВД ветеринарномедицинско заведение или да разполага с такова в самия
приют. Съгласно чл. 103 територията на
целия приют трябва да бъде оградена с ограда, която не позволява преминаването
на домашни и/или диви животни. Приютът трябва да бъде денонощно охраняван от
жива охрана, която може да ползва помощта на алармен механизъм или видеокамери.
|
|
|
|
|
Съгласно
чл. 104 от Наредбата помещенията по чл.
101, ал. 1, т. 2, 7 и 9 и тези, в които са настанени животните, трябва да
отговарят на следните изисквания:
1.
стените и подовете на помещенията трябва да имат покритие от непропусклив и
нехигроскопичен материал, който може лесно да бъде почистен и дезинфекциран; те
трябва да са устойчиви на издраскване и дъвчене;
2.
в затворените помещения за животни трябва да има достатъчно добра вентилация и
да се осигури достатъчно естествено и изкуствено осветление; в тези помещения
стените и покривът трябва да са добре изолирани;
3.
в помещенията за болни и наранени животни и за такива, които излизат от
анестезия, температурата не трябва да е по-ниска от 15 °С.
Съгласно
чл. 127 от Наредбата управителят
на приюта приема правилник за вътрешния ред и организацията на работа в приюта,
в който описва действащия ред и грижите за животните, работата с доброволци,
поддръжката на съоръженията и хигиената и мероприятията по дезинфекция,
дезинсекция и дератизация в съответствие с тази
наредба. Правилникът по ал. 1 се съгласува със съответната ОДБХ, а за
общинските приюти и с кмета на съответната община, на чиято територия се намира
приютът. Управителят на приюта разработва към правилника стандартни оперативни
процедури за всички дейности в приюта съгласно глава четвърта от наредбата и
план за действие при извънредни ситуации.
Въззивницата е обвинена,
че не е създала необходимата организация за работа в приюта, като част от
клетките в хале №1 не са почистени и съдържат изпражнения, като в същото хале
не е осигурено изкуствено осветление и достатъчно естествено такова. Видно от
материалите по делото за организацията на работа в приюта е бил приет
правилник, който е бил утвърден от кмета
на Община Варна и одобрен от директора на ОДБХ / наличен и
общодостъпен за всички на сайта на община Варна - http://www.varna./.
Съгласно раздел ІХ от този правилник озаглавен „Процедура по дезинфекция,
дезинсекция, дезакаризация и дератизация“ дезинфекцията,
дезинсекцията и дератизацията се извършват с цел
намаляване числеността на преносители, причинители, резервоари и вредни
организми до степен, безопасна за здравето на животните и човека. Дезинфекцията
е комплекс от мерки и мероприятия за унищожаване на микроорганизмите във
външната среда. Дезинсекцията е комплекс от мерки и мероприятия за
унищожаване на насекомите, на вредните членестоноги-паразити и преносители на
инфекциозни и инвазионни болести по хората и
животните. Дератизацията е комплекс от
мерки и мероприятия за унищожаване на гризачите вредители (главно различни
видове плъхове и мишки) - резервоари на инфекции и вредители на селскостопанско
и друго имущество. Дезакаризация -
унищожаване на кърлежите (акари) и паяци. Съгласно
тези разпоредби мероприятията
по извършването на
дезинфекцията, дезинсекцията, дезакаризация и дератизацията се отразяват в дневник и се контролират от
ветеринарния лекар. Съгласно т.5 от този раздел всички помещения на приюта се
почистват ежедневно - сухо и мокро, от служителите, пряко полагащи грижи за тях
(„Готвач-чистач", ,Хигиенист", „Шофьор-Ловец"). Ето защо съдът
намира, че възз. не е осъществила състава на
нарушението по чл.109 от Наредбата, тъй като видно от приложените доказателства
и цитираният по-горе правилник същата е създала нужната организация за работата
в приюта, като е предвидила и периодичност за почистване на всички помещения на
приюта - ежедневно - сухо и мокро, както и лицата, които следва да извършват
това почистване - служителите, пряко полагащи грижи за тях
(„Готвач-чистач", ,Хигиенист", „Шофьор-Ловец"). Обстоятелството,
че при извършване на проверката са били констатирани непочистени помещения, с
изпражнения на животни обитаващи тези помещения, не означава, че не е била
организирана работата в приюта, а че не е бил упражнен контрол по нейното
изпълнение, каквото обвинение обаче не е повдигнато. Възраженията на жалбоподателката, че проверката е извършена извън работното
време на приюта, което видно от цитирания по-горе правилник е до 16.30ч. е ирелевантно в случая, тъй като горното е без значение за
конкретното повдигнато обвинение. Всъщност в хода на проверката проверяващите
органи не са установили кога за последно са били почиствани помещенията и
съобразено ли е било това почистване с указаното в правилника. Такива факти и
обстоятелства не бяха установени и в хода на с.з. Съдът не приема и
възражението на жалбоподателката, че отговорността за
почистване на помещенията е на ветеринарния лекар, тъй като както съгласно
правилника, така и съгласно чл.45 от ЗЗЖ в негова тежест е вменена дезинфекцията,
дезинсекцията, дезакаризация и дератизацията,
които представляват комплекс от мерки и мероприятия за унищожаване на
микроорганизмите във външната среда, мероприятия за унищожаване на насекомите,
на вредните членестоноги-паразити и преносители на инфекциозни и инвазионни болести по хората и животните, за унищожаване на
гризачите вредители (главно различни видове плъхове и мишки) - резервоари на
инфекции и вредители на селскостопанско и друго имущество, за унищожаване на
кърлежите (акари) и паяци. Тези мерки и мероприятия
не са пряко свързани с хигиената и почистването на помещенията от фекалии, а касаят специфични мерки по унищожаване на
паразити, микроорганизми и вредители. Така, че те не са свързани с почистването
на помещенията с настанените животни и няма как да бъдат вменени във вина на
ветеринарния лекар. Въпреки горното предвид изложеното по –горе съдът намира,
че по делото отсъстват доказателства Г. да не е създала необходимата
организация , в следствие на което клетките с кучета да са останали
непочистени. Напротив, от материалите по делото е видно, че организация за
почистване на клетките е имало, а причината поради която същите са съдържали
изпражнения в деня и часа на проверката не са установени от проверяващите
органи. Същите не са установили лицата, които е следвало да ги почистят, не са
им снели сведения, не са потърсили и иззели документация в тази връзка. Ето
защо съдът намира, че не е налице нарушение от страна на възз.,
което да е безспорно доказано.
Що се касае за вменено във вина на въззивницата нарушение, а именно, че не е създала
необходимата организация на работа в приюта, като не е осигурено достатъчно
естествено осветление и изкуствено такова в хале №1 с настанени 6 бр. кучета,
съдът намира, че макар съгласно горецитираната
наредба едно от изискванията, на което трябва да отговарят помещенията за
настаняване на кучета в приют да е осигуряване на достатъчно естествено и
изкуствено осветление, то безспорно жалбоподателката
не е субект, който самостоятелно може да създаде необходимата организация за
осигуряване на такова осветление. Изпълнението на това изискване, видно от
материалите по делото , а и от показанията на двамата разпитани свидетели, е
свързано с ремонтиране на помещенията, за които средства се отпускат от
собственика на приюта- в случая Община Варна. От приложените по делото
множество писмени материали- докладна записка на възз.Г.,
писма с размяна на информация между отговорните дирекции в Община-Варна,
количествено стойностни сметки е видно, че ремонтни дейности в приюта , в това
число и в процесното хале №1 са били планирани и предприети
с финансиране от страна на Община Варна. Определена е и фирма изпълнител, която
е започнала извършила ремонтни дейности.
Видно от ДЗ на възз. до Зам.кмета на Община Варна,
същата е информирала отговорната институция, че ремонтните дейности в приюта са
прекратени поради изчерпване на финансовите ресурси. Изрично, в тази ДЗ е
отбелязано, че въпреки ремонтните дейности не е установена причината за липса
на ел.захранване в хале №1, както и че осигуряването на достатъчно естествено
осветление, чрез поставяне на 8 бр. прозорци не е осъществено. Управителя на
приюта в тази ДЗ е посочила информирала изрично зам.кмета Т.Иванов, че по този
начин не са спазени на контролните органи. Тази докладна записка е доведена до
знанието на ръководството на отговорната община на 10.01.2019., на която дата
зам.кмета Иванов е поставил своя резолюция и подпис. На следващия
ден-11.01.2019г. същата е препратена на Директора на ОП „Инвестиционна
политика“ за осъществяване на контрол над фирмата изпълнител. Какви мерки са
предприети от страна на възложителя по договора и поради каква причина не е
извършен планирания ремонт, в това число и не е осигурено нужното осветление
към 10.06.2019г- т.е. половин година след депозирания сигнал от управителя на
приюта, обективиран в ДЗ, не е установено по делото.
Неосигуряването обаче на посоченото по- горе осветление- изкуствено и
естествено, за което са били необходими ремонтни дейности, финансирани от
собственика на приюта, няма как да се вмени във вина на въззивницата,
още по-малко да и бъде вменено, че не е създала необходимата организация на
работа в приюта в това отношение. Същата е сторила нужното, в това число и е
сигнализирана отговорните лица, че ремонтните дейности не са извършени, като
по-този начин не са спазени и изискванията, поставени от контролните органи.
Така че и това деяние няма как да се вмени във вина на въззивницата.
С горното са били наясно и контролните органи, видно от показанията им в с.з.,
в които сочат, че от възз. не зависят ремонтните
дейности. Въпреки всичко срещу същата е съставен АУАН, а в последствие и
издадено НП. Горното прави повдигнатото и в тази част административно обвинение
абсолютно незаконосъобразно.
С оглед всичко гореизложено съдът намира,
че въззивницата не е извършила вмененото й нарушение.
Като е наложил санкция за нарушение, което не е извършено, АНО неправилно е
приложил материалния закон, поради което и НП подлежи на отмяна като
незаконосъобразно.
Предвид крайния извод, че нарушение не е
извършено, съдът намира, че в конкретния случай не следва да обсъжда наличието
или липсата на предпоставки за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № ЗЖ-14/02.07.2019 г., на Директора на ОДБХ-Варна, с което за
нарушение на чл. 109, ал.1 от Наредба №41 от 10.12.2008г. за изискванията към
обекти, в които се отглеждат,развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел
търговия, към пансиони и приюти за животни на Н.Д.Г., ЕГН **********,*** е било
наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 150 /сто
и петдесет/ лв. на основание чл. 471а, ал. 2 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна:
|
|
|
|
|