№ 1265
гр. Пазарджик, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело №
20255220101885 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът Б. Р. Т., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. ,,***** чрез
пълномощника си адвокат С. М. твърди, че е сключил с ответника
„ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4,
представляван от управителя Л. Л., договор за кредит № L316603/23.02.2023
г., с който му е предоставен кредит в размер на 1 999,04 лева, със срок на
погасяване 30 месеца, при фиксиран ГЛП в размер на 22 %, ГПР в размер на
50,84 %, такса за разглеждане в размер на 639,97 лева, дължима при сключване
на договора, но платима разсрочено, общо дължима сума по кредита в размер
на 3 258,74 лева. Твърди, че клаузата за заплащане на такса за разглеждане не е
индивидуално уговорена между страните и представлява скрита лихва и
допълнително възнаграждение за кредитодателя, поради което е следвало да
бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, като невключването й води до
недействителност на договора за кредит. Счита, че посочването в договора на
стойност на ГПР, която не отговаря на действителната, а е по-ниска,
представлява невярна информация, която подвежда потребителя и не му
позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора. Счита, също
така, че таксата за разглеждане не се дължи, тъй като е уговорена за действие,
което е свързано с усвояване на кредита. Твърди, че по договора е платена
сума в размер на 3 244,77 лева, като след приспадане на чистата стойност на
кредита, остава сума в размер на 1 245,73 лева, платена при начална липса на
1
основание, с която ответникът се е обогатил неоснователно.
По изложените съображения моли да бъде постановено решение, с което
договорът за кредит да бъде обявен за недействителен и ответникът да бъде
осъден да върне на ищеца недължимо платената сума.
При условията на евентуалност моли да бъде обявена за нищожна
клаузата за заплащане на такса за разглеждане и да бъде осъден ответникът да
върне на ищеца сумата от 626 лева, платена въз основа на тази клауза при
начална липса на основание.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „ЮтеКредит България“
ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт Звезделина Хаджиева намира
предявените искове за неоснователни. Признава сключването на процесния
договор за кредит между страните при посочените в исковата молба
параметри. Твърди, че договорът е сключен от разстояние при спазване на
изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК, като част от договора са и
приложимите общи условия. Оспорва твърденията на ищеца, че в договора не
е описана методиката за изчисляване на ГПР, както и че таксата за
разглеждане не е включена в ГПР. Поддържа, че същата е ясно посочена в
СЕФ, в погасителния план към договора за кредит и е включена в ГПР по
кредита. Оспорва таксата за разглеждане да се дължи във връзка с усвояване
на кредита, като твърди, че същата се дължи за действия, предхождащи
усвояването и последващото управление на кредита. Поддържа, че размерът
на ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва. В
заключение релевира доводи, че дори клаузата да е нищожна, това не води до
недействителност на договора за кредита.
Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни, както и за
отхвърляне на претенцията на пълномощника на ищеца за разноски.
Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендира разноските по делото.
Ангажира доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:
Между „ЮтеКредит България“ ЕООД в качеството на кредитор и Б. Р.
Т. в качеството на клиент е сключен договор
за потребителски кредит № L316603/23.02.2023 г., по силата на който
кредиторът е предоставил на потребителя паричен заем в размер на 1 999,04
лева, а потребителят се е задължил да върне сума в размер на 3 258,74 лева в
срок от 30 месеца, при фиксиран ГЛП в размер на 22 % и ГПР в размер
на 50,84 %, както и да заплати такса за разглеждане в размер на 639,97 лева,
дължима в деня на подписване на договора за кредит, като същата бива
2
възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план.
По кредита са извършени плащания в общ размер на 3 244,77 лева, както
следва: на 22.03.2023 г. - 108,57 лева, на 21.04.2023 г. - 108,57 лева, на
16.05.2023 г. - 108,57 лева, на 25.06.2023 г. - 108,57 лева, на 11.07.2025 г. -
108,50 лева, на 08.08.2023 г. - 108,64 лева, на 25.09.2023 г. - 108,57 лева, на
25.10.2023 г. - 108,60 лева, на 24.11.2023 г. - 108,57 лева, на 25.12.2023 г. -
108,54 лева, на 25.01.2024 г. - 108,57 лева, на 25.02.2024 г. - 108,57 лева, на
25.03.2024 г. - 108,57 лева, на 25.04.2024 г. - 108,57 лева, на 24.05.2024 г. -
108,57 лева, на 11.06.2024 г. - 108,57 лева, на 01.07.2024 г. - 108,57 лева, на
25.08.2024 г. - 108,57 лева, на 25.09.2024 г. - 108,57 лева, на 25.10.2024 г. -
108,57 лева, на 23.11.2024 г. - 108,57 лева, на 25.12.2024 г. - 108,57 лева, на
25.01.2025 г. - 108,57 лева, на 25.02.2025 г. - 108,57 лева, на 25.03.2025 г. -
108,57 лева, на 23.04.2025 г. - 530,52 лева.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявен е установителен иск за недействителност на договор за
потребителски кредит поради противоречие със закона, който е с правно
основание чл. 22 от ЗПК, кумулативно съединен с осъдителен иск за
неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
за връщане на недължимо платена сума въз основа на недействителен договор
за потребителски кредит.
При условията на евентуалност е предявен установителен иск за
нищожност на клауза от договор за потребителски кредит поради
противоречие със закона, който е с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
кумулативно съединен с осъдителен иск за неоснователно обогатяване с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена
сума въз основа на нищожна клауза от договор за потребителски кредит.
Сключеният между страните договор имат характеристиките на
договори за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо
които са приложими особените изисквания за действителност по чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК и общите правила
за валидност на договорите съгласно чл. 26-33 от ЗЗД. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес по иска за недействителност на договора за
потребителски кредит съдът следва да прецени тяхната валидност само
на наведеното от ищеца основание, а именно: противоречие със закона.
Едно от съществените изисквания за съдържанието на договора за
потребителски кредит, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, е в договора да бъде
посочен размерът на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването
на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото
3
дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и
му позволява да прецени икономическите последици от сключване на
договора. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общите разходи по кредита на
потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Съгласно практиката на СЕС – Решение от 21.03.2024 г. по дело С-
714/2022 и Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/2023, посочването на ГПР,
който не отразява точно всички разходи по кредита, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по договора за
потребителски кредит, също както непосочването на ГПР. По тези
съображения съдът приема, че чл. 10, § 2, б. „ж“ и чл. 23 от Директива
2008/48/ЕО, инкорпорирана във вътрешното законодателство съгласно § 2 от
ДР на ЗПК, трябва да се тълкува в смисъл, че когото в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3,
б. „ж“ от тази директива разходи, посочени разпоредби допускат този договор
да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.
В договор за потребителски кредит № L316603/23.02.2023 г. е посочен
размер на ГПР от 50,84 %, но не са необходими специални знания, за да се
установи, че в същия не е включена дължимата от потребителя такса за
разглеждане в размер на 639,97 лева. Разглеждането на кредита от кредитната
институция е присъщо на дейността по кредитирането, извършвана от
търговци, които предоставят заеми по занятие, и би следвало да е безплатно за
потребителя. В този смисъл уговорката противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
забраняващ на кредитната институция да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тази
такса е пряко свързана с договора за кредит, тъй като касае оценката на риска
за кредитора и свързаната с нея преценка за кредитоспособността
на потребителя. Тя е била известна на кредитора към момента на сключване на
договора за кредит, най-малкото защото е уговорена в договора. Следователно
таксата представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера
на ГПР. Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни
разходи, недопустими по действащото законодателство, чиято стойност не е
включена в определения в договора за кредит ГПР.
Следователно посоченият в договора за потребителски кредит размер на
4
ГПР не отразява точно всички разходи по кредита и не отговаря на
действително приложимия от кредитната институция ГПР. Невярното
посочване на размера на ГПР е равносилно на непосочване на ГПР в договора
за потребителски кредит, което съгласно чл. 22 от ЗПК води
до неговата недействителност поради противоречие със закона. С оглед
изложеното следва да бъде прогласена недействителността на договора за
потребителски кредит.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност
на кредита е предоставената в заем сума, в случая 1 999,04 лева. По договора е
платена сума в размер на 3 244,77 лева. Платената над главницата сума по
договора е в размер на 1 245,73 лева. Същата е недължимо платена от
потребителя и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, с
оглед на което предявеният иск за неоснователно
обогатяване е основателен и следва да бъде уважен.
Уважаването на главните искове за недействителност на договора за
потребителски кредит и връщане на недължимо платената сума по него
препятства разглеждането на предявените под евентуалност искове за
недействителност на клаузата за заплащане на такса за разглеждане и връщане
на недължимо платената сума въз основа на тази клауза от договора за
потребителски кредит.
По разноските:
С оглед уважаването на предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебни
разноски за държавна такса в размер на 180,12 лева, а на пълномощника на
ищеца - адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска
помощ съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът, без
да е обвързан от определен минимален размер на възнагражденията, следва да
изхожда от критериите за разумност и пропорционалност, като намира
баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо
на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското
възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна
сложност на делото. Това от своя страна означава да се отчетат конкретни
фактори, като вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените
съдебни заседания, вида и обема и на събраните в производството
доказателства, положения от адвоката труд и други. В случая съдът отчете, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е само едно
съдебно заседание, не е събран голям обем доказателства, и като съобрази
размерите на адвокатски възнаграждения, регламентирани в Наредба №
1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, които могат да служат като
обективен ориентир при преценка на справедливото възнаграждение на
5
адвоката, намира, че адвокатското възнаграждение следва да се определи в
размер на 924,47 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на пълномощника на ищеца. Посоченият размер на адвокатско
възнаграждение е определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като е изчислен върху
цената на всеки от предявените искове, както следва: по иска за
недействителност на договора за потребителски кредит - стойността на
договора, а именно: предоставената в заем сума - 1 999,04 лева, а по иска за
неоснователно обогатяване - търсената сума - 1 245,73 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА сключения между Б. Р. Т., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. „***** и „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Черковна“
№ 38, ет. 1, офис 4, представляван от управителя Л. Л., договор за кредит №
L316603/23.02.2023 г. за недействителен поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Черковна“ №38, ет. 1,
офис 4, представляван от управителя Л. Л., да заплати на Б. Р. Т., ЕГН
********** от гр. Пазарджик, ул. „***** сумата от 1
245,73 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит №
L316603/23.02.2023 г., обявен за недействителен.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1,
офис 4, представляван от управителя Л. Л., да заплати на Б. Р. Т., ЕГН
********** от гр. Пазарджик, ул. „***** сторените по делото съдебни
разноски за платена държавна такса в размер на 180,12 лева.
ОСЪЖДА ,,ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1,
офис 4, представляван от управителя Л. Л., да заплати на адвокат С. В. М. от
Адвокатска колегия - Пазарджик, служебен адрес: гр. Пазарджик, ул.
„***** адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер
на 924,47 лева.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците
им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6