№ 3407
гр. Варна, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Г.а
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20243110113366 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на К. Д. Ч.
срещу „Кредирект“ ЕООД, с която са предявени в условията на евентуално
съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за потребителски кредит № 1034412/12.03.2024г., в условията
на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузите на 6, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от
договора, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът К. Д. Ч. излага, че на 12.03.2024г. е сключил
договор за потребителски кредит № 1034412 с ответника „Кредирект“ ЕООД, по
силата на който му е предоставен кредит в размер на 5300 лева.
Счита, че договорът за кредит е нищожен, тъй като същият не отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поддържайки, че в договора само формално е
посочено, че годишният процент на разходите е определен в съответствие с чл. 19, ал.
1 ЗПК. Излага, че в договора е посочено, че ГПР е в размер на 62.81%, като липса
отразяване по ясен и разбираем за потребителя начин как е формиран той и какви
разходи са включени при определянето му при договорена възнаградителна лихва в
размер на 50%.
Поддържа се, че ГПР не е включена предвидената неустойка по чл. 18, ал. 1 от
договора в размер на 10176.76 лева, дължима при неизпълнение на задължението по
чл. 6 за предоставяне на обезпечение. Счита, че същата следва да бъде включена в
ГПР, тъй като същата съставлява разход, който произтича и е пряко свързан с
договора. Поддържа, че неустойката се характеризира като скрито възнаграждение на
кредитор. При съобразяване размера на неустойката, то ГПР би бил над установения
със ЗПК размер.
В евентуалност счита за недействителна клаузата на чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 6
от договора с аргумент, че същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция.
1
Сочи, че по начина, по който е уговорена неустойката за непредоставяне на
обезпечение, представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно обогатява
кредитора, на когото е известно, че в краткия срок и при посочените условия, за
длъжника е обективно невъзможно да осигури исканото обезпечение. Липсват данни
как точно и въз основа на какви критерии е формиран размерът на неустойката, който
е и необосновано висок. Ищецът поддържа, че неустойката в случая представлява
допълнително предвидена скрита печалба за търговеца за сметка на потребителя извън
уговорената под формата на договорна възнаградителна лихва.
С оглед горното и сезира съда с искане за прогласяване недействителността на
договора, евентуално на клаузата на 18, ал. 1, във вр. с чл. 6 от договора. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Кредирект“ ЕООД депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Излага се, че клаузите на
процесния договор за потребителски кредит покриват всички изисквания на ЗПК,
регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на ЗПФУР,
по реда на който е сключен договорът. Поддържа се, че всички условия, включително
за плащане на неустойка, и параметри по договора са индивидуално договорени с
потребителя, като на последния е дадена пълна, точна и максимално ясна информация
за задълженията и условията по кредита още преди сключването на договора.
Процесният договор за кредит съдържа всички реквизити по ЗПК и ЗПФУР, а клаузите
му са съставени на ясен и разбираем език, като формулировката и тълкуването им
създават яснота и информираност у потребителя какъв ще бъде крайният размер на
задължението му към кредитодателя общо и по пера. Едновременно с това ищецът е
разполагал е с цели 14 дни, за да упражни правото си на отказ от договора съгласно
чл. 28, ал. 5 от Общите условия и чл. 29 ЗПК, посочено изрично и в СЕФ. Навежда се
довод, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Разходите,
които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на
сключване на договора. В настоящия случай неустойката е индивидуално договорена
между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема – такава би била дължима
след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи
обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът
не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката
е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на
вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на
всеки падеж. Излага се, че обстоятелството, че страните са се договорили, в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, неустойката да бъде
изплащана на части, а не еднократно, и, че всяка част от нея ще се плаща на падежите
по договора, не води до превръщането й в лихва. При сключване на процесния договор
кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на
кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя
страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова
обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в
договорната неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да
предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Същата е
уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, не при
забавено изпълнение на потребителя. На самостоятелно основание всички изложени
твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборвали от факта, че
между страните са налице общо 2 договора, които съдържат уговорка за плащане на
2
неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Поддържа на следващо
място, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожност на отделните клаузи на договора не
води до неговата недействителност, доколкото същият може да се приложи и без нея.
В случая клаузата за неустойка не е от съществените параметри на договора и дори да
се приеме за нищожна, то същата ще се счита за неуредена между страните, респ.
твърденията за нищожност на целия договор, поради това, че не е включена в ГПР
счита за неоснователно.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т 9 и 10 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже при условия на
пълно и главно доказване, твърдяната нищожност на клаузите на договора, респ. на
клаузата на чл. 18, ал. 1 от същия. По искът за нищожност в тежест на ответника е да
докаже твърденията си, че клаузите на договора са уговорени индивидуално с
потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и
предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца.
Между страните е безспорен факта на сключване на договор за потребителски
кредит № 1034412/12.03.2024г. От съдържанието на последния се установява, че
кредиторът се е задължил кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателят кредит в размер на 5300 лева, като от своя страна
кредитополучателят се е задължил да върне предоставения му кредитен ресурс в срок
от 18 месеца, ведно с договорна лихва в размер на 51.00% и годишен процент на
разходите в размер на 62.81%.
Установява се също така, че с чл. 6, ал. 1 от договора, кредитополучателят се е
задължил да предостави на кредитодателя обезпечение в една от следните форми: 1.
Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в
размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената
главни и лихва или 2. Поръчителство на едно или два физически лица, които да
отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният
доход следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната
работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът на осигурителният
доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти
минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчители по други договори за
кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит,
сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни,
така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ,
удостоверяващ размера на получения от тях доход. В чл. 18, ал. 1 от договора е
предвидено, че кредитополучателят ще трябва да заплати и обезщетителна неустойка в
размер на 9939.36 лева при неизпълнение на задължението да представи обезпечение,
като съобразно погасителния план същата е платима на осемнадесет вноски, ведно с
дължимата главница и лихва.
Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит,
поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. В процесния договор
3
за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 62.81%.
Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" е посочена
в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него,
сумата от 9939.36 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение, е включена в
общата дължима от потребителя сума като част от погасителната вноска по кредита, т.
е. същата е дължима наред с взетата на заем сума в размер на 5300 лева и
възнаградителната лихва в размер на 2685.24 лева.
Посочената сума от 9939.36 лева настоящият състав намира, че следва да бъде
включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.
Това е така, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение,
обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и
заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от
своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно
уговорения погасителен план. Така уговорената неустойка по своя характер притежава
санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се
кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски),
което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което
противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е
включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че
не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е
включено в ГПР.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, а и съобразно
отразеното в клаузата на чл. 18, ал. 3 от договора, се установява, че при изчисляването
на ГПР не е била взета предвид уговорената в договора неустойка за непредоставяне
на обезпечение, то в случай че същата бъде взета предвид при изчисляване на ГПР,
процентът на същия ще надхвърли посочения в договора за потребителски кредит
размер на ГПР.
Тъй като посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е от
съществено значение, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР,
който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в
решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което
установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
4
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това
води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване
на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит има същата последица, както и непосочването му. Нещо повече, при
съобразяване размера на неустойката, ГПР по договора значително би надхвърлил
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на този компонент.
С оглед на гореизложеното, оспореният в настоящото производство договор за
потребителски кредит № 1034412/12.03.2024г. се явява недействителен на основание
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по
кредита, приравняващо се на непосочването му.
Предвид формирания извод за недействителност на целия договор за кредит
съдът не следва да се произнася по евентуално съединения иск за нищожност на
клаузата за неустойка по чл. 18, ал. 1 от договор за потребителски кредит №
1034412/12.03.2024г. на осн. чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
„Кредирект“ ЕООД дължи на ищеца сторените разноски за държавна такса в размер на
716.98 лева, депозит за вещо лице в размер на 200 лева и разноски за процесуално
представителство.
Относно размерът на възнаграждение, което е дължимо за процесуалното
представителство, съдът приема, че то следва да се определи, като се отчете
единствено спецификата на конкретния случай и действителната фактическа и правна
сложност на делото и наведеното от ответника възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение. При такова съобразяване съдът приема, че
дължимото възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 400 лева. Така
общо дължимата сума за разноски в полза на ищеца възлиза на 1316.98 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните К. Д. Ч., ЕГН
**********, с адрес гр. В.*** и „Кредирект" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., че сключеният между тях договор за потребителски
кредит № 1034412/12.03.2024г., е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Кредирект" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. В.***,
сумата от 1316.98 лева (хиляда триста и шестнадесет лева и деветдесет и осем
стотинки), представляваща сторените разноски в производството пред Районен съд –
Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6