№ 197
гр. С., 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20252200500235 по описа за 2025 година
Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 310 и сл. и
чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение
№ 399/20.05.2025г. по гр.д. № 4958/25г. на СлРС, с което е:
- признато за установено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
уволнението на Г. И. К., ЕГН ********** от гр. С., ул. А.З. *** извършено със
заповед № 1-955/08.08.2024г. на ректора на Технически университет-София,
с която на основание чл. 328, ал.1, т.2, предложение 2 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение с К. поради съкращаване в щата, считано от
12.08.2024г. за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и е отменено;.
- възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Г. И. К., ЕГН
********** от гр. С., ул. А.З. *** на заеманата във „Факултет и Колеж“ - С.
към ТУ- София към „Информационно административен“ отдел на
длъжността „Старши експерт човешки ресурси“;
- осъден Технически университет - София, БУЛСТАТ ***, гр. София,
район Студентски, кв. Дървеница, бул. Климент Охридски № 8 да заплати на
1
Г. И. К., ЕГН ********** от гр. С., ул. А.З. *** сумата от 6 424.57 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от
12.08.2024 г. до 31.10.2024 г. и разликата в получаваната заплата при новия
работодател и заплатата при предходния работодател, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба - 04.10.2024 г., като е отхвърлен предявеният иск за разликата от
уважената част до пълния претендиран размер от 15582,00 лева, като
неоснователен и недоказан;
- осъден Технически университет София, БУЛСТАТ ***, гр. София,
район Студентски, кв. Дървеница, бул. Климент Охридски № 8 да заплати на
Г. И. К., ЕГН ********** от гр. С., ул. А.З. *** на основание чл.78,ал.1 от
ГПК направените по делото разноски в размер на 500 лв.
- осъдена Г. И. К., ЕГН ********** от гр. С., ул. А.З. *** да заплати на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК на Технически университет София, БУЛСТАТ
***, гр. София, район Студентски, кв. Дървеница, бул. Климент Охридски №
8 направените по делото разноски в размер на 100 лева за юриск.
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска за заплащане на
обезщетение;
- осъден Технически университет София, БУЛСТАТ ***, гр. София,
район Студентски, кв. Дървеница, бул. Климент Охридски № 8 на основание
чл.78,ал.6 от ГПК да заплати по сметка на СлРС държавна такса в размер
на 356,99 лв. за трите уважени иска, както и депозит за назначените две
експертизи в размер на 300 лева по сметка на СлРС.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство.
Въззивникът обжалва частично цитираното решение, в уважителните
му части, като твърди, че в тях то е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
Заявява, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е
доказано по безспорен и категоричен начин съкращаване на щата. Изводите
му са нелогични, непоследователни и противоречиви. От една страна е приел,
че е извършена промяна в длъжностното разписание със заповед от
10.07.2024г. на ректора на ТУ-София, а от друга съдът приема, че не е
доказано съкращаване на щата. Въззивникът твърди, че са неправилни и
2
нелогични изводите относно трудовите функции на „старши експерт
човешки ресурси“. Експертизата е посочила, че част от трудовите функции
са възложени за изпълнение на старши експерта катедра „Електротехника,
автоматика и информационни технологии“, а друга – на старши експерта в
„Деканат на инженерно-педагогически факултет“, а съдът не е съобразил,
че трудовите функции на съкратената длъжност не са възложени изцяло на
друго лице. Съгласно постоянната съдебна практика, реално съкращаване на
щата е налице и когато длъжността е закрита, а нейните функции са
разпределени изцяло или отчасти между други длъжности, които освен
нововъзложените, имат и свои, характерни, трудови функции. В случая по
делото е установено, че в новото щатно разписание не е създадена нова
длъжност, която да поеме функциите на заеманата от ищцата и закрита,
за да се обоснова извод за липса на реалното й съкращаване. На следващо
място въззивникът се оплаква, че съдът в нарушение на чл. 6 ал. 2 от ГПК е
приел, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е
извършил подбор по чл. 329 от КТ. Съдебната практика еднозначно приема,
че непосочени пороци на заповедта за уволнение не могат да се въвеждат в
предмета на спора от съда, понеже се нарушава принципът на
диспозитивното начало и съдът се произнася извън сезирането.
Първоинстанционният съд погрешно е приел, че не е извършван подбор
между „старши експерт човешки ресурси“ и „юрисконсулт“, което е в
противоречие с ТР №5/26.10.2021г. по т.д. №5/2019г на ОСГК ВКС и ТР № 3–
16.01.2012г. по т.д.№3/2011г. на ОСГК на ВКС относно тълкуването на чл.
329 от КТ – че при съкращаване на единствената щатна длъжност,
прекратяването на трудовия договор с работника/служителя, се предхожда
от подбор по преценка на работодателя. В този случай последният може да
прецени дали да уволни съответното лице или да направи подбор и ако реши
да не упражнява правото си на подбор, това не може да е основание за
незаконност на уволнението. Още повече, че когато се съкращава единствена
длъжност, правото на подбор се осъществява чрез сравнение между
качествата на други работници и служители, които изпълняват близки или
сходни длъжности, а в случая РС не е посочил, разгледал и обсъдил
трудовите функции на длъжността „юрисконсулт“, във връзка с евентуален
подбор. Съдът не е извършвал обстоен анализ и съпоставка на същностните
трудови функции на двете длъжности и на водещите и основни трудови
3
задължения. Така е стигнал до погрешния извод, че длъжността
„юрисконсулт“ е новооткрита и работодателят има задължение да
извърши подбор между двете. В хипотезата на съкращаване на щата
новооткрити могат да бъдат единствено длъжности, които са открити с
щатното разписание, с което се заличават процесните щатни бройки, а
всички останали длъжности са съществуващи, а към 10.07.2024г. двете
длъжности „юрисконсулт“ и „старши експерт човешки ресурси“ са
съществували едновременно повече от месец и физически не е възможно на
10.07.2024г. да се открие отново длъжност, която вече е била открита с
предходната промяна на длъжностното разписание от 03.06.2024г. Освен
това въззивникът се оплаква, че без мотиви за различно или еднакво
същностно трудово естество на двете длъжности, районният съд погрешно
и нелогично е достигнал до извод, че извършването на подбор е било
задължение, а не право на работодателя. Също лишени от логика са
изводите на съда относно подбора предвид притежаваното от ищцата
юридическо образование, тъй като за едната длъжност се изисква
образование „висше, магистър“, а за другата „висше-юридическо,
придобита научно-квалификационна степен магистър по право и придобита
юридическа правоспособност“ Ищцата не е представяла доказателства за
желанието си да заеме длъжността „юрисконсулт“ при нейното разкриване
и не е твърдяла съществуването на подобни факти. По-нататък
въззивникът се оплаква, че непоследователни и неправилни са и изводите на
съда за недобросъвестно упражняване на трудовите задължения от страна
на работодателя, защото последното щатно разписание било изготвено, за
да се открият две нови бройки, а създаденото месец по-късно било за да се
закрият две бройки. Известен факт е, че длъжностни щатни разписания се
изготвят при промяна на числеността на одобрените щатни бройки на
персонала и е напълно логично предходното длъжностно щатно разписание
да съдържа откриване на различни щатни бройки и това не може да
свидетелства за недобросъвестност на работодателя. В противоречие на
закона и разпоредбите на чл. 3 от ЗСВл вр. чл. 8 ал. 2 от КТ, съдът е приел, че
е налице самоволно и тенденциозно увеличаване на длъжностите за
откриване на бройка за нови служители, а впоследствие намаляването им с
цел да бъдат съкратени определени служители, както и че ищцата е
трябвало да заеме длъжността „юрисконсулт“, респективно –
4
работодателят да извърши подбор между заемащия длъжността
„юрисконсулт“ и ищцата. Също така въззивникът сочи, че оборването на
презумпцията за добросъвестност на работодателя при извършеното
съкращаване на щата е в тежест на служителя. В тази връзка е неправилен
изводът на решаващия съд, че отправянето на предложение за прекратяване
на трудовия договор по чл. 331 от КТ доказва недобросъвестно отношение
на работодателя, когато то би следвало да свидетелства за желанието на
работодателя да съкрати щата при незаети щатни бройки. Видно от
събраните доказателства трудовата функция по управление на човешките
ресурси не е запазена като съдържание на отделна длъжност. Съдът не е
разгледал и възражението на ответника за прилагането на чл. 126 т. 11 от
КТ и задължението на всеки служител да съгласува работата си с
останалите работници и да им оказва помощ в съответствие с указанията
на работодателя. Не е доказано запазването на трудовите функции на
ищцата като съдържание на една длъжност. Според въззивника
категорично е доказано, че съкращаването на щатните длъжности
„старши експерт, човешки ресурси“ и „служител, човешки ресурси“ е
извършено по преценка на работодателя по целесъобразност и е в
съответствие с всички норми на законодателството, поради което
прекратяването на трудовия договор е законосъобразно.
С оглед изложеното иска да се отмени атакуваното решение и да се
постанови ново, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски по делото.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, развива
контрааргументи по повод релевираните оплаквания.
Заявява, че съжденията на съда относно липса на подбор между
ищцата и новоназначения юрисконсулт се отнасят до щатното разписание
от 03.06.2024г. и имат косвен връзка с основния правен довод за
недобросъвестно съкращаване на заеманата от ищцата длъжност по
смисъла на чл. 8 ал. 1 от КТ. В този смисъл са верни изводите на съда за
нереално съкращаване на длъжността, заемана от ищцата, което е било
5
напълно тенденциозно. Едно от доказателствата за това е, че с новото
щатно разписание от 03.06.2024г. длъжността на ищцата е запазена,
добавени са и нови други длъжности, а само по-малко от месец по-късно, в
щатното разписание от 10.07.2024г. длъжността „старши експерт
човешки ресурси“ е съкратена. В този кратък период са настъпили редица
факти, които съдът правилно е обсъдил и е стигнал да извода за
недобросъвестно упражняване на правата на работодателя, за да се
освободи от ищцата, която е била част от екипа на бившето ръководство
на „ИПФ-С.“, осъществявано от проф. Станимир Карапетков. Последно
този ръководител е възложил с изрична заповед от 29.03.2024г. на ищцата
да изпълнява допълнителни задължения като провежда инструктажа по
ТБОТ и ПО, да организира, координира и контролира работата по създаване
на безопасни условия труд и строго да съблюдава за спазване на
действащите инструкции, правила и норми по охрана на труда, както и да
провежда встъпителни инструктажи по ТБОТ на новоназначени, както и
периодически лекции по опресняване на знанията на служителите. От
доклада на временно изпълняващия длъжността на ръководител на
„Факултет и колеж“-С. от 15.05.2024г. се установява, че към тази дата
бившият ръководител проф. Карапетков вече е бил освободен от тази
длъжност. Тъй като в щатното разписание от 03.06.2024г. длъжността,
заемана от ищцата, не е била съкратена, на 02.07.2024г. й е предложено
прекратяване на трудовото й правоотношение по чл. 331 от КТ, считано от
15.07.2024г., срещу изплащане на обезщетение в размер на 9223 лв. На
08.07.2024г. ищцата е заявила, че не приема предложението, като е заявила
и че не приема и заплахите за уволнение поради изрядната си трудова
дисциплина. Още същия ден е изготвен доклад от ръководителя на
„Факултет и колеж-С.“ , с който е предложено на ТУ-София да бъдат
заличени длъжностите „старши експерт човешки ресурси“ и „служител
човешки ресурси“, като са изложени съображения, че този филиал не е
работодател на служителите, които работят към ИПФ ДКПРУ. Още на
10.07.2024г. е издадена заповед от ректора на ТУ-София да се промени
щатното разписание, като се закрият посочените по-горе длъжности. Със
заповед от същия ден от ищцата са отнети възложените й от 29.03.2024г.
допълнителни функции. На същата дата е утвърдено и новото щатно
разписание на ИПФ, като двете длъжности в „Информационно -
6
административен отдел“ са съкратени. На 11.07.2024г. ищцата е уведомена,
че трудовият й договор ща бъде прекратен поради съкращение в щата с 30-
дневно предизвестие. Писмото е получено на 12.07.2024г. Още на 15.07.2024г.
със заповед на ректора на ТУ-София е възложено на Нина Димитрова
Драгоманска да изпълнява допълнителни функции, като „експерт трудова
заетост“ във „Факултет и Колеж“-С.. По-късно друга част от трудовите
задължения на ищцата са възложени и на Весела Вълева. От
допълнителната експертиза на в.л. Биляна Бояджиева се установява, че на
06.06.2024г, още докато ищцата е била на работа, на юрисконсулта е било
възложено и той е изготвил проекти за допълнителни споразумения на пет
служители. В същото допълнително заключение в.л. е направило и
съпоставка на посочените в длъжностните характеристики на
"юрисконсулт" и „старши експерт “Човешки ресурси“ функции. От това
сравнение се установява, че ищцата е следвало да подготвя трудови
договори, допълнителни споразумения и заповеди за прекратяване на
трудовоправни отношения на персоната в учебните заведения, а
юрисконсултът е следвало да участва при съставяне и сключване на договори
и задължително да дава мнение по законосъобразността им, като ги
парафира, а при несъгласие да прилага мотивирано мнение. Първите са
имали административно-технически характер, а вторите- правно
консултантски.
Въззиваемата счита, че изложените факти, преценени в тяхната
съвкупност от първоинстанционния съд, са дали основание да се приеме, че
прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е
незаконосъобразно, тъй като е извършено в нарушение на разпоредбата на
чл.8, ал.1 от КТ. Добросъвестността при упражняване на трудовите права
от страна на работодателя е оборена от събраните по делото
доказателства.
Ищцата се е позовала още в исковата молба на тенденциозност при
съкращаването й и то се е установило по несъмнен начин в хода на делото.
Ответното учебно заведение не е мотивирало толкова бързото съкращаване
на щата, особено след като предварително е предложило прекратяване на
трудовия договор на ищцата на друго основание - чл.ЗЗ 1 от КТ и след
отказа в кратък срок съкращава длъжността й, въпреки, че един месец
преди това в щатното разписание от 03.06.2024г. длъжността се е
7
запазвала. Според въззиваемата недобросъвестното изпълнение на правата
на работодателя се отразяват сериозно върху законосъобразността на
уволнението й, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Дори да е налице неяснота в мотивите, въз основа на достатъчно
многобройните доказателства, въззивният съд може да направи собствени
правни изводи за основателността на исковете, поради което моли той да
остави без уважение въззивната жалба и да потвърди в атакуваните
уважителни части първоинстанционното решение.
Претендира разноски за тази инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
В отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални
искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., за въззивника, редовно призован, не се явява процесуален
представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие
по чл. 32 т. 3 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я
уважи. Претендира разноски за двете инстанции.
В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява лично , за вея се явява
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
оспорва жалбата като неоснователна и моли въззивния съд да не я уважава,
а потвърди обжалваното решение в атакуваните части. Претендира
разноски за тази инстанция, представя списък.
След докладване на жалбата не са направени нови процесуални искания.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед частичния му обхват – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
8
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено със заповед на
работодателя от 08.08.2024г. на основание чл. 328 ал. 1 т. 2, пр. 2 от КТ –
съкращаване на щата. Длъжността, заемана от нея, е била с наименование
„Старши експерт „Човешки ресурси“ в Информационно-административния
отдел към „Факултет и Колеж – С.“ към ТУ-София.
Според длъжностната характеристика трудовите задължения са били:
„да организира подготвянето на всички документи по комплектуването на
личните трудови досиета на персонала на ИПФ, ДКПРУ и колеж С., да
изготвя щатни длъжностни и щатни поименни разписания на ИПФ, ДКПРУ
и колеж С., да подготвя трудови договори, допълнителни споразумения и
заповеди за прекратяване на трудовоправните отношения на персонала в
учебните заведения, да приема документи за постъпване на работа, да
подготвя и оформя документи за трудоустрояване, да следи, отговаря и
предоставя актуална информация за предстоящи пенсионирания, да
подготвя и оформя документите за удостоверяване на трудовия стаж, да
изготвя професионални характеристики за ТЕЛК.“ По-късно, със заповед от
29.03.24г. на тогавашния ръководител на „Факултет и Колеж – С.“, са
възложени и допълнителни функции – „да провежда инструктажа по ТБОТ
и ПО, да организира, координира и контролира работата по създаване на
безопасни условия на труд и строго да съблюдава за спазването на
действащи инструкции, правила и норми по охрана на труда, както и да
провежда встъпителни инструктажи по ТБОТ на новоназначени, както и
периодически лекции за опресняване на знанията по ТБОТ“.
В щатното разписание към 15.03.2024г. в този отдел – Информационно-
административен, е фигурирала 1 незаета бройка за длъжност „служител
„човешки ресурси“ и 1 бройка – заеманата от ищцата - за длъжност
„старши експерт „човешки ресурси“, не е имало предвидена длъжност
„юрисконсулт“, общият брой на служителите е бил 13.
След освобождаването на предходния ръководител, временно
изпълняващият тази длъжност е предложил с доклад от 15.05.24г. до
ректора на ТУ-София внасяне на допълнение в щатното разписание на
9
„Факултет и Колеж – С.“ чрез откриване на 1 щатна бройка за длъжност
„заместник главен счетоводител“ и 1 щатна бройка за длъжност
„юрисконсулт“.
На 03.06.2024г. е утвърдено длъжностно разписание за ИПФ-С. към ТУ-
София и в „Информационно-административен“ отдел е разкрита длъжност
„юрисконсулт“. Длъжностите „служител „човешки ресурси“ и „старши
експерт „човешки ресурси“ са запазени, общият брой служители е 11.
На 02.07.2024г. на ищцата е отправено предложение от работодателя,
чрез ректора на ТУ-София, да бъде прекратено по реда на чл. 331 от КТ
трудовото й правоотношение, считано от 15.07.24г., с изплащане на
обезщетение от 9 223 лв., което тя е отказала с изявление от 08.07.24г.
На същата дата – 08.07.2024г., ръководителят на „Факултет и Колеж
– С.“ е изготвил нов доклад с предложение до ректора за промяна на
длъжностното разписание чрез заличаване на длъжностите „служител
„човешки ресурси“ и „старши експерт „човешки ресурси“, с мотив, че този
филиал не е работодател на служителите, които работят към ИПФ
ДКПРУ.
Със заповеди от 10.07.2024г. на ректора на ТУ-София са отнети
допълнителните функции, възложени на ищцата на 29.03.24г., закрити са
щатните бройки за „служител „човешки ресурси“ и „старши експерт
„човешки ресурси“ и е утвърдено длъжностно разписание от 10.07.24г. за
ИПФ-С. към ТУ-София, в което, за Информационно-административен отдел,
при общ брой щатове 9, фигурират длъжности „старши експерт“, „старши
експерт обществени поръчки“ и „юрисконсулт“, няма предвидени
длъжности „служител „човешки ресурси“ и „старши експерт „човешки
ресурси“.
С писмо-уведомление от 11.07.2024г. на ректора на ТУ-София, ищцата е
уведомена, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено поради
съкращаване на длъжността „старши експерт „човешки ресурси“ с
едномесечно предизвестие, течащо от връчването на уведомлението на
12.07.24г. След изтичането му е издадена обжалваната заповед от
08.08.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
328 ал. 1 т. 2 пр. 2 от КТ.
Със заповед от 15.07.2024г. част от трудовите функции на ищцата по
10
длъжностната характеристика, са били възложени на Н. Драгоманска,
заемаща длъжност „старши експерт – Катедра електротехника,
автоматика и информационни технологии“, наред с нейните основни
трудови задължения, /длъжностна характеристика на л. 48-л.50 от
делото на СлРС/, друга част, със заповед от 30.09.24г. – на В. Вълева,
заемаща длъжност „старши експерт в Деканат на ИПФ“ заедно с нейните
задължения по длъжностна характеристика /л.51-л.53 от делото на СлРС/,
а още преди уволнението й на Г. С., заемащ длъжност „юрисконсулт“
/длъжностна характеристика л.44-л.47 от делото на СлРС /, е било
възложено изготвянето на проекти за 5 допълнителни споразумения, което е
било част от задълженията на ищцата.
Ищцата е била регистрирана като безработна за периода 14.08.2024г. –
31.10.2024г., като със заповед от 28.10.24г. е назначена, считано от
01.11.2024г. на длъжност „старши експерт по осигуряването“ в сектор
„отпускане на пенсии“, отдел „пенсии“ в ТП на НОИ С.. Брутното
трудовото възнаграждение на ищцата за м. 07.24г. е в размер на 2 597, 05
лв., а на новата работа при другия работодател от 01.11.24г. – 1 805 лв.
Съкращаването в щата означава намаляване, премахване за в бъдеще на
отделни бройки от утвърдения общ брой на служителите. При проверка
законността на уволнение на това основание следва да се прецени най-общо
колко длъжности с такива или подобни трудови функции са съществували,
колко са останали занапред, или – ако длъжността е била единствена - дали
трудовите функции са премахнати, запазени са изцяло, или отчасти, и дали
са съвместени с други функции, или само са получили друго наименование.
Установява се безспорно при сравнение между щатното разписание от
03.06.2024г. и това от 10.07.2024г., че действително е извършено от
надлежен орган и по надлежен ред съкращаване на щата, като за
длъжността, заемана от ищцата – “старши експерт „човешки ресурси”, е
съществувала в първото длъжностно разписание единствена бройка, която
е премахната реално от второто. Доказа се и че съкращаването на тази
длъжност е направено без запазване на трудовите функции изцяло в друга
длъжност с различно наименование, а те са разпределени между трима
различни служители, заемащи други длъжности с несходни трудови функции,
от които 2 съществували и преди това и една – новооткрита с
11
длъжностното разписание от 03.06.24г.
Така въззивният съд приема, че от формална гледна точка е налице
извършено реално съкращаване на щата чрез премахване на единствената
длъжност, заемана от ищцата.
Защитната й теза се гради на нарушаване от страна на работодателя
на задължението му за добросъвестност, залегнало в нормата на чл. 8 ал. 1
от КТ, съгласно която „трудовите права и задължения се осъществяват
добросъвестно съобразно изискванията на законите“.
Най-общо се приема в еднопосочната съдебна практика, че злоупотреба
с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 8 ал. 1от КТ е
налице или когато /съгл. чл. 8 ал. 3 от КТ/ е допусната пряка или непряка
дискриминация, или когато се установи, че единственото му желание е чрез
законово допустими средства да постигне една-единствена цел:
прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник.
Именно в тази насока са релевираните с исковата молба и поддържани в
хода на процеса доводи на ищцата и настоящият съдебен състав намира, че
успешно е оборена презумпцията по чл. 8 ал. 2 от КТ за добросъвестност.
Както се посочи по-горе, от формална страна е налице реално
съкращаване на щата, което е допустимо и законосъобразно основание за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с
работника/служителя с предизвестие. Разгледано обаче в контекста на
цялостната хронограма на събитията в тяхната конкретна
последователност, това съкращение обективира признаците на т. нар.
"злоупотреба с право".
След изготвяне и утвърждаване на ново длъжностно разписание за
ИПФ-С. към ТУ-София от 03.06.24г. е видно, че длъжността на ищцата -
“старши експерт „човешки ресурси” – е запазена, а е разкрита нова
длъжност – „юрисконсулт“ и основните трудови задължения на двете
длъжности не се препокриват. Запазена е била и незаетата длъжност
„служител „човешки ресурси“.
Около 1 месец по-късно - на 10.07.2024г. е утвърдено ново длъжностно
разписание, в което тези две длъжности са премахнати.
По начало съкращаването на щата е правомощие на работодателя, но
предприемането му par excellence следва да е икономически и логически
12
обосновано – с намаляване обема на работа, с необходимост от спестяване
на разходи, с оптимизация на работния процес, с нерентабилност на
функциите спрямо дейността на предприятието и други подобни. В случая
не се наблюдава никаква, обяснима с някое от тези обстоятелства, причина
за повторно изменение на длъжностното разписание 1 месец след като вече
е било утвърдено такова. Не може да се приеме, че съкращаването на
длъжността на ищцата е с оглед оптимизиране на работата, доколкото в
първото „ново“ длъжностно разписание от 03.06.24г. тя е фигурирала, а за
да се приеме, че необходимостта от нея е отпаднала след 1 месец, би
следвало ръководителят на „Факултет и Колеж“-С., който е изпратил
доклад с предложение за промяна на длъжностното разписание до органа,
разполагащ с правомощията за това – ректора на ТУ-София – да обоснове
аргументирано предложението си. Съдът намира за неубедителен мотивът,
че „този филиал не е работодател на служителите, които работят към
ИПФ ДКПРУ“, тъй като това положение е съществувало през цялото време
до този момент и не е свързано с работния процес и осъществяване на
трудовите функции на служителите, още повече, че е могло да бъде
„регулирано“ още с длъжностното разписание от 03.06.34г., но това не е
сторено. Освен това е видно, че не е отпаднала необходимостта от
извършване на конкретните служебни задължения, тъй като те са
възложени на други служители, но при съпоставка на горецитираните
длъжностни характеристики на тези служители, се установява, че
нововъзложените им функции са странични на основните им и увеличават
обема на първоначално възложената им работа.
Единственият факт, настъпил в периода между датите на
утвърждаване на двете длъжностни разписания, е този от 02.07.2024г. –
когато на ищцата е отправено предложение за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 331 от КТ, което тя е отхвърлила на 08.07.24г. и
предложението за изменение на длъжностното разписание е изготвено на
същата дата – 08.07.24г.
Всичко това води неотвратимо до заключението, че действията на
ответника са били насочени към постигане на единствената цел –
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, като се използват
законовите механизми за осъществяването на този резултат. Това
13
положение е недопустимо от правната норма, поради което то обуславя
незаконосъобразността на уволнението и с оглед това искът за отмяната
му е основателен и следва да се уважи.
Тук следва да се отбележи, че изобщо не следва да бъдат коментирани
въпросите за извършване на подбор по реда на чл. 329 от КТ – дали е имало
такова задължение за работодателя, дали е имало незакрити или
новооткрити сходни длъжности, дали е следвало да бъдат предложени на
ищцата, дали тя е отговаряла на изискванията за заемането им и т.н. –
както поради невъвеждането на такова основание за отмяна на
атакуваната заповед, така и поради факта, че незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение произтича от
самостоятелно, предхождащо основание – това по чл. 8 ал. 1 от КТ.
С оглед уважаването на главния иск, основателна се явява и
обусловената от него претенция за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност. Ищцата следва да бъде възстановена на
длъжността, от която е уволнена, съгласно заповедта - „Старши експерт
„Човешки ресурси“ във „Факултет и Колеж“ - С. към ТУ-София към
„Информационно административен“ отдел.
Също основателна се явява и другата акцесорна претенция по чл. 344 ал.
1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ – за заплащане на обезщетение за оставане без
работа вследствие на незаконното уволнение за срок до шест месеца.
По отношение на осъдителната част от решението касателно тази
претенция не са инвокирани никакви отменителни доводи и въззивната
инстанция счита, че безспорно е доказано, че ищцата е била безработна за
периода 12.08.2024 г. до 31.10.2024 г., а от 01.11.2024 г. до 12.02.2025 г. е
била назначена на работа, поради което ответникът й дължи обезщетение
в размер на трудовото й възнаграждение за първия период и в размер на
разликата между по-ниско получаваното трудово възнаграждение при новия
работодател и трудово възнаграждение, което би получавала при
ответника за втория период. Така искът е основателен и следва да се уважи
в размер на общо за периода –6 424, 57 лв., като за разликата до пълния
предявен размер от 15 582 лв., следва да се отхвърли като неоснователен.
Сумата се дължи заедно с обезщетение за забава в размер на законовата
лихва от датата на предявяване на исковата молба – 04.10.2024г. до
14
окончателното изплащане.
Така, след като правните изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивната жалба е неоснователна и не следва да се уважава. Атакуваното
решение следва да се потвърди в обжалваните уважителни части,
включително по отношение на присъдените разноски.
В необжалваната отхвърлителна част то е влязло в сила.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази
инстанция лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са
направени и заплати тези на въззиваемата в размер на 500 лв. адвокатско
възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 399/20.05.2025г. по
гр.д. № 4958/25г. на СлРС в обжалваните части като ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Технически университет - София, БУЛСТАТ ***, гр. София да
заплати на Г. И. К. направените разноски по делото за въззивното
производство в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15