Определение по адм. дело №309/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на М. М. М., [ЕГН] от [населено място], общ.Опака, обл.Търговище, [жк], подадена чрез адвокат З. Б. от АК-Търговище, с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2 срещу Решение №1040-25-57/02.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено разпореждане [номер]-00-1047-5/16.04.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Търговище – К. Д., гл.експерт по осигуряването, с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.11, пар.3, б. „а“ и чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г на ЕП и на Съвета на М. М. М., [ЕГН] е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

В жалбата като основания се навеждат неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. Излага се становище за неправилно прилагане от страна на органа на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Навежда се, че положението на оспорващия съответства на чл.65,параграф 5, б.“а“, във връзка с параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Излагат се доводи, обосноваващи, че при определянето на пребиваването на оспорващия М. М. М., преценката следва да се извърши съобразно критериите, изложени в чл.11, пар.1 от Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета. Излагат се и подробни доводи, обосноваващи че през цялото време на трудовата си заетост в Германия центърът на жизнените интереси на оспорващия е бил в Р.България. Излага се твърдение, че М. живее със семейството си в България, в собствен имот и след като се е върнал в България след заетостта си в Германия се е регистрирал като търсещ работа в компетентните служби по заетостта в България. Навежда се, че оспорващият през цялото време на заетост в Германия реално е пребивавал в България, като периодите на неговата трудова заетост в Германия са с прекъсвания, като никога не е знаел кога отново ще отиде да работи в Германия, къде ще бъде трудовата му заетост и за колко време. Излага се твърдение, че престоят на оспорващия в Германия е бил обусловен единствено от трудовата му заетост, като същият е живеел на квартира с още три лица-чужди хора, която квартира се осигурявала от работодателя. Навежда се, че трудовите възнаграждения на оспорващия са превеждани по банкова сметка в България и са използвани за закупуване на апартамент и къща в село и тяхната поддръжка. Излага се твърдение, че съпругата на М. живее и работи в България, че същата е със заболяване и инвалидна пенсия и се налага оспорващият се грижи за нея. Излагат се доводи, че единствената причина оспорващият М. да работи в чужбина е по-доброто заплащане, за да може да осигури издържка семейството си, както и да заплаща лечението на съпругата си, която е със злокачествено заболяване. Излага се твърдение, че ако оспорващият М. е могъл да намери добре заплатена работа в България, като тази в Германия, той е нямало да отиде да работи в чужбина. Излага се становище, че при завършен период на заетост с прекратен трудов договор в съответната държава-членка на ЕС и при намерение за пребиваване в Република България заявлението на оспорващия за отпускане на обезщетение следва да бъде разгледано по същество от българската институция. Моли се оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по подаденото от М. М. М. заявление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Не се спори по делото, че в периода от 26.09.2016г. до 30.08.2024г. оспорващият е имал трудова заетост в Германия, като по последно трудово правоотношение до 30.08.2024г. М. М. М. е полагал труд на територията на Германия с работодател по правоотношението „FIisen Mai” – Германия.

Не се спори по делото, че към 17.09.2024г. оспорващият М. М. М. е безработно лице, поради прекратяване на правоотношението му с работодателя по последната заетост „FIisen Mai” – Германия, поради изтичане срока на договора, считано от 01.09.2024г.

Съдът указва на ответникът по оспорване, че на основание чл.170, ал.1 от АПК носи тежестта на доказване, че оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане са издадени от компетентни органи, при спазване на всички процесуални правила, както и относно наличието на фактическите основания, на които посочените актове са издадени.

Съдът указва на оспорващия, че съгласно чл.170, ал.2 от АПК носи тежестта на доказване, че по отношение на него са били налице всички материални предпоставки за отпускане на исканото обезщетение за безработица, в т.ч предпоставките по чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и на Съвета, включително че към периода на последната му трудова заетост и датата на подаване на неговото заявление, центърът на жизнените му интереси несъмнено е в Р.България, съобразно критериите по чл.11,т.1 и т.2 от Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета.

Съдът указва на оспорващия, че съгласно чл.152 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК носи тежестта на доказване на изложените в жалбата твърдения, от които черпи за себе си благоприятни правни последици, в т.ч че трудовата му заетост в Германия през периода 26.09.2016 до 30.08.2024г. е с прекъсвания и от временен характер.

При извършeната проверка за редовност на постъпилата жалба, съдът установи, че според наличните данни по административната преписка и отразеното в мотивите на оспореното решение, оспорващият от 2016г. не упражнява трудова дейност в Р.България, в т.ч. няма и принос към осигурителната система на последната. Предвид изложеното по делото не са налице данни, оспорващият М. да отговаря на изискванията за „осигурено лице“ по смисъла на чл.120 от КСО и дължи държавна такса за настоящото производство.

В тази връзка следва на оспорващият да се укаже, че следва или да представи доказателства, че към датата на подаване на жалбата е осигурено лице или пенсионер, с оглед приложението на чл. 120, ал. 1 от КСО или следва да представи доказателства за платена държавна такса по настоящото дело в размер на 10 лева, съгласно т.2б „а” от Тарифа №1 към ЗДТ за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието.

Съдът счита, че следва страните да бъдат конституирани, на същите да се съобщи проекта на доклад и делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По направеното в жалбата доказателствено искане за събиране на гласни доказателства съдът намира, че същото следва да бъде уважено.

Воден от горното и на основание чл.154, ал.1 от АПК, чл.171 ал.5 и ал.6 от АПК, чл.146 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни по адм.д. № 309/2025г., по описа на АС- [населено място] :

Оспорващ

1. М. М. М. от [населено място], общ.Опака, обл.Търговище [жк].

Ответник по оспорването

2. Директор на ТП на НОИ – Търговище.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2025г. от 15.00 ч.

ИЗИСКВА от Директора на ТП на НОИ-Варна в 7-дневен срок по делото да се представи издадената от него Заповед №1015-25-47/12.04.2023г.

УКАЗВА на оспорващия, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва да отстрани нередовността в жалбата като:

- Представи доказателства, че е осигурено лице или пенсионер към датата сна подаване на жалбата, с оглед приложението на чл. 120, ал. 1 от КСО, или

- Внесе дължима държавна такса от 10 лева по сметка на Административен съд-гр.Търговище : [IBAN] в ОББ АД клон Търговище, BIC кода на банката е UBBS BGSF и представи документ, удостоверяващ внасянето на държавната такса.

РАЗЯСНЯВА на оспорващия, че в случай на неотстраняване на констатираната нередовност в посочения срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане на основание чл.158, ал.3 от АПК и производството по делото прекратено.

УКАЗВА на оспорващия, че по делото не се сочат доказателства че в периода 26.09.2016 до 30.08.2024г, в т.ч към 17.09.2024г. центърът на жизнените му интереси е в Р.България, съгласно всеки от критериите по чл.11,т.1 и т.2 от Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета, в т.ч. и относно продължителността и естеството на упражняваната от него трудова дейност през времето на заетост в Германия за периода 26.09.2016 до 30.08.2024г.

УКАЗВА на страните, че сочените от тях писмени доказателства на друг език в подкрепа на обстоятелствата, за установяването на които носят тежест на доказване, следва да бъдат придружени с точен превод на български, в случай че такъв не е приложен с административната преписка.

ДОПУСКА за оспорващия събирането на гласни доказателства в насроченото съдебно заседание, посредством разпит на двама свидетели при условията на довеждане.

За деня и часа на откритото съдебно заседание на страните да се изпратят призовки.

Оспорващият да се призове, чрез адвокат З. Б. от АК-Търговище на съдебния адрес, посочен в жалбата.

Препис от определението да се изпрати на страните.